МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 31/2018Г. НА ПРС
Обвинението
е против Г.Й. *** престъпление по чл.129 ал.2 пр.6-то,вр.ал.1 вр.чл63
ал.1 т.3 вр чл.20 ал.2 от НК. Прокурорът поддържа
обвинението .
ЧО и ГИ се явява лично и с упълномощен
представител адв.Хр.Д. от ВТАК.Поддържат обвинението и предявения граждански
иск против подсъдимия в размер на 5000лв.,представляващи
неимуществени вреди от извършеното престъпление,ведно със законната лихва, считано
от датата на извършване на деянието 01.08.2015г до окончателното изплащане.
Претендират за направени разноски по делото.
В съдебно заседание подсъдимият се явява
лично и с упълномощен защитник адв.В.Ф. от ВТАК. Извършено е предварително
изслушване на подсъдимия и делото е разгледано по реда на съкратеното
следствие. Подсъдимият признава всички факти по обвинителния акт по чл.370 ал.2 от НПК и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а при
постановяване на присъдата да се ползва самопризнанието на
подсъдимия. Защитникът на подсъдимия и
подсъдимият молят съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото
обвинение и да отхвърли предявеният граждански иск срещу него.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и логическо единство, както и във връзка с доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
В
следобеда на 01.08.2015г Д.Д., живущ ***, подал
сигнал на ЕНН 112 за викове и силна музика, идвайки от дома на двамата братя И.
Й.Г. и Г.Й. ***. На място дошли полицейски служители. Това довело до напрежение
между братята и Д. и братята отправили към Д.
закани и обиди. Около 19.20часа на същата дата Д. излязал от дома си и
се насочил пеша към съседки, седнали на улицата. В този момент откъм гърба му
прибилижили двамата братя. И. Г. нанесъл на Д. удар в областта на тила с крак
от дървена мебел и Д. паднал на земята,загубил съзнание. Двамата братя започнали да му нанасят удари по тялото с
юмруци и ритници. Намесили се съседи и побоят бил прекратен. Д. бил откаран за
лечение в болница. Д. получил травматични увреждания на главата,мозъчно
сътресение,протекло със загуба на съзнание,липса на пълен спомен за
станалото,главоболие,световъртеж като мозъчното сътресение и изпадането в
безсъзнание причинило на Д. разстройство на здравето,временно опасно за жИ.та.
Преписка №**/2017г на ПРП е образувана по
повод получено в ПРП НЧХД№***/2015г на ПРС с приобщено НОХД№***/2016г на ПРС и
ДП №***/2015г на РУ Павликени.По ДП ***/2015 на РУ Павликени, образувана по
сигнал на Д. за побой И. и Г. Г.е повдигнато обвинение на И. Г. и в ПРС е образувано НОХД№***/2016г,
по което е одобрено споразумение между ПРП и защитника на обвиняемия като И. Г.
е признат за виновен в това, че на 01.08.2015г в гр.П. причинил на Д.Д. средна телесна повреда,представляваща разстройство на
здравето, временно опасно за жИ.т, изразяващо се в мозъчно сътресение, протекло със
загуба на съзнанието-престъпление по чл.129 ал.1 от НК и му е наложено
наказание от 8месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен
срок.Междувременно Д. подал в ПРС тъжба срещу двмата братя за престъпление по
чл.130 ал.1 от НК-за леки телесни повреди, причинени от същото деяние наред със
средната телесна повреда като НЧХД№***/2015г по описа на ПРС е прекратено поради намиране от съдия-докладчика въз
основа на заключение по СМЕ, че производството
е от общ характер и делото е изпратено на ПРП. Образувано е ДП №***/2017г по
описа на РУ Павликени, по което е внесен обвинетелен акт в съда и е образувано
настоящото дело. При събраните по това
досъдебно производство доказателства като взе предвид самопризнанието на
подсъдимия/ признанието на всички факти и обстоятелства по обвинителния акт/ съдът намира, че на Д.Д. безспорно е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за жИ.та, както и други травматични
увреждания, причинили му разстройство на здравето, временно неопасно за жИ.та.
На досъдебното производство са събрани
гласни доказателства. Пострадалият е бил с гръб към идващите отзад на него
братя, паднал от удар по главата и
загубил съзнание. Св.Б.Б. твърди,че И. ударил Д. с дърво в областта на тила, Д. паднал
и двамата братя продължили да го удрят с
крака и ръце където сварят, а Д. бил на земята, облян в кръв по главата и в
безсъзнание. Св.А.Д.-дъщеря на Д.Д. :видяла как И. ударил баща й в гръб с дърво като баща
й паднал на земята и после двамата братя
го удряли с крака и ръце в кръв и крещяли,
че ще го убият. Св.Б.С. видял И. да удря Д. в гръб с дърво по главата, а Г. да
го рита.
По ДП№***/2017 г по описа на РУ Павликени е
назначена СМЕ и вещото лице д-р Г.дава заключение въз основа на свидетелските
показания, че Д. след първия удар в
главата е паднал на земята и е изпаднал в безсъзнание. Мозъчното сътресение с
изпадане в безсъзнание е причинило
разстройство на здравето,временно опасно за жИ.та
със срок на лечение и възстановяване от
3 месеца. Мозъчното сътресение с
изпадане в безсъзнание е причинно-следствена връзка с първоначалния удар по
главата с дърво. Останалите травматични увреждания на главата са причинили
разстройство на здравето, временно неопасно за жИ.та
със срок на оздравителния процес за около 20 дни.
На обвиняемия е повдигнато обвинение с
постановление за привличане на обвнияем
от 12.12.2017г за това, че на 01.08.2015г в гр.П. като непълнолетен, но с
възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като
съизвършител с И. Й. *** чрез нанасяне на удар с твърд предмет-дърво в тилната
част на главата, причинил на Д.А.Д. *** СТП-мозъчно сътресение с изпадане в
безсъзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та-престъпление по чл.129 ал.2 пр.6-то,вр.ал.1 вр.чл.63
ал.1 т.3 вр.чл.20 ал.2 от НК. От приложената справка за съдимист
по ДП №***/2017г по описа на РУ Павликени към 20.10.2017г е видно, че Г.Г. не е осъждан. Същият е бил непълнолетен
към датата на деянието и
пълнолетен към датата на повдигане на обвинението. В обвинителния акт е
отразено обвинение срещу подсъдимия в
това, че на 01.08.2015г в гр.П. като непълнолетен, но с възможност да разбира
свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с И. Й. *** причинил
на Д.А.Д. *** СТП- разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та-престъпление по чл.129 ал.2 пр.6-то,вр.ал.1 вр.чл.63
ал.1 т.3 вр.чл.20 ал.2 от НК. Премахнато е обвинението в ДП начин на причиняване на СТП, а именно „чрез
нанасяне на удар с тъп предмет-дърво в тилната част на главата“. Съдебната
практика е безпротИ.речива,
че постановлението за привличане на обвиняем е актът, който очертава рамките на
така нар. предварително обвинение, което е насочено към гарантиране на правото
на защита на обвиняемия в досъдебното производство. Обвинителният акт от своя
страна е средството, въз основа на което се формулира окончателното обвинение,
за което е привлечен към отговорност обвиняемия и се очертават фактическите
рамки, съобразно които предаденото на съд лице следва да формира защитата си. С
оглед осъществяване правото на защита на подсъдимия, прокурорът не може да
внася съществени изменения в обвинението, за което лицето е било привлечено
като обвиняем в хода на разследването, като между постановлението за привличане
на обвиняем и обвинителния акт следва да е налице пълна идентичност във фактическите
и правни признаци на деянието, което е предмет на обвинението.В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че И. е ударил Д. с крак от дървена мебел в областта на тила, а двамата братя са удряли
по тялото загубилия вече съзнание и
паднал на земята Д.. Обвинението в обвинителния акт е против Г.Г. за нанасяне на
СТП, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та. Вещото лице д-р Г.изрично е посочил в СМЕ, че именно
мозъчното сътресение с изпадане в безсъзнание, което е в причинноследствена
връзка с първоначалния удар по главата с дърво / ударът е нанесен от И. Г., а
не от подсъдимия/ е причинило разстройство на здравето, временно
опасно за жИ.та /в каквото престъпление е обвинен подсъдимия/.
Съдът намира, че СТП-разстройството на здравето, временно опасно за жИ.та на пострадалия
не е причинено от подсъдимия, последният не е ударял д.
по главатаил Д. с дървения крак. Това е направил
братът на подсъдимия, който е осъден за това деяние с влязло в сила
споразумение, като е признат за виновен за причиняване на СТП на Д. без тя да е
в съучастие/.Той е осъден, че лично, единично, само той е причинил СТП на
пострадалия-без съучастие, без съизвършителство. В ДП
към НОХД№***/2016г на ПРС,приключило със споразумение относно И. Г. не
се говори нищо за съизвършителство с неизвестен извършител. Следователно не е
налице обективната страна на
престъплението по обвинението.Не е възможно да има едно лице осъдено за
нанасяне на СТП на Д., а впоследствие да се повдига обвинение спрямо друго лице
в съизвършителство с вече осъденото еднолично лице за същата СТП. Г.Г. е признал факта
по обвинителния акт, че е нанасял удари по тялото с юмруци и ритници, а СТП е
причинена от травматични увреждания по главата на пострадалия, мозъчно
сътресение, загуба на съзнание-тези травматични увреждания са съставомерни. В
обвинителния акт е посочено, че двамата братя са нанасяли удари по падналия Д. и загубил съзнание. Няма никакво посочване подсъдимият да е удрял Д. по главата.
Описаната в така изготвения обвинителен
акт фактическа обстановка липсват каквито и да било факти и доказателства,
водещи до извод на съставомерност на деянието на подсъдимия. На съдебните прения предствителя
на ПРП също признава, че набюдаващият
прокурор на ДП, по което е образувано
НОХД№***/2016г на ПРС е приел, че вина за причинената СТП на Д. има само И. Г. поради което е внесено такова споразумение само по отношение на него
Относно субективната страна. В обвинителния
акт е посочено, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по обвинителния акт и че
деянието е извършено умишлено при пряк умисъл като деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е
искал и настъпването на общественоопасните последици от него. Липсват каквито и
да било мотиви по отношение на умисъл за действие в съучастие, общност на
умисъл, осъзнаване на всеки от дейците, че участва в изпълнение на
престъплението заедно с другия, да е допускал че чрез съчетаната дейност ще се причинят вредните последици на
пострадалия. Двамата братя са тичали след
Д. и са му се заканвали, като само И. Г. е носел дървен крак, той е
ударил Д. по тила, Д. е паднал на земята, И. Г. е продължил да го удря и рита. Г.Г. е нанесъл удари и ритници на падналия вече Д.. Единствено
св. А.Д.-дъщеря на Д.Д. била видяла как И. ударил баща й в гръб с дърво като баща
й паднал на земята и после двамата братя
го удряли с крака и ръце в кръв и
крещяли, че ще го убият, но съдът не
кредитира тези показания-те са на лице, заинтересувано от изхода на делото и не
кореспондират с останалите свидетелски показания.В случая няма никакви
доказателства за наличие на общност на умисъл при двамата братя, да е налице
съпричиняване на престъпния резултат.
Освен това в постановлението за привличане
на обвиняем и в обвинителния акт е посочена правна квалификация на престъплението
чл.129 ал.2 пр.6-то,вр.ал.1 от НК
като цифровото изложение и
словестното изражение в
обстоятелствената част на обвинителния акт
се разминават.На разпоредителното заседание е обсъждано това разминаване като е прието от съда, че не е налице ОФГ. Правната
квалификация и формирането на обвинението
е изцяло и единствено в прерогативите на прокурора- той определя на
кого, за какво престъпление ще повдигне обвинение и обвинителният акт е рамката, в която се
развива съдебното производство. В случая цифровото изражение, отговарящо
на текстовото описание на деянието
следва да е чл.129 ал.2 пр.5 ал.т2 вр.ал.1 от НК, но в ДП е повдигнато
обвинение на Г.Г. по т.6 на чл.129 ал.2 от НПК, в
обвинителния акт е посочена такава квалификация,такова обвинение се поддържа в
съдебно заседание, тази правна квалификация е изведена след анализ от прокуратурана на събраните по ДП
доказателства, като едва в съдебните
прения прокурорът прави уточнение относно правната квалификация на обвинението
като твърди допусната техническа грешка,
каквато съдът е приел в разоредителното заседание, че няма.
Анализът на събраните
по делото доказателства не води до извода за извършено от подсъдимия
престъпление, посочено в обвинителния акт. Извършеното от подсъдимия деяние-нанасяне
удари на вече падналия Д. се явява несъставомерно и не може да се квалифицира
като престъпление по повдигнатото обвинение.Наличието на самопризнание на
подсъдимия и провеждането на съкратено съдебно следствие по правилата на чл.27
от НПК не задължава съда автоматично да постанови осъдителна присъда, наличието
на самопризнане не пречи подсъдимият да
пледира за оправдание, тъй като и при
провеждане на съкратено съдебно
следствие важат общите постановки на НПК, а именно съдът е длъжен да изследва
всички доказателства в подкрепа на осъдителната и оправдателната теза, а и
най-важният принцип: че присъдата не може да почива само на самопризнания.
Следва
на основание чл.304 от НПК подсъдимият да бъде признат за невинен и да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
По отношение на предявения граждански иск:
Претендирана е гражданска отговорност за причинени от деянието неимуществени
вреди. В случая става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга
на претендираните неимуществени вреди
влизат всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на
които възниква разглежданата отговорност. Дължи се обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл. 51 от ЗЗД/. По.делото
не се доказа подсъдимият да е участвал при нанасянето на СТП на пострадалия,
липсват доказателства деянието/нанасянето на СТП на пострадалия/ да е извършено
от подсъдимия.по делото липсват каквито и да било доказателства за претърпените от пострадалия неимуществени вреди-болки, страдания и т.н и
ако такива все пак има предвид доказаната СТП, то отговорността за тях би
следвало да понесе лицето, което вече е осъдено с влязла в сила присъда и
изтърпява наказанието по нея за СТП на пострадалия.Тъй като съдът е приел, че
подсъдимият не е извършил престъплението
по обвинителния акт и го е признал за невинен по това обвинение, то следва да бъде отхвърлен
предявения граждански иск срещу него.
Водим от гореизложените мотиви,съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно с
оригинала!
Б.Н.