№ 136
гр. Бургас, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500202 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Евлоги
Георгиев“ №38, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Р., срещу
решение № 260031/25.02.2022 год. по гр.д.№ 2401/2020 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на
„Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София
и адрес на управление ул."Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от М.Ц.П.,
че СТ. К. К., ЕГН **********, от град С., ж.к. „Кр. с.“, бл.**, вх.*, ет.*, ЕЛ.
К. ДР. , ЕГН **********, от град С., ул.„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, Д. Д. Т. ,
ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет.*, ап.**, Н. СТ. Т. , ЕГН
**********, от град Б., ул.„В.“ №* ет.*, ап.** и М. СТ. Т. , ЕГН **********,
от град Б., ул. „В.“ №*, ет.*, ап.**, са собственици на сграда с
идентификатор №*****.***.***.*, намираща се в град П., община П., област
Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-106/09.12.2008 година на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: град П., ул.„Ч. м.“,
разположена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.***, със
застроена площ от 87 кв. м., брой етажи 2 /два/, преназначение: курортна,
туристическа сграда. Осъдено е „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление ул.„Евлоги
Георгиев“ №38, представлявано от М.Ц.П. да предаде на СТ. К. К., ЕГН
**********, от град С., ж.к.„Кр. с.“, бл.***, вх.*, ет.*, ЕЛ. К. ДР., ЕГН
1
**********, от град С., ул.„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, Д. Д. Т., ЕГН
**********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет.*, ап.**, Н. СТ. Т., ЕГН **********, от
град Б., ул.„В.“ №* ет.*, ап.** и М. СТ. Т., ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“
№*, ет. *, ап.**, владението на собствения им недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор №*****.***.***.*, намираща се в
град П., община П., област Бургас, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
106/09.12.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
сградата: град П., ул.„Ч. м.“, разположена в поземлен имот с идентификатор
№*****.***.***, със застроена площ от 87 кв. м., брой етажи 2 /два/,
преназначение: курортна, туристическа сграда. Осъдено е „Сердика спортни
имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление ул.„Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от М.Ц.П. да заплати
на СТ. К. К., ЕГН **********, от град С., ж.к.„Кр. с.“, бл.***, вх.*, ет.*, ЕЛ.
К. ДР., ЕГН **********, от град С., ул.„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, Д. Д. Т.,
ЕГН **********, от град Б., ул."В.“ №*, ет.*, ап.**, Н. СТ. Т., ЕГН
**********, от град Б., ул.„В.“ №* ет. *, ап.** и М. СТ. Т., ЕГН **********,
от град Б., ул.„В.“ №*, ет. *, ап.**, сумата от 6 804,05 лв. /шест хиляди
осемстотин и четири лева и пет стотинки/ представляваща направени от тях
съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба са изложени възражения за неправилност на
обжалваното решение. Твърди се, че същото е необосновано тъй като съдът
не е разгледал представения доказателствен материал в съвкупности и
логическо единствено, като го е тълкувал превратно. Твърди се, че по делото
е доказано, че ответникът владее процесната сграда от апортирането й в
капитала на дружеството, а преди това сградата е била владяна от
праводателите на дружеството. Твърди се от една страна, че ищците не
установяват собствеността си върху процесната сграда, а от друга - че
окръжният съд неправилно не е уважил възражението на ответника за изтекла
в негова полза придобивна давност. Твърди се неоснователност на
предявения от ищците иск. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение, за отхвърляне на иска и за присъждане на съдебните разноски за
двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищците по предявения иск,
представлявани от адв. В.Х. и адв.Л.Б.. Направено е възражение за
нередовност на въззивната жалба като неотговаряща на изискванията на
чл.260 от ГПК. Твърди се, че са изложени бланкетни оплаквания без
обосновка в какво се състои порочността на решението, което затруднява
правото на защита на въззиваемите. Изложени са възражения за
неоснователност на въззивната жалба и обоснованост на обжалваното
решение. Твърди се, че изводите на окръжния съд относно собствеността са
правилни и кореспондират със събраните по делото доказателства, съгласно
които по силата на приращение собственикът на земята в лицето на
наследодателя на ищците е придобил собственост върху процесната
постройка, поради което извършеното след това отчуждаване от друго лице е
2
от несобственик и не засяга правата на ищците, а извършените след това
разпореждания, включително разпореждането в полза на ответника, са им
непротипоставими. Развити са доводи за неоснователност на възражението за
изтекла в полза на ответника придобивна давност и правилност на изводите
на съда, както относно началния момент от който е било възможно да започне
да тече тази давност, така и за останалите обстоятелства имащи значение по
този въпрос. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на разноските пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на окръжния съд подлежащ на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
субективно съединени искове за защита на право на собственост по чл.108 от
ЗС.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба съдържа необходимите
реквизити по чл.260 от ГПК и не е нередовна, поради което не се налага
оставянето й без движение, а правото на защита на въззиваемите не е
накърнено.
Обжалваното решение е постановено по предявени субективно
съединени искове от ищците СТ. К. К., ЕГН **********, от град С., ж.к.„Кр.
с.“, бл.***, вх.*, ет.*, ЕЛ. К. ДР. , ЕГН **********, от град С., ул.„П.“ №**,
вх.*, ет.*, ап.*, Д. Д. Т., ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет. *, ап.**,
Н. СТ. Т. , ЕГН **********, от град Б., ул. „В.“ №* ет.*, ап.** и М. СТ. Т. ,
ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №* срещу ответника„Сердика спортни
имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление ул.„Евлоги Георгиев“ №38, представлявано от М.Ц.П., за
установяване на собствеността на ищците спрямо ответника върху
недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор №*****.***.***.*,
намираща се в град П., община П., област Бургас, по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-106/09.12.2008 година на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на сградата: град П., ул.„Ч. м.“, разположена в поземлен имот с
идентификатор №*****.***.***, със застроена площ от 87 кв. м., брой етажи
2 /два/, преназначение: курортна, туристическа сграда и осъждането на
ответника да им предаде владението върху сградата.
В исковата молба ищците сочат, че техният наследодател С.К.А. б.ж. на
с.К. – сега гр.П., род. на **.**.**** год. поч. на **.**.**** год. по решение на
К. селско-общински съвет през 1919 год. е придобил правото да построи
върху общинско място от 2 дка. и 5 ара една къща за живеене. Той построил
къщата и започнал да владее общинския терен от 2,5 дка. Владението
осъществявал непрекъснато и несмущавано за периода след 2019 год., като с
изтичането на предвидения по тогава действащия Закон за
давността/отм./, 20-годишен давностен срок, през 1939 год. придобил на
основание изтекла в негова полза придобивна давност собствеността
върху общинския терен от 2,5 дка. Макар да не се сдобил с официален
документ за собственост върху земята от 2,5 дка., по кадастралната основа на
3
регулационния план на гр.П. от 1962 год. заснетия и обозначен имот №414
бил записан като двор на С.К.А., а в забележката било отразено
удостоверение №472/14.07.1965 год. и признато право на строеж.
Междувременно с решение на ИК на СОНС с.П. по протокол от 18.07.1967
год., върху част от терена от 2,5 дка., представляващ към този момент парцел
ХI, кв.38 по плана на с.П., било отстъпено право на строеж на Ц. В. Ц. за
построяване на сграда, която Ц. изградил след издадено разрешение за
строеж от 1969 год. Ищците сочат, че това е процесната сграда отразена към
момента като сграда с идентификатор №*****.***.***.*, като твърдят, че
поради придобиването на терена от техния наследодател по давност,
правото на строеж в полза на Ц. е било отстъпено от несобственик и е
непротивопоставимо на действителния собственик – техен наследодател,
а изградената от Ц. сграда, по приращение също е станала собственост на
техния наследодател, респ. – на ищците като негови наследници. Сочи се
извършено отчуждаване от държавата по ЗТСУ /отм./ на построената от
техния наследодател сграда ведно с правото на строеж и терен от 640 кв.м.
през 1976 год., както и извършено отчуждаване от държавата по ЗТСУ/отм./
на построената от Ц. сграда ведно с правото на строеж, през 1977 год. Твърди
се, че отчуждаването извършено от Ц. на процесната сграда е било от
несобственик, поради което не е произвело действие, а сградата е
продължила да бъде собственост на наследниците на С. А., каквато е и към
момента на предявяване на исковите претенции на ищците. Изложени са
обстоятелства относно проведена реституция в полза на наследниците на С.
