№ 4146
гр. Варна, 01.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100502182 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Община А., чрез
гл. юрк. Ю., и въззивна жалба, подадена от В. Д. М., срещу Решение
№2254/21.06.2023 г., постановено по гр. д. №12718/2022 г. по описа на РС -
Варна.
Въззивната жалба, подадена от Община А., чрез гл. юрк. Ю., е срещу
горепосоченото решение, в частта, с която е уважен предявения от В. Д. М.
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да му
заплати сумата от 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и физически болки и страдания в резултат на
нападение от безстопанствено куче станало на 31.08.2022 г. в с. О., м-ст П.,
ведно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Въззивна жалба, подадена от В. Д. М., е срещу горепосоченото решение в
частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 49
ЗЗД за осъждане на Община А. да му заплати сумата над присъдените 2000
лв. до предявения размер на вземането от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически и физически болки и страдания в резултат на нападение от
безстопанствено куче станало на 31.08.2022 г. в с. О., м-ст П., ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението за разликата от 2000 лв. и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен до размера от 4000 лв.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен
1
предявеният иск за главницата за разликата над 4000 лв. до 5000 лв.
Във въззивната жалба, подадена от Община А., са изложени съображения
за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Жалбоподателят Община А. твърди, че първоинстанционният съд
не бил изложил мотиви в какво се изразява бездействието на общината и
нейните служители и защо същото се приема за противоправно. Районният
съд не обсъдил представените от жалбоподателя писмени доказателства, от
които се установявало, че той е положил дължимата грижа съобразно
възможностите си, но кредитирал свидетелски показания на лица, които не
били очевидци на случилото се и не било ясно дали изобщо са имали
възможност да възприемат обстоятелства, свързани с инцидента,
непосредствено след настъпването му, а единият от тях дори бил
заинтересовано лице. Поддържа, че не се установявало от събраните
доказателства кучето да е било безстопанствено. Счита, че по делото не били
ангажирани безспорни доказателства за уврежданията на ищеца в твърдените
от него размери, както и за причинната връзка между уврежданията и
твърдяното противоправно бездействие предвид здравословното състояние на
ищеца преди случката. По изложените съображения отправя искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално да бъде
намален размерът на обезщетението. Претендира разноски. Не релевира
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. Д.
М., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Във въззивната жалба, подадена от В. Д. М., са изложени съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Жалбоподателят В. Д. М. твърди, че първоинстанционният съд не бил оценил
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не приложил правилно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като подценил въздействието на
случилото се върху пострадалия и не взел предвид конкретни факти. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск
да бъде уважен за разликата до 4000 лв. Претендира разноски. Не релевира
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община А..
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са процесуално допустими. Депозирани са от активно
легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговарят на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са отправили доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №2182/2023 г. по описа на ОС –
Варна за разглеждане в открито заседание на 12.12.2023 г. от 09:30 ч. , за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3