Решение по адм. дело №603/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.120 от КСО

Образувано е по жалба на Е. Н. Д. от [населено място], чрез адв. К., АК – Пазарджик против Решение № 2153-23-22 от 10.04.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора. Твърди се неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалното право – КСО и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Жалбоподелката твърди от фактическа страна, че към датата на заявлението й за отпускане на пенсия на осн. чл.69 от КСО има придобит стаж от първа категория 23г., 9м. и 01д. и общ стаж превърнат към трета категория 45г., 11м. и 01 дни, както и навършени 51г., 01м. и 05 дни, което прави общо 94 точки, които били изискуеми за придобиване на правно на пенсия на осн. чл.69б от КСО. Тълкуването на пенсионния орган на разпоредбите на чл.69 и чл.69б от КСО било неправилно, като се излагат правни съображения за приложимостта на чл.69б от КСО по отношение на придобито от г-жа Д. право на пенсия на това правно основание. Иска отмяна на решението и връщане на преписка с указания за отпускане на пенсия на осн. чл.69б от КСО.

Ответникът, редовно призован в с.з. се представлява от редовно упълномощен представител, който пледира за неоснователност на жалбата и за отхвърлянето й. Излага правни довод.

Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна е установено следното:

Жалбоподателката доказва пред пенсионния орган положен от нея осигурителен стаж като военнослужащ в поделения на Българската армия /ВМА/ в периодите 01.06.2007г. до 31.05.2008г.; 01.06.2008г.-31.12.2014г. и от 01.01.2015г. до 17.01.2025г. или общо стаж от първа категория 23г., 09м. и 01 дни. /вж. Удостоверение бл. № 032440 на Министерство на отбраната, поделение ВМА-МБАЛ-П-в, л.29 и Удостоверение № ПВ-3-161, л.30 и Удостоверение от поделение 52-310, л.31/.

На 20.01.2025г. Е. Д. подава заявление по образец за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до Директор на ТП на НОИ Стара Загора /л.22/, като декларирала, че не получава друг вид пенсия, няма придобит стаж в друга държава. Под вх. рег. № 2113-23-110-1 от 24.01.2025г. Д. подала декларация, че желае да се пенсионира по точковата система на първа категория труд – чл.69б, ал.1 от КСО. /л.26/. По това заявление е постановено разпореждане [номер] от 17.02.2025г. от Началник отд. “Пенсии“ при ТП НОИ Стара Загора на осн. чл.98, ал.1 от КС за отказа да се отпусне исканата лична пенсия за осигурителен стаж /ЛПОС/ от Е. Д. /л.21/. Няма данни кога е съобщено разпореждането на г-жа Д.. От същата на 25.03.2025г. е подадена жалба /л.15/ против разпореждането, регистрирана в ТП НОИ Стара Загора под вх. № 1012-15-121-1 /л.18/. Пред горестоящият орган отново спорът е по правото, не по фактите. По жалбата е постановено обжалваното решение № 2153-23-22 от 10.04.2025г. от За Директор на ТП на НОИ Стара Загора / З. К./, с което същата е оставена без уважение и разпореждането е потвърдено изцяло. Решението е съобщено на Д. на 15.05.2025г. /л. 13/. Жалбата против него е подадена до съда чрез органа на 19.05.2025г., което е в преклузивния 14 дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО, поради което е процесуално допустима, вкл., като изходяща от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт /след проведено административно производство по обжалване пред горестоящ административен орган/.

Разгледана по същество е неоснователна по така наведените с нея правни съображения.

По валидността на обжалвания акт – в случая решението, предмет на жалбата, е издадено от служител при ТП на НОИ, в качеството му на заместващ титуляра на длъжността Директор на ТП на НОИ в [населено място] предвид, т.е. налице е хипотезата на заместване. По делото от ответника допълнително се представят писмени доказателства, че на датата на издаване на решението – 10.04.2025г., титулярът на длъжността Директор ТП на НОИ Стара Загора е ползвал разрешен му отпуск /л.54, гръб/, поради което в тази си функция е заместен от служителя З. К., за която е представена заповед в този смисъл /л. 55/. Предвид на това съдът приема, че решението е издадено от длъжностно лице при изпълнение на функциите на Директор на ТП на НОИ /в хипотезата на заместване/, поради което и актът е валиден и пораждащ свързаните с него правни последици - да разреши възникналия спор в хода на административно обжалване на разпореждане на органа по чл.98, ал.1 от КСО, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.69б от КСО по заявлението на г-жа Д..

Не се установяват съществени процесуални нарушения на административно производствените правила. Актът на ответника е издаден на годно правно основание, съдържа както фактически, така и правни основания за своето издаване. Не се навеждат и доводи в тази насока от страна на жалбоподателката.

Повдигнатият пред съда спор не е по фактите, а по правото. В случая е безспорно между страните, че жалбоподателката към датата на заявлението й до пенсионния орган доказва положен от нея осигурителен стаж от първа категория от 23г., 09м. и 01 ден, като положен от нея като военнослужеща по ЗОВСРБ и има навършена възраст от 51г., 01м. и 05 дни. Със заявлението си Д. иска отпускане на ЛПОСВ на осн. чл.69б, ал.1 от КСО, който предвижда, че „лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст. Като съгласно чл.18б от НПОС за 2025г. следва да има навършени 51 години.

Пенсионният орган отказва отпускане на заявената на основание чл.69б, ал.1 от КСО пенсия, като мотивира неприложимост на чл.69б, ал.1 от КСО, така и на липса на основание за отпускане на пенсия по чл.69, ал.1 от КСО, тъй като заявителката не отговаря на условията. Мотивът за този отказ на органа е, че осигурителният стаж на жалбоподателката, зачетен, като такъв от първа категория и положен от нея в качеството й на военнослужеща, не поражда правото на пенсия на основание разпоредбата на чл.69, ал.1 от КСО, според която /ред. към 20.01.2025г./ правото на пенсия се придобива от военнослужещия при навършени 54г. и 04 м. и при 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ, тъй като в случая Д. не доказва предпоставката „навършени години“, защото към датата на заявлението й няма навършена изискуемата се възраст от 54г. и 04 м., за да придобие право на пенсия по реда на чл.69, ал.1 от КСО /вж. чл.17а, ал.1 от НПОС, вр. с чл.69, ал.1 от КСО/, а има 51г., 01м. и 05 дни. Органът отказва да признае право на пенсия на Е. Д. на осн. чл.69б, ал.1 от КСО, като мотивира не приложимост на чл.18, ал.4 от НПОС.

Не е спорно, че положеният от Е. Д. осигурителен стаж в системата на М. правилно е зачетен от пенсионния орган, като такъв от първа категория труд /по арг. на чл.222 от ЗОВСРБ/. Отказът на пенсионния орган да отпусне ЛПОСВ на г-жа Д. на осн. чл.69б, ал.1 от КСО правилно е мотивиран с неприложимост на правилото по чл.18, ал.4 от НПОС в конкретния случай. Според разпоредбата, "лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО“. Същата ясно поставя условието, при което законодателят предпоставя придобиване на правото на пенсия на осн. чл.69б, ал.1, вр. с чл.69, ал.1 от КСО, вр. с чл.18, ал.4 от НПОС. Алинея 4 от разпоредбата на член 18 от НПОС не следва да се разглежда отделно от предходните алинеи на текста. Разпоредбата на чл.18 от наредбата е по приложението на чл.69 от КСО и не е относима към правото на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО. Ето защо, следва тази подзаконова разпоредба да се разглежда и тълкува, съотв. прилага, единствено и само в контекста на основния текст на чл.69, ал.1 от КСО /който е приложимия към заявителката, предвид удостоверения от нея осигурителен стаж, като положен от нея в качеството й на военнослужеща/. Член 18 от наредбата установява правила единствено и само относно формиране на осигурителния стаж /по см. на чл.9 от КСО/, в контекста на преценката на правото на пенсия по чл.69 от КСО.

Е. Д. доказва пред органа общ осигирутилен стаж от над 27 години, от които над 23 години, като военно служаща, което е изискуемите 2/3 действително изслужени като военнослужеща по ЗОВСРБ, т.е. тя няма недостигаш стаж. При това положение правилно ответникът отказва да приложи чл.18, ал.4 от Наредбата, защото не са налице предпоставки за това. Оспорващата няма недостигащ осигурителен стаж по чл.17 от наредбата, вр. с чл.69, ал.1 от КСО, за да се прилага чл.18, ал.4 от наредбата. Жалбоподателката единствено няма достигната необходимата възраст от 54г. и 4 м., за да придобие правото на лична пенсия за осигурителен стаж на осн. чл.69, ал.1 от КСО. Това обаче не съставлява законово установено обстоятелство за прилагане на чл.18, ал.4 от НПОС. Разпоредбата на чл.18, ал.4 е ясна. Тя се прилага, ако лицето, което има качеството на военнослужещ, няма необходимия осигурителен стаж от 27 години, от които 2/3 да е действително прослужен в българската армия като военнослужещ. Само тогава законодателят предвижда, че това лице /военнослужещ/ може да придобие право на пенсия на основание чл.69б, ал.1 от КСО, ако съответно отговаря на установените там предпоставки.

Решението е валидно и законосъобразно. Жалбата против него е неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

По разноските – от процесуалния представител на ответника е направено своевременно искане за присъждана на юрисконсултско възнаграждение, поради което е основателно, като Съдът определя такова в размер на 100 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Е. Н. Д. от [населено място], против Решение № 2153-23-22 от 10.04.2025г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора.

ОСЪЖДА Е. Н. Д. от [населено място], с [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните - Е. Н. Д. и Директор ТП на НОИ Стара Загора.