А. на терена от 2,5 дка., върху който е изградена сградата и проведен
успешно по отношение на праводателите на ответника ревандикационен иск
за терена. Твърди се, че процесната сграда считано от 16.05.2019 год., без
правно основание е включена като апортна вноска в капитала на ответното
дружество, което мотивира правния интерес от търсенето на защита по чл.108
от ЗС.
Ответникът с писмения си отговор е оспорил исковите претенции на
ищците. Твърди, че имотът е придобит от него на валидно правно основание
ведно с терен, които съгласно АЧДС от 23.06.2008г. са били преотстъпени на
Министерски съвет за управление, а със заповед № РД-09-18 от 13.03.2018г.
са преотстъпени на Министерство на младежта и спорта. Твърди, че сградата
в имота никога не се е ползвала или владяла от ищците. Оспорено е
твърдението, че към 1967 година наследодателят на ищците бил собственик
на имот с пл. № 414 въз основа на давност. Оспорени са твърденията, че
правото на строеж на Ц. за построяване на процесната сграда е отстъпено от
несобственик и не е произвело действие, и че сградата е придобита по
приращение от наследодателя на ищците. Евентуално се твърди, че Ц. е
придобил правото на строеж, респ. – собствеността върху сградата с изтичане
на 5-годишен давностен срок, а също, че сградата, ведно със съответното
право на строеж върху земята са придобити от ответника на основание
изтекла в полза на държавата, респ. – в негова полза 10-годишна придобивна
4
давност, считано след отчуждаването й през 1977 год. до настоящия момент.
Пред първоинстанционния съд страните са поддържали становищата си,
ангажирали са доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити, по допустими искови претенции, и е валидно и
допустимо.
При преценка за правилността на обжалваното решение, въззивният съд
взе предвид следното:
Ищците са наследниците по закон на С.К.А., роден на 18.08.1889 год.
починал на **.**.**** год.
С протокол № 3/23.03.1919 година на К.я селско общински съвет при
Бургаската околия на наследодателя на ищците С. А. е отстъпено право на
строеж върху държавна земя от 2 дка и 5 ара.
Видно от заключението на вещото лице Р. по приетата от окръжния съд
техническа експертиза и приложените писмени доказателства, за б.с.П., сега-
гр.П. през 1962 год. е ободрен регулационен план с нанесен кадастър от 1959
год., в който е заснет имот № 414 с графично измерена площ от 1720 кв. м.
За имот №414 е отразено в разписния списък, че е двор на С. А. и
удостоверение № 472/14.04.1965 год. за признато право на строеж за парцели
V и XI, кв.38. С регулационния план от 1962 год. от имот №414 са образувани
два парцела - V и XI, кв.38, отредени за индивидуално жилищно
строителство. Първоначално за имот № 414 е бил образуван само парцел V, в
който е заснета полумасивна жилищна сграда, а впоследствие е променена
регулацията на парцела, като е нанесен и парцел XI в кв. 38, като няма данни
кога и на какво основание е извършена промяната.
С типов договор от 28.07.1967 год. за отстъпване на право на строеж,
въз основа на взето решение по протокол от 18.07.1967 год. на ИК на СОНС
с.П. е отстъпено право на строеж на Ц. В. Ц. върху парцел XI, кв.38,
целия от 650 кв.м. за построяване на жилищна сграда съгласно одобрен
проект. Както преди отстъпването на правото на строеж, така и след него, акт
за държавна собственост за терена - парцел XI, кв.38, не е бил съставен. Ц. В.
Ц. е изградил сграда в имота след издадено разрешение за строеж от
09.12.1969 год. В сега действащата КККР на гр.П. от 2008 год. сградата е
обозначена с идентификатор *****.***.***.1 – тази сграда е предмет на
настоящия спор.
Съгласно заповед от 1975 год. за промяна на регулационния план
парцели V и XI в кв. 38 са слети с парцел IV, кв. 38 по плана на с.П., за
разширяване на терена за почивната станция на Комитета за държавен и
народен контрол, която станция е била изградена преди сливането в парцел
IV, кв. 38 по плана на с.П.. В АДС №8074/12.06.1968 год. е посочено, че
5
почивната станция е от 2181 кв.м. и е изградена през 1965-1966 год. върху
държавен терен от общо 1770 кв.м., за който са издадени АДС
№3095/28.09.1959 год. и АДС №3096/28.09.1957 год.
