ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1484
гр.Плевен, 27.07.2023
г.
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№319 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 2в, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Производството е образувано въз основа на искова молба
с вх.№2400/24.04.2023 г. подадена от П.Т.Л. с ЕГН **********,***, против Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София и Върховен административен съд на Р България,
гр.София.
В исковата молба се твърди, че в резултат на административен
акт Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/580 от
17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112, издаден от ДФЗ
при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на Европейския съюз,
свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на
стопанствата по мярка 112, и на постановено от втория ответник Решение
№5435/25.04.2018 г. на ВАС на РБ при съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, с което решение жалбата против този административен акт е
отхвърлена, на ищеца са причинени вреди.
Посочват се конкретните норми от правото на ЕС, които
са нарушени:
Чл. 3 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията,
приложим и действащ към момента на одобряване на проекта и подписване на Договор
№15/112/07851/06.11.2012 г., във вр. с Приложение ІІ, т.“А“, и чл. 5, §1 от
Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията във вр. с Приложение ІV, т.1, подт.“в“,
както и
Чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на
Комисията, който е бил в сила при издаване на Уведомително писмо за отхвърляне
на плащанията №01-153-6500/580 от 17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ –
Плевен по мярка 112, във вр.с Приложение V, т.“А“, и чл. 6 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, във вр. с Приложение VІ, т .1,буква „в“.
Твърди се, че нарушението е извършено, като посочените
ответници са тълкували и приложили неправилно нормите на правото на ЕС и са
изчислили икономическия размер на стопанството на ищеца за 2016 г. на база не пълни
12 месеца от една стопанска година 2015-2016 г., а само на база 292 дни от
текущата стопанска година, като от това за ищеца са последвали посочените в
исковата молба вреди:
24446 лв. пропуснати ползи от отказаното второ плащане
по проекта;
1378 лв. деловодни разноски пред АдмС – Плевен,
посочени в Решение № 105/16.03.2017 г. по описа на АдмСПлн;
10 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в
усещане за несправедливост и безизходица, породени от недостиг на финансови
средства вследствие на спрения проект, непрестанен стрес и депресивно
състояние, довели до разпадане на брака на ищеца.
Иска се от съда да осъди ответниците да заплатят на
ищеца обезщетение в общ размер на 35824 лв. за претърпените материални и
нематериални вреди, в размерите посочени по-горе.
Настоящият съдебен състав счита иска за допустим за
разглеждане по реда на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ – претендират се обезщетения за
вреди, които са резултат от постановен акт от длъжностно лице на ДФЗ, при или по
повод административна дейност, както и от правораздавателна дейност на ВАС с постановено
съдебно решение, с позоваване на нарушения на правото на ЕС – нарушени норми от
регламент.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 2 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) регламентът е акт с общо приложение,
задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото
на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС - в случай на извъндоговорна
отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са
общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите
институции или служители, при изпълнението на техните задължения.
Условията за ангажиране на отговорността на държавата
за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, е
при наличието на три условия, а именно:
- предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти,
- нарушението на нормата да е достатъчно съществено и
- да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.
При липсата дори само на един от елементите на
фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде
реализирана. Тези кумулативно предвидени предпоставки се извличат от
постановените от СЕС решения по разглежданите от него дела (Решение на Съда
(голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от
решението).
Правото на Европейския съюз има особено положение в
системата на българското право, което налага неговото автономно тълкуване и го
поставя в особено положение с оглед чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ.
Искът е предявен срещу пасивно процесуално
легитимирани ответници, разполагащи с правосубектност като юридически лица по
смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК, солидарно срещу тях, съобразно предписаното в
чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото
на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за
нейната отговорност е без значение от поведението (действие или бездействие) на
кой от нейните органи са причинени вредите. За отговорността по ЗОДОВ вината е
без правно значение, т. е. отговорността за вреди е обективна.
Искът е предявен от лице с правен интерес, което
твърди, че в рамките на проведени административно и съдебни производства са
били нарушени защитени от правото на ЕС негови права.
Посочват се нарушения на Общностното право, извършени
от двамата ответници, които се твърди, че са непосредствена и пряко причина за
настъпване на имуществени и неимуществени вреди за ищеца, тъй като неправилното
тълкуване и прилагане на нормите на Общностното право са обусловили изводи,
довели до издаване на уведомително писмо за отхвърляне на плащанията от първия
ответник и потвърждаването му със съдебно решение от втория ответник - т. е.,
вредите за ищеца не биха настъпили, ако посочените актове бяха издадени в
съответствие с нормите на Общностното право.
С молба вх.№ 4228/04.07.2023 г. процесуалният
представител на ищеца адв. Р. е направила искане за отправяне на
преюдициалнозапитване по чл. 267, ал. 3 от ДФЕС до съда на Европейския съюз по
следните въпроси, които твърди, че са преюдициални въпроси за правилно
тълкуване на Регламент (ЕО) № 1242/2008 и Регламент (ЕС) №220/2015:
1. Допустимо
ли е при условие, че бенефициерът няма нормативно или договорно задължение да
притежава стопанство с икономически размер към някакъв определен период от
календарната или стопанска година, финансиращата институция да не изчисли
икономическия размер на стопанството на П.Л. през стопанската 2015-2016 г. за
период от една година, заложен в буква (в) от Приложение IV на Регламент
1242/2008 и буква (в) Приложение VI на Регламент 220/2015, а за период от 273
дни - до 19 юли, и на основание този период да заяви, че през 2016 г.
стопанството му е с икономически размер от 0 икономически единици, в следствие
на което бенефициерът е санкциониран?
2. Допустимо
ли е според европейското законодателство в сектор земеделие, в една календарна
година финансиращата институция да третира стопанство по два противоположни
начина?
- Първо по мярка "Създаване на стопанства на
млади фермери" от ПРСР 2007-2013 г. да обяви, че е с икономически размер 0
икономически единици и да го санкционира,
- След това да го субсидира по „Схема за подпомагане
на зеленчуци” от ПРСР 2014-2020 г. като заявката, представените документи и
самото финансиране не са оспорени от финансиращата институция, но това
субсидиране по схемата е недопустимо за стопанство с икономически размер 0
икономически единици.
3. Урежда ли
Регламент 1242/2008 правото на П.Л. още като кандидат по мярката, да изчисли по
нормата, залегнала в него, икономическия размер на стопанството си, с което
подава заявка по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, както и
като бенефициер да изчислява през всяка една от петте години на своя проект
икономическия размер, който е заявил в Таблица 9 на бизнес плана?
4. Дават ли Регламент 1242/2008, както и Регламент №
220/2015, който го заменя, права на частноправни субекти?
С оглед разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС Съдът на
Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването
на ДФЕС и валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите,
службите или агенциите на Съюза.
Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в
държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е
необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда
на Европейския съюз да се произнесе.
Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред
национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на
обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да
сезира Съда на Европейския съюз.
Нормата на чл. 267 от ДФЕС, както и практиката на СЕС,
свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото
значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по
конкретния правен спор. СЕС многократно е
подчертавал, че националната юрисдикция на държавата - членка не е длъжна да
отправи преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с
предишно запитване по подобно дело, както и, че общностният съд не е
компетентен да се произнася по фактите, а със своите решения предоставя
единствено критерии за тълкуване на европейското право, като изяснява и
уточнява значението на конкретни негови разпоредби, с цел да осигури
еднообразното му прилагане. /С 238/81, С-188/91, С-438/92 и С-55/94/.
Нормите на общностното право са пряко приложими,
поради което, ако национална норма им противоречи, то съдът следва да я остави
неприложена и да приложи пряко общностната норма. Поради това противоречието се
установява от националния съд и не е необходимо сезиране на СЕС.
По направеното искане за отправяне на преюдициално
запитване съдът счита, че:
На първо място поставените въпроси не са преюдициални
по настоящия спор, тъй като по същество
се иска анализ и сравнение на регламентацията за начина и периода за
изчисляване на икономическия размер на стопанствата по Регламент (ЕО) 1242/2008
на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) № 220/2015 на Комисията, и правата,
които тези регламенти дават на бенефициерите, със съответната регламентация във
вътрешното право на Р България и начина на прилагане на нормите в административната
дейност на органи на ДФЗ.
От съдържанието на въпросите се установява, че в
действителност същите са насочени към опит за подновяване на оспорването
законосъобразността на постановени административни актове в друго
административно производство, протекло между ищеца и орган на единия ответник
по настоящото дело, които вече са били предмет на проверка в друго съдебно производство
с постановено влязла в сила съдебно решение.
В настоящото производство съдът не извършва поредна
проверка за законосъобразност на оспорени в друго производство административни
актове (независимо дали става дума за съответствие с националното
законодателство или с правото на ЕС), а проверка налице ли е достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз от правораздавателна
дейност на ВАС и от административна дейност на юридическо лице, от което са
причинени пряко и непосредствено вреди на ищеца.
Смисълът на отправянето на преюдициално запитване е
търсенето на тълкуване на конкретни норми на правото на ЕС, когато има опасност
да се постанови съдебен акт в конкретното производство, който да противоречи на
правото на ЕС поради неправилно тълкуване от националния съд. В случая в
подаденото искане няма нито един въпрос, отнасящ се до тълкуване на конкретни
норми, съдържащи се в посочените два регламента или в други актове на
институции и органи на ЕС, неправилното тълкуване на които от настоящия съд би
могло да доведе до постановяване на решение по това дело противоречие с правото на ЕС.
Поставените въпроси вероятно биха били преюдициални
такива единствено във връзка с оспорване на законосъобразността на актове на
административен орган, постановени в административното производство по
прилагане на Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, но не и в
настоящото исково производство по чл. 2в от ЗОДОВ.
Освен това, на второ място, решението на настоящата
инстанция подлежи на обжалване пред по-горна инстанция и приложима е
разпоредбата на чл. 267, ал. 2 от ДФЕС и чл. 144 от АПК във вр. с чл. 629, ал.
2 от ГПК, а не ал. 3 от чл. 267 от ДФЕС, както е посочено в искането. Съдът не
е задължен да уважи направеното искане, тъй като постановеният по това дело
съдебен акт ще подлежи на обжалване пред ВАС на РБ.
С оглед изложеното съдът счита, че не са налице
основания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с
поставените от процесуалния представител на ищеца въпроси, посочени по-горе.
Воден от горното и на основание 2в, ал. 1, т. 1 и ал.
2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. чл. 629, ал. 2 от ГПК,
Плевенски административен съд, десети административен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх.№ 4228/04.07.2023 г., подадено
от П.Т.Л. с ЕГН **********,***, предявено чрез адв. Р.Н.Р. ***, обл.Плевен, ул.
П. Яворов №3, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз
за тълкуване на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1242/2008 НА КОМИСИЯТА от 8 декември 2008
година за установяване на типология на Общността за земеделските стопанства
(отм., в сила от 01.01.2015 г.) и на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/220 НА
КОМИСИЯТА от 3 февруари 2015 година за определяне на правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета относно създаване на система за събиране
на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските
стопанства в Европейския съюз.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: