№ 14
гр. Търговище , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело
№ 20213500100067 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба, с обективно съединяване на исковете
по чл. 62, ал. 4 от СК и по чл. 69 от СК.
Постъпила е искова молба от Г. В. М. от с. Горно Козарово,
община Омуртаг, против В.М., Г.С. и Д.М., като ищцата твърди, че
първият ответник бил бивш съпруг на майка й – втори ответник по
делото и бракът им бил прекратен през 2005 г., но фактическата им
раздяла била още от 1998 г. Майката живеела на съпружески начала
с третия ответник Х. и ищцата била родена от съвместното им
съжителство, през 2003 г. От 1998 г., до 2005 г., майката и първия
ответник нямА. никакви контакти, при които да се видят физически,
а какво остава за нещо друго. Едва за уреждане на развода двамата
се видели през 2005 г. Ищцата израснала под грижите на
биологичния си баща Г.Х. и всички знаели този факт, включително и
по-големият й брат, който действително е син на В.М.. Затова, след
като вече е навършила пълнолетие, ищцата предявява и тези искове,
с които моли съдът да признае, че тя не произхожда от ответника
В.М. и той не е неин баща, като признае за такъв Г.Х.. В съд.зас.
1
искът се поддържа лично от ищцата и адв. С. А..
Първият ответник – В.М. в дадения му срок за отговор, признава
иска и изложените в исковата молба факти. В съд.зас. за него се яви
адв. Х.-Чаушева, която поддържа отговора.
Майката на ищцата също признава предявените искове и
изложените факти.
Третият ответник, който е посочен за биологичен баща на
ищцата, също признава иска. Единствено това, че не били запознати
със законите и пропуснА. сроковете за оспорване на бащинството, е
причината ищцата да има друг произход в съставените й лични
документи.
В съд.зас. и двамата потвърдиха становищата си по исковете.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства,
установи следното:
Ищцата е родена на 13.02. 2003 г. в гр. Омуртаг. Издадено й е
удостоверение зараждане, на основание акт № 37 от 17.02. 2003 г.
на община Омуртаг. В него е записано, че майката е Д.Ф. М.а, а
бащата В. М. М.. Двамата са сключили граждански брак през 1995 г.
и имат син от него. През 1998 година се разделят и Ведат заминава
за Турция. През този период от време и до 2005 г. двамата не се имА.
никакви контакти. Още същата година след раздялата съпругата
заживява на съпружески начала с ответника Х. и оттогава двамата
живеят като семейство. Около 5 години по-късно се ражда и
ищцата. Тя е отгледана от майка си и ответника Х. като тяхно
общо дете. Записана е с бащино и фамилно име на законния съпруг на
майката В.М.. Той е знаел за раждането на детето и това, че то е
записано на негово име, тъй като все още бракът не е бил прекратен.
Този факт е известен на всички в селото, в което живеят. Бракът е
2
прекратен с решение по гр.д. № 336/ 2005 г. и решението е в сила от
12.10. 2005 г.
При така установените факти, съдът прави следните изводи:
исковете са основателни. На първо място, по отношение на иска за
оспорване на произхода. Безспорно се установи, че по времето,
когато е била зачената ищцата, през 2002 г., майка й и ответникът
Мехмедов не са поддържА. каквато и да било връзка, не са се виждА.
и не са били едновременно на едно и също място. Това изключва
каквито и да било интимни контакти. Затова няма как родената на
13.02. 2003 г. Гюрсел, с майка Д.М., да произхожда от този баща.
Детето е записано така на основание законовата презумпция в СК,
че за баща на детето се счита съпругът на майката докато трае
бракът.
Предвид на това съдът намира, че искът следва да бъде уважен и
съдът да признае за установено, че ответникът Мехмедов не е
биологичен баща на ищцата.
В същото време се установи и това, че от 1998 г. майката
Джахиде живее на съпружески начала с ответника Х. и той е
отгледал ищцата като свое собствено дете, без да има каквито и да
било съмнения по този въпрос. Затова съдът следва да признае за
установено, че Г.Х. е баща на Гюлсер.
По отношение на името. След влизане в сила на решението за
произхода, длъжностното лице по гражданското състояние в
съответната община, следва да впише настъпилите промени в акта
за раждане на ищцата и да бъде издадено ново удостоверение за
раждане, в което тя да бъде вписана с имената на ответника Х.,
според изискванията на закона за гражданската регистрация и
желанието на самата ищца относно окончанията на имената и
фамилното име.
3
Предвид на това, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. М., ЕГН **********, от
с. Падарино, ул.“Христо Ботев“ № 5, община Омуртаг,
представляван от адв. А.Х.–Чаушева от гр. Търговище, не е баща на
Г. В. М., ЕГН **********, от с. Горно Козарево, община Омуртаг,
ул.“Мургаш“ № 7, на основание чл. 62, ал. 4 от СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. С. Х., ЕГН **********, от
с. Горно Козарево, община Омуртаг, ул.“Мургаш“ № 7 е баща на Г. В.
М., ЕГН **********, родена на 13.02. 2003 г. от майка Д. Ф. М., ЕГН
**********, от с.село, с.адрес.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна. То има
сила по отношение на участвА.те страни – ищцата Гюлсер, майка й
Джахиде, В. Мехмедов и Г. Х., и спрямо всички останА..
След влизането му в сила препис да бъде изпратен на служба
ГРАО при община Омуртаг, за отбелязване на настъпилите промени
в акта за раждане на Гюлсер и промяна на имената според
изискванията на ЗГР и желанието на самата ищца, след което да й
бъде издадено и ново удостоверение за раждане.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
4