Със заповед № 36/10.01.1976 година на ОНС - Бургас е отчуждено
отстъпеното право на строеж от наследниците на С. А. върху бивш парцел
V-414, жилищната сграда, направените подобрения и трайни насаждения в
същия парцел. След отчуждаването парцел V -414 е включен в парцел IV, кв.
38 по плана на с.П., отреден за почивен дом.
Със заповед № 386/18.03.1977 год. на ОНС-Бургас е отчуждено
отстъпеното право на строеж на Ц. В. Ц. върху бившия парцел XI-414,
изградената от него жилищна сграда /процесният имот/, направените
подобрения и трайни насаждения в същия парцел. След отчуждаването
парцел XI-414 е включен в парцел IV, кв. 38 по плана на с.П., отреден за
почивен дом.
След влизане в сила на ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,
наследниците на С.К.А. по реда на този закон са направили искане за
възстановяване на собствеността върху терена върху който е било
учредено право на строеж на техния наследодател съгласно протокол №
3/23.03.1919 година на К.я селско-общински съвет при Бургаската околия, а
именно – върху терена от 2 дка. и 5 ара. Реституционното производство е
завършило с решение №2229/13.07.1994 год. по гр.дело № 2872/1994 год. по
описа на ВС на РБ, 3-то г.о., с което на наследниците на С. К. А., б.ж. на
гр.П. е възстановена собствеността върху недвижим имот находящ се в
гр.П. от 2 дка. и 5 ара, обективиран в протокол №3, ст.II от 23.03.1919г. на К.
селско общински съвет, бивша Бургаска околия, част от който съставлява п.
V-414 по плана на града от 1962 год.
Последвал е спор за собственост по предявени искове по чл.108 от ЗС от
наследниците на С. А. б.ж. на гр.П. срещу държавата, за установяване на
собствеността на наследниците на С. А. върху терена от 2 дка. и 5 ара и
осъждането на държавата да предаде владението върху терена на ищците. С
влязло в сила решение по гр.д.№212/2018 год. на Бургаския апелативен
съд, на което с определение №123/01.04.2021 год. по гр.д.№3802/2020 год. на
ВКС,1-во г.о. не е допускано касационно обжалване е прието за установено
по отношение на държавата правото на собственост на ищците – наследници
на С. А. б.ж. на гр.П., върху реална част с площ от 2163 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор №*****.***.***, целият с площ от 6497 кв. м. по
кадастралната карта на град П., която част е обозначена с жълт щрих на скица
неразделна част от решението, като е осъдена държавата да освободи и
предаде на ищците – наследници на С. А. посочената по-горе реалната
част от 2163 кв.м. Тази реална част от 2163 кв.м. след приключване на
делото е въведена в кадастралната карта като самостоятелен поземлен имот
с идентификатор № *****.***.***., като върху нея попада процесната
сграда.
За да уважи иска по чл.108 от ЗС за реалната част от земята от 2163
6
кв.м., съдът е приел, че още към м.04.1939 год. наследодателят на ищците
С. А. е придобил собствеността върху земята, върху която му е било
отстъпено право на строеж, което право на собственост са наследили
неговите наследници след смъртта му през 1971 год., поради което към
1977 год., когато е била отчужден от наследниците част от терена, а друга
част е била незаконно завзета от държавата, наследниците на С. А. са
били собственици на целия терен, а държавата го владее без правно
основание. В изпълнение на съдебното решение, със Заповед № РД-11-
294/19.12.2019 година на Областен управител на Област-Бургас е отписана от
актовите книги за държавна собственост и предадена на ищците реална
част с площ 2016 кв. м. от бивш поземлен имот с идентификатор
*****.***.***.
При разпита на свидетеля А. Ц. е отразено, че той е участвал в
изграждането на процесната сграда с архитект Ц. В. Ц., като съдът намира, че
при отразяване на годината на строителство на сградата в протокола от
открито съдебно заседание на 21.07.2021 год. е допусната техническа грешка
– отразено е 1981 год., но това не е възможно, тъй като в отчуждителната
заповед е отразено, че сградата е отчуждена през 1977 год. – т.е към момента
на отчуждаване през 1977 год. тя вече е била построена. Свидетелят сочи, че
съпругата му е работила в „станцията“ на бившия Министерски съвет от 1982
год. до 2008 год. /има предвид първата по-голяма сграда, която нарича
„станцията“/. До 2005 год. в процесната сграда имало канцеларии за
администрацията на „станцията“. След това служителите били преместени в
другата сграда - в „станцията“ или ги уволнили, а процесната сграда останала
безстопанствена и неподдържана, каквато е и към момента-сега покрай нея са
обраснали дървета на 5-10 метра, стъклата са счупени, покривът тече, няма
врати. Свидетелят за последно е влизал в сградата през 2008 год. за да
премести някакви неща от мазето на сградата в „станцията“.
Свидетелят Ст. Ст. живее в близост до почивната станция, често минава
покрай „станцията“ /голямата сграда/ и процесната сграда. Сочи, че от 12-13
години никой не ползва процесната сграда, същата е изоставена. Свидетелят
отишъл до сградата и влязъл в нея в деня на разпита /21.07.2021 год./
Пътеката до сградата била превърната в тоалетна, около нея имало обрасла
трева и саморасли дървета, поради което трудно се стигало до там.
Свидетелят се качил на втория етаж, видял, че има плоча, а не покрив. Водата
се просмуквала през плочата и по мазилката, като рушала тавана. Сочи, че
сградата има входна врата, която е отключена, има външно ел.табло, което е
„ограбено“. Видял е желязно шкафче, в което няма нищо. Тоалетните са
изпочупени, а стаите-празни. Според свидетеля сградата няма СОТ.
Свидетелят сочи, че не знае преди 12-13 години кой е бил в сградата, не е
влизал тогава в нея, но е чувал, че я е ползвал персонала на „станцията“ –
северната сграда, която първо била на Държавен контрол, а след това на
Министерския съвет.
Свидетелят Ив. Р. твърди, че от 2016 год. е охрана на сградата на МС и
7
на процесната сграда. Според свидетеля само охранителната фирма има
достъп до сградата, която първоначално била на Държавен контрол, след това
на МС, на „Спортни имоти“, а сега е на „Сердика спортни имоти“. Твърди, че
сградата през деня се охранява със СОТ, а през нощта с жива охрана, като при
навлизане в сградата СОТ се активира. Твърди, че има тетрадка в която се
посочва името и ЕГН на всяко лице, които влиза в сградата. При посещение
се изключва СОТ, а след това се активира. Свидетелят уточнява, че така се
работи за голямата сграда, като охранителите са в нея, но твърди, че и
малката сграда /процесната/ има СОТ, но „там няма нищо за крадене“.
Твърди, че нощно време правят обиколки, че сградата е заключена, а
прозорците затворени.
Свидетелят Й. М. също работи като охрана, твърди, че ключовете и за
двете сгради – голямата и процесната на която казва “малката“ са при тях.
Твърди, че и двете сгради имат СОТ, а влизането е контролирано, като
малката сграда „всичко си има – врати, прозорци“.
От заключението на вещото лице Р. депозирано по делото в окръжния
съд на 11.10.2021 год. се установява, че процесната сграда отразена към
момента в кадастралната карта с идентификатор *****.***.***.* с площ от 87
кв.м., е монолитна, масивна, стоманобетонна, двуетажна с плосък покрив.
Първият етаж се състои от две стаи от които едната със собствен санитарен
възел, отделен санитарен възел, коридор, тераса и стълбище, а вторият етаж
се състои от две стаи, дневна с кухненски кът, баня-тоалетна, коридор, тераса
и стълбище. Сградата е с външна мазилка боядисана с фасаген, поставена е
РVС дограма и щори на едната стая, вратите са таблетни от масивно дърво.
Стените са със шпакловка и боядисани с латекс, подова настилка-ламинат и
теракотени плочки. В санитарните възли е изпълнена фаянсова облицовка по
стените. Парапетът на стълбището е метален. Вещото лице сочи, че към
момента на огледа сградата е неподдържана, не е добре стопанисвана, негодна
е за ползване и се нуждае от основен ремонт. Има течове от покрива, таваните
са разрушени и деформирани, а металните конструкции са с корозия. Част от
мазилките са подкожушени. Осветителните тела, ел. ключове, контакти и част
от таблите на вратите са демонтирани. Има пукнатини по мазилката около
касите на вратите.
При огледа вещото лице не е констатирало в сградата да е монтиран
СОТ. Свидетелят Ст., който е посетил сградата в деня, в който е дал
показания пред окръжния съд, също не е видял монтирана охранителна
система, а достъпът му до сградата е бил свободен и непрепятстван от никого.
Ето защо съдът не дава вяра на свидетелските показания на свидетелите Р. и
М. относно това, че процесната сграда е охранявана и достъпът до нея е
ограничен. Относно състоянието на сградата към момента съдът кредитира
заключението на вещото лице.
По делото е представен акт за частна държавна собственост /АЧДС/ №
7929/01.06.2017 год., с който освен терена от общо 6497 кв.м. представляващ
имот с идентификатор *****.***.*** - „Почивна база П.“, като държавна
8
собственост са описани двете сгради разположени в него – първата от 1153
кв.м. на четири етажа /т.н. от свидетелите „станция“/ и процесната сграда с
идентификатор към момента на съставяне на акта *****.***.***.7
посочена, като курортна, туристическа сграда на два етажа със застроена
площ от 87 кв.м. В АЧДС е отразено, че върху актувания имот държавата е
предоставила правата на управление първоначално на Министерския съвет
на РБ. В графата „забележки“е отразено, че със заповед и договор от 2018
год. актуваният имот – включително процесната сграда е предоставен за
управление на Министерство на младежта и спорта. На 16.05.2019 год.
видно от извършеното вписване в АП е вписана апортна вноска на процесната
сграда в капитала на дружеството ответник – „Сердика спортни
имоти“ЕАД, чиито едноличен собственик на капитала е държавата чрез
Министерство на младежта и спорта.
Няма предходно съставен акт за държавна собственост за процесната
сграда.
По делото е представен АЧДС № 9375/02.04.2019 год., в който отново е
описан същия имот - терен с две сгради, но за процесната сграда със стар
идентификатор *****.***.***.7. - курортна, туристическа сграда на два етажа
със застроена площ от 87 кв.м. е посочено, че налице изменение съгласно
заповед от 2018 год. на СлГКК.
Изложеното по-горе очертава следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал.4 от Закона за държавната собственост, не са
държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на
търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори
ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях
имущество. От приложеното удостоверение на АВ става ясно, че ответното
дружество „Сердика спортни имоти“ЕАД е с едноличен собственик на
капитала Министерство на младежта и спорта – т.е. едноличен собственик на
капитала е държавата, като процесната сграда е част от направена от
държавата апортна /непарична/ вноска, ведно с терена и другата сграда,
описани като „Почивна база П.“, в капитала на ответното дружество съгласно
отразеното вписване на 16.05.2019 год. Става ясно, че държавата в случая е
праводател на ответника за т.н. „Почивна база П.“ – терен и сгради,
включително за процесната сграда.
На осн. чл.298, ал.2 от ГПК, влязлото в сила решение по гр.д.№212/2018
год. на Бургаския апелативен съд, с което между наследниците на С. А. и
праводателя на настоящия ответник-държавата е разрешен спора по чл.108 от
ЗС описан по-горе, има действие и спрямо правоприемника, поради което,
без да се разглеждане възраженията на ответника в този смисъл, следва
да се приеме за установено между страните по настоящото дело, че към
м.04.1939 год. и към момента на влизане в сила на съдебното решение,
наследодателят на ищците, респ.- неговите наследници, които при
предявяване на настоящия иск са ищците по делото, са собственици на
терен от 2163 кв.м., който по действащата КККР е обозначен като поземлен
9
имот с идентификатор № *****.***.***. и върху който в периода 1969 год. -
1977 год. год. е построена процесната сграда.
С придобиването на терена по давност от наследодателя на ищците през
1939 год. той е престанал да бъде държавна собственост и до отнемането му
от държавата /1976-1977 год./ е бил собствен на С. А., а след неговата смърт е
станал собствен на неговите наследници. Ето защо към момента на
отстъпването на право на строеж от държавата с типов договор от 28.07.1967
год. в полза на Ц. Ц. за изграждане на процесната сграда, държавата не е била
собственик на терена, поради което отстъпването на правото на строеж е
извършено от несобственик и не може да се противопостави на
действителния собственик на терена към този момент – наследодателя на
ищците С. А., а изградената от Ц. Ц. сграда – процесната сграда, по правилата
на приращението – чл.92 от ЗС е станала собственост на собственика на
терена – наследодателя на ищците С. А., респ. - след неговата смърт през 1971
год.– на неговите наследници по закон.
Заповедта от 1975 год. за промяна на регулационния план, съгласно
която парцели V и XI в кв. 38 са слети с парцел IV, кв. 38 по плана на с.П., за
разширяване на терена за почивната станция на Комитета за държавен и
народен контрол, издадена при действието на ЗТСУ /отм./ няма пряко
отчуждително действие. Законът предвижда провеждане на отчуждителна
процедура, като завземането на отчужданите имоти става след
обезщетяване на собствениците. В случая за процесната сграда е проведено
отчуждително производство, но не спрямо действителния собственик, а
спрямо третото лице подобрител на чужд имот-Ц. Ц.. Доколкото Ц. Ц. не е
придобил собственост върху построената от него сграда поради
ненадлежно учредено право строеж, извършеното отчуждаване на
сградата през 1977 год. от него също не е произвело действие спрямо
действителния собственик - наследодателя на ищците С. А..
Въпреки липсата на надлежно проведената отчуждителна процедура и
липсата на обезщетяване на действителния собственик, след 1977 год.
процесната сграда е била отнета и незаконно завзета от държавата. В
този смисъл са както свидетелските показания на свидетелите Ц. и Ст. за
предоставяне на почивната станция /като част от която е описана и
процесната сграда/ последователно за нуждите на различни държавни
ведомства, така и отразяванията по актовете за държавна собственост.
Съгласно чл.2, ал.2 /Нова - ДВ, бр. 107 от 1997г., изм., бр. 45 от
1998г./ от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти /ЗВСВОНИ/, възстановява се собствеността върху всички
недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не
по установения законов ред от държавата, от общините и от народните
съвети в периода от 9 септември 1944г. до 1989г. Предишната редакция на
ал.2, която е била в сила до изменението с ДВ бр.45 от 1998 год. е следната :
Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими
имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения
10
законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9
септември 1944г. до 1962г.
В случая отчуждаването на процесната сграда не по установения от
закона ред е било извършено от несобственик през 1977 год., поради което до
влизането в сила на изменението с ДВ бр.45 от 1998 год. на 25.04.1998 год. за
наследниците на С. А. не е било предвидено възстановяване на
собственост по силата на закона. Възстановяването на собствеността в
полза на наследниците на С. А. за процесната сграда е било предвидено и е
настъпило по силата на закона – чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ в редакцията ДВ
бр.45 от 21.04.1998 год. – т.е. възстановяването на собствеността в полза
на ищците е станало на 25.04.1998 год., поради което съдът намира за
доказано твърдението им, че към момента на предявяване на настоящия иск
същите се легитимират като собственици на процесната сграда на
основание приращение към собствения им терен преди отнемането от
държавата и последвала реституция по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ.
Ответникът по предявените искове твърди, че е придобил собствеността
върху процесната сграда чрез апортна вноска в капитала на дружеството.
Прехвърлянето на права върху сградата чрез включването и като непарична
вноска в капитала на ответното дружество е извършено от несобственик,
поради което за процесната сграда ответникът не би могъл да противопостави
правата си на действителните собственици – ищците по делото. Предвид
гореизложеното извършеното прехвърляне на права, които държавата не
притежава, в полза на ответното дружество, не е валидно правно основание
за придобиване на собственост върху процесната постройка.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесната постройка е
била придобита по давност от Ц. В. Ц. преди отчуждаването през 1977 год. По
делото не се установи точно кога Ц. е построил процесната сграда, не се
установи дали постройката е владяна от него и за какъв период.
Неоснователно е възражението на ответника, че той, присъединявайки
владението на праводателя си – държавата, е придобил по давност чрез
непрекъснато несмущавано владение процесната постройка, като владението
е започнало след 1977 год. и продължило до момента на предявяване на иска.
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ – в сила от 21.11.1997 год., изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
този закон, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила – т.е. от 21.11.1997 год. Предвид горното дори за периода
след 1977 год. до 21.11.1997 год. държавата чрез ведомствата на които е била
предоставена за ползване т.н. „станция“, да е осъществила някаква
фактическа власт и върху процесната постройка, за този период по силата на
закона давност не тече. Давността за процесната постройка е могла да
започне да тече считано от 22.11.1997 год ., но по делото остана недоказано,
че след 22.11.1997 год. държавата, а след включването на постройката в
капитала на ответното дружество - и това дружество, са осъществили
непрекъснато и несмущавано владение върху постройката, продължило
11
повече от 10 години. Свидетелските показания на ангажираните от ответника
свидетели Р. и М. – служители в охранителна фирма, която към момента
осъществява охрана на „станцията“ не изясняват спорния въпрос – след 1997
год. владяна ли е процесната постройка, от кого и за какъв период. От
свидетелските показания на свидетелите доведени за разпит от съда от
ищците - Ц. и Ст., единствено се установява, че неясно за какви периоди и
неясно за какви точно нужди процесната постройка е била използвана от
служители на „станцията“. Съгласно техните показания, от преди повече от
13 години сградата е необитавана, а по данни на свидетеля Ц. след 2005 год.
постройката е изоставена и не се използва. Заключението на вещото лице Р.
относно настоящото състояние на постройката потвърждава соченото от
свидетелите Ц. и Ст., че много отдавна тази постройка не се ползва както за
курортни, така и за други нужди. Горното сочи, че дори държавата чрез
ведомствата, на които е била предоставена почивната станция да я е ползвала
или владяла в определен период, не е установено, че е осъществено
непрекъснато владение от 10 години в рамките на релевантния период.
Събраните доказателства сочат също прекъсване на владението
осъществявано от праводателя на ответника, продължило много повече от
шест месеца /чл.81 от ЗС/. Прекъсването е настъпило през 2005 год., а от
момента на завладяването на процесната сграда от ответника през 2019 год. е
започнала да тече нова давност.
Няма спор, че към момента на предявяване на иска ответникът владее
процесната сграда. Владението на ответника е започнало след включването на
постройката в капитала на дружеството на 16.05.2019 год., поради което към
момента на предявяване на иска - 09.10.2020 год., не се установи да е изтекъл
предвидения в закона 10-годишен давностен срок за придобиване на
постройката по давност. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС сочи, че правото на
собственост върху недвижими имоти се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, но в случая ответникът не доказа твърденията
си за изтекла в негова полза придобивна давност.
По делото са доказани кумулативните предпоставки за уважаване на
предявения иск по чл.108 от ЗС – установена е собствеността на ищците
върху процесната сграда, като е установено, че към момента на предявяване
на иска тя се владее от ответното дружество без правно основание. Ето защо
предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен, а
като е стигнал до идентични решаващи правни изводи Бургаският окръжен
съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено от настоящия съд, включително в частта за присъдените в полза
на ищците и в тежест на ответника съдебни разноски от общо 6 804,05 лв.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемите и в тежест на
въззивника, чиято жалба е неоснователна, следва да се присъдят направените
във въззивното производство разноски. Съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за плащане, С.К. и Е.Д. са заплатили 2000 лв. за
защита на адв.Х., а Д., Н. и М. Т.и са заплатила 2000 лв. за защита на адв.Б..
12
Платените суми следва да им бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031/25.02.2022 год. по гр.д.№
2401/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление ул.„Евлоги Георгиев“ №38, да
заплати на СТ. К. К., ЕГН **********, от град С., ж.к.„Кр. с.“, бл.***, вх.*,
ет.*, ЕЛ. К. ДР. , ЕГН **********, от град С., ул.„П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**,
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивния съд в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА „Сердика спортни имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление ул.„Евлоги Георгиев“ №38, да
заплати на Д. Д. Т. , ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет. *, ап.**, Н.
СТ. Т. , ЕГН **********, от град Б., ул.„В.“ №* ет.*, ап.** и М. СТ. Т. , ЕГН
**********, от град Б., ул.„В.“ №*, ет.*, ап.**, направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер
на 2000 лв./две хиляди лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13