О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
гр.
Хасково, 06.12.2019г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.МИТРУШЕВА
частно административно дело № 1354 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК.
Образувано е по жалба на "ССИНАН"
ЕООД, ЕИК : 201******, със седалище и адрес на управление: с.К., общ.Хасково,
представлявано от С. И.М.– управител, чрез адв.М.Г. ***, срещу Разпореждане за
предварително изпълнение на наложена със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-873-0030949/29.11.2019г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за дрехи,
находящ се в гр.Хасково, ул."Отец Паисий" №14, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, немотивирано, постановено в
нарушение на материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените
правила. Сочи, че за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на
издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следвало да
съобрази наличието на някоя или на всички предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл. 60 АПК, както и да мотивира разпореждането, с което допуска
предварителното изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се осигури
животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или
обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта, или от закъснението на изпълнението може да
последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от
страните - в защита на особено важен неин интерес. В тежест на административния
орган било да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените
предпоставки, като преценката му следвало да се направи и да бъде изложена под
формата на мотиви за постановяване на разпореждането, които да са подкрепени с
надлежни доказателства . В случая
обжалваната заповед била немотивирана, тъй като административният орган
изложил общотеоретични разсъждения за приложението на всяка една от посочените
по-горе законови хипотези, при които може да бъде допуснато предварително
изпълнение на принудителната административна мярка, без да посочва конкретните
съображения, които са налице, и надлежните доказателства, които ги подкрепят.
Според изложеното в заповедта, предварителното
изпълнение било наложително за предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид и с допускането на предварителното
изпълнение щял да бъде защитен особено важен държавен интерес - спазването на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се
изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговския обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице
доходи и размера на неговите публични задължения. Органът посочил, че
неизпълнението на задължението за издаване на съответния документ за продажба
засяга важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от
задължените лица и заплащането на данъци върху действителния им размер и
възпрепятства възможността за проследяване на реализираните обороти, което от
своя страна се отразявало негативно на фиска, като превенцията срещу този
нежелан резултат, а от там и за обществото, било именно разпореждането за
предварително изпълнение на ПАМ. Аргументът бил размерът на неотчетената
продажба - 34 лв., съпоставена с регистрирания оборот за деня до момента на
проверката - 64 лв., а също и вида и размера на обекта - магазин за търговия на
дребно с дрехи и кожени изделия, с квадратура около 50 кв.м. търговска площ, с
местоположение в централната градска част на гр.Хасково с постоянен
човекопоток. Вследствие на това било прието, че може да се твърди, че с това си
поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като укрива част от своите продажби и
като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи. Оставало
неясно как могат да се създадат условия за своевременно проследяване на
реализирани доходи именно чрез разпореждането за предварително изпълнение на
ПАМ. Логично било този резултат да бъде постигнат посредством наблюдение на
работата на обекта в поредни дни, което да докаже твърдението на органа по
приходите за отклонение от данъчно облагане, практикувано от страна на фирмата,
а не посредством запечатването на обекта. Законосъобразното отчитане на
продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект и неизвършване на
нарушения от същия вид, била превантивната функция на имуществената санкция,
която евентуално щяла да се наложи на жалбоподателя, съответно на самата ПАМ, а
не на предварителното й изпълнение. То не гарантирало законосъобразното
отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект, нито
неизвършване на нарушения от същия вид след изтърпяване на ПАМ, а само мотивирало
търговеца да плати предварително предвидената за извършеното нарушение
имуществена санкция. Необосновано било и твърдението на административния орган,
че създадената организация в този търговски обект - без конкретно да посочи
каква е тази организация и да представи доказателства в тази връзка, няма за
цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти , като една от
целите пред търговеца била именно "отклонение от данъчно облагане, което
води винаги до негативни последици за фиска" . Не можело от една
единствена проверка в търговския обект да се изведе заключение за
тенденциозност и постоянство в противоправното поведение, определена от
административния орган като "цел пред търговеца" - отклонение от
данъчно облагане, което да обосновава допускането на предварителното изпълнение
на заповедта. Действително локацията на обекта била на често посещаемо място,
но нямало доказателства, от които да е видно какъв е клиентският поток към
обекта и какъв е обичайният среднодневен оборот на дружеството за този обект. Освен това нарушението било установено за
първи път, нямало данни и не се твърдяло от административния орган да са налице
други неизпълнени от страна на дружеството задължения, във връзка със
спазването на фискалната дисциплина. Предвид което не можело да се обоснове
извод за създадена от дружеството жалбоподател организация на работата, която
позволява част от оборота системно да не се отчита през фискално устройство,
както и че е индикация за трайно отклонение от спазване на данъчното
законодателство.
