№ 19263
гр. София, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110170864 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.
Й. С., ЕГН **********, срещу “**********” ЕООД, ЕИК *********, ЕИК *********, и
“********” p.L.c. (с предишно наименование “******” ЕАД), която е редовна и предявените
с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба, с които се
оспорват предявените искове.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
страните писмени доказателства.
Искането по чл. 195 от ГПК на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза се явява необходимо и относимо и следва да бъде допуснато.
Искането по чл. 195 ГПК на ответника “**********” ЕООД за допускане на съдебно-
техническа експертиза се явява необходимо и относимо и следва да бъде допуснато.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на
въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 400,00 лева, вносимо от ищеца по
сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ Л. Б. Б..
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да отговори на
въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, подаден от ответника “**********”
ЕООД.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 400,00 лева, вносимо от ответника
“**********” ЕООД по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. ВЪЗЛАГА изготвяне на СТЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ Н. К..
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2024г. от
09.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от писмените отговори, ведно с приложенията към тях.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица СЛЕД представяне на доказателства за внесен
депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.
Й. С., ЕГН **********, против “**********” ЕООД, ЕИК *********, и “********” p.L.c. (с
предишно наименование “******” ЕАД), с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на първия ответник “**********” ЕООД
да заплати на ищеца сумата от 300,00 лева, представляваща платена при липса на основание
над чистата стойност на кредита от 4 400,00 лева по нищожен договор за предоставяне на
потребителски кредит № *******/11.10.2022 г., както и за осъждане на втория ответник
“********” p.L.c. (с предишно наименование “******” ЕАД), а при условията на
евентуалност - първия ответник “**********” ЕООД, да заплати на ищеца сумата от
2 000,00 лева, представляваща платена при липса на основание по нищожен договор за
поръчителство към договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/11.10.2022
г. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 11.10.2022 г. между него и първия ответник “**********”
ЕООД е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/11.10.2022
г., по силата на който му е предоставен заем в размер на 4 400,00 лева. Твърди, че се
задължил да върне кредита на 17 вноски, с първа падежна дата - 10.11.2022 г. и последна
падежна дата – 04.03.2024 г. Посочва, че между страните била уговорена договорна лихва в
размер на 33% или 1 452,00 лева, при ГПР 49,68%. Поддържа, че чл. 5 от договора
предвиждал кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, учредено от втория ответник
“********”, поради което и на същата дата 11.10.2022 г. между него и “********” p.L.c. (с
предишно наименование “******” ЕАД) е сключен договор за поръчителство, с който е
обезпечено изпълнението на задължението на ищеца по договора за кредит. По договора за
поръчителство ищецът се задължил да заплати на “********” p.L.c. възнаграждение в
размер на 4 400,00 лева, като посочва, че съгласно чл. 4.3 от Стандартния европейски
формуляр на ответника “**********” ЕООД и представената преддоговорна информация, в
случай, че кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от
кредитора, то очакваните разходи за възнаграждението ще бъдат в размер на 4 400,00 лева и
същите няма да са включени в обхвата на ГПР съгласно договора за кредит. Ищецът твърди,
че в изпълнение на двата договора /за кредит и за поръчителство/ е изплатил в полза на
“**********” ЕООД сума в общ размер на 9 319,56 лева. Твърди, че на 08.09.2023 г. погасил
предсрочно кредита, като изплатил на кредитодателя сума в размер на 3 248,08 лева. Счита
договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради изначална недействителност
на съществен елемент от договорното съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК –
договорната лихва, като посочва, че последната противоречи на добрите нрави. Твърди, че
договорната лихва надхвърля два пъти размера на законната лихва независимо, че кредитът
е обезпечен чрез поръчителство. Посочва, че кредиторът не е изпълнил изискването на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, като не е посочил в договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва. Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК,
предвиждащо в договора да бъде разписан лихвеният процент на ден. Поддържа, че
договорът се явява нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, като излага, че
посоченият в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включен разходът
2
за възнаграждение на дружеството-поръчител. Твърди да е налице нелоялна и заблуждаваща
търговска практика, а клаузата да е неравноправна. Поддържа, че в договора лихвеният
процент и ГПР са посочени единствено като абсолютни стойности и не е ясно разписана
методиката на формиране на ГПР, като счита това за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочва, че съгласно чл. 22 ЗПК недействителността на клаузите за ГЛП и ГПР, на
основание чл. 23 ЗПК влекат недействителност на цялата кредитна сделка. Предвид
нищожността на кредитната сделка, то счита, че акцесорната такава, с която вторият
ответникът е учредил обезпечение, също не е произвела правен ефект. Допълва, че
договорът за поръчителство е нищожен, като счита същия за лишен от правно основание,
противоречащ на добрите нрави, създаващ неравноправие в кредитното правоотношение и
нарушаващ принципа на справедливост. Твърди, че поставянето на изискване за заплащане
на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК, като по този начин се прехвърля рискът от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник. Счита тази договорка за неравноправна и непораждаща
правни последици. Твърди “**********” ЕООД да е договарял в полза на поръчителя
“********” ЕАД по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Цитира практика в подкрепа на аргументираните
тези, включително решения на СЕС. С оглед на изложеното и предвид нищожността на
кредитната сделка, моли съда да осъди ответниците да му заплатят процесните суми.
Ответникът “**********” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди,
че договорът за кредит е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, с избрани от
ищеца параметри на кредита, включително предпочитаното от него обезпечение. Посочва,
че след като е одобрен, на ищеца е била изпратена преддоговорна информация под формата
на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), заедно с проекти на документи за сключване на
договора, генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр.
Посочва, че както в СЕФ, така и в договора, изрично било предвидено правото на отказ от
кредита, като твърди, че договорът е сключен след изпращане от страна на ищеца на кратко
текстово съобщение по телефона (SMS), че е съгласен да сключи договора при
предложените условия. Счита за неоснователни ищцовите твърдения за нарушение на
разпоредбите от ЗПК. Поддържа, че не е налице нарушение, изразяващо се в некоректно
посочени в договора лихвен процент и ГПР. Неоснователни били и твърденията за
нарушение на задължението за включване на погасителен план с посочване на размера, броя
и периодичността на вноските. Поддържа, че възнаграждението, което ищецът се е
задължил да плати на трето лице, не се дължи на “**********” ЕООД, поради което и няма
как да бъде включено в погасителния план, тъй като не представлява нито главница, нито
лихва. Счита за неоснователни и твърденията за неправилно посочен ГПР, като твърди, че
съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не само, че не е бил длъжен да включи в ГПР сумата,
уговорена между потребителя и третото лице, но и не е имал това право. Посочва, че
включването на клаузата за обезпечение чрез ********** (Малта) в чл. 5 от договора за
кредит е вследствие направен от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения
между страните. Твърди, че не разполага с информация за условията, при които ищецът и
третото лице /поръчител/ ще постигнат споразумение, включително тези, отнасящи се до
уговореното между тях възнаграждение. Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна
услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя, поради което и ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от
кредитодателя, този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия
разход. Поддържа, че тези услуги са незадължителни по смисъла на закона. Твърди, че
целта на договора за гаранция е да гарантира финансовия риск, който ответникът носи от
възможно неизпълнение при неплатежоспособност на ищеца. Твърди още, че на ищеца е
предоставена цялата информация във връзка с размера и начина на формиране на ГПР,
3
необходима за вземане на информирано решение, като тази информация била включена
както в СЕФ, така и впоследствие в договора за кредит. Ясно била посочена и сумата, която
ищецът е следвало да върне – главница и лихва. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е
в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, а възнаграждението за предоставената услуга за гаранция
не било включено в размера му, тъй като същата не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Посочва, че ищецът е имал право на избор дали да сключи договор за
гаранция с поръчител, посочен от кредитодателя, или да посочи личен гарант. Поддържа, че
сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договор за
кредит и не увеличава възможностите за отпускане на кредита. Твърди уговорката за
гаранция да е индивидуално договорена по избор на ищеца. Оспорва твърдяната от ищеца
заблуждаваща търговска практика, като твърди, че не е налице и нарушение на чл. 143 ЗЗП.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника “********” ЕАД -
“********” p.L.c. (с предишно наименование “******” ЕАД), с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Поддържа, че ищецът е имал избор между няколко варианта за
обезпечаване на задълженията му по договора за кредит, включително да предложи избрано
от него физическо лице. Твърди, че сключването на договор за гаранция не било
задължително условие за сключване на договора за кредит. Счита, че клаузата за
обезпечение не е неравноправна по смисъла на ЗЗП и не противоречи на добрите нрави.
Посочва, че “********” ЕАД е лице, различно от “**********” ЕООД, предоставя различна
услуга и уговаря индивидуални условия със своите клиенти. В тази връзка посочва, че
“**********” ЕООД не разполага с предварителна информация за условията и клаузите,
които се уговарят между “********” ЕАД и неговите клиенти, като в някои случаи е
възможно да не получи дори и последваща такава. Твърди, че впоследствие, на един по-
късен етап и с цел улеснение на клиентите, кредитополучателите могат да извършват
плащания към “**********” ЕООД за погасяване на задълженията си по договора за
гаранция, като в тази връзка посочва, че между двамата ответници бил сключен договор за
сътрудничество. Оспорва ищцовите твърдения за нищожност на договора за кредит поради
нарушение на ЗПК, като поддържа, че липсата на детайлно описване на начина, по който е
формиран ГПР, не е нарушение на ЗПК и не води до недействителност на договора за
кредит. Оспорва договора за гаранция да е нищожен поради липса на основание, като
посочва и основанието – потребителят поема задължение да плати възнаграждение, а
“********” ЕАД се задължава да обезпечи дълга му към кредитодателя “**********”
ЕООД. Счита за неоснователно твърдението за нищожност уговореното възнаграждение
съгласно договора за гаранция на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото самият договор за
гаранция не се регулира от разпоредбите на ЗПК. Поддържа, че договорът за гаранция и
договорът за кредит са действителни, поради което и ответникът-гарант има право да
получи уговореното възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
С оглед становищата на ответниците и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******* от 11.10.2022 г., сключен между ответника “**********”
ЕООД, ЕИК ********* и ищеца Д. Й. С., ЕГН **********; усвояване от ищеца на заемна
сума в размер на 4 400,00 лева; наличието на валидно възникнало облигационно отношение
по договор за гаранция (поръчителство), сключен между ответника “********” p.L.c. (с
предишно наименование “******” ЕАД) и ищеца Д. Й. С., ЕГН **********; в изпълнение
на задълженията си по договорите за кредит и за гаранция ищецът е извършил плащания в
общ размер на 9 319,56 лева.
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
4
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно, че по
силата на договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 11.10.2022 г.,
сключен между него и ответника “**********” ЕООД, и договор за гаранция от 12.10.2022
г., сключен между него и ответника “********” p.L.c. (с предишно наименование “******”
ЕАД), е заплатил на ответниците процесните суми в размер на 300,00 лева и 2 000,00 лева.
В тежест на ответниците е да установят, че е налице основание за получаване на
процесните суми, респективно задържането им по валидни договорни клаузи, които
съдържат всички необходими реквизити съгласно изискванията на ЗПК и отговарят на
императивните правни норми.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5