РЕШЕНИЕ
№ 1218
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501476 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „*********** против
решение № 1071/11.03.2023г. по гр.д.№ 5014/2021г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че въззиваемият А. П. му дължи сумата от 913,04 лева- главница по договор за
издаване на кредитна карта от 30.11.2016г., сключен от въззиваемия с „********“АД,
вземанията по който договор са прехвърлени в полза на жалбоподателя с договор за цесия от
25.06.2019г., сумата от 359,50 лв. - обезщетение за забава за периода 06.01.2017г.-
13.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 14.05.2021г. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че погрешно районният съд е приел,
че предмет на договора за цесия е договор за кредит, различен от този, по който се
претендират процесните вземания. Единствена разлика била в това, че в договора е изписана
дата 30.11.2016 г., а в договора за цесия дата 01.12.2016г.. Сочи се, че втората дата е тази, на
която договорът от 30.11.2016 г. бил въведен в счетоводната програма на ***.
Обстоятелството, че става дума за един и същ договор за кредит се установявало и от
приетото в първоинстанционното дело заключение по съдебно- счетоводната експертиза.
Въззиваемият А. П., чрез пълномощника му адв. М. М., в о.з. на 14.09.2023г. заяви
становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде отхвърлена. Твърди се,
че след постановяване на обжалваното решение била издадена присъда от 09.05.2023г. по
НОХД № 5149/2021г., с която лицето А. М. бил признат за виновен в това, че е осъществил
състава на измамата, в резултат на която въззиваемият бил подписал множество договори за
кредит.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
Производството по делото е образувано по искова молба на „*********** против А.
М. П., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че на 30.11.2016г. А. П. сключил с „*********” АД договор за
издаване на кредитна карта **********, с предоставен банков кредит с лимит от 1000 лева.
Кредитополучателят се задължил ежемесечно да погасява задълженията си към банката до
датата на падежа, която била 14 дни след издаване на извлечението. След усвояване на
кредита, П. извършил плащане на 27.01.2017 г. в размер от 46 лева, като останала неплатена
главница от 913,04 лева. През периода от 06.01.2017г. до 13.05.2021г. се натрупала лихва за
забавено плащане в размер от 359.50 лева. На 25.06.2019 г., бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „******** придобило от
банката- кредитодател вземанията по горепосочения договор за издаване на кредитна карта,
като кредитополучателят бил надлежно уведомен за цесията от изрично упълномощения за
това цесионер. Поради липса на плащане, „********** се снабдили със заповед по чл. 410
ГПК № 5437/21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 10005/2021 г. на ПРС, XХІ гр.с., срещу която
длъжникът подал възражение в срок.
В подадения от А. П. отговор на исковата молба се сочи, че същото задължение било
предмет на разглеждане по НОХД № 20215330205149/2021. Твърди се, че П. многократно
бил уведомявал „********** за съществуването на посоченото НОХД, като ги бил запознал
с всички обстоятелства по него. Заявено е становище, че с подаване на исковата молба
против него се цели неправомерно и в противоречие с добрите нрави получаване на
финансови облаги от ищеца.
Нито в първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция
въззиваемият не е възразил против твърденията в исковата молба, че е сключил
горепосочения договор за кредитна карта, а също така, че вземанията по него са
прехвърлени в полза на жалбоподателя с договора за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.06.2019г.. Не са заявени възражения и относно уведомяването на въззиваемия
за извършената цесия.
Видно от приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от
вещо лице С. К., договор за издаване на кредитна карта **********, с дата на сключване
30.11.2016г. и предоставен банков кредит с лимит от 1000 лева, е заведен в счетоводството
на „************на 01.12.2016г. на името на А. М. П. В счетоводството е отразен и
номерът на основната карта по договора- 5412332623291505. Със същите тези данни- дата
на завеждане в счетоводството, имена на кредитополучателя и номер на основна карта,
договорът фигурира под номер 299 в приложение № 1А към договора за цесия. Не са налице
данни между въззиваемия и „********“АД да е сключен друг договор за кредитна карта на
дата 01.12.2016г. или от друга дата. Следователно не може да има съмнение относно това, че
претендираните от жалбоподателя вземания, произтичат от договора за кредитна карта с
дата 30.11.2016г., заведен в счетоводството на „********“АД на 01.12.2016г., като същите
тези вземания са прехвърлени в негова полза с договора за цесия от 25.06.2019г..
И във възражението против заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, и в отговора
на исковата молба и в становището на пълномощника на въззиваемия по настоящето дело се
поддържа един и същ довод, а именно, че договорът за кредитна карта е сключен от А. П. в
резултат от измама, извършена от лицето А. М. Твърди се, че въззиваемият не е имал
намерение да полза кредит от „********** и реално не е ползвал отпуснатия по договора за
кредитна карта кредитен лимит. По първоинстанционното дело е изискана служебна справка
по НОХД № 5149/2021г., с приложено към нея копие от обвинителен акт срещу А. Й. М., за
престъпления по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и за престъпления по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б. „б“ НК, включително и за това, на 30.11.2016 г. в гр. С., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у А. М. П., че ще изплаща
задълженията по договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от
дата 31.11.2016г. между ********** и А. М. П. и с това му е причинил имотна вреда в
2
размер на 5000 лева. По делото А. М. П. е конституиран като частен обвинител. По
настоящето дело е прието заверено копие от присъда № 103/09.05.2023г. по НОХД №
5149/2021г., с която А. М. е признат за виновен в извършване на горепосоченото
престъпление.
За разлика от договора за заем, който е реален и се сключва с предаване на заемателя
на договорената сума пари или други заместими вещи, договорът за кредит е консенсуален-
поражда правно действие по волята на страните и от момента на сключването му, а също
така и формален, съгласно изискването на чл.430, ал.3 от ТЗ. При това е без значение, дали
кредитния лимит по договора за издаване на кредитна карта от 30.11.2016г. е ползван от
въззиваемия или друго някакво лице. От заключението на вещо лице С. К., че по договора за
кредитна карта са ползвани общо 987,83 лева и дори парите да са теглени и ползвани от
друго лице, различно от кредитополучателя, то това обстоятелство не го освобождава от
задълженията му към банката да върне ползвания кредит и да заплати дължимите такси и
възнаградителни лихви.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Задължителен елемент на основния и квалифицираните състави на
престъплението измама е причиняването на имотна вреда на въведения в заблуждение.
Общият размер на сумите- предмет на настоящето производство, е 1272,54 лева / 913,04
лева- главница/ и 359,50 лева- обезщетение за забава/. С присъда № 103/09.05.2023г. А. М. е
признат за виновен в това, че като е възбудил и поддържал заблуждение у А. П., че ще
изплаща задълженията по договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана
лихва от дата 30.11.2016г., му е причинил имотна вреда в размер на 5000 лева.
Обстоятелството, че в резултат от сключването на договора за кредит въззиваемият е
претърпял имотна вреда също не го освобождава от задълженията му към банката, тъй като
страна по договора с нея остава той. Причиняването на имотна вреда поражда
правоотношение на деликтна основа между извършителя на противоправното деяние и
пострадалия, но не е основание за заместване на втория от първия в отношенията с
кредитодателя. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено, като в полза на
жалбоподателя бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в размер от 50 лева
във въззивното производство, 224,55 лева в първоинстанционното производство и 25,45 лева
в заповедното производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1071/11.03.2023г. по гр.д.№ 5014/2021г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя „*********** искове по чл.422 от ГПК
за признаване за установено, че въззиваемият А. П. му дължи сумата от 913,04 лева-
главница по договор за издаване на кредитна карта от 30.11.2016г., сключен от въззиваемия
с „**********, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на жалбоподателя с
договор за цесия от 25.06.2019г., сумата от 359,50 лв. - обезщетение за забава за периода
06.01.2017г.- 13.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 14.05.2021г., като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. П. от гр.*************,
ЕГН: **********, че същият дължи на „*************, дължи сумата от 913,04 лева-
главница по договор за издаване на кредитна карта от 30.11.2016г., сключен от въззиваемия
с „**********, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на жалбоподателя с
договор за цесия от 25.06.2019г., сумата от 359,50 лв. - обезщетение за забава за периода
06.01.2017г.- 13.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 14.05.2021г.
3
ОСЪЖДА А. М. П. от гр.***************, ЕГН: **********, да заплати на
„****************, сумата от 50 лева- съдебни разноски във въззивното производство,
224,55 лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство, и 25,45 лева- съдебни
разноски в заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4