№ 185
гр. Севлиево, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100044 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Велиагро
Консулт“ ЕООД искова молба срещу „Екватор М“ ООД, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцовото дружество сумата от 3 103,75 лв. – неустойка, дължима се на
основание чл. 16 от сключен между страните Договор за предоставяне на
консултантски услуги от 11.09.2018 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 11.09.2018
г. между страните е сключен договор за предоставяне на консултантска услуга по
подготовка, написване и представяне на проект по Оперативна програма „Програма за
развитие на селските райони“ 2014-2020 г., Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-
6.004 „Производство на продукти, които не са включени в Приложение 1 от Договора
за функционирането на Европейския съюз“ по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа
на неземеделски дейности“, както и консултиране и управление по време на
изпълнение на проекта. Навеждат се доводи, че в изпълнение на задълженията си по
договора „Велиагро Консулт“ ЕООД е предоставило на възложителя – „Екватор М“
ООД, в срок и качествено договореното изпълнение, представляващо цялостно
изготвена проектна документация за проект с наименование „Производствен цех със
складова база и администрация за производство на котли, камини, печки и резервни
части за тях“. Сочи се, че същите са подадени в срока за подаване на проектни
предложения и успешно преминават оценка и е допуснато до финансиране проектното
предложение. Навеждат се доводи, че изпълнението е прието от Възложителя без
възражения, като в потвърждение последният е извършил плащането по чл. 3 б. А и
частично по б. Б от договора между страните. Поддържа се, че стойността на
одобрените разходи по проекта била 100% от заявените, а именно 730 632,82 лв. без
ДДС, като възложителят бил уведомен за одобрението на проекта му за финансиране и
бил поканен да сключи съответния договор с ДФЗ-РА. Сочи се, че административен
договор бил сключен между „Екватор М“ ООД и ДФЗ-РА на 24.09.2020 г. В исковата
молба се твърди, че съгласно клаузите на АДПБФП и в частност чл. 6, ал. 2,
ответникът се е задължил да започне реалното изпълнение на одобрения проект в срок
1
до дванадесет месеца от сключване на договора, за което в същия срок да уведоми
фонда, като представи доказателства. Поддържа се, че въпреки това ответното
дружество по своя воля се отказва от изпълнение на договора с ДФЗ-РА, след като го е
подписал и не започва реалното му изпълнение, поради което договора за предоставяне
на БФП бил прекратен. Излагат се съображения, че по този начин възложителят
съзнателно е направил невъзможно по-нататъшното изпълнение на договора за
консултантски услуги, в частта му свързана с изпълнението на одобрения проект, след
подписване на договор, с което е изчерпан и възможния предмет на консултантския
договор. Излагат се доводи, че съгласно чл. 16 от сключения между страните договор
за консултантски услуги и в съответствие с нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, възложителят
дължи възнаграждението по чл. 2 от договора и в случай на предсрочно прекратяване
на договора, ако в резултат на положените усилия от страна на изпълнителя е или бъде
осигурена финансова помощ по ПРСР. Твърди се, че дължимите плащания били
регламентирани в чл. 2 и 3 от Договора, като страните договорили възнаграждение в
размер на 4,5% от сумата на инвестиционните разходи, за които се кандидатства или в
случая – 31 586 лв. без ДДС или 37 903,75 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че в срок са
платени само „първоначалните плащания“ по чл. 3 б. А – в размер на 3600 лв. с ДДС и
частично б. Б – в размер на 31 200 лв. с ДДС от дължими 32 400 лв. с ДДС от
Договора. Поддържа се, че за срок за извършване на последващото окончателно
плащане в размер на 3 103, 57 лв. с ДДС е определен срок фиксиран спрямо датата на
подаване на заявката за окончателно плащане по АДПБФП – срок, който поради
волята и поведението на възложителя става невъзможен. Сочи се, че до ответното
дружество са отправяне многократно покани в лични и телефонни разговори за
заплащане на останалото възнаграждение, но дружеството длъжник отказвало да
заплати последното като се позовавало на собственото си бездействие. Искането към
съда е да бъде осъден ответника да заплати неустойка равняваща се на останалото
неиздължено задължение по сключения договор, съгласно чл. 16 от същия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда до окончателното й плащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се навеждат доводи за неоснователност на предявената искова
претенция. Твърди се, че действително с ищцовото дружество е бил сключен договор
за консултантски услуги на 11.09.2018 г., по силата на който същото се е задължило да
изготви проект за финансиране по Програмата за развитие на селските райони.
Поддържа се, че договорената цена, която трябвало да плати ответникът е общо 30 000
лв. без ДДС, платими , както е посочено в чл. 3 от Договора – 3000 лв. авансово и
27 000 лв. до 20 дни след подписването на договора между Разплащателната агенция и
възложителя. В отговора се излагат твърдения, че след няколко дни, страните се
разбрали устно, да се плаща на вноски. Ответникът поддържа, че преди подписването
на договора, законният представител на същия се срещнал със служител на ищеца на
име Б., който заявил, че трябва да се плати предварително сумата в размер на 3000 лв.,
за да започнат да работят, поддържа, че лично му предал парите в брой, в заведение, но
не получил документ за тази сума. Навеждат се доводи, че след това е бил подписан
договора и на 21.09.2018 г., била платена първата вноска от 3000 лв., на 10.11.2020 г.
превели по банков път 5000 лв., на 27.11.2020 г. превели 10 000 лв., на 16.12.2020 г.
превели 6000 лв., а на 13.01.2021 г. превели сумата от 5000 лв., като така общо по
банков път били платени 29 0000 лв. без ДДС, като било заплатени и дължимото ДДС,
с които суми били надплатени 2000 лв. над договорената цена. Искането към съда е да
бъде отхвърлен предявеният иск, евентуално, ако се приеме, че ответникът е заплатил
само сумата от 29 000 лв., по представените от ищеца фактури, да се отхвърли искът за
сумата над 1000. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 103,75 лв. – неустойка,
дължима се на основание чл. 16 от сключен между страните Договор за консултантски
услуги от 11.09.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден от закона, поради което
правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор.
Съгласно чл. 1 от сключения консултантски договор ищцовото дружество е поело
задължение да консултира възложителя ответник за консултиране, подготовка на
заявление за подпомагане, изработка на бизнес план и анализ за икономическа
устойчивост, както и консултиране по време на проекта за финансиране по
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.. От така очертания предмет на
договора следва, че изпълнителят дължи на възложителя престиране на резултат от
трудова/интелектуална/ дейност, а трудовият резултат е предмет на договор за
изработка. Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно
поръчката на възложителя, т. е. договорът за изработка има за предмет веществения
труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически или
интелектуален труд. Съгласно константната практика на ВКС, договорът за
консултантски услуги, представлява вид договор за изработка, имащ за предмет
престиране на резултат и от умствен труд. В същия смисъл се произнесъл и ВКС с
Решение № 71 от 3.06.2009 г. по т. д. № 767/2008 г. на ВКС, II Т. О. и решение № 5 от
15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на ВКС, I Т. О., постановени по реда на чл. 290
ГПК.
По така предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
валидно възникнало облигационно отношение, елемент от съдържанието на което е
задължението за неустойка в размера на дължимото възнаграждение по сключения
договор за изработка, размера на неустойката, както и че е изправна страна по
сключения договор.
Както се установи, не е спорно по делото, че на 11.09.2018 г. между страните е
сключен Договор за предоставяне на консултантски услуги по подготовка, написване и
представяне на проект по Оперативна програма „Програма за развитие на селските
райони“ 2014-2020г., Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа за неземеделски
дейности от Мярка 6 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони. От
съдържанието на договора става ясно, че ответното дружество в качеството му на
възложител е възложило на ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, да
извърши следните услуги: консултиране преди подаване на заявлението за
подпомагане, включващо и подготовка на заявление за подпомагане, изработка на
бизнес план, анализ за икономическа устойчивост на проекта, консултиране по време
на изпълнение на проекта от датата на сключване на договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ до изплащане на помощта, включващо отчитане и
управление на проекта.
Съгласно чл. 2 от раздел II от представения договор общата цена на
консултантските услуги е размер на 4,5 % без ДДС от сумата на инвестиционните
разходи, за които се кандидатства за подпомагане по Подмярка 6.4.1. „Инвестиции в
подкрепа за неземеделски дейности“ от Мярка 6 „Основни услуги и обновяване на
селата в селските райони“. В чл.3 е посочено, че цената е платима, както следва: 3000
лв. – авансово, в срок не по-късно от 2 работни дни от подписване на консултантския
договор; 27 000 лв. – 02 работни дни след подписване на договора между
Разплащателната агенция и възложителя и остатъка от уговорената цена, намалена с
плащанията горните плащания – до 30 работни дни преди подаване на заявка за
окончателното плащане от страна на възложителя към Разплащателната агенция. В
3
договора е посочено, че всички суми са без ДДС, което следва да бъде начислено върху
цената.
Съгласно чл. 16 от същия договор, възложителят дължи възнаграждението
съгласно чл. 2 и в случай на предсрочно прекратяване на настоящия договор, ако в
резултат на положените усилия от страна на изпълнителя по договора е или бъде
осигурена финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони.
Не се спори по делото, а и от представения Административен договор №
BG06RDNP001-6.004-0168-C01/24.09.2020 г. се установява, че ответното дружество, в
качеството му на бенефициент, е получило от Държавен фонд „Земеделие“
безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор „Производство на продукти,
които не са включени в Приложение I от Договора за функционирането на
Европейския съюз“ по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за
изпълнението на проект № BG06RDNP001-6.004-0168, с наименование
„Производствен цех със складова база и администрация за производство на котли,
камини, печки и резервни части за тях, като бенефициентът приема БФП и се
задължава да изпълни проекта съгласно формуляра за кандидатстване. Съгласно
договора, одобрената обща стойност на допустимите за финансиране разходи за
изпълнение на проекта е в размер на 730 632, 82 лв.
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото
фактури и банкови извлечения, че ответното дружество, в изпълнение на сключения
между страните договор, е извършило следните плащания : 3000 лв. без ДДС по
фактура №**********/21.09.2018, 5000 лв. без ДДС по фактура №********** от
10.11.2020, 10000 лв. без ДДС по фактура №**********/27.11.2020 г., 6000 лв. без
ДДС по фактура №********* от 16.12.2020 г., 5000 лв. без ДДС по фактура
№********** от 13.01.2021 г.
Спорен между страните е въпросът каква е общодължимата сума по сключения
договор, както и дали е била заплатена по Договора, авансово сумата в размер на 3000
лв. , за която ответното дружество твърди, че била предадена на служител на ищцовото
дружество в заведение, както и
По отношение на първия спорен въпрос, относно формиране на дължимата сума
по сключения между страните договор, съдът намира следното:
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, сумата
на допустимите и заявени инвестиции е 701 921, 41 лв. без ДДС, дължимото
възнаграждение по договора, равняващо се на 4, 5% от тези разходи е 31 586, 46 лв. без
ДДС, като сумата в размер на 31 586, 46 лв. е добавена към сумата от допустимите
инвестиции, с които се кандидатства за финансиране пред ДФЗ и същата става 733 507,
87 лв.. Съгласно експертизата, видно от приложеното уведомително писмо от ДФЗ №
55/ М 6.4.1, от представените за одобрение 733 507, 87 лв. общо инвестиционни
разходи, недопустими за финансиране са 2 875, 05 лв., поради което общо одобрените
разходи за финансиране са в размер на 730 632, 82 лв., която сума е отразена и в
административния договор сключен с ответника и ДФЗ.
Както беше изяснено, съгласно сключения между страните договор общата цена
на консултантските услуги по договора е в размер на 4,5 % без ДДС от сумата на
инвестиционните разходи, за които се кандидатства.
С оглед горното, съдът приема, че сумата, за която се кандидатства (заявените
инвестиции) е в размер на 701 921, 41 лв. без ДДС, поради което, дължимото
възнаграждение на изпълнителя е именно в размер на 4,5 % от тази сума или
последното се равнява на сумата в размер от 31 586, 46 лв. без ДДС.
От тази сума, видно от представените по делото писмени доказателства –
фактури и банкови извлечения, е заплатена сумата в общ размер от 29 000 лв., като
4
последното не е спорно между страните.
Съобразно изложеното и съобразно разпределението на доказателствената
тежест по предявения иск, ответникът следва да докаже плащането на остатъка от
дължимата сума, а именно сумата в размер на 2586, 46 лв. без ДДС (31 586, 46 –
29 000) или 3103,75 лв. с ДДС.
За посоченото от страна на ответника са ангажирани гласни доказателствени
средства. В проведеното на 12.05.2022 г. открито съдебно заседание е допуснат до
разпит свидетелят Нина Маринова Димитрова, за установяване на факта на плащане на
сумата от 3000 лв. дадена на служител на ищцовото дружество по твърдения на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК свидетелски показания са
недопустими за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, какъвто е
настоящият случай, доколкото задълженията на ответника са установени със
сключения между страните писмен договор. Следва да се отбележи, че разпоредбата
визира всички случаи, в които е налице писмено доказателство за паричното
задължения. Съобразно изложеното, свидетелските показания не следва да бъдат взети
предвид при постановяване на решението.
Във връзка с доказване на твърдяното плащане, по искане на ответното
дружество на основание чл. 176 ГПК е бил задължен законният представител на ищеца
Я. Р. да се яви в откритото съдебно заседание и да отговори на въпросите на ищеца, а
именно дали към датата 11.09.2018 г. е работила с консултант на име Б. и дали е
получила сума от 3000 лв. от него. В проведеното на 19.09.2022 г. открито съдебно
заседание, в изпълнение на горното законният представител на ищцовото дружество е
дала обяснения, като е посочила, че лице с името Б. (както и с името Борис – уточнено
от процесуалния представител на ответника в о.с.з) не е работило с нея и не е
получавала сумата в размер на 3000 лв. във връзка със сключения консултантски
договор.
Други доказателства за заплащане на процесната сума не са ангажирани от
страна на ответника.
Следва да се посочи, че по своята правна природа неустойката представлява
форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните. Страните
могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането
на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото,
уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. освен обезщетителната си функция, тя
представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на
договорните задължения.
В тежест на длъжника е да установи точното изпълнение на поетото договорно
задължение в качествено, количествено и темпорално отношение, като кредиторът не е
длъжен да доказва нито настъпването на конкретните вредоносни последици, нито
техния размер.
Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
установи извършеното плащане, а от последния на са ангажирани други релевантни и
допустими доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на процесното задължение.
Съобразно чл. 14 от договора между страните същият се прекратява с
изчерпване на предмета му, съдът намира, по делото се установи, че предметът на
договора е бил изпълнен от страна на изпълнителя, с оглед на което същият е бил
изчерпан по смисъла на посочената в него разпоредба, поради което съдът намира, че
са налице всички предпоставки за заплащане на предвидената неустойка в размер на
5
общодължимото възнаграждение по чл. 2 от същия.
С оглед изложеното налице са всички предпоставки за активиране на
неустоечната клауза на чл. 16 от сключения между страните Договор за предоставяне
на консултантска услуга по подготовка, написване и представяне на проект по
Оперативна програма „Програма за развитие на селските райони“ 2014-2020 г., а
именно възложителят дължи възнаграждението по чл. 2 от същия договор и в случай
на прекратяване на договора, ако в резултат на положените усилия от страна на
изпълнителя по договора бъде осигурена финансова помощ по Програмата за развитие
на селските райони.
Предвид горното. исковата претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважена изцяло, като основателна и доказана.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 774, 15 лв. разноски в исковото
производство, от които 124, 15 – държавна такса, 500 лв. – адвокатско възнаграждение,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие и 150 лв. – депозит за
допуснатата експертиза, както и разноските в обезпечителното производство в размер
на 724,50 лв., от които 124, 50 лв. – платена държавна такса в размер на 124,50 лв.
(държавна такса за обезпечение 40лв. , както и държавна такса в размер на 84,50 лв. за
налагане на обезпечителна мярка от ЧСИ) и 600 лв. съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Екватор М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Ген. Никола Ганев“ № 23 да заплати на „Велиагро
Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград,
ул. „Бачо Киро“ № 5, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД сумата от
3103,75 лв.(три хиляди сто и три лева и седемдесет и пет ст.) с ДДС – неустойка
представляваща неразплатено договорно възнаграждение за извършена работа,
съобразно чл. 16 от Договор за консултантски услуги от 11.09.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 20.01.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Екватор М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Ген. Никола Ганев“ № 23, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, да заплати на „Велиагро Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Бачо Киро“ № 5 - сумата от 774, 15 лв. –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 724, 50 лв. – разноски в
обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6