О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
Варненският окръжен
съд, Гражданско отделение, девети състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети март, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия Даниела
Христова
След като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3294 по опис на ВОС за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е молба с
вх. Рег. № 8274 от 15.03.2019 г.
подписана от адвокат И.В. от ВАК, в качеството на пр. представител на
ответницата Д.И.В. /ищец по насрещен иск/. С молбата се иска отвод на съдията
докладчик. В обстоятелствената част се твърди, че съдията е бил предубеден, още при разглеждане и
постановяване на решение по гр.д. № 2418/ 2015 г., защото е отказал събиране на
доказателства и решението е било отменено от въззивния
съд. Твърди се, че в настоящото производство, не е прекратил делото по
недопустими искове, а напротив събира доказателства по тези искове, които са
били предявени с уточняваща молба. Твърди се, че в съдебно заседание от
21.02.2019 г. съдът е допуснал драстични нарушения на процесуалните правила,
които се изразяват в различно отношение съм свидетелите водени от едната и от
другата страна, като тези водени от ищеца П.Х.М., не са прекъсвани, а обратно
водените от Д.И.В. са прекъсвани, задавани са едни и същи въпроси и са били
„карани няколко пъти да повтарят едно и
също обстоятелство“. В последно основание за отвод се посочва, че съдът изслушвайки
свидетелите на противната страна необезпокоявано е довело до продължителност на процеса, изнервяне на
останалите свидетели и излишно напрежение.
Съдът след като се запозна с изложените в молбата обстоятелства
намира, че твърденията са за наличие на основания посочени в разпоредбата на
чл. 22 , ал.1 т.6 от ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Вярно е, че съдия-докладчик
Даниела Христова се е произнесла с първоинстанционно решение по гр.д. № 2418 по опис на ВОС за
2015 г., което е отменено от въззивния съд. Не е
ясно, обаче защо съдията-докладчик, следва да се счита за предубеден от този
факт. По второто оплакване, съдът намира, че съдия различен от този на който се
иска отвод, действал по заместване е оставил исковата молба без движение.
Последната проверка за допустимост на исковете се извършва при подготовка за
постановяване на съдебно решение, поради което не е преклудирано
разглеждането на възраженията. Съдът е длъжен да се събира доказателства и от
това, не следва предубеденост. Относно оплакването за начинът, по който съдът събира гласни доказателства:
Разпитът на свидетели е процесуално действие, което съдът извършва по правилата
на процесуалния закон, като за разлика от документите, които подлежат на
проверка за допустимост и относимост, която се
извършва умозрително и в съответствие със строги правила, събирането на гласни
доказателства изисква създаването на адаптивна среда съответна на индивидуалните
качества на всеки свидетел. В съдебното заседание, което се посочва, че съдията
се е държал грубо от една страна, а от друга е създавал комфорт за определени
свидетели, следва да се има предвид следното:
Свидетелите, които
имат юридическо образование, какъвто е настоящия случай със св. Ж.К. и св. Е.Д.
са изслушвани без прекъсване, защото не се е налагало такова. От показанията им
извън фактите, относими към преценката по същество на
спора, с който съдът е сезиран, става ясно, че съществува друг спор помежду им,
който има морално измерение, професионално отражение, дал е повод за оплакване пред
ВАК и др. Настоящият съд обаче, нито е длъжен, нито има намерение да дава
оценка или да има предвид техните професионални спорове.
Продължителността на
разпита зависи от фактите, което свидетелите възпроизвеждат и когато те са относими към предмета на спора няма причина да бъдат
прекъсвани. В определени случаи обаче, за свидетели, които имат речеви или
психологически задръжки или говорят неубедително, няма пречка да бъдат насърчавани, прекъсвани с
допълнителни или с повтарящи се въпроси.
Съдът намира, че
изложените от адвокат В. основания за отвод, представляват процесуални действия
на съда регламентирани в ГПК и квалификацията им като „нарушения на
процесуалните правила“ подлежи на въззивна проверка,
но не съставлява основателно съмнение за безпристрастие.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдията докладчик
определен с протокол за случаен избор от 10.12.2015 г., на основание чл. 22,
ал.2 пр. 2 вр.
чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК
Определението не подлежи на
обжалване.
Съдия в Окръжен съд: