Р E
Ш Е Н
И Е
№
……………./27.01.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8374/2020
г.
Производството е образувано по предявен от Г.Х.А., ЕГН **********, адрес: ***“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1184 лева, представляваща дължимо обезщетение по застрахователна полица № ************по
автомобилна застраховка „Каско“ със срок на действие
от 16.08.2019 г. до 15.08.2020 г. за настъпило на 10.05.2020 г. застрахователно
събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца л.а „П.”, модел К. с рег. № *********, за което е заведена претенция №****************г.
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 20.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 15.08.2019 г.
сключил договор за застраховка „А.“ на лек автомобил „П.“, модел „К.“ с рег. №*******,
за което е издадена застрахователна полица № Е 19990014974 със срок на
валидност 16.08.2019 г. до 15.08.2020 г. На 09.06.2020 г. паркира автомобила си
на паркинга, находящ се в град Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ като сутринта на 10.05.2020 г. установил
увреждания по задната част на автомобила - увреждане на спойлер задна броня, светлоотразител задна броня ляв, облицовка задна броня с
отвори за датчици, парктроник, накрайник ауспух ляв.
За последните уведомил застрахователя на 11.05.2020 г., за което е извършен
оглед и е съставен опис щета №****************г. С писмо от 15.05.2020 г.
застрахователят е отказал плащане с мотив, че уврежданията са с различен
характер и не кореспондират с такива, получени в паркирано състояние. След
отказа на застрахователя, автомобилът е отремонтиран,
за което е заплатена сумата от 1184 лева. Искането е за уважаването на искова
претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че е между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение във връзка с процесния
автомобил. Твърди, че е уведомен за настъпилите на увреждания. Посочва, че уврежданията
по автомобила са с различен характер от заявеното събитие, тъй като не
кореспондират с такива, получени в паркирано състояние, а с щети, получени при
движение на автомобила и съприкосновението му с неподвижен предмет. От
подаденото уведомление до застрахователя, ищецът е избрал начин на обезщетяване
– експертна оценка, поради което застрахователното обезщетение не следва да
бъде определян съобразно представената фактура, а съобразно избрания начин на
обезщетяване. Моли за отхвърляне на исковата претенция, а в условията на
евентуалност за уважаването й в размер на действително претърпяната вреда.
Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при
който в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се
ползва:
наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка
„Каско”, с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ
датата на застрахователното
събитие, обстоятелството,
че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието
е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване.
Съдът приема за доказани следнити факти, които са
обявени за безспорни с изготвения доклад по делото, а именно - че е налице
валидно сключен договор за застраховка „А.“, сключен между собственика на л.а.
„П.“, модел К. с рег. № ********* и ответника, валиден към датата на
застрахователното събитие.
Прието като писмено доказателство е опис заключение на щета на МПС,
издадено от З. „Б.и.“ АД от 11.05.2020 г., от което се установява, че по процесния автомобил са налице следните щети – спойлер ляв,
накрайник ауспух ляв, спойлер задна броня, светлоотразител
задна броня ляв, облицовка задна броня с отвори за датчици, парктроник.
Като писмено доказателство е прието опис заключение на щета на МПС от З. „Б.и.“
АД от 19.05.2020 г., от което се установява, че са налице още констатирани щети
– спойлер задна броня, стойка тампон ауспух, тампон ляв ауспух, термощит ляв ауспух.
Като писмено доказателство по делото е приета работна карта за вложени
авточасти и ремонт от 01.07.2020 г., издадена от „Автосервиз фаворит 2000“ в
Ауто ЕООД, адрес: град Варна, ул. „Подвис“ № 10, от което е видно, че е
извършен ремонт на лек автомобил с рег. № ********* марка П., модел К. като са отремонтирани следите детайли – спойлер кора ПВЦ над ауспух
ляв; светлоотразител ляв на задна броня; облицовка
задна броня с отвори за датчици; тръба с накрайник ляв на ауспух; тампон
ауспух; боядисване задна броня. От същата се установява, че стойността за отремонтиране на всеки от горепосочените детайли, както и
за доставка и монтаж на същите възлиза на сумата от 1184 лева.
От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно и се
установява, че увредените детайли по процесното МПС
са спойлер ляв, накрайник ауспух ляв, спойлер задна броня, светлоотразител
задна броня ляв, облицовка задна броня с отвори за датчици парктроник,
облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици
парктроник, стойка тампон ауспух ляв, тампон ауспух
ляв, термощит ауспух ляв. Посочено е, че уврежданията
по детайлите намиращи се в задната част на автомобила, кореспондират помежду си
и е възможно да са получени в следствие съприкосновение с твърд предмет в
задната лява част на автомобила и последващите го
деформации и изместване на увредени детайли. При съпоставяне на механизма на
получаване на уврежданията и установените увреждания става ясно, че е възможно
същите да са причинени по степен и вид по начина описан в исковата молба. От
заключението се установява, че общата пазарна стойност за извършения ремонт в
сервиз, притежаващ ISO и такъв, който не притежава ISO е в размер на 3210,07 лева. общата действителна стойност на щетите върху процесния лек автомобил по експертна оценка към датата на
събитието, съобразно методиката на З. „Б.и.“ АД е в размер на 1533,83 лева.
общата стойност на щетите по средни пазарни цени за оригинални части е в размер
на 2531,20 лева, а по средни пазарни цени за алтернативни части – 2280,67 лева.
в заключението е отразено, че общата стойност на необходимия труд за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени в сервизи притежаващи
сертификат е в размер на 1182,40 лева, а в такива непритежаващи сертификат – 676,40
лева.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установява, че
на 09.05.2020 г. е настъпило застрахователно събитие. От заключението на
назначената в настоящото производство САТЕ, което съдът цени като компетентно
изготвено се установява, че настъпилите увреждания по процесния
автомобил кореспондират с такива получени в паркирано състояние. От
гореизложеното следва изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял
твърдените имуществени вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат. Следователно възражението на
ответника, че констатираните увреждания не съответстват на твърдяния
от ищеца механизъм, се явява неоснователно.
Видно от представената и приета като писмено доказателство по делото
застрахователна полица № Е 19990014974/15.08.2019 г. е, че между страните е
налице валидна имуществена застраховка „Каско“ с
покрит риск „Пълно каско“ на територията на страните
ЕС и ЕИП, съгласно добавък № 1 от 15.08.2019 г. От
същата е видно, че ищецът е изправна страна по застрахователното правоотношение
като е заплатил дължимата застрахователна премия, който факт не се оспорва от
ответника.
Спорен между страните е въпроса относно размера на дължимото обезщетение.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата
на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при
действието на КЗ (отм.), но относими в след
приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
Неоснователно е възражението на ответника, че дължимото
обезщетение следва да се определи по експертна оценка към датата на събитието,
съобразно методиката на З. „Б.и.“ АД. Определянето на обезщетението по
експертна оценка на застрахователя противоречи на императивната норма на
закона, разписана в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да
уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие
изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда,
действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и признатия от ищеца неизгоден факт, че е отремонтирал
увредените детайли по процесния автомобил, настъпили
в резултат на застрахователното събитие, за сумата от 1184 лева, за което се
представя и надлежно доказателство следва правният извод, че действително
претърпените от ищеца вреди към деня на настъпване на събитието са в размер на
1184 лева.
С оглед гореизложеното предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира
сумата от 50 лева, заплатена държавна такса; 152 лева – депозит вещо лице и 300
лева – адвокатско възнаграждение. По делото се съдържат доказателства за
извършените разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че дължимото
възнаграждение е в размер на 312,88 лева, поради което възражението следва да
бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното съдът следва да присъди в
полза на ищеца разноски в размер на 502 лева, които следва да се възложат в
тежест на ответника, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Г.Х.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1184 лева, представляваща
дължимо обезщетение по застрахователна полица № ************по автомобилна
застраховка „Каско“ със срок на действие от
16.08.2019 г. до 15.08.2020 г. за настъпило на 10.05.2020 г. застрахователно
събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца л.а „П.”, модел К. с рег. № *********, за което е заведана
претенеция №****************г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
20.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ
ОСЪЖДА ЗАД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Г.Х.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 452,64 лева, представляващи
сторени в производството разноски, на
основание чл. 78 ГПК
УКАЗВА на ЗАД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, че може да
заплати присъдените в полза на Г.Х.А., ЕГН **********, адрес: *** суми по
негова банкова сметка, ***длежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: