№ 113
гр. Кюстендил, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20231500500024 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 9247/21.10.2022 г. подадена от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, чрез
пълномощника юрисконсулт Ц.П., насочена против Решение № 675 от 27.09.2022 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 331/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е оставил без уважение като
неоснователни и недоказани предявените искове да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че М. Г. В. дължи и следва да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумите, както следва: 7232,67 лева - главница по Договор за
потребителски паричен кредит № 2754479, одобрен на 01.06.2017 г. и подписан на
02.06.2017 г., за която е обявена предсрочна изискуемост преди входирането на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда; 659,39 лева - договорна лихва за периода от 01.03.2019 г. –
19.11.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 1303,81 лева - обезщетение за забава
за периода от 02.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда като за периода
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение
на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС - както и законна лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното погасяване на дълга , за които суми
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 727/2021 по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2420/2021 г. по описа на КРС; Оставил е без уважение като неоснователни
и недоказани предявените при условията на евентуалност искове да бъде осъдена М. Г. В. да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите, както следва: 7232,67 лева -
главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2754479, одобрен на 01.06.2017 г.
им подписан на 02.06.2017 г., за която е обявена предсрочна изискуемост преди входирането
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 659,39 лева - договорна лихва за периода от
01.03.2019 г. – 19.11.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 1303,81 лева -
обезщетение за забава за периода от 02.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда като за периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС - както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
погасяване на дълга , за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 727/2021 по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2420/2021 г. по описа на КРС.
1
Осъдил е Агенция за събиране на вземания” ЕАД да плати на адв. А. И. сума в размер на
789,79 лева на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради
неговата незаконосъобразност. Навежда пространни съображения, че въведеното в чл. 10,
ал. 1 ЗПК изискване текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с шрифт
не по-малък от 12 пункта, противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, предвид което
същата разпоредба не следва да бъде прилагана. Възразява срещу приетото от районния съд
в мотивите, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а
именно, че декларацията за приемане на застраховането по застрахователна програма,
сертификат за застраховка и общите условия към застрахователната програма не са
написани на шрифт не по-малък от 12. Твърди, че договорът за застраховка и общите
условия към него не са част от договора за потребителски кредит, а касаят отношения на
кредитополучателя със застрахователното дружество по повод сключената застраховка,
респективно спрямо тях разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е неприложима. Аргументира се
подробно, че процесният договор не противоречи на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като
подчертава, че единственият начин за установяване размера на използвания шрифт е чрез
съдебно-техническа експертиза, а в случая преценката била извършена с „просто око“ без
никакво изследване.
Счита, че договорът за кредит съответства на изискванията на чл. 33а от ЗПК /по
отношение начина на определяне на ГПР и начина на посочването му в договора/, като в чл.
6 от Общите условия, подписани на всяка страница от заемателя била описана методиката за
изчисляване на променливия лихвен процент и референтния лихвен процент по разбираем
начин и в съответствие с изискването на закона. Излага становище, че договорът съдържа
всички задължителни реквизити относно необходимата информация за условията за
издължаване на кредита и не съдържа неравноправни клаузи, като съответства на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 12 и т. 20 и чл. 11, ал. 2 и чл. 19 ЗПК.
Изразява съгласие с приетото от съда в решението, че съдът не следва да се
произнася по наведените от ответната страна възражения.
Във въззивната жалба се съдържат изключително пространни доводи относно
неправилното определяне и присъждане на разноски представляващи адвокатско
възнаграждение с обжалваното решение. Освен това се прави и възражение за липса на
предпоставките за предоставяне на безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Задв. на ответницата, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за твърдяното
материално затруднение. Навежда съображения, че адвокатското възнаграждение за
подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение от длъжника чрез
процесуалния му представител следва да се определи съобразно посоченото в чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, като не следва да бъде присъждано на основание чл. 7,
ал. 7 и чл.7 ал.2 от процесната наредба. Позовава се на съдебна практика и твърди, че при
наличие на възражение относно липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна
помощ на материално затруднено лице, съдът следва да прецени валидността на сключения
между довереник и доверител договор за правна защита и съдействие.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените
искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Прави се възражение на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
на насрещната страна. Прави се искане за служебно прихващане на присъдените разноски, в
случай, че въззивникът бъде осъден да заплати разноски на ответника; евентуално в случай,
че такова прихващане не бъде направено от съда, то прави искане за даване указания на
ответната страна за посочване на банкова сметка.
С въззивната жалба се прави искане за служебно изискване от съда на информация
относно ответницата – справка от НАП за трудовата й заетост, справка от служба „МДТ“ гр.
Шумен за недвижими имоти, справка от НБД „Население“ за семейно положение и справка
2
от КАТ относно регистрирани МПС това искане е заявено с въззивната жалба и се съдържа в
частта, в която са изложени и доводи по въпроса за разноските присъдени в
първоинстанцционното производство и вероятно / изрично не е посочено защо се заявява
такова искане а първи път във въззивното производство/ в тази връзка се иска събирането
им.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М.
Г. В. чрез пълномощника й адв. А. И. от АК – Кюстендил, в който се излага становище за
недопустимост на депозираната въззивна жалба поради несъответствие с изискванията на
чл. 260, т.1 и т. 4, и чл. 261, т. 2 от ГПК, както и се оспорва същата като неоснователна.
Иска се оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се деловодните разноски за въззивното производство.
Въззивният съд счита, че в подадената въззивна жалба се съдържа искане за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, които въззивникът е
осъден да заплати. Компетентен за произнасяне в случая е районният съд, постановил
обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното производството пред ОС – Кюстендил следва да бъде
прекратено и делото да бъде изпратено по компетентност на РС – Кюстендил, за преценка
относно провеждането на производство по чл. 248 ГПК. След приключване на
процесуалните действия по чл. 248 ГПК, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за
разглеждане на въззивната жалба.
По заявените доказателствени искания настоящата инстанция ще се произнесе след
връщане на делото от КнРС.
Настоящото определение, като непреграждащо хода на делото, не подлежи на
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 24/2023 г. по описа на ОС – Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за преценка относно провеждането на
производство по чл.248 ГПК.
След приключване на процесуалните действия в процедурата по чл.248 ГПК, делото
да се върне на ОС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия по
депозираната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3