Р Е Ш Е Н И Е № 76
Гр. Разград, 15 юли 2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело №96 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК във вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Общинско предприятие (ОП) „Разградлес“
против Решение №Ц1012-16-11/1 от 28.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ, с
което е потвърдено оспореното пред него Разпореждане №РЖ-5-16-00737541 от
19.03.2020г. на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО, с което му е разпоредено,
в качеството му на осигурител, да внесе
сума по Ревизионен акт за начет (РА) №РА-5-00733763/11.03.2020г. в размер на
581, 37 лв.
Жалбоподателят твърди, че тези актове са незаконосъобразни, като
постановени при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Развива доводи, че действията на ОП „Разградлес“
са правомерни и законосъобразно, поради което не са налице основанията на
чл.110, ал.1, т.1 от КСО да се вмени в негово задължение извършеното плащане от
бюджета на ДОО, а за това следва да отговаря физическото лице, което
недобросъвестно го е получило. С оглед
на това моли съда да отмени атакуваните административни актове, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата намира същатата
за неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно със следващите
от това законни последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118 ал.1 КСО от надлежна
страна. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически
и правни съображения:
Събраните писмени
доказателства сочат, че с Решение
на Общински съвет Разград №586/27.03.2006г.
(л.8) е създадено ОП „Разградлес“ по
реда и при условията на чл.51 и сл. от Закона за общинската собственост (ЗОбС) като обособено структурно звено към Община Разград, което
е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и има относителна стопанска и
финансова самостоятелност. За осъществяване на своята дейност предприятието наема
по трудови договори работници и служители, като от свое име урежда
трудово-правните отношения с тях и изпълнява задълженията си по социалното и
здравното законодателство (чл.11 и чл.18 от Правилника за дейността на ОП „Разградлес“ гр.Разград).
Със Заповед №ЗР-5-16-00732191/09.03.2020 на Ръководителя на ТП на НОИ е
възложено да се извърши частична ревизия във връзка с разходите от бюджета на обществено осигуряване
за периода от 01.12.2019г. до 29.02.2020г. В хода на ревизионното производство е установено,
че между жалбоподателя и О. Р. К. е имало сключен Трудов договор № 3/15.03.2016г.,
по силата на който той е назначен на длъжност "шофьор,
автокран” с код по НКПД 8343-2003, на пълно работно време от 8 часа. В
последствие със Заповед № 003/03.02.2020 г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 03.02.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено.
За времето от 11.12.2019г. до 31.01.2020г. лицето е било във временна
неработоспособност поради общо заболяване съгласно представените от него
болнични листи (БЛ) както следва: БЛ № Е20197953754
(първичен) за периода 11.12.2019г. - 20.12.2019г. ; БЛ №Е20199116971
(продължение) за периода 21.12.2019г. – 12.01.2020г. и БЛ №Е20198926841
(продължение) за периода 13.01.2020г. - 31.01.2020г. Същите са своевременно
представени, заведени в Дневника на болничните листи и заявени за изплащане по
реда на чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО) с Удостоверения по образец съгласно Приложение
№9 от нея съответно с вх.№Р14-16-000-00-**********/03.01.2020г. и вх. №Р14-16-000-00-**********/07.02.2020г.
Въз основа на отразените в тях данни е изплатено обезщетението за временна
неработоспособност на осигуреното лице. С писмо вх.№ 1029-16-201/17.02.2020г. в
ТП на НОИ е получено Експертно решение (ЕР) № 0170 от 28.01.2020г. на ТЕЛК Общи
заболявания към “МБАЛ-Кубрат” ЕООД (л.47-л.48). От него е видно, че БЛ
Е20199116971, касаещ периода 21.12.2019г. –
12.01.2020г., е бил оспорен по реда на
чл.112 от Закона за здравето (ЗЗ) от осигурителя ОП „Разградлес“
с жалба изх. № РД-13-403/31.12.2019г. С решението си ТЕЛК постановява частично
анулиране на болничния лист, като признава 8 дни болнично лечение ( от 21.12.2019г.
до 28.12.2019г.) и анулира същия в частта за домашно лечение от 15 дни (от 29.12.2019г.
до 12.01.2020г.). При тези данни проверяващите са приели, че с действията си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.2 от НПОПДОО. Съгласно тази
норма при обжалване на болничните листове от осигурителите по реда на чл.112 от
ЗЗ, удостоверенията съгласно Приложение №9 следва да се представят в ТП на НОИ след приключване на производството. Неизпълнението
на това задължение е довело до неправилно извършено плащане на обезщетение за
временна нетрудоспособност на лицето О. К. в размер на 573, 62 лв. , поради
което е издаден РА, с който на основание чл.110, ал.1 от КСО е установено
задължение в размер на 581, 37 лв., от които главница в размер на 573, 62 лв. и
лихва в размер на 7, 75 лв. Срещу него дружеството е подало възражение по реда
на чл.110, ал.2 от КСО. Контролният орган е приел, че то е неоснователно и се е
произнесъл със заключение, че следва да се издаде разпореждане за събиране на сумата. Въз основа на тези актове с Разпореждане
№РЖ-5-16-00737541 от 19.03.2020г. на Ръководителя по контрола на разходите на
ДОО, издадено на основание чл.110, ал.3 от КСО, е разпоредено да се внесе сумата
по РА. Същото е било оспорено по реда на чл.117 от КСО и потвърдено с Решение №Ц1012-16-11/1 от 28.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ.Разград. В мотивите си административният орган е
посочил, че настъпилата щета на ДОО е пряка и непосредствена последица от допуснатото нарушение на чл.8, ал.2 от
НПОПДОО на осигурителя. Наред с това е развил доводи, че липсват доказателства,
които да установяват недобросъвестно поведение на физическото лице, получило
обезщетението, поради което не са налице основанията по чл.114, ал.1 от КСО. Това
решение е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
Съдът намира, че то
е валидно, като постановено от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание
на административните актове. Налице са били фактическите и правни основания, възприети от административния
орган.
Съдът намира, че ОП „Разградлес“ е осигурител по
смисъла на закона. Според легалното определение на чл.5, ал.1 от КСО „осигурител“ е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение
по закон да внасят осигурителни
вноски за други физически лица. Следователно, за нуждите на
КСО, не е необходимо задълженото лице да има качеството
на юридическо лице, а е достатъчно то самостоятелно да наема физически лица и да е задължено
да внася осигуровки за тях.
Приложените писмени доказателства безспорно установяват,
че жалбоподателят самостоятелно е наемал по трудови договори физически лица за
изпълнение на неговата стопанска дейност и съответно е внасял осигурителни и
здравни вноски върху изплатените им трудови възнаграждения. С оглед на това той
следва да носи отговорност при причинена щета на ДОО от негови неправомерни
действия.
В казуса административният орган е приел, че е налице неправилно извършен
разход поради нарушението на чл.8, ал.2 от НПОПДОО, допуснато от ОП „Разградлес“ в качеството му на осигурител. Събраните
доказателства сочат, че предприятието е представило в ТП на НОИ за изплащане
процесния болничен лист на 03.01.2020г., независимо, че е бил оспорен от него по
реда на чл.112 от ЗЗ и без да изчака това производство да приключи. Допуснатото
нарушение обуславя имуществената отговорност на жалбоподателя на основание чл.110,
ал.1, т.1 от КСО. Тази отговорност е обективна (безвиновна)
и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение
само в осигурителните правоотношения. За нейното реализиране е достатъчно да се
установи причинна връзка между
действията на осигурителя и причинената щета на фондовете на ДОО от неправилно
извършения осигурителен разход. В случая допуснатото нарушение на чл.8, ал.2 от
НПООДОО е довело до неправилно извършени разходи от бюджета на ДОО, поради
което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на осигурителя.
Неоснователно е
възражението, че в административното производство е следвало да вземе участие
лицето О. К., който недобросъвестно и без основание е получил обезщетението за
временна нетрудоспособност и той да бъде задължен на основание чл.114, ал.1 от КСО да възстанови тази сума. Както правилно е приел и административният орган
липсват доказателства, които да установяват, че извършените осигурителни
плащания са получени недобросъвестно от него. В КСО не се съдържа легална
дефиниция на понятието "добросъвестност" и или „недобросъвестност“
при получаване на осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото
и съгласно трайната съдена практика, добросъвестно получени са тези суми, за
които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че
направените осигурителни плащания му се дължат. Следователно недобросъвестно ще
е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи
съответното осигурително плащане, както и когато съзнателно невярно е декларирало
или пък не е декларирало факти и обстоятелства, от значение за получаването на
осигурителното плащане. Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде
установена. В случая такива доказателства не са ангажирани. Към момента на
получаване на обезщетението лицето не е било уведомено и не е знаело, че
издаденият болничен лист е оспорен. Към този момент той не е бил и частично анулиран с постановеното ЕР на
ТЕЛК. Следователно лицето не е имало съзнанието, че получава обезщетение, което
не му се следва.
За разлика от отговорността по чл.110, ал.1 от КСО, която е обективна и безвиновна, то отговорността на осигуреното лице по чл.114,
ал.1 от КСО е само при установено
виновно, неправомерно и недобросъвестно поведение. В настоящия случай до
неоснователното плащане на обезщетенията по представените болнични листове се е
стигнало поради действията на осигурителя, който ги е подал преди да изчака да
приключи производството по тяхното обжалване и не може да бъде изведен извод за
недобросъвестност на осигуреното лице. Разпоредбата на чл.114, ал. 2 от КСО
изрично изключва възстановяване от осигурените лица на добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били налице фактическите
и правни предпоставки за издаване на оспорения
административен акт, поради което той се явява постановен в съответствие
с материалния закон и преследваната от него цел. Подадената жалба следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Общинско предприятие „Разградлес“ , гр.Разград против Решение №Ц1012-16-11/1 от
28.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено оспореното пред
него Разпореждане №РЖ-5-16-00737541 от 19.03.2020г. на Ръководителя по контрола
на разходите на ДОО, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО му е разпоредено,
в качеството му на осигурител, да внесе
сума по Ревизионен акт за начет №РА-5-00733763/11.03.2020г. в размер на 581, 37
лв., от които главница в размер на 573, 62 лв. и лихва в размер на 7, 75 лв.
Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/