Според изложеното в заповедта, аргумент за
допускане на предварителното изпълнение на ПАМ била възможността да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и че от
закъснението на изпълнението на ПАМ можела да последва значителна или трудно
поправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по
отношение на конкретния субект. В случая отново не били изложени конкретни
мотиви. Твърденията, че от закъснението на изпълнението на ПАМ можело да
последва значителна или трудно поправима вреда за фиска, а именно съществено
отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект, били общи и
неконкретизирани и не били достатъчни, за да се приеме за мотивирано
разпореждането на това основание. Предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид не било предвидено от законодателя в чл.
60, ал. 1 от АПК, като основание за издаване на разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ. С ПАМ не можело да се защити фиска,
тъй като изпълнението не се състояло в събиране на средствата или
предотвратяване разхищаването на средства и имущество, което търговецът
притежава и които могат да служат за евентуално събиране, или обезпечаване на
дължими публични задължения и съответно допуснатото предварително изпълнение в
никакъв случай не можело да допринесе за защита на държавния бюджет, свързан
със заплащането на данъци за вече реализирани приходи. Ефектът на ПАМ нямало да
бъде по-различен и при изпълнението й след влизане в сила на административния
акт, който я постановявал. При това първо и единствено нарушение следвало да се
съобрази съпоставимостта между евентуалните вреди за фиска с евентуалните вреди
за търговеца при предварителното запечатване на обекта за срок от 14 дни.
Размерът на вредите във връзка с твърдяна покупка на стойност 34.00 лв., за
която не бил издаден касов бон, не можели да се сравнят с тези за
жалбоподателя, ако управляваният от него обект бъдел запечатан за срок от 14
дни, през които той нямало да получава приходи от него и съответно да плаща
данъци за тях, още повече, че периодът, в който обектът щял да бъде запечатан,
а именно 07.12.2019г. - 21.12.2019г., бил период непосредствено преди Коледните
и Новогодишните празници, в който се реализирали значително по-високи обороти в
сравнение с останалия период от годината.
Сочи се още, че в случая, освен общите
разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не били
изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към
фиска, а административното нарушение, във връзка с което била наложена ПАМ, се
състояло в неиздаване на фискален бон за покупка при плащане в брой при една
контролна покупка. Не ставало ясно при тези данни с какво се обосновава особено
важният държавен интерес и защо административният орган считал, че изпълнението
на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на
изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. За
създаването на организация, водеща до системно неотчитане на продажбите, липсвали
фактически констатации в мотивите на административния акт.
В тази връзка се заявява, че административният
орган не мотивирал своя акт и не доказвал конкретна необходимост от защита на
особено важни държавни интереси, доколкото превантивният характер на ПАМ не
предпоставял автоматично извод за наличие на основание за допускане на
предварително изпълнение на акта, с който се налага. В случая същият направил опит посредством целите на ПАМ да
бъде доказана предпоставка за допускане на предварителното изпълнение, което било
недопустим подход.
В тази връзка се сочи, че административният
орган не е доказал убедително наличието на предпоставките за упражняване на
правомощието му по чл. 60, ал. 1 от АПК.
С оглед на така изложеното се моли за
постановяване на решение, с което да бъде отменено Разпореждане за
предварително изпълнение на наложена със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-873-0030949/29.11.2019г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. Алтернативно се моли на
основание чл. 60, ал. 6 от АПК да бъде спряно допуснатото предварително
изпълнение на ПАМ до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Моли се за присъждане на направените по делото
разноски.
С писмо вх. № 7627/05.12.2019г. по делото е
постъпила изисканата от съда с
разпореждане административна преписка по издаване на процесното разпореждане,
съдържаща и писмено становище от процесуален представител - юрисконсулт, с
което се оспорва жалбата като неоснователна и се моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсултска защита съгласно
приложен списък.
Като взе предвид така изложеното, съдът
намери, че жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на принудителна
административна мярка е подадена от лице
с правен интерес - адресат на разпореждането за допускане на предварително изпълнение,
в законоустановения преклузивен срок,
предвиден в нормата на чл. 60, ал. 5 от АПК и е допустима
за разглеждане по реда, установен в тази разпоредба.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна по следните съображения:
От приложената към преписката Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-873-0030949/29.11.2019г. на
Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП се
установява, че на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС на "ССинан" ЕООД, с.К., община Хасково, е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за дрехи,
находящ се в гр.Хаково ул.“Отец Паисий“ № 14, ведно със забрана за достъп до
обекта за срок от 14 дни, поради извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В заповедта, на основание
чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК, е инкорпорирано и разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на принудителната административна мярка с
мотиви за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно
интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в търговския обект, респективно за
правилното определяне на реализираните приходи и размера на публичните
задължения. Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ, която имала и санкционен
характер, съществувала възможност, ако не се разпореждало предварително
изпълнение на мярката, да се извърши ново нарушение от този вид, а опасността
за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от
данъчното облагане, била непосредствена. Допълнително се излагат мотиви, че
неспазване на нормативно установеното задължение за издаване на фискален бон
винаги водело до негативни последици за фиска, тъй като с неотчитане на приходи
се стигало до отклонение от данъчното облагане. Конкретните факти по
преписката, свързани с вида на обекта, местоположението му, стойността на
неотчетената продажба, съпоставена с регистрирания във ФУ оборот за деня до
момента на проверката, обосновавали извод за съществено накърняване на обществения
интерес и фискалната политика на държавата. Налице бил защитим държавен
интерес, визиран в чл. 60, ал. 1 от АПК, който бил самостоятелно основание за
издаване на процесното разпореждане.
Вторият аргумент за
допускане на предварително изпълнение на наложената мярка била възможността да
се осуети или сериозно да се затрудни изпълнението на акта. Този довод се
аргументира с необходимостта заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка да не бъде сериозно затруднена от допълнително възникнали
обстоятелства.
Третият довод на органа се свежда до това, че
от закъснението на изпълнението на мярката можело да последва значителна или
трудно поправима вреда, представляваща съществено отклонение от данъчното облагане
по отношение на конкретния субект. Това нарушение препятствало нормалната
контролна дейност на приходната администрация и не позволявало да се осъществи
проследяване на търговския оборот в цялост.
Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС (запечатване на обект със
съпътстващата забрана за достъп до него) подлежи на предварително изпълнение
при условията на АПК. В тази връзка следва да се приеме, че законодателят не
счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се
констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй
като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а
по разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията
по чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно актът, с който се постановява
предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, при всички положения
трябва да съдържа мотиви, указващи на конкретните фактически основания,
обуславящи наличието на една или няколко от изброените хипотези в чл. 60, ал. 1
от АПК: осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено
важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението. Затова при допускане на предварително изпълнение в тежест на
административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи
конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното
изпълнение на акта. Изложените в тази връзка мотиви трябва да са съобразени с
естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат
съображенията на административния орган, който го издава, така че да дадат
възможност на засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с
основанията за налагане на съответната мярка, а на съда – да упражни ефективен
контрол за законосъобразност. В конкретния случай изложените от
административния орган мотиви в по-голямата си част са бланкетни, неподкрепени
от конкретни данни, а по-скоро почиващи на предположения, и не обосновават
извод, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на процесната
принудителна административна мярка.
Описаните в разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които са
различни от необходимостта да се промени незабавно досегашното фактическо
положение с издаване и връчване на акта. Посоченият от ответника интерес на
държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения обект, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения е
защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение
на акта, с който ПАМ е наложена, поради което съдът приема, че тези мотиви не
обосновават приложение на чл. 60, ал. 1 АПК. Действително, интересът на
държавния бюджет от законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство, респективно правилното определяне на реализираните от
задълженото лице приходи и на размера на публичните му задължения, могат да се
квалифицират като особено важни държавни или обществени интереси по смисъла на
чл. 60, ал. 1 АПК. Но налагането на всяка една утежняваща мярка, каквато е
наложената ПАМ ведно с постановеното й предварително изпълнение, следва да бъде
съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат на акта по смисъла на чл.
6, ал. 2 АПК и съобразено със спецификите на конкретния случай. Както
принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение
трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са
съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая, освен
общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не са
изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към
фиска, а административното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ, се
състои в неиздаване на фискален бон за покупка при плащане в брой при една
контролна покупка. Не става ясно с какво се обосновава особено важният държавен
интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че
изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от
закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими
вреди. Позоваването на органите по приходите на местоположението, вида и площта
на търговския обект е общо и не обуславя извод, че непременно създават
предпоставка да се накърнят съществено обществения интерес и фискалната
политика на държавата, както и че се укрива значителна част от продажбите в
обекта. Съдържащите се по преписката доказателства не обосновават и несъмнен
извод за създадена от дружеството жалбоподател организация на работата, която
позволява част от оборота системно да не се отчита през фискално устройство,
като представлява индиция за трайно отклонение от спазване на данъчното
законодателство.
В настоящия случай при преценка на баланса
между охранения значим държавен и обществен интерес и засегнатия частен интерес
изложените мотиви не обосновават налагането на мярката по чл. 60, ал. 1 АПК,
респективно същата се явява несъразмерна по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК.
Изложеното обуславя извод за основателност на
жалбата, поради което разпореждането за допускане на предварително изпълнение
на Заповед № ФК-687-0031633/21.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна административна мярка /ПАМ/
- запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в
гр. Хасково, ул. "Е. П. "№ 14, и забрана достъпа до него за срок от
10 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, следва да бъде
отменено.
С оглед този резултат искането за спиране на
предварителното изпълнение на процесната ПАМ се явява лишено от предмет и
следва да бъде оставено без разглеждане. Съгласно константната практика на ВАС,
само когато съдът отхвърли жалбата против разпореждането за принудително
изпълнение, същият може да спре изпълнението на акта до окончателното
разрешаване на спорния въпрос - след отмяната на разпореждането не съществува
изпълнително основание, както и правен интерес от обезпечаване на правото на
оспорване на разпореждането чрез спирането.
При този изход на делото, основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение за един адвокат в
размер на 300 лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.
60, ал. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане за предварително изпълнение на наложена със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-873-0030949/29.11.2019г. на Началник
отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за дрехи,
находящ се в гр.Хасково, ул."О.П." №1*, стопанисван от "ССИНАН"
ЕООД, ЕИК : 201******, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на "ССИНАН" ЕООД, ЕИК : 201******,
със седалище и адрес на управление: с.К., общ.Хасково, представлявано от С.
И.М.– управител, чрез адв.М.Г. *** за спиране на допуснатото с разпореждане по
чл. 60 от АПК предварително изпълнение, до приключване на производството с
влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА Централно
управление на Национална агенция за приходите да заплати на "ССИНАН"
ЕООД, ЕИК : 201******, със седалище и адрес на управление: с.К., общ.Хасково,
представлявано от С. И.М.– управител, сумата от 350(триста и петдесет) лева,
представляващи направени по делото разноски.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ :