№ 383
гр. Смолян, 29.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно
гражданско дело № 20255400500281 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Жалбоподателят Е. А. Б., редовно призован, не се явява и се
представлява от адв. М. О., редовно упълномощена отпреди.
Въззиваемият С. А. Х., редовно призован, не се явява и се представлява
от адв. С. Н., редовно упълномощена отпреди.
Въззиваемите В. К. И. и С. К. Ч., редовно призовани, не се явяват и не
изпращат процесуален представител. От същите е постъпило писмено
становище, в което излагат съображения по съществото на спора.
Адв. О. – Моля да се даде ход на делото.
Адв. Н. – Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Докладва се делото, съгласно проекта за доклад, съдържащ се в мотивите
на Определение № 414/25.09.2025 г.
Адв. Н. – Нямам възражения по доклада от 02.07.2025 г., включително и
1
по направеното уточнение с определението.
Адв. О. – По доклада, ще моля съдът да преразгледа становището си по
направеното доказателствено искане на жалбоподателя за изготвяне на
справка за постоянен и настоящ адрес на С. Б., тъй като считам, че връчване
на уведомление следва да се извърши, първо, по регистрираните такива на
лицето, а едва при неоткриване на адресите, връчването може да бъде
извършено чрез работодател, макар и да смятам, че по делото е относимо дали
Е. Б. е бил уведомяван и канен да вземе становището по направеното
предложение за изкупуване, а не С. Б..
Адв. Н. – Аз считам, че направеното искане в действителност е
неотносимо. По делото не е спорно, нито са наведени твърдения, че лицето С.
Б. е търсена на нейния личен адрес. В крайна сметка, поканата първоначално е
направен опит да се връчи на самия Е. Б. на личния му адрес. След като той не
е бил открил, неговата майка, като пълномощник, С. Б. е намерена на
месторабота й и е направено връчване, вкл. и на нея. Т.е. какъв е нейният
настоящ адрес, наистина не е относим въпрос към предмета на делото.
СЪДЪТ намира, направеното повторно доказателствено искане за
неотносимо, тъй като не се твърди и не се установява нотариалната покана да
е връчвана на адресите на С. Б. в лично качество, а й е връчено в качеството й
на пълномощника, по месторабота, и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение направеното повторно искане за изготвяне
справка за постоянен и настоящ адрес на С. Б..
Адв. О. – Процесуалният представител на въззиваемия С. Х., за първи
път навежда твърдение, че е бил правен опит поканата да бъде връчена на Е.
Б.. След като същият не е бил открит, неговата майка е намерена на
месторабота. Възразявам срещу вземането в предвид на така направеното
твърдение, тъй като, уточнявам, че същото се прави за първи път пред
въззивната инстанция, като липсват, каквито й да е доказателства,
доверителят ми да е бил търсен, преди поканата да бъде „връчена“ на С. Б..
Самото адресиране на нотариалната покана е до Е. А. Б., чрез пълномощника
му С. Б.. Така, че ако въззиваемият поддържа твърдението си, че Е. е бил
търсен и не е бил намерен, то моля да му бъдат дадени указания да уточни –
кога, от кого, къде е бил търсен, като представи съответни доказателства, че не
2
е бил намерен, ако поддържа така направените твърдения.
Адв. Н. – Уточнявам, че ние многократно сме изразявали становище и
по-рано в съдебното производство и не считам, че следва да връщаме
съдебния ход толкова назад. При прочит на доказателствата по делото, Вие ще
установите и какви са нашите твърдения, вкл. твърденията на другите двама
ответници по жалба, установеното от нотариус Ш., така, че нови твърдения в
днешно съдебно заседание не сме правили.
СЪДЪТ намира, че следва да се обяви за окончателен проекта за доклад,
съдържащ се в мотивите на Разпореждане № 369/02.07.2025 г. и Определение
№ 595/25.09.2025 г., като по направените възражения, съдът ще се произнесе
със съдебния си акт затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, съдържащ се в мотивите
на Разпореждане № 369/02.07.2025 г. и Определение № 595/25.09.2025 г.
Адв. О. – От името на доверителя си, поддържам въззивната жалба,
оспорвам писмените отговори.
Адв. Н. – Оспорвам въззивната жалба. Аз не възразявам и моля да бъде
прието, като доказателство по делото, приложеното пълномощно, нотариално
заверено, от 11.11.2016 г., приложено към отговор на въззивната жалба от
другите двама въззиваеми. То е в цялост, в четим вид, и тъй като неговия текст
не е спорен между страните, предполагам, считам, че не се налага и
изискването на пълномощното в оригиналния му вид.
СЪДЪТ: Това пълномощно е прието с проекта за доклад.
Адв. Н. – Тогава правя изявление, че не се налага представянето на това
пълномощно в оригинал, каквото искане беше направено.
Адв. О. – Възразявам срещу приемането като доказателство на така
приложеното пълномощно, тъй като считам, че същото не в оригинал и не е
надлежно заверено, като не става ясно кое е лицето, което е сложило заверка
„вярно с оригинала“. Заявявам, от името на доверителя си, че същият не пази
оригиналът на пълномощното, и ако някоя от страните желае да се ползва от
същия документ, то нейна е доказателствената тежест, да представи същото в
оригинал и/или заверен препис. Като, повтарям, че пълномощното,
представено към писмения отговор на двамата въззиваеми, не е заверено
3
надлежно, за да бъде прието като доказателство по делото.
СЪДЪТ: Вие оспорвате ли представено от сега пълномощно. Смятате
ли, че е нечетливо ?
Адв. О. – Аз заявявам, че същото е било представено в производството,
по което аз не съм участвала и не разполага, нито доверителя ми, нито аз, с
оригинала на самото пълномощно, така, че страната, която го представя и
слага заверка „вярно с оригинала“, следва да установи, че именно това е
текстът на пълномощното.
СЪДЪТ: Заверката не е ли Ваша?
Адв. Н. – Не, не. Представено е от другите двама въззиваеми, а това е
възможно дори да е заверка на С. Б., защото това пълномощно неколкократно
е представяно във всички предходни граждански дела, заверено, като „вярно с
оригинала“, от майката на жалбоподателя – С. Б..
СЪДЪТ: Не го оспорвате като неистински документ. Само за
четливостта ставаше въпрос, дали се чете или не?
Адв. О. – Нито мога да кажа, че е истински, нито мога да кажа, че е
неистински. А и не ставаше въпрос за четливостта. Ставаше въпрос за някакви
допълнителни редове в пълномощното, които съдия К. беше установила, след
приключване на съдебното дирене, в срока си за произнасяне. В гражданско
производство не знам в каква връзка е било представено пълномощното.
СЪДЪТ намира направеното възражение относно представеното, с
отговора на въззивната жалба, пълномощно от Е. Б., с което упълномощава
майка си С. Б., за неоснователно. Същото не е оспорено по реда на чл. 193 от
ГПК, поради което възражението ще бъде обсъдено в мотивите на съдебния
акт. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение възражението на адв. О. относно представеното,
с отговора на въззивната жалба, пълномощно, като неоснователно.
Адв. О. – Нямам други доказателства. Представям списък за разноските.
Адв. Н. – Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям
списък за разноски.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, затова
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ход по същество.
Адв. О. – Уважаеми окръжни съдии, от името на жалбоподателя, моля да
отмените обжалваното решение на РС-Смолян, в частите, посочени изрично с
въззивната жалба. Считам, че същото е неправилно и незаконосъобразно
постановено, в несъответствие с материалния закон и при нарушение на
съдопроизводствените правила. Неправилно РС-Смолян е преценил, че са
били спазени изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като в производството
пред първата инстанция, се установи по безспорен начин, че собственик на
имота, върху който двамата въззиваеми притежават построена сграда, е Е. А.
Б.. До същия, противно на твърденията в отговорите на исковата молба, не е
била отправяна нотариална покана в съответствие с изискванията на чл. 33, ал.
2 от ЗС, да изкупи сградата на В. и на С., като нотариалната покана изобщо не
е била адресирана до него, а е адресирана до С. Б., която собствениците на
сградата са приели, че е пълномощник на Е. Б.. Считам за недопустимо друг, а
не лицето, в лично качество, да преценява, че същият има пълномощник, както
и да преценява дали пълномощното е в обема, който изискват действията,
отправени в случая до Е. Б. и дали същото е оттеглено. Ако нотариалната
покана беше отправена до Е. Б., същият има право да прецени, дали лично или
чрез свой пълномощник, ще отговори на същата. С такова право не разполагат
въззиваемите В. и С., още повече, че същите твърдяха и пред първата
инстанция, че им е било известно, че Е. Б. пребивава в чужбина. Няма друго
обяснение, освен желанието, само формално, да бъде придаден вид, че на Е. Б.
е било предложено изкупуване на сградата, действието на въззиваемите по
оформяне на нотариалната покана и представянето й на нотариус А. Ш. за
връчване, именно на С. Б., която не е Е. Б., а собствениците на сградата са
преценили, че следва да вземе решението за изкупуване на сградата. Отделно
от това, считам, че и самата нотариалната покана не е връчена на С. Б., по
реда, указан в ГПК. Тя е връчена при условия на отказ, като нотариусът е
направил едно, единствено посещение, на място, което твърди да е нейна
месторабота, при липса на доказателства, че С. Б. има сключен трудов
договор или упражнява личен труд, в друго качество, на мястото, на което е
била уж връчена нотариалната покана. Така дори да се приеме, че С. Б. е била
5
пълномощник на своя син Е. Б., то няма как да се очаква, че една покана, която
й е била връчена при отказ, т.е. не й е връчена, би могла да стигне до Е. Б.,
така че той да може да вземе своето информирано решение дали да изкупи
сградата, построена върху неговия собствен имот.
На следващо място, поддържам и твърдението пред първата инстанция,
че условията, които са предложени на Е. Б. в нотариалната покана, не са
същите като тези, при които е изповядана сделката, като имам предвид начина
на заплащане. В нотариалната покана никъде не е предложено разсрочено
плащане, при каквото е продадена сградата на въззиваемия С. Х.. Законът за
собствеността, когато визира понятието „при същите условия“, няма предвид
само общата цена, но и начина, по който тя ще бъде платена, доколкото има
значение дали плащането ще бъде извършено в цялост и определен срок, или
на части, уговорени между страните по сделката.
Поддържам и останалите съображения, изложени във въззивната жалба,
като считам, че РС-Смолян неправилно е кредитирал доказателства, които не
са били приети по надлежния ред. Считам, че не представлява и приемане по
надлежния ред на пълномощното, представено от въззиваемите, и прието в
днешно заседание като доказателство, тъй като пълномощното, което е било
приложено към нотариалната покана, представено на нотариус Ш., се
различава от текста, приет в днешно заседание. Между другото, нотариусът
няма и задължение да установява кое е лицето, което следва да бъде поканено
в производство, в което негова задача е връчи нотариалната покана. След като
на нотариуса е представена нотариална покана, от която изрично се иска
връчването да се извърши на С. Б., то нотариус Ш. не е и правила опити, не е
търсила за връчване Е. А. Б.. Като краен резултат считам, че процедурата по
чл. 33, ал. 2 е опорочена, не е спазена, същата е нарушила законни права и
интереси на доверителя ми, като вместо да се ликвидира една съсобственост,
която е продължение на години е създавала спорове между собствениците на
имота и на сградата, се е стигнало до въвличане в тези спорове и на новия
преобретател на сградата – купувачът С. Х..
По изложените съображения, моля да отмените обжалваното решение
на РС-Смолян, като присъдите на Е. Б., направените от него разноските за
двете инстанции и вместо решението на РС-Смолян, постановите свой
съдебен акт с който постановите правото на Е. Б. да изкупи сградата,
6
построена в неговия имот.
Адв. Н. – Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя ми, моля да
оставите в сила решението на РС-Смолян в атакуваната му част, като и
присъдите разноските, съобразно представения списък на разноските. При
постановяване на решението си, моля да обсъдите въпроса какви искове са
предявени в настоящото съдебно производство. Дали иск за признаване на
недействителността на процесната покупко-продажба, поради привидност и
симулация на договора, в частта му за размера над 45 000 лева до 90 000 лева,
кумулативно съчетан с иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС, на цена от
45 000 лева или е предявен включително и иск т.е. чистият иск, за закупуване
на процесния имот при фигуриращата цена в нотариалния акт от 90 000 лева,
поради причината, че ищецът не е поканен да даде своето съгласие или отказ
съответно за изповядване на тази сделка. Аз считам, че е предявен само
първият иск, а именно признаване за недействителност на процесния договор
с иск за закупуване на по-ниската цена от 45 000 лева. Едва в съдебно
заседание, първото или второто съдебно заседание, пред първоинстанционния
съд, беше направено изявление, че ищецът желае изкупуване включително и
при цена от 90 000 лева, което е според мен, чистият вид на иска по чл. 33, ал.
2.
По отношение на връчването на поканата и уведомяването на ищеца,
моля са съобразите уведомление № 109 от 27.03.2024 г., с което нотариус Ш. е
направила залепване на поканата, адресирана до Е. А., гр. С., ул. „А. К.“ № *, а
това всъщност е адресът на самия жалбоподателя. И една след това, е
направен и опит, и всъщност е осъществено връчване, чрез отказ, на неговата
майка.
Останалите съображения, изложени от жалбоподателя, считам, че те са
неотносими към предмета на делото, още повече, че касаят и иска, по който
вече съдът се е произнесъл и в тази част съдебното решението не е обжалвано.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Реплика на адв. О. – Уважаеми окръжни съдии, за избягване на
всякакво съмнение относно това какъв иска е бил предявен, уточнявам, че
искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване е предявен, така както е формулиран
и в исковата молба, а именно: Да бъде допуснато изкупуваното при
действително уговорените условия между С. Ч. и В. И., от една страна, и С.
7
Х., от друга страна, и обективирани в нотариален акт № 22 от 19.04.2024 г.,
тъй като колегата и пред първата инстанция, неправилно беше разбрал и
интерпретирал, че се касае за изкупуване при цена 45 000 лева, и този въпрос
беше уточнен. Заявявам и пред настоящата инстанция, че искът на доверителя
ми е за изкупуване на сградата при цена 90 000 лева, която считаме, че се
установи, че е действително уговорената цена в нотариалния акт. Ако страните
твърдят, че друга е действително уговорената цена в нотариалния акт, то моля
да посочат каква е тази цена, за да конкретизираме иска в съответствие с
новите твърдения.
Дуплика на адв. Н. – Действително уговорена цена, според
жалбоподателя, е 45 000 лева. Ако предположим, че още първоначално е
заявена претенция за закупуване на процесния имот на цена 90 000 лева, то
тогава ще липсва правен интерес от предявяване на първия иск за обявяване
на симулативен договор, по който пък не е направено изявление за закупуване
на цена 45 000 лева, а само е предявен иск за признаване на действителността
на договора. Изложили сме съображения в този иск.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 28.11.2025 година.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 10,40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8