Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 26.02.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №14417 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Х.Л.А. срещу „Д.З.“ ЕАД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника за сума в размер на 150000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по повод възникнало на 12,01,2016год.
пътнотранспортно произшествие, както и за сума в размер на 398,60лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди/уточнени по молба от
22,12,2016год./, ведно със законна лихва върху претендираните суми от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 12,01,2016год., около
21:20часа, в непосредствена близост до Път II-62км. 51 + 900, в района
на селскостопанско летище при с. Крайници, Община Дупница, водачът на лек
автомобил, с марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № *******– Й.Х.С., е нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което е реализирал пътнотранспортно произшествие, при което е
пострадал ищецът, в качеството на пътник на предна дясна седалка в посочения автомобил.
Твърди се вследствие на инцидента ищецът да е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, описани в исковата молба. Образувано е ДП с № 37/2016год.
на РУ-МВР – Дупница, пр.пр. преписка № 120/2016год. по описа на ОП- Кюстендил,
прекратено с Постановление от 26,08,2016год. на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК
/смърт на дееца – Славев/. Поддържа се деликтната отговорност на виновния водач
да е застрахована при ответното дружество, поради което за увредения е
възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента. С молба с вх. № 94-Р-50/23,03,2016год. пред застрахователя е
предявена претенция, по която с писмо от 27,10,2016год. е отказано плащане на
застрахователно обезщетение – обстоятелство, обуславящо интерес от исковата
претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-„Д.З.“ ЕАД в указания законоустановен
срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност към датата на застрахователното събитие,
която покрива деликтната отговорност на водача на процесния лек автомобил.
Оспорва наличието на осъществено виновно противоправно
деяние на застрахования водач в причинна връзка с ПТП и механизма на
последното. Твърди да липсва причинна връзка между твърдените в исковата молба
вреди и инцидента, като поддържа част от тях да не са настъпили. Оспорва
настъпването на описаните увреждания в Епикриза ИЗ № 7460/2016год. на УМСБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен предпазен колан –
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Излага доводи за завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва като неоснователна и недоказана
претенцията за имуществени вреди. Поддържа да липсва причинна връзка между
претендираните имуществени разходи и пътнотранспортното произшествие.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 28,01,2014год. се установява, че на 12,01,2016год.
около 21,45часа , в бивше селскостопанско
летище в близост до път ІІ-62, км.51+900 е реализирано ПТП с участието
на лек автомобил, с марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******,
управляван от Й.Х.С.. Констатирано е увреждане на Х.Л.А..
Безспорно
между страните, с оглед становище на ответника заявено в отговора на
исковата молба е обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното дружество за релевирания период. Соченото обстоятелство се установява
и от КП 28,01,2016год., със срок на валидно застрахователно покритие и към
датата на застрахователното събитие.
Образувано е ДП №37/2016год. на РУМВР Дупница, пр.пр.№120/2016год. ОП
Кюстендил за престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.б, пр.1, вр.чл.342, ал.1,
пр.3 от НК, което е прекратено с постановление от 26,08,2016год. на Окръжна
прокуратура Кюстендил на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смърт на дееца.
От изслушаното
по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт
се установява, че при ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма-Мозъчно сътресение ,
протекло без медицински данни за настъпване на пълно безсъзнателно
състояние/кома/, Контузия на главата-разкъсно-контузни рани с линейна форма, с
дължина около 7-8 мм. в тилната и лява теменна област на главата, Контузия на
горна устна, счупване на короните на 12,11 и 21 зъби, Световъртеж
от централен произход като последица след претърпяната черепно-мозъчна травма,
Две разкъсно-контузни рани на дясна мишница, едната с размери 8/3 см., втората
по предна повърхност с размери 3/0,5 см.; частична лезия на десния триглав
мускул на ръката; разкъсно-контузна рана на петия пръст на лява ръка на ниво
медиална фаланга, Счупване на капачката на лява коленна става. Като
медико-биологична характеристика Черепно-мозъчната травма /Мозъчно сътресение/,
без медицински данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние след
травмата/кома/ е реализирало медико-
биологичния признак разстройство на здравето временно неопасно за живота. Разкъсно-контузните
рани в областта на главата/тилно и в ляво теменна/ са причинили на ищеца болка за период от 7-8 дни. Счупването
на короните на 12,11 и 21 зъби са довели на ищеца постоянно разстройство на отхапването при
хранене. Световъртежа от централен произход като последица от
претърпяната черепно- мозъчна травма е причинил
на ищеца разстройство на здравето временно неопасно за живота. Описаните
травми на горните крайници, довели до разкъсно- контузни рани по 5-ия пръст на
лявата ръка и тези по дясната мишница и предмишница, включително и частичното
разкъсване на триглавия мускул на лявата мишница, са състояния водещи до временно разстройство на здравето неопасно за
живота, а фрактурата на лявото коленно капаче без разместване, води до трайно ограничение на левия долен
крайник за срок по-голям от 30 дни.
Ищецът е бил
хоспитализиран в периода от 12 до 14.01.2016 г., впоследствие в периода от
19.01.2016год. до 22.01.2016г. в „Пирогов“. Относно фрактурата на лявото
коленно капаче е поставена коленна ортеза за 45 дни. Проведено е комплексно диагностично
и медикаментозно лечение. Извършена е безконтрастна компютърна томография на
главен мозък, при която не са установени патологични промени в мозъчния
паренхим. По повод дигностицирания
световъртеж е проведено лечение в нервно отделение на УМБАЛ Пирогов от 26.02.16
г. до 01.03.16г.
Общият
възстановителен период е около 3 месеца, чиято продължителност е обусловена
най-вече от фрактурата на лявото коленно
капаче. При извършения личен преглед на
ищеца се констатира да е в добро общо състояние, с ясно съзнание, всестранно
ориентиран, с нормален неврологичен статус. По отношение на черепно-мозъчната
травма лечението е приключило успешно. В делото няма приложени медицински
документи за настъпили усложнения свързани с преживяното мозъчно сътресение. Не
е проведено лечение и към настоящия момент за липсващите зъби/12,11,21 /. По
отношение на фрактурата и раните оздравителния процес е приключил напълно. Мозъчното сътресение е протекло без поява на
отпадна неврологична симптоматика. От проведените компютърни томографии на
главен мозък не са установени травматични изменения в мозъчния паренхим, както
и кръвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка, поради което се обосновава
извод за липса на последици от претърпяната черепно-мозъчна травма към
настоящия момент. Възможни са главоболия при емоционално и физическо напрежение
и промяна на атмосферното налягане. Във връзка с Разкъсно-контузните рани и частичната мускулна лезия към момента са налични
само белези. По отношение на фрактурата на коленното капаче се очаква за
в бъдеще по ранно начало на естествения
артрозен процес на ставата. Причинените травматични увреждания са в
причинно следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. Извършените
разходи за лечение са необходими и за лечение на уврежданията.Съдът намира за
установена връзката между фрактура на зъбите на ищеца и процесното пътнотранспортно
произшествие, с оглед събраните гласни доказателства.Съгласно описаните
травматични увреждания на ищеца се обосновава извод същия да е бил без поставен
обезопасителен колан.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда се установява механизма на ПТП, а именно: На 12,01,2016год.,
около 21.20ч. на бившето селскостопанско летище при с. Крайници, общ. Дупница,
обл. Кюстендил, в района на второкласен път II - 62, водачът Й.Х.С. е
управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с ДК № *******, движейки се в посока
към гр. Дупница. Вследствие избраната от водача скорост на движение,
автомобилът е излязъл е извън асфалтираната част на летището, реализирал е удар
в находящ се в селскостопанската нива бетонов блок, загубил е напречната и
надлъжната си устойчивост и след неколкократни преобръщания се е установил на
страничната си дясна част. Скоростта на движение на лекия автомобил е
128,21км.ч.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Д.С., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установява, че
пострадалият по време на хоспитализацията и впоследствие за около 2 месеца е
имал нужда от чужда помощ. Ползвал е помощни средства за период от около 1
месец. Свидетелските показания сочат фрактурите по зъбите да са именно от
пътнотранспортното произшествие.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на МПС-Фолксваген, модел Голф съобразно чл.20, ал.1 от ЗДВП, движейки с в района на бивше
летище с несъобразена с пътните условия
скорост. Презумпцията по чл.45,
ал.2 от ЗЗД е необорена.
Съгласно чл.223, ал.1 КЗ/отм./ при застраховка Гражданска отговорност застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност – договорна или извъндоговорна. Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 33000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- фрактура
на колянното капаче, с характер на средна телесна повреда, затрудняваща
движенията на долния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни, Мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани в тилната и теменна област на
главата и на дясна мишница и лезия на мускула на ръката, контузия на
горна устна, счупване на короните на 12,11
и 21 зъби, световъртеж от централен произход като последица след претърпяната
черепно-мозъчна травма. Съдът съобрази възстановителния период от около 3 месеца поставянето на ортеза за коляно, ограничаваща движенията на
долния крайник за период от около 45 дни, необходимостта от чужда помощ за
период от около 2 месеца, липсата на остатъчна
инвалидност, възрастта на пострадалото лице/19год. към датата на ПТП/, фактът, че фрактурата
на колянното капаче би прогресирала естествените артрозни изменения настъпващи
с възрастта, както и обстоятелството, че фрактурата на зъбите има траен
характер, който предполага лечение, без възможност за естествено възстановяване.
Отчетено е и
психичното отражение от реализирания
деликт върху увредения / при преживяно ПТП винаги е
налице негативно емоционално отражение от преживяното върху пострадалия, което
се установява и от събраните гласни доказателства, сочещи на избухливост,
ограничение на социалните контакти, притеснения, че са били необходими грижи от
други лица/. Същевременно настоящия състав съобрази факта, че по отношение на ищеца
оздравителния процес е приключил без данни за ексцес, липсата на проведена
оперативна интервенция по отношение на фрактурата на капачето, както и фактът,
че твърдяната черепно-мозъчна травма е най-леката по степен такава-мозъчно
сътресение, без отпадна неврологична симптоматика, контузия на мозъка с
увреждане на мозъчния паренхим или кръвоизливи под мозъчната обвивка, наличието
на които би обусловило съществено по-висок размер на обезщетението.
Възражението на ответната страна по чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно. Действително становището на съдебно
медицинската експертиза сочи категорично, че пострадалия е бил без поставен
предпазен колан. Въпреки това и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по смисъла на чл.154 от ГПК ответникът не установи
безспорно кои увреждания не биха се реализирали, в случай, че пострадалия е
ползвал обезопасителен колан.
По отношение претенцията за имуществени вреди приетото заключение на съдебно -медицинска експертиза установи, че с оглед обективното
състояние на ищеца вследствие на ПТП процесните разходи за медицински консумативи и лечение са били необходими за подобряване на състоянието му. Видно от приложените фактури
№**********/14,01,2016год., №0827/19,01,2016год., №**********/19,01,2016год.,
№**********/22,01,2016 и №**********/01,03,2016год. и приложени към същите
фискални бонове се установява извършени
разходи за лечение в размер общо от 398,60лв.
Ето защо исковата
претенция за имуществени вреди е основателна и
следва да бъде уважена изцяло в претендирания размер.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница –неимуществени вреди се дължи законна лихва за забава от
датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция за
неимуществени вреди, основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от
датата на деликта -12,01,2016год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди
се дължи от датата на извършване на всеки разход или считано от 14,01,2016год.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
1493,20лв., от които 1370,00лв. –държавна такса и 123,20лв. от общо
560,00лв.-разноски за вещо лице.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 485,10лв., от общо
630,00лв., от които 300,00лв.-в.л., 230,00лв.-в.л. и
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Р.М. се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 998,35лв. от общо 4537,97лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище гр.София
и адрес на управление:*** да заплати на Х.Л.А., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 33000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени по повод възникнало на 12,01,2016год. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 12,01,2016год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 33000лв.
до пълния предявен размер от 150000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище гр.София
и адрес на управление:*** да заплати на Х.Л.А., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис ***, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 398,60лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
по повод възникнало на 12,01,2016год. ПТП имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от 14,01,2016год. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище гр.София
и адрес на управление:*** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сума в размер на 1493,20лв.,
- разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.Л.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис ***, да заплати на „Д.З.“
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище гр.София и адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 485,10лв.,-разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище гр.София
и адрес на управление:*** да заплати на
адв.Р.И.М. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
сумата от 998,35лв.– адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: