О П Р
Е Д
Е Л Е Н
И Е
гр.Кюстендил,01.06.2017
г.
Кюстендилският окръжен съд,гражданска
колегия в закрито съдебно заседание на
първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ГАЛИНА МУХТИЙСКА
действувайки
в качеството си на съдия-докладчик по т.д.№ 19/2017
г., чието производство е по реда на глава ХХХІІ-ра ГПК,в сила
от 01.03.2008 г. с констатация,че
ответницата Р.А.М. с ЕГН ********** ***
в срока по чл.373,ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Димитър Димитров от КАК ,ул.”Цар
Освободител”№ 64,ет.2, посочен и като
съдебен адрес на ответницата е депозирала
допълнителен отговор вх.№ 4430/30.05.2017 г. на допълнителната искова молба с
вх.№3646/05.05.2017 г. на ищеца „
УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ”ЕАД с ЕИК ********* със съдебен адрес:*** тел: 0882
470 381; 0882 461 407,действуващо чрез пълномощника си адвокат Николай
Диков –САК, управляващ съдружник в АС”Фронтекс Лигъл сървисис” , и
размяната
на книжата
между страните е приключила редовно,
предвид допустимостта на предявените искове ,следва да
извърша процесуалните действия по чл.374 ГПК,поради което
О П Р
Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА по т.д.№19/2017 г. по описа на
КОС допълнителен отговор вх.№ 4430/30.05.2017 г.
ответницата Р.А.М. с ЕГН ********** ***
в срока по чл.373,ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Димитър Димитров от КАК ,ул.”Цар
Освободител”№ 64,ет.2, посочен и като
съдебен адрес на ответницата.
ПРИЕМА и прилага като писмено доказателство по делото приложеното към исковата
молба заверено копие на
запис заповед № 82660 с дата на издаване 11.04.2008 г.
ОТКАЗВА приемането
на приложените към допълнителната искова молба незаверени копия от представителя на ищеца на
погасителен план-Приложение № 2 към договор за финансов лизинг
№82660/11.04.2008 г. и счетоводно извлечение.
ПРИЕМА и прилага като писмени доказателства по делото заверените копия на Договор
за финансов лизинг №82660/11.04.2008 г. и Приложение № 1 към този договор, представени
от ответницата с отговора й на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.190,ал.1 ГПК ищецът
„ УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ”ЕАД с ЕИК ********* да представи цялата преписка по Договор за финансов лизинг
№82660/11.04.2008 г.
ДОПУСКА да се извърши
съдебно- икономическа експертиза от в.л.Емилия Костадинова след внасяне
депозит в размер на 300 лева от ответницата
да даде писмен отговор в заключението си на следните въпроси:
Осчетоводено ли е по какъв начин в счетоводството на ищеца вземането му от ответницата
по Договор за финансов лизинг №82660/11.04.2008 г. и какви са размерите на
платените и неплатените й задължения по
него? Осчетоводено ли е повторно в
счетоводството на ищеца същото вземане и
по процесния запис на заповед и ако-да,кога и намерило ли е отражение в
годишните му финансови отчети
СЪОБЩАВА на осн.чл.374,ал.2 ГПК на страните проекта на доклада по делото:
1.Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните права и възражения на страните:
а/на ищеца
Ищецът твърди с първоначалната си искова и туочнителната й молба,че на 11.04.2008 г. с
издадения от нея запис на заповед ответницата
е поела безусловно задължение да
му заплати сумата в размер на 38 777,05 евро с падеж на предявяване
на до 37 месеца от дата на издаването
на ефекта,т.е. до 11.05.2011 г., от които не му е изплатила сумата
24 116,70 евро. Моли,ако се приеме,че поради непредявяване на ефекта за
плащане не е настъпила изискуемостта на
вземането му,исковата молба да се счита като покана за плащане към хонората.
Предвид тези обстоятелства претендира
за осъждането на ответницата да
му заплати сумата 24 116,70 евро,представляваща дължима сума по записа на
заповед,ведно със законната лихва върху нея от дата на завеждането на иска до
окончателното изплащане на задължението.
При условие,че главният му иск по чл.538,ал.1 ТЗ бъде отхвърлен е изложил
фактически твърдения ,че падежът по менителничния ефект е настъпил на
11.05.2011 г.,когато е изтекъл предвидения в него срок за предявяването му и от
тази дата е започнал да тече специалния
тригодишен срок по чл.531,ал.1 ТЗ за предявяване на правата му по ценната книга срещу нея , които на
11.05.2014 г. са прескрибирани,поради което ответницата-издателка на записа на заповед се е обогатила без основание и в негова вреда с неплатената му от нея сума 24 116,70 евро, ведно със законната
лихва върху нея от дата на завеждането на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира и за присъждане на
сторените му в производството разноски.
След обездвижване на
исковата молба с уточнителна молба вх.№ 2166/20.03.2017 г. ищецът е заявил,че
претендира за осъждането на ответницата на сумата от 24 116,70 евро, а не
пълния размер на сумата от
38 377,05 евро по записа на заповед,тъй като ответницата е извършила
плащане на малка част от задължението си.
С допълнителната си искова молба с
вх.№3646/05.
Признава,че процесният
запис на заповед е издаден от ответницата
с обезпечителна функция за изпълнението на задълженията й към
него за редовното и точно плащане на всички суми по Договора им за финансов лизинг №82660/11.04.2008 г. ,които първоначално
е изпълнявала, а впоследствие преустановила плащанията и изпаднала в забава.Твърди,че
към 19.01.2017 г. неизпълнените й задължения
по договора им са в общ размер от 58 312,29 евро,като в ДИМ е
инкорпорирал и справката си по чл.366 ГПК, в чиито седем пункта е конкретизирал
параметрите им.
Счита за ирелевантно възражението на ответницата
за изтекла давност за вземането му, от
погасяването на правото му по
принудителен ред да търси изпълнение на задълженията й от каузалното им
правоотношение.
б/на възраженията на
ответницата
С отговора на исковата молба ответницата признава допустимостта на главния иск и оспорва допустимостта на евентуалния по
съображения,че давността не се прилага служебно и предяването на иска по чл.534 от ТЗ е
обусловено не от простото й изтичане , а
от отхвърлянето,поради изтекла давност на прекия менителничен иск или предприемане
на действия за изпълнение в срока по чл.534,ал.2 ТЗ и възражение на издателя на
записа за изтекла погасителна давност.
Оспорила е и
основателността на двата евентуално
съединени иска със следните
възражения,от които последното
противоречи на първото:
1.Не е поела валидно задължение
да плаща на ищеца по записи на заповед,в това число и не е подписвала записи на
заповед в полза на ищеца.
2.Исковете са погасени по
давност.За главния иск е изтекла придвидената в закона тригодишна давност от
11.05.2011 г., до която дата е следвало да бъде предявен записа на заповед за
плащане,поради което от този момент насетне е изтекъл
срок,предвиден в чл.531,ал.1 ТЗ за
упражняване на правата по ценната книга.
3.Записът на заповед е
издаден във връзка с каузалното правотношение
между страните от ДФЛ № 8266/11.04.2008 г., по което ответницата възразява за
погасяване на вземанията
на ищеца по давност и поради гаранционно- обезпечителна обусловеност
на записа на заповед за изпълнение на
погасените й с
2.
правната квалификация на правата, претендирани от ищеца и на насрещните права и
възраженията на ответника:
а/исковете
на ищеца са със следната правна квалификация:
Първият главният
иск за
осъждането на ответницата да
заплати на ищеца сумата в размер
на 24 116,70 евро е с правна
квалификация по чл.538,ал.1 ТЗ. Евентуално съединеният му иск за осъждането й
да му заплати сумата в същия размер от 24 116,70 евро,с която се е обогатила в негова вреда е с правна квалификация по чл.534,ал.1 ТЗ. Претенциите на ищеца по двата иска за
осъждането на ответницата да му заплати законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното им изплащане са с правно осн.чл.86,ал.1 ЗЗД и за разноските му по делото-чл.78,ал.1 ГПК.
б/ правна квалификация на възраженията
на ответницата:
Релевираните в отговорите й възражения срещу допустимостта на
евентуалния съединения иск по чл.534,ал.1 ТЗ
е с правна квалификация по чл.130 ГПК.
Срещу основателността и на двата иска правоизключващите й възражения са:
невалидност/без релевирани конкретни
факти и обстоятелства за недействителността му/
на поетото задължение за плащане , изключая възражението й ,че не е
подписвала записи на заповед,което следва да се квалифицира, като възражение за
абсолютна недействителност- нищожност на
процесния запис на заповед,
поради липса на посоченият в чл.535,т.7 ТЗ императивно установен с чл.536,ал.1 ТЗ реквизит –подпис на издателя за възникването на менителничния
ефект.Възражението й за погасяването на главния менителничен иск с
осн.чл.538,ал.1 ТЗ следва да се квалифицира по чл.531,ал.1 ТЗ.Възражението й
срещу основателността на евентуалния иск по чл.534,ал.1 ТЗ,поради погасяването
му по давност е с квалификация по
чл.534,ал.2 ТЗ. Възражението й срещу евентуалния иск по чл.534,ал.1 ТЗ основано на
гаранционно- обезпечителната
цел на записа на заповед за изпълнение
на погасени по давност задължения по каузалното им правоотношение е правоизключващо твърдяните вреди на ищеца
от
незаплатените му суми по записа
на заповед.
4. кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване:
Ненуждаещи се от
доказване са следните факти и обстоятелства,че
страните са сключили ДФЛ №
8266/11.04.2008 г., по който ответницата е извършила частични плащания на
задълженията си.
5. как
се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
ПО ГЛАВНИЯ ИСК с осн.чл.538,ал.1 ТЗ:
На ищеца на осн.чл.154,ал.1 ГПК е
доказателствената тежест да установи ,че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и има
всички императивно задължителни за действителността му реквизити посочени в
чл.535 ТЗ и чл.536,ал.1 ТЗ,както и че вземането му за сумата 24 116,70 евро е изискуемо.По
евентуалния му иск с осн.чл.534,ал.1 ТЗ
е негова доказателствената тежест тези
факти и обстоятелства.
Ответницата носи на осн.чл.193,ал.3,изр.1-во ГПК доказателствената тежест и по
двата иска да установи възраженията си,че не е подписала записа на заповед, поради което той е недействителен и не
обезпечава вземане на ищеца- Решение № 254 от 14.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 569/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева.За заявеното възражение от ответницата за недопустимостта му ,както и погасяване по
давност на иска по чл.538,ал.1 ТЗ
също е нейна доказателствената
тежест.За релевираните й възражения
срещу основателността на евентуалния иск
по чл.534,ал.1 ТЗ поради погасяването му по давност съгл.чл. 534,ал.2 ТЗ
също е нейна доказателствената тежест, както и за правоизключващото й
възражение основано на гаранционно- обезпечителната цел на
записа на заповед за изпълнение
на погасени по давност задължения по каузалното им правоотношение е правоизключващо твърдяните вреди на от
незаплатените му суми по записа
на заповед.
ОТКРИВА
производство по чл.193,ал.2 ГПК за проверка автентичността на подписа на
издателката на записа на заповед № 82660.
6. Указва на
осн.чл.147,ал.2 ГПК на ответницата
, че не сочи доказателства за установяване основателността на възражението си, че не е
подписала процесния запис на заповед № 82660.
Съдът предоставя възможност
на страните в 1-седмичен срок от връчването им настоящето определение да
изложат становището си във връзка с
проекто- доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните
не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
НАСРОЧВА т.д.№
19/2017 г. в открито съдебно заседание
за 18.09.2017 г. от 9 часа, с призоваване на страните и вещото лице ,като към призовките им се
приложи препис от настоящето определение, а на ищеца и от допълнителния
отговор.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на
осн.чл.41,ал.1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение,че е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а при неизпълнение на това задължение
следва последицата по чл.41,ал.2 ГПК- всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: