Решение по дело №64/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 72
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Иван Найденов Радковски
Дело: 20224400600064
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Плевен, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Е. М. Р.
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600064 по описа за 2022
година
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД №
64/2022 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Ю.А., от
АК – гр. – Плевен, като защитник на подсъдимия Е.А., против присъда,
постановена по НОХД № 2202/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Плевен.
В жалбата от адвокат Ю.А. са изложени доводи за неправилност на
постановената присъда, както и за явна несправедливост на наложеното
наказание на подсъдимия Е.А..

В съдебно заседание адвокат Ю.А. заяви, че поддържа подадената
жалба срещу първоинстанционната присъда, която счита, че е неправилна,
най- вече във връзка с размера на наложеното наказание на подсъдимия Е.А.,
спрямо когото са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно –
неговата млада възраст, добро процесуално поведение и проявена критичност
към извършеното деяние, очаква да му се роди дете, от деянието му няма
настъпили имуществени щети, тъй като вещите, обект на престъплението са
били върнати на собственика им, т.е. обществената опасност на деянието му
не е висока. При наличието на изложените смекчаващи обстоятелства
1
защитата на въззивния жалбоподател направи искане за намаляване на
наложеното му наказание до размера на около 1 година лишаване от свобода.
Въззивния жалбоподател Е.А. заяви при разглеждане на настоящото
дело от въззивната инстанция, че поддържа казаното от неговия защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Плевен изрази
становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй
като първоинстанционният съд, при индивидуализацията на наказанието,
което е наложил на подсъдимия, правилно е приел и законосъобразно е
приложил чл. 58а от НК, като е определил наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства, поради което направи искане да бъде потвърден
първоинстанционният съдебен акт.
Въззивната инстанция, като се запозна със жалбата и доводите на
страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения :

С обжалваната присъда подсъдимият ЕМ. АТ. А. е признат за
виновен в това, че през периода от 27.02.2021 г. до 08.03.2021 г., в с. ***,
обл.П., при условията на продължавано престъпление и в условията на опасен
рецидив, в съучастие като извършител с Д. Н. АНТ. - също като извършител,
чрез използване на технически средства - гаечни ключове и клещи, отнел
чужди движими вещи от владението на различни собственици, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, а отделните деяния са
извършени както следва:
- на неустановен ден в периода от 27.02.2021 г. до 07.03.2021 г. в село
***, обл. П., ул. „Б.“ №*, в условията на опасен рецидив, в съучастие като
извършител с Д.А. - също като извършител, чрез използване на технически
средства - гаечни ключове и клещи, отнел чужди движими вещи: 2 бр.
монофазни електродвигатели 2,2 kw, 1 бр. монофазен електродвигател 1,1 kw,
1 бр. медна серпентина от казан за ракия, 1 бр. медна лула за казан за ракия, 4
бр. бронзови дръжки за врата, 1 бр. 20 метров кабел ШКПЛ 2x1,5 кв.мм., 3 бр.
бронзови кранове за чешма 1/2 цола и 5 бр. дървени кухненски столове,
всичко на обща стойност 370,00 лева, от владението на собственика В. Ж., от
с. ***, обл.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
- на неустановен ден в периода от 05.03.2021 г. до 08.03.202 1г. в село
***,
обл. П., ул. „В.К.“ №*, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи: 2 бр. бетонни статуетки на „мечка с риба“ на обща стойност
80,00 лева, от
2
владението на собственика П. Н., от с.
***, обл. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл.194,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „А“ и „Б“, вр. с
чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. с чл.194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал. 1, буква „А“ и „Б“, вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. чл. 58а ал. 4 вр. чл. 54 НК
съдът му е определил наказание - три години лишаване от свобода, като след
редуцирането му с 1/3, съобразно правилото на чл. 58а ал. 1 НК го е осъдил на
наказание две години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 57 ал. 1
т.2 б. „б” ЗИНЗС му е определил първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл. 59 НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият
Е.А. е бил с МН „Задържане под стража”, а именно от 23.09.2021 година.

Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
протестираната присъда , по която е приета за установена следната
фактическа обстановка:

Към инкриминирания по делото период 27.02.2021г.- 08.03.2021г.
подсъдимият А. бил осъждан, както следва: 1. С Определение по НОХД
71/2016г. на PC Луковит на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/
година при първоначален строг режим; 2. С Определение по ЧНД
№395/2018г. по описа на PC Троян на подсъдимия А. било определено едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД 186/2018г. на
PC Троян, НОХД№399/2018г. на ОС Ловеч и НОХД№316/2018г. на PC Троян,
а именно 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим и към този момент не бил изтекъл петгодишният срок, визиран в чл.
30, ал.2, вр. ал.1 НК.

Свидетелят В. Ж. притежавал наследствена къща в село ***, на ул.“Б.“
№*, която е необитаема. Имотът бил посещаван периодично, всяка седмица
от неговата съпруга – свидетелката И. Ж.а, която живеела в същото село, тъй
като собственикът работел целогодишно в село ***, обл.Б.. На 27.02.2021г.
свидетелката Ж.а посетила въпросната къща, извършила визуален оглед и
след като се уверила, че всичко е наред си тръгнала.
Подсъдимите А. и А. се познавали и също живели в село ***, обл. П..
На неустановен ден в периода 27.02.2021г. -07.03.2021г. двамата взели
решение да влязат в къща, собственост на свидетеля Ж., знаейки, че тя е
необитаема и да отнемат различни вещи от нея. В изпълнение на тези свои
намерения, в посочения времеви период, двамата влезли в двора на имота,
като преминали през телена ограда, която била огъната и не представлявала
3
сериозно препятствие за тях. Приближили се до къщата и видели, че до
вратата на мазата има дупка. През нея влязъл в мазата подсъдимият А. и
видял два електромотора. Взел ги и пак през същата дупка ги подал на
подсъдимия А., който ги взел и оставил в близост до къщата. След това,
двамата подсъдими отишли под навес, който се намирал в двора. Там
забелязали машина с електромотор и решили да го демонтират. За целта се
върнали до мазата, от където взели ключове, с които в последствие
демонтирали въпросния електромотор от машината. В мазата те забелязали и
1 бр. син бидон с прикрепена медна тръба, която изкъртили. Посочената
медна тръба представлявала медна лула със серпентина от казан за ракия.
След като излезли отново в двора те видели, че под навеса, от където
демонтирали единия електромотор, има кабели, които подсъдимият А. срязал
с клещи, които подсъдимият А. носел у себе си. Също под навеса, те
забелязали в един кашон, че има Збр. бронзови кранове за чешма и 4бр.
дръжки за врата, които също решили да вземат със себе си.
Двамата подсъдими намерили два чувала, като в единия сложили двата
електромотора, а в другия поставили единият електромотор, начупената
медна тръба, отрязания кабел, трите кранчета и 4бр. дръжки за врата. След
това излезли отново през оградата и занесли вещите в дома на подсъдимия А..
На следващия ден вечерта, двамата подсъдими отново отишли до
дома на пострадалия, находяща се в село ***, ул.“Б.“ №*. Този път решили да
влязат вътре в нея, като за целта премахнали от един прозорец пирончета,
които придържали стъклото. След като го демонтирали, те проникнали през
прозореца в къщата и започнали да търсят пари и ценности, като разхвърляли
всичко, изваждали чекмеджета и отваряли шкафове. След като не намерили
никакви ценности, те забелязали пет дървени стола, които взели със себе си.
След като ги изнесли навън, подсъдимият А. взел три, а подсъдимият А. два
от тях и ги занесли отново в дома на подсъдимия А..
Двамата подсъдими решили да разглобят трите електромотора, за да
извадят от тях медните части. Кабелът, който също взели от къщата на
свидетеля Ж. изгорили, за да могат от него също да вземат медта. След като
извършили тези действия, те подготвили в един сак следните вещи -медните
части, които взели от трите електромотора, медната лула и серпентина, трите
бронзови кранчета и 4бр. дръжки за врати.
На 08.03.2021г. подсъдимият А. и подсъдимият А. отишли до град П..
Заедно с тях били свидетелите Г. А. и Н. А. А., които ги превозили и
придружили до там. Слезли в близост до Кооперативния пазар в град П. и
отишли до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, където
свидетелката Г. А. дала личната си карта, за да впишат данните й за продавач,
а подсъдимият А. застанал в близост до кантара, за да види колко точно е
теглото на предаваните вещи. За предадените метали получили сумата от
120,00лв., която поделили помежду си.
Столовете, които двамата подсъдими взели от дома на свидетеля Ж.,
4
подсъдимият А. продал на свидетеля Ю. И. от село ***, обл. П.. Тя му дала
сумата от 20,00лв. за тях, като подсъдимият А. я уверил, че столовете са на
баща му.
На 07.03.2021г., свидетелката И. Ж.а отишла да посети къщата,
находяща се на ул.“Б.“ №* в с. ***. Когато пристигнала установила, че е
извършена кражба, за което веднага уведомила компетентните органи.
След проведените оперативно-издирвателни мероприятия
извършителите на престъплението – подсъдимите А. и А. били установени.
Двамата направили пълни самопризнания в хода на проведеното разследване,
като в детайли описали кога и как са извършили престъплението, както и как
са се разпоредили с отнетите вещи. По случая било образувано и проведено
досъдебно производство.
В хода на проведено досъдебно производство била назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза от заключението по която се
установява, че стойността на инкриминираните вещи от дома на свидетеля Ж.
възлиза общо на 370,00лв.
Свидетелката П. Н. притежавала наследствена къща в село *** на
ул.“В.К.“№22, която била необитаема. В двора й имало подредени различни
скулптори, които нейният брат бил направил преди много години.
В периода 05.03.-08.03.2021г. подсъдимият А. минавал покрай
наследствената къща на свидетелката Н.. Той забелязал разположените
скулптори в двора и решил да влезе и да вземе две от тях. Прескочил
оградата, влязъл в двора и взел две скулптори, направени от бетон, които
изобразявали мечка, която държи риба, след което прескочил отново оградата
и си заминал.
На 08.03.2021г. той срещнал в центъра на селото свидетеля П. М. и му казал,
че има две скулптори, изобразяващи мечка, които иска да продаде.
Свидетелят М. му предложил да му ги покаже и след това ще прецени дали да
ги купи. След няколко дни, подсъдимият А. занесъл скулпторите до дома на
свидетеля М., който решил да ги купи, като дал на подсъдимия А. сумата от
20,00лв.
На 13.03.2021г. свидетелката Н. установила, че липсват скулптори от
двора на къщата й и веднага уведомила полицията в РУ на МВР Долни
Дъбник. Разследващите установили, че автор на престъплението е именно
подсъдимият Е.А., който направил пред тях пълни самопризнания, като
разказал и на кого е продал двете скулптори. В хода на проведеното
разследване свидетелят П. М. е бил разпитан, като преди това той предал
двете скулптори, които са били върнати на пострадалата. Била назначена
съдебно оценителна експертиза, в която вещото лице посочило, че стойността
на откраднатите вещи е в размер на 80,00лв.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
за безспорно доказана, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
5
доказателства, а именно – протокол за разпит на свидетеля Д. И. (л.66-69),
протокол за разпит на свидетеля М. Б. (л.70-73), протокол за разпит на
свидетеля П. Н. (л.74-75), протокол за разпит на свидетеля П. М. (л.77-78),
протокол за разпит на свидетеля И. Ж.а (л.79-81), протокол за разпит на
свидетеля Ю. И. (л.84-86), протокол за разпит на свидетеля Г. А. (л.87-89) и
протокол за разпит на свидетеля В. Ж. (л.91), протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с придружаващия го фото албум (л.93-96),
заключение по назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза (л.97-
100), свидетелства за съдимост на подсъдимите Е.А. и Д.А. (л.118-133),
характеристични справки.
Обосновано районният съд е приел, че депозираните от подсъдимите
самопризнания в хода на съдебното следствие се подкрепят от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства.
При така безспорно установената фактическа обстановка, основният
съд законосъобразно е приел, че подсъдимият Е. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл.194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „А“ и „Б“, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, а именно, че през
периода от 27.02.2021 г. до 08.03.2021 г. в с. ***, обл.П., при условията на
продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив в съучастие
като извършител с Д. Н. АНТ. - също като извършител, чрез използване на
технически средства - гаечни ключове и клещи, отнел чужди движими вещи
от владението на различни собственици, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, а отделните деяния са извършени както
следва:
- на неустановен ден в периода от 27.02.2021 г. до 07.03.2021 г. в село
***, обл. П., ул. „Б.“ №*, в условията на опасен рецидив в съучастие като
извършител с Д. Н. АНТ., също като извършител, чрез използване на
технически средства - гаечни ключове и клещи, отнел чужди движими вещи:
2 бр. монофазни електродвигатели 2,2 kw, 1 бр. монофазен електродвигател
1,1 kw, 1 бр. медна серпентина от казан за ракия, 1 бр. медна лула за казан за
ракия, 4 бр. бронзови дръжки за врата, 1 бр. 20 метров кабел ШКПЛ 2x1,5
кв.мм., 3 бр. бронзови кранове за чешма 1/2 цола и 5 бр. дървени кухненски
столове, всичко на обща стойност 370,00 лева, от владението на собственика
В. И. Ж., от с. ***, обл.П., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои;
- на неустановен ден в периода от 05.03.2021 г. до 08.03.202 1г. в село
***, обл. П., ул. „В.К.“ №*, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи: 2 бр. бетонни статуетки на „мечка с риба“ на обща стойност
80,00 лева, от владението на собственика П. И. Н., от с. ***, обл. П., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна, според първоинстанционния съд, подсъдимият
А. е действал виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй
6
като е съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване, а
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като
подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено с по чл. 66 от НК, както и за това,
че е извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
изпълненията на наказанията не са били отложени по реда на чл. 66 от НК.
Районният съд е приел, че в случая е налице квалифициращото
обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, т.е., че фактическата власт върху
вещите е установена чрез използване на техническо средство – ключове и
клещи, като използването им е послужило като средство и начин и
едновременно с това се е явило условие за отнемане на вещите.
Въззивната инстанция възприе изцяло съображенията на
първоинстанционния съд относно оценката на доказателствата по делото,
приетата за установена и доказана фактическа обстановка и квалификацията
на деянията.
При индивидуализацията на наказанието, което е наложил на
подсъдимия Е.А., законосъобразно районният съд е приел, че наказанието
му следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а от НК, като
след оценка на обществената опасност на деянието и дееца, и съобразно
обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на глава
ХVІІ-ма от НПК, обосновано е счел, че на подсъдимия А. следва да бъде
определено и наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54,
ал.1, т.1 от НК. В съответния предпоследен абзац на стр. 8 от мотивите към
първоинстанционния съдебен акт, е изписано, че при посочените условия и
установени обстоятелства е определено така наказанието на подсъдимия „С.“,
но настоящият съдебен състав счете, че в случая е налице техническа грешка,
тъй като в контекста на мотивите, разгледани в тяхната цялост, очевидно в в
посочения абзац се касае за обстоятелствата, които съдът е съобразил при
определяне на наказанието на подсъдимия А..
Като отегчаващи обстоятелства относно подсъдимия А., обосновано
районният съд е отчел високата степен на обществена опасност на деянието и
предишните осъждания на този подсъдим, които не са оказали необходимото
въздействие за неговото поправяне и превъзпитание, а като смекчаващи
такива: оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото
в хода на досъдебното производство, младата му възраст и семейното му
положение. Правилно първоинстанционният съд е счел, че в случая
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
обстоятелства, като подходящо такова се явява минималното предвидено в
закона наказание лишаване от свобода, в размер на 3 години и след
редуцирането му с 1/3, съобразно установеното в чл. 58а, ал. 1 от НК правило,
7
съдът е наложил на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода, в размер
на 2 години, което, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е
постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Настоящият съдебен състав прие, че основният съд обосновано и
правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и
съотношението между тях, имащи значение при индивидуализацията на
наказанието, което е наложил на подсъдимия А.,, за извършеното от него
престъпление. В конкретния случай наличните смекчаващи обстоятелства не
биха могли да се оценят като многобройни или пък някое от тях – като
изключително, по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, каквото е претендирано от
защитата на този подсъдим, което да налага да му бъде наложено по - ниско
наказание от така определеното от първоинстанционния съд, с приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал.4, вр. ал.1 от НК.
Споделяйки напълно изложените съображения от първоинстанционния
съд съд, във връзка с определяне размера на наказанието, настоящият
съдебен състав прие, че първоинстанционната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, както по отношение доказаността на
авторството и квалификацията на деянията, така и по отношение
съответствието на наложеното наказания на на целите на генералната и
специалната превенция, поради което жалбата на подсъдимия А. следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
При изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК
въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на
първоинстанционната присъда.

По всички изложени до тук съображения настоящата инстанция счете,
че присъдата постановена по НОХД № 2202/2021 г., по описа на Районен
съд-гр. Плевен, следва да бъде потвърдена, като правилна обоснована и
законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.

Въз основа на изложеното и на основаниечл. 338, вр. чл. 334, т.6 от
НПК Плевенският окръжен съд, в настоящия си състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №96, от 17.12.2021г., постановена по НОХД №
2202/2021 г., по описа на Районен съд-гр. Плевен, като правилна обоснована и
законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
8

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9