Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на тридесети октомври 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2544/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е чл.149 ал.2 от АПК, вр.
чл.54 ал.6 от Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано
е по жалба на Й.Н.Б., ЕГН **********, Г.Й.Б. ЕГН **********, П.Й.С.
ЕГН ********** и Н.Й.Б. ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.Т.И., против Заповед
№ 18-7299-12.07.2019г. на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение
в Кадастралната
карта /КК/ и Кадастралния регистър /КР/ на гр.Варна,
съгласно скица-проект № 15-511530-10.06.2019г., 15-564902-24.06.2019г.,
състоящо се в отразяване на граници на реално определена част с площ 137 кв.м.
от имот № 156 с идент.10135.2520.7182. и да бъдат извършени съответните
изменения в данните за собствеността.
В жалбата се навеждат
твърдения, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Излага се,
че жалбоподателите са собственици на реална част с площ от 137 кв.м. от имот с
пл. № 156, съгласно приложено към административната преписка съдебно решение №
1625/28.05.2007г. на РС-Варна, постановено по гр.дело № 2112/2006г. по описа на
същия съд. Административното производство е образувано пред ответника с редовно
заявление за изменение на КК и КР съобразно посоченото съдебно решение, поради
което за жалбоподателите са налице основания да поискат изменението в КК и КР.
На изложените основание твърдят, че оспореният отказ се явява незаконосъобразен
поради неправилно приложение на материалния закон. В заключение се иска от съда
да постанови решение, с което да отмени като материално- и
процесуално-незаконосъобразна обжалваната Заповед № 18-7299-12.07.2019г. на
Началника на СГКК-Варна, като ответникът се задължи да извърши исканото
вписване на жалбоподателите като собственици на реална част от имот № 156 с
идент.10135.2520.7182, съобразно цитираното съдебно решение по гр.дело №
2112/2006г. на ВРС.
В съдебно заседание
жалбоподателите са представляват от общ процесуален представител – адв. Т. И.
от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. В пледоарията си
по съществото на правния спор излага допълнителни доводи, че оспорената заповед
е незаконосъобразна поради липсата на мотиви – нарушение на чл.59, ал.2, т.5,
предложение І-во от АПК. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателите като представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Началник
СГКК – гр. Варна, редовно призован за съдебно заседание, за него представител
не се явява. В становище, изпратено в съда ведно с жалбата и административната
преписка, жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана без да са изложени
конкретни съображения. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар в случай, че такъв се претендира в размер, който е по-голям от определения
в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум за дела от вида на настоящото.
Заинтересованата
страна – С.Н.С., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото
е депозирана молба
/заявление/ с.д. № 15571/21.10.2019г. (л.20) от
процесуалния представител на същия, в която жалбата се оспорва като
неоснователна. Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата за
законосъобразност на обжалвания административен акт,
в т.ч., че съдебното решение не е било вписано в срок повече от пет години,
поради което същото е загубило своята изпълнителна сила. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира разноски в полза на
заинтересованото лице в случай.
Сезираният с жалбата
състав на Административен съд – Варна, след като се запозна със събраните и
приети по делото писмени доказателства, както и със становищата на страните в
производството, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало пред ответника във връзка със Заявление вх. №
01-231840 от 28.05.2019 г. (л.35) на Н.Й.Б.. С него заявителят е поискал
извършване на "бърза" услуга за нанасяне на настъпили промени в КК на
гр.Варна, ЕКАТЕ 10135, Община Варна, състоящо се в отразяване на реално
определена част с площ от 137 кв.м. от
имот № 156, отразен в КК с идентификатор 10135.2520.7182. Правният си интерес
от провеждане на производство по реда на чл.54 от ЗКИР заявителят е обосновал с
приложените към заявлението копие от Решение по гражданско дело № 2112/2006г. на ВРС (л.36-42) и
Удостоверение за наследници изх. № 739/22.04.2019г. (л.44). Съгласно съдебното
решение, постановено в производство по чл.108 от Закона за собствеността, К.Т.Б.
/наследодател на жалбоподателите/ е призната за собственик на реална част от
137 кв.м. от недвижим имот, представляващ ПИ № 156 по КП на м-ст „Траката“ от
1987г., находящ се в землището на гр. Варна. От представеното със заявлението
Удостоверение за наследници е видно, че жалбоподателите са наследници на К.Т.Б.,
която е единствен наследник (дъщеря) на починалото лице Г. Я.Б.. Към
заявлението е приложен и проект по чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.
за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Видно от обяснителната
записка към проекта границите на проектния имот с проектен идентификатор
10135.2520.7324 са установени чрез оцифряване на скицата към СТЕ от посоченото
гр.дело № 2112/2006г. на ВРС. С проекта е поискано в КР на гр. Варна като
собственици на новопроектирания имот с проектен идентификатор 10135.2520.7324
да се запазят данните за собственост, каквито те са били досежно ПИ с
идентификатор 10135.2520.7182, като към тях в качеството на собственик с
противопоставими права се добави К.Т.Б.. Искането е по отношение на останалата
реална част от ПИ с идентификатор 10135.2520.7182 данните в КРНИ относно
собствеността да не се променят.
С писмо изх. №
24-15655/10.06.2019 г. (л.55) ответникът е указал на заявителя Н. Б. да
представи допълнителни документи във връзка с образуваното производство по реда
на чл.54 от ЗКИР – протокол за трасиране или означаване на място точки от
границата по чл.65, ал.8 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. и др. Такива са
представени с вх. № 05-8646/ 18.06.2019г. (л.57). На 24.06.2019г. на заявителя
е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР за обект
10135.2520.7182 (л.60).
На 26.06.2019 г.
ответникът е изготвил писмо-уведомление рег. № 24-17587 (л.65), с което е
съобщил на заинтересованите страни за образуваното административно
производство. В писмото изрично е указана възможността страните да изразят
становище във връзка с внесения проект за изменение на КК и КР по отношение на
имот с идентификатор 10135.2520.7182. От тази възможност се е възползвал С. Н. С.
в качеството на собственик на посочения ПИ, съгласно НА вх. рег. № 17676/
31.07.2015 г. на СВ- Варна, акт № 152, Том XLVI, Дело 9746 (л.25). Същият е подал възражение
рег. № 05-9858 от 08.07.2019г. (л.70), с аргументи идентични с тези, изложени в
становището по делото.
На 12.07.2019г., след
като се запознал с цялата административна преписка, Началникът на СГКК – Варна
издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18-7299-12.07.2019г.,
с която отказал да извърши поисканото изменение на КК и КР досежно имот с
идентификатор 10135.2520.7182.
За издаване на
заповедта заявителят и заинтересованите страни в производството са надлежно
уведомени с писмо изх. № 24-19190/12.07.2019г. (л.76). Последвало е нейното
оспорване по съдебен ред.
Ведно с
доказателствата към административната преписка от ответника са представени в
заверен вид следните документи: Копие от Решение № 1625/28.05.2007г. (л.36) по
гр.дело № 2112/2006г. по описа на ВРС с отбелязване, че същото е влязло в сила
на 08.03.2011г.; Скица изх. № УТ94К-155/19.04.2006г. за имот № 156 в м-ст
Траката, издадена от Район Приморски на Община Варна (л.43); Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК – София, с която е
одобрена КК на Район Приморски (л.31), в който попада процесния ПИ с
идентификатор 10135.2520.7182; копие от стр. 143 от ДВ, бр.100/21.11.2008г., в
който е публикувана Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. Директор на АГКК –
София за одобряване на КК на район Приморски, Община Варна.
Със становището си,
изпратено до съда, заинтересованото лице С.
Н. С., освен НА, с който доказва вещните си права върху процесния имот,
представя и Заповед № 222 от 03.11.2016г. на Зам. Кмета на Община Варна, с
която ПИ с идентификатор 10135.2520.7182 е урегулиран в УПИ XIX-156 в кв. 73 по плана на СО Траката, Район
Приморски на гр.Варна (л.27, както и скица № 15-577201/23.11.2016г. (л.28),
видно от която С. е единствен собственик на посочения имот.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима доколкото същата е подадена от сънаследниците на К.Т.Б. - Й.Н.Б.
(съпруг), Г.Й.Б. (син), П.Й.С. (дъщеря) и Н.Й.Б. (син), като производство пред
ответника е започнало именно по заявление на последния. Жалбоподателите са адресати на оспорения
административен акт, което мотивира съда да приеме, че оспорването е направено
от лица, които разполагат с правен интерес за това. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Между страните в
производството липсва спор досежно обстоятелството, че за СО „Траката“, в която
попада процесния ПИ с идентификатор 10135.2520.7182 има изработена и влязла в
сила КК, съгласно Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на
АГКК – София.
Оспорената заповед е
издадена от надлежно оправомощен административен орган, в кръга на неговата
материална компетентност предвид разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗКИР.
Заповедта е издадена
в предписаната от закона писмена форма, но е немотивирана, което обуславя
нейната незаконосъобразност. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда,
че административният акт следва да съдържа както фактическите така и правни
основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона
е административният акт да е мотивиран. Приложението на специалния закон –
ЗКИР, не дерогира тази разпоредба. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Те
имат съществено значение и за съда при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол. Вярно е, че трайната
съдебна практика позволява мотивите към административния акт да се съдържат,
както в самия него, така и в друг документ, към който актът препраща и който се
намира в административната преписка. В конкретния случай обаче такива не са
налице. В процесната заповед административният орган не е изложил абсолютно
никакви мотиви относно материалноправното основание за постановяване на
оспорения отказ за изменение на КК и КР. Посочени са само законови разпоредби –
чл.54 ал.4 вр. чл.54 ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 и чл.54 ал.2 от ЗКИР, но не са
изложени никакви фактически основания, поради което съдът може само да гадае
каква е била действителната воля на ответника. Дори и органът да е приел, че се
касае за спор за материално право, то не е ясно защо е достигнал до този извод
при наличието на вече разрешен такъв с влязло в сила съдебно решение, което го
обвързва. Липсата на такива мотиви в акта не може да се санира в хода на
съдебното оспорване както с допълнително изложени аргументи от страна на
ответника, така и с мотивите на съдебното решение. Установеният порок е
съществен и обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед, като е
достатъчно основание за отмяната й само на това основание.
С оглед изложеното,
съдът намира жалбата за основателна. Заповедта е незаконосъобразна като
постановена в нарушение на чл.146, т.2 от АПК. Предвид констатирания съществен
порок във формата и съдържанието на обжалваната заповед настоящият състав на
Административен съд – Варна счита, че не е необходимо да излага мотиви по
останалите основания, посочени в чл.146 от АПК.
Само за пълнота,
съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя възраженията на
заинтересованата страна, че съдебното решение е загубило своята изпълнителна
сила, поради невписването му в срок повече от пет години. Невписването в срок
няма правопогасяващ ефект.
При този изход на
спора, в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените
разноски в претендирания размер от по
делото разноски в размер 1240 /хиляда двеста и четиридесет/ лева, от които общо
40 лева за държавна такса /по 10 лв. за всеки един от жалбоподателите/,
адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева за всички жалбоподатели, платени
в брой предварително съгласно представения на л.87 от делото екземпляр от
договор за правна защита и съдействие. По делото не са представени
доказателства за заплащане на сума в размер на 1,20 лв. за копия, с оглед на
което такива не се присъждат. Съдът намира, че направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар не следва да се уважава с оглед установения
в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум на адвокатския хонорар от 600 лева, както и
предвид обстоятелството, че адв. Т. И. е била процесуален представител и на
четиримата жалбоподатели.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 предл. второ и чл.143 ал.1 от АПК, Административен съд –
Варна, ХVІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Й.Н.Б. ЕГН **********, Г.Й.Б.
ЕГН **********, П.Й.С. ЕГН ********** и Н.Й.Б. ЕГН ********** Заповед №
18-7299-12.07.2019г. на Началника на СГКК-Варна, с която е отказано изменение в
Кадастралната карта и Кадастралния
регистър на гр.Варна по отношение на имот № 156 с идент.10135.2520.7182.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново, мотивирано
произнасяне по Заявление вх. № 01-231840 от 28.05.2019г.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър
гр. Варна да заплати в полза на жалбоподателите Й.Н.Б. ЕГН **********, Г.Й.Б.
ЕГН **********, П.Й.С. ЕГН ********** и Н.Й.Б. ЕГН ********** сумата от 1240 /
хиляда двеста и четиридесет/ лева, съгласно мотивите на решението.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: