Определение по дело №157/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.166, ал.2 – 4 от АПК, вр. чл.220 и чл.221 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „СИД ИМПОРТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Пряпорец, № 13, представлявано от Саркис Бохос Карагьозян, чрез адв. Петя Шивачева от АК – Бургас, срещу допуснато предварително изпълнение на Решение № 32-919/02.01.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. на Митнически кодекс на Съюза на стоките, поставени под режим на допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001007027565 R3/18.01.2021 г.

Искането се основава на твърдения, че не са налице основания за определяне на нов размер на митническата стойност за стоката по митническата декларация и това поражда съмнение относно съответствието на решението с разпоредбите на митническото законодателство. Изложени са и мотиви, които аргументират обжалване на решението по същество.

Ответникът по делото – директорът на ТД Митница Бургас, ИЗРАЗЯВА/НЕ ИЗРАЗЯВА становище по искането.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и писмените документи, представени с административната преписка, намери следното:

Искането е допустимо – направено е от надлежна страна в рамките на висящо производство срещу подлежащ на предварително изпълнение по силата на закона административен акт.

Разгледано по същество искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е неоснователно.

Съображенията са следните:

По силата на чл.19б, ал.1 и ал.2 от ЗМ, решението, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, с изключение на случаите по чл.221, ал.2 и 3 от с.з., подлежат на предварително изпълнение.

Нормата на чл.221 от ЗМ предвижда, че обжалването на решението по чл.19б не спира неговото изпълнение (ал.1); когато с решението по чл.19б се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите, като обезпечението може да бъде паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция, а за срока на спирането се дължи законна лихва.

В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, поради което в тежест на оспорващия е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, както и за вероятността те да настъпят ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди решаване на въпроса за неговата законосъобразност.

От страна на жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства, че предварителното изпълнение на обжалваното решение, с което са определени допълнителни публични задължения в общ размер на 1707,35 лв. /вносно мито и ДДС/ създава опасност да му бъде нанесена непоправима вреда. В случая такива вреди не се сочат, не се обосновават и не се представят доказателства, сочещи на това.

Аргументите във връзка с валидността и законосъобразността на оспорения акт нямат отношение към искането за спиране предвид посочената правна регламентация и затова те не следва да се обсъждат.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 и ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „СИД ИМПОРТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Пряпорец, № 13, представлявано от Саркис Бохос Карагьозян, за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 32-919/02.01.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Съдия: