№ 343
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330208305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-012957 от
19.01.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. К. Я., ЕГН: **********, с адрес – ***
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Посочва, че в случая са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото липсват данни същата
разпоредба да е била вече прилагана спрямо жалбоподателя, както и предвид
това, че веднага са предприети мерки за отстраняване на нарушението. Още
поддържа и становище за нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
доколкото е налице само бланкетно посочване мястото на твърдяното
нарушение, без да е индивидуализирано. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Същото становище се поддържа и в Писмено становище на
процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат М., като отново се
1
предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив
не изпраща представител, в молба-становище посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита
на жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение, като неоснователна, а наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 07.12.2021г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 09.12.2021г., съгласно отразеното пощенско
клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.12.2019г., около 10:50 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Найчо Цанов“ –
до пътен възел „Родопи“, свидетелят С. С. Я., в качеството му на *** в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек
автомобил „БМВ 320Д“, с рег.№ „***“, като констатирал, че последното
МПС, което било собственост на З. П. Я., било управлявано от
жалбоподателя К. К. Я., ЕГН: **********. При проверката жалбоподателят Я.
не представил доказателства за сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелят ***
направил справка в информационната система на „Гаранционен фонд“ и
2
установил, че за МПС с рег.№ „***“ нямало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на горното, на място свидетелят С. С. Я. съставил АУАН с
бланков № 775394 от 25.12.2019г. срещу жалбоподателя Я. за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, който последният подписал, като
отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. С. Я., който помни случая, подробно
описват констатираната фактическа обстановка, включително, че за същото
МПС след проверка не била установена сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съдът намира показанията на
свидетеля С. С. Я. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява
последните като истинни. От същите показания се установява начина на
констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че липсата на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по същество е отрицателен
факт, като единствено във възможност на жалбоподателя е да докаже
противното, а именно – че такава задължителна застраховка е била налична
към 25.12.2019г.. Подобното твърдение от страна на жалбоподателя обаче
липсва, като по същество описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени
от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
като материалната компетентност на административнонаказващия орган се
установява от така представената Заповед Рег.№ 317з-3985 от 22.10.2018г. на
директора на ОД МВР – гр.Пловдив, а тази на актосъставителя – съгласно
разпоредбата на чл.647, ал.1 от Кодекса на застрахованто. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
3
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят К. К. Я., ЕГН:
********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането – за това, че на 25.12.2019г., около 10:50 часа, в гр.Пловдив,
на ул.„Найчо Цанов“ – до пътен възел „Родопи“, без да е собственик, е
управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег.№ „***“, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съдът намери за неоснователно становището за нарушение на чл.42, т.3
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото е налице само бланкетно посочване
мястото на твърдяното нарушение, без да е индивидуализирано. В случая,
мястото на извършване на нарушението е съвсем ясно посочено в
наказателното постановление и АУАН, а именно – гр.Пловдив, на ул.„Найчо
Цанов“ – до пътен възел „Родопи“, като следва да се съобрази, че в
установеното нарушение се изразява в „управление“ на МПС – едно действие,
свързано с предвижване в пространството, поради което очевидно е, че нито е
възможно, нито е нужно посочване на „мястото“ с някаква по-голяма точност.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
4
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя в горния смисъл следва да
се посочи, че самият факт, че няма данни редът на чл.28 от ЗАНН да е
прилаган до сега спрямо К. К. Я., не съставлява достатъчно основание за
прилагането му при първо констатирано нарушение, което по нищо не се
отличава от типичното такова от същия вид. Също така, макар по делото да е
налична приложена застрахователна полица за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то същата е
сключена след установяване на нарушението от компетентния орган.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, за същото нарушение е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 400 лева. В
случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя възможност
на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на
установените нарушения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1030-012957 от
19.01.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. К. Я., ЕГН: **********, с адрес – ***
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
5
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6