Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2019 град Варна
Варненският административен съд
Седми
касационен състав
на
четиринадесети ноември година две хиляди и деветнадесета
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Желязкова
Таня Димитрова
секретар
Миглена Петкова
прокурор
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №2711
по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД чрез адв. А.С.срещу Решение № 1570 от 08.08.2019 г. по НАХД №
3050/2019 г. на Варненски районен съд, с което се ИЗМЕНЯ НП №
В-0046974/27.05.2019 г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна, към ГД „КП” при КЗП,
упълномощен със заповед №171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП, с което
на "Българска Телекомуникационна
Компания” ЕАД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лв. на
основание чл.222а от Закона за защита на потребителите, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание имуществената санкция от 1000 лева на
500 лева.
Касаторът
поддържа, че решението на ВРС е постановено при нарушения на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК. Твърди се, че нито АНО, нито
въззивния съд са проявили нужната процесуална аактивност за изясняване на
фактическата обстановка по делото. Моли съда да отмени решението
на ВРС и да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание касатора редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност
на подадената жалба.
С оглед на
събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е
установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били
представени пред него по време на въззивното производство. Не се спори между страните, че в края на 2018г. в КЗП постъпила жалба от Т Д ,
в която потребителят сочел, че във връзка с повреда на закупена от него стока
на 24.12.2016г. – мобилен телефон „Айфон
7“, предявил рекламация на 27.09.2018г.
На 28.12.2018г. потребителя проверил дали устройството
се намира в търговския обект, където предявил рекламацията – обект магазин
5007-Кауфланд, находящ се в гр. Варна, бул. „Република“ 60, стопанисван от
„БТК“ ЕАД, но установил, че мобилното устройство не е върнато от ремонт. Към 03.12.2018г. потребителят не е получил
отговор от „БТК“ ЕАД. Потребителят си искал обратно заплатената сума за
телефона или нов телефонен апарат .
На 27.12.2018г. служители към КЗП-Варна, сред които
св. А , във връзка с постъпилата жалба от клиента, извършили проверка на
търговския обект- обект магазин 5007-Кауфланд, находящ се в гр. Варна, бул.
„Република“ 60, стопанисван от "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”
ЕАД.
По време на проверката
в обекта и при последваща проверка св. А установила, че дружеството не е извършило
ремонт на рекламираната стока, заявявайки, че има функция на телефона, която
може да бъде изключена само от собственика и за това обстоятелство той е бил
уведомен на 28.10.2018г. Търговецът обаче не представил доказателства да е бил
уведомен потребителя относно това. Срокът за привеждане на стоката в
съответствие с договора за продажба бил изтекъл.
На 29.01.2019г.
св. А съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество. В съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение било описано приетото за установеното нарушение, а
именно – неизпълнение на задължението на дружеството по чл.113 ал.2 от ЗЗП в
едномесечен срок да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба.
За дата на извършване на нарушението била приета
датата, следваща изтичането на едномесечния срок – 29.10.2018г.
Акта за установяване на административно нарушение бил
надлежно предявен и връчен на упълномощено лице.
По административнонаказателната преписка били
приложени копия от постъпилата жалба от потребителя; становище от „БТК“ ЕАД;
сервизна карта; констативен протокол и др.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на
административно нарушение от административно наказващия орган било издадено
наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на което
фактическата обстановка, описана от служителите на КЗП е била възприета изцяло.
На описаното нарушение е била дадена правна квалификация по чл. 113 ал.2 от ЗЗП
и на осн. чл.222а от същия закон е било определено административно наказание
имуществена санкция над минимално предвидения размер.
За да измени наказателното постановление, въззивния
съд е приел, че нарушението е извършено, но наказанието е прекомерно и е намалил
размера на наложената санкция.
По касационната жалба.
Разгледана
по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни съображения за
липсата на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, като и за съответствието на издаденото НП с материалния закон,
които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да
преповтаря.
В самата касационна жалба не са изложени конкретни пропуски
на въззивното решение. Изложени са общи твърдения за липсата на активност у
страна на АНО и на въззивния съд, относно изясняване на фактическата
обстановка, както и за липса на проверка на защитната теза на дружеството, че
още към 12.10.2018 г. в сервиза е установено, че телефона не може да бъде
ремонтиран поради активирана програма FMIF и, че потребителя е търсен
многократно за да деактивира програмата.
В подкрепа на тези твърдения, обаче, нито в
производството пред АНО, нито в това пред въззивния съд, нито пред настоящата
инстанция са представени, каквито и да било доказателства. Единственото
доказателство, че телефона е бил изпратен в сервиз е приложеният към преписката
Констативен протокол BG03001079552/**********/27.09.2018 г.
издаден от „Булграм“ЕООД, в който е посочен въпросния софтуерен проблем, както
и, че телефона е насочен обратно към Виваком на 10.10.2018 г. По делото обаче
не са представени доказателства дали телефона наистина е бил в магазина към
дата 12.10.2018 г., както твърди жалбоподателя, нито към дата 28.10.2018 г.,
когато е бил длъжен да върне телефона на потребителя. Не са представени
доказателства, потребителя да е бил търсен или да е бил канен да деактивира
блокиращата програма, нито, че му е било обяснено по някакъв начин за проблема.
При липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателя и на
доказателства, които да оборват установеното от контролните органи, НП и
потвърждаващото го решение, се намират за законосъобразни от настоящият състав,
като касационна инстанция.
Предвид изложеното, съдът намира, че касационната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като
правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на
административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1570 от 08.08.2019 г. по НАХД № 3050/2019 г. на Варненски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.