Решение по дело №96/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20207190700096
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 76

 

Гр. Разград, 15 юли 2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

 

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …………..  разгледа докладваното от съдията дело №96 по описа за 2020 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на АПК във вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Общинско предприятие (ОП) „Разградлес“ против Решение №Ц1012-16-11/1 от 28.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено оспореното пред него Разпореждане №РЖ-5-16-00737541 от 19.03.2020г. на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО, с което му е разпоредено, в качеството му на  осигурител, да внесе сума по Ревизионен акт за начет (РА) №РА-5-00733763/11.03.2020г. в размер на 581, 37 лв.

Жалбоподателят твърди, че тези актове са незаконосъобразни, като постановени при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Развива доводи, че действията на ОП „Разградлес“ са правомерни и законосъобразно, поради което не са налице основанията на чл.110, ал.1, т.1 от КСО да се вмени в негово задължение извършеното плащане от бюджета на ДОО, а за това следва да отговаря физическото лице, което недобросъвестно го е получило.  С оглед на това моли съда да отмени атакуваните административни актове, ведно с произтичащите от това законни последици.

          Ответникът по жалбата намира същатата за неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно със следващите от това законни последици.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118 ал.1 КСО  от надлежна страна. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:

          Събраните писмени доказателства сочат, че с Решение на Общински съвет Разград №586/27.03.2006г. (л.8) е създадено ОП „Разградлес“ по реда и при условията на чл.51 и сл. от Закона за общинската собственост (ЗОбС) като обособено структурно звено към Община Разград, което е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и има относителна стопанска и финансова самостоятелност. За осъществяване на своята дейност предприятието наема по трудови договори работници и служители, като от свое име урежда трудово-правните отношения с тях и изпълнява задълженията си по социалното и здравното законодателство (чл.11 и чл.18 от Правилника за дейността на ОП „Разградлес“ гр.Разград).

Със Заповед №ЗР-5-16-00732191/09.03.2020 на Ръководителя на ТП на НОИ е възложено да се извърши частична ревизия във връзка с разходите от бюджета на обществено осигуряване за периода от 01.12.2019г. до 29.02.2020г. В хода на ревизионното производство е установено, че между жалбоподателя и О. Р. К. е имало сключен Трудов договор № 3/15.03.2016г., по силата на който той е назначен на длъжност "шофьор, автокран” с код по НКПД 8343-2003, на пълно работно време от 8 часа. В последствие със Заповед № 003/03.02.2020 г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 03.02.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено.

За времето от 11.12.2019г. до 31.01.2020г. лицето е било във временна неработоспособност поради общо заболяване съгласно представените от него болнични листи (БЛ) както следва:  БЛ № Е20197953754 (първичен) за периода 11.12.2019г. - 20.12.2019г. ; БЛ №Е20199116971 (продължение) за периода 21.12.2019г. – 12.01.2020г.  и  БЛ №Е20198926841 (продължение) за периода 13.01.2020г. - 31.01.2020г. Същите са своевременно представени, заведени в Дневника на болничните листи и заявени за изплащане по реда на чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с Удостоверения по образец съгласно Приложение №9 от нея съответно с вх.№Р14-16-000-00-**********/03.01.2020г. и вх. №Р14-16-000-00-**********/07.02.2020г. Въз основа на отразените в тях данни е изплатено обезщетението за временна неработоспособност на осигуреното лице. С писмо вх.№ 1029-16-201/17.02.2020г. в ТП на НОИ е получено Експертно решение (ЕР) № 0170 от 28.01.2020г. на ТЕЛК Общи заболявания към “МБАЛ-Кубрат” ЕООД (л.47-л.48). От него е видно, че БЛ Е20199116971, касаещ периода 21.12.2019г. – 12.01.2020г.,  е бил оспорен по реда на чл.112 от Закона за здравето (ЗЗ) от осигурителя ОП „Разградлес“ с жалба изх. № РД-13-403/31.12.2019г. С решението си ТЕЛК постановява частично анулиране на болничния лист, като признава 8 дни болнично лечение ( от 21.12.2019г. до 28.12.2019г.) и анулира същия в частта за домашно лечение от 15 дни (от 29.12.2019г. до 12.01.2020г.). При тези данни проверяващите са приели, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.2 от НПОПДОО. Съгласно тази норма при обжалване на болничните листове от осигурителите по реда на чл.112 от ЗЗ, удостоверенията съгласно Приложение №9 следва да се представят в ТП на НОИ  след приключване на производството. Неизпълнението на това задължение е довело до неправилно извършено плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност на лицето О. К. в размер на 573, 62 лв. , поради което е издаден РА, с който на основание чл.110, ал.1 от КСО е установено задължение в размер на 581, 37 лв., от които главница в размер на 573, 62 лв. и лихва в размер на 7, 75 лв. Срещу него дружеството е подало възражение по реда на чл.110, ал.2 от КСО. Контролният орган е приел, че то е неоснователно и се е произнесъл със заключение, че следва да се издаде разпореждане за събиране на  сумата. Въз основа на тези актове с Разпореждане №РЖ-5-16-00737541 от 19.03.2020г. на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО, издадено на основание чл.110, ал.3 от КСО, е разпоредено да се внесе сумата по РА. Същото е било оспорено по реда на чл.117 от КСО и потвърдено с Решение №Ц1012-16-11/1 от 28.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ.Разград.  В мотивите си административният орган е посочил, че настъпилата щета на ДОО е пряка и непосредствена последица от  допуснатото нарушение на чл.8, ал.2 от НПОПДОО на осигурителя. Наред с това е развил доводи, че липсват доказателства, които да установяват недобросъвестно поведение на физическото лице, получило обезщетението, поради което не са налице основанията по чл.114, ал.1 от КСО. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящото производство. 

Съдът намира, че то е валидно, като постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на административните актове. Налице са били фактическите и правни основания, възприети от административния орган.

Съдът намира, че ОП „Разградлес“ е осигурител по смисъла на закона. Според легалното определение на чл.5, ал.1 от КСОосигурител“ е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Следователно, за нуждите на КСО, не е необходимо задълженото лице да има качеството на юридическо лице, а е достатъчно то  самостоятелно да наема физически лица и да е задължено да внася осигуровки за тях. Приложените писмени доказателства безспорно установяват, че жалбоподателят самостоятелно е наемал по трудови договори физически лица за изпълнение на неговата стопанска дейност и съответно е внасял осигурителни и здравни вноски върху изплатените им трудови възнаграждения. С оглед на това той следва да носи отговорност при причинена щета на ДОО от негови неправомерни действия.

В казуса административният орган е приел, че е налице неправилно извършен разход поради нарушението на чл.8, ал.2 от НПОПДОО, допуснато от ОП „Разградлес“ в качеството му на осигурител. Събраните доказателства сочат, че предприятието е представило в ТП на НОИ за изплащане процесния болничен лист на 03.01.2020г., независимо, че е бил оспорен от него по реда на чл.112 от ЗЗ и без да изчака това производство да приключи. Допуснатото нарушение обуславя имуществената отговорност на жалбоподателя на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Тази отговорност е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. За нейното реализиране е достатъчно да се установи  причинна връзка между действията на осигурителя и причинената щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. В случая допуснатото нарушение на чл.8, ал.2 от НПООДОО е довело до неправилно извършени разходи от бюджета на ДОО, поради което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на осигурителя.

Неоснователно е възражението, че в административното производство е следвало да вземе участие лицето О. К., който недобросъвестно и без основание е получил обезщетението за временна нетрудоспособност и той да бъде задължен на основание чл.114, ал.1 от КСО да възстанови тази сума. Както правилно е приел и административният орган липсват доказателства, които да установяват, че извършените осигурителни плащания са получени недобросъвестно от него. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" и или „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото и съгласно трайната съдена практика, добросъвестно получени са тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Следователно недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи съответното осигурително плащане, както и когато съзнателно невярно е декларирало или пък не е декларирало факти и обстоятелства, от значение за получаването на осигурителното плащане. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде установена. В случая такива доказателства не са ангажирани. Към момента на получаване на обезщетението лицето не е било уведомено и не е знаело, че издаденият болничен лист е оспорен. Към този момент той не е бил  и частично анулиран с постановеното ЕР на ТЕЛК. Следователно лицето не е имало съзнанието, че получава обезщетение, което не му се следва.

За разлика от отговорността по чл.110, ал.1 от КСО, която е обективна и безвиновна, то отговорността на осигуреното лице по чл.114, ал.1 от  КСО е само при установено виновно, неправомерно и недобросъвестно поведение. В настоящия случай до неоснователното плащане на обезщетенията по представените болнични листове се е стигнало поради действията на осигурителя, който ги е подал преди да изчака да приключи производството по тяхното обжалване и не може да бъде изведен извод за недобросъвестност на осигуреното лице. Разпоредбата на чл.114, ал. 2 от КСО изрично изключва възстановяване от осигурените лица на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания.

Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения  административен акт, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел. Подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата  на Общинско предприятие „Разградлес“ , гр.Разград против Решение №Ц1012-16-11/1 от 28.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено оспореното пред него Разпореждане №РЖ-5-16-00737541 от 19.03.2020г. на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО му е разпоредено, в качеството му на  осигурител, да внесе сума по Ревизионен акт за начет №РА-5-00733763/11.03.2020г. в размер на 581, 37 лв., от които главница в размер на 573, 62 лв. и лихва в размер на 7, 75 лв.

Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

 

 

                                                        СЪДИЯ : /п/