Решение по дело №211/2018 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли,  11.10 .2018 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на  тринадесети септември  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от Г.Ж.Г., с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 18-0271-000168   от 06.03.2018 г. издадено от Началника на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на жалбоподателя e наложена имуществена санкция , в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление.  Жалбоподателя твърди, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като не е управлявал на инкриминираната дата лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № СТ 5972 НН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят,  се явява лично и се представлява от адв. А.П. ***, с пълномощно по делото, поддържат депозираната жалба. Молят да се отмени атакуваното наказателно постановление.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2018г. в 5:00 часа в гр. Харманли по улица „ 6- септември” до №14 Г.Ж.Г. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***, собственост на Н.М. К. с ЕГН**********, като лице, което не е собственик и управлява МПС,във връзка с чието притежаване и използване няма  сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност”, с което е  виновно е нарушил чл.638 ал. 3 от КЗ. В присъствието на жалбоподателя  бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №168/21.02.2018г, бл. № 0283796  от 21.02.2018г., който жалбоподателят отказал да подпише, и не е вписал възражения в съответната предвидена за това графа.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение от жалбоподателя.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното № 18-0271-000168  от 06.03.2018 г. издадено от Началника на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, връчено лично на жалбоподателя на 16.05.2018 г.На 16.05.2018 3г. срещу издаденото НП е подадена в предвидения 7 дневен срок жалба.

Видно от приетите като доказателство по делото Заповед  с рег.  № 272з-471/ 01.03.2018 г. на ст. комисар Ангел Цанков, Началника на  РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1,2,3,4,5,6, от КЗ.

Като свидетели по делото са допуснати и разпитани актосъставителя  М.Г.С., св. Я.Г.Я. и св.К.К.К.. Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя.

От писмо с вх.№4869/12.06.2018 г. от Комисия по финансов надзор, неоспорено от страните се установява, че за лек автомобил  марка и модел „Фолксваген Голф” с рег.№*** не е налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към дата 15.02.2018 г. След извършена справка в Информационната система на Гаранционен фонд се установило, че относно лек автомобил  марка и модел „Фолксваген Голф” с рег.№***е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица№BG/03/117000567861, сключена на 16.02.2017 г., с период на покритие от 16.02.2017 до 15.02.2018 г. вкл., като договорът е сключен със „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД. На 31.05.2017 г.,като този договор е бил прекратен. След това на 08.06.2017г. за лек автомобил  марка и модел „Фолксваген Голф” с рег.№**** е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/03/ 117001636462, с период на покритие  от 08.06.2017 г. до 07.06.2018 г. включително, като договорът е сключен със „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД. На 23.12.2017г. този договор също е бил прекратен.

На 16.05.2018 г. за лек автомобил  марка и модел „Фолксваген Голф” с рег.№***, е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/22/118001466311, с период на покритие от 16.05.2018 г. до 16.05.2019 г. включително, като договорът е сключен със „ЗК Лев Инс”АД. Следователно към дата 15.02.2018 г. включително няма данни за лек автомобил  марка и модел „Фолксваген Голф” с рег.№**** да е налице  валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Към писмото е приложена справка от информационната система на Гаранционен фонд за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил  марка и модел „Фолксваген Голф” с рег.№**** към дата 07.06.2018 г.

Видно от Застрахователна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/22/118001466311, от 16.05.2018 г., че същата е сключена с „Лев Инс” АД гр.София.

От писмо с вх.рег.№5559/09.07.2018 г. РУ гр. Харманли при ОД МВР -Хасково, се установява, че в автоматизираната система има  данни за регистрация на  МПС с ДКН ***, а именно за лек автомобил„Фолксваген Голф” с рег.№***, тъмно син, на 30.05.2018г. на ЕТ „ Найден Куцаров”,гр. Стара Загора.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

По приложението на процесуалния и материалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл.647, ал.2 КЗ и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Съдът намира, че наказващият орган е дал точно и ясно описание на вмененото в отговорност на въззивника нарушение, вкл. е направил коректна правна квалификация на противоправното деяние.

При извършената преценка на законосъобразността на АУАН съдът счита, че същият се явява формално законосъобразен тъй като отговаря на изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН. В този аспект, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като при това излага ясно и точно описание на фактическите обстоятелства на процесните нарушения. Следва да се посочи и това, че при съставянето му не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху неговата законосъобразност.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По отношение на твърдяното в  жалбата, че до колкото на жалбоподателя не е връчен АУАН, е допуснато  съществено процесуално нарушение, съдът след като кредитира показанията на св. св.К.К.К., който твърди, че с подписът си е удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта и да му бъде връчен екземпляр от него и това е станало на 21.02.2018г., както и,че жалбоподателят се е възползвал и от правото си да подаде жалба,  последния не е бил лишен от правото си на защита в тази фаза на производството и не е на лице съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната на НП. В горната насока е и константната практика на АС-Хасково.

По делото е безспорно установено, че въззивникът не е собственик на управлявания от него автомобил, както и не е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ за този автомобил към датата на проверката, с оглед на което наказващият орган правилно е установил фактите по спора и ги е подвел под приложимата правна норма на чл.638, ал.3 от КЗ.

Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция и може да се приложи направо, без да се свързва с друга правна норма. При извършената служебна проверка съдът констатира, че административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, изразяващо се в налагане на наказание, което не е предвидено в закона за физически лица, а именно имуществена санкция.

 Според задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК, имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. 

Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

 Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания".

 Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация.

В случая с налагането на имуществена санкция на физическо лице е допуснато нарушение на материалния закон. Видът на наказанието следва да е съответен на субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая се касае за физическо лице, то наказанието следва да е глоба по арг. от чл. 13 от ЗАНН и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието. В този смисъл следва да се посочи, че предвиденото в чл.638, ал.3 от КЗ наказание е глоба в размер на 400 лв., тъй като нарушител на посочената разпоредба може да бъде само физическо лице, управляващо лек автомобил без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид горното съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, като е наложено наказание, което не е предвидено в закона. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0271-000168 от 06.03.2018 г. издадено от Началника на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на Г.Ж.Г., с ЕГН ********** ***  e наложена  имуществена санкция , в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                   

СЪДИЯ: