Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 30.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ
наказателен състав в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Явор
Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2276/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от адвокат Е.Д. ***, в качеството й на упълномощен процесуален
представител на “ПРИСТА КОНСУЛТ”ООД гр.Русе, против Наказателно постановление №
СС-26-ДНСК-92/19.11.2020г. на Зам.Началник на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/ гр.София, с което на Дружеството на осн. чл.237, ал.1, т.6
/изм./ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наложена “Имуществена
санкция” в размер на 30 000.00 лв. за извършено нарушение по чл.142,
ал.5, т.3 и т.7, вр. чл.169, ал.1, т.2, вр. чл.143/отм./, ал.1, т.2 от ЗУТ. Жалбоподателя
моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
За
административнонаказващия орган, редовно призовани, се явява упълномощен представител,
който поддържа наказателното постановление и моли Съда да го потвърди, като
правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовно призовани, се
явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага аргументи за наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административното
производство, както и за липса на елементи от обективната страна на състава на
нарушението.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Договор № П-1194
от 15.11.2018г. „АА-ФАРМА“ ЕООД гр. Тутракан възложило на “ПРИСТА КОНСУЛТ”
ООД гр. Русе /в качеството му на консултант по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ/ да изготви
оценка за съответствието на инвестиционен проект със съществуващите изисквания
към строежите, за строеж „Завод за биотор чрез компостиране“ в ПИ с
идентификатор 83524.50.36, местност „Айвалък“, землище с.Шуменци, общ.Тутракан,
обл.Силистра.
В изпълнение на договора,
“ПРИСТА КОНСУЛТ” ООД гр. Русе изготвило комплексен доклад с изх.№ 276/19.11.2018г., в който определило,
че строежа е пета категория, а проекта отговаря на основните изисквания към
строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и предложило на главния архитект на
Община Тутракан инвестиционния проект да бъде съгласуван и одобрен по реда на
чл.143, ал.1 от ЗУТ и да бъде издадено Разрешение за строеж, съгласно чл.184 от ЗУТ.
На 01.07.2020г.
главния архитект на Община Тутракан съгласувал и одобрил инвестиционния проект
и издал Разрешение за строеж № 24/01.07.2020
г. за
„Производствена сграда – завод за биотор чрез компостиране“, като определил, че
строежът е V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба №1/2003г.
С Писмо № РД-14-4217/03.07.2020г.,
съобразно разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ, Кмета на Община Тутракан
уведомил РДНСК-Силистра за издаденото разрешение за строеж.
В изпълнение на
възложените им с чл.156, ал.1 от ЗУТ задължения, служители от РДНСК-Силистра,
сред които и свид.К.К., извършили служебна проверка за законосъобразност на
издаденото Разрешение за строеж № 24/01.07.2020г. След анализ на събраните
документи, проверяващите достигнали до извода, че в Комплексен доклад с изх.№
276/19.11.2018г. “ПРИСТА
КОНСУЛТ”ООД гр.Русе неправилно квалифицирало и вписало категорията на строежа
като пета, вместо като втора, съобразно чл.137, ал.1, т.2, б.“г“ от ЗУТ – „съоръжения
и инсталации за третиране на отпадъци и закриване на депа за отпадъци чрез
повърхностно запечатване с горен изолиращ екран“ и чл.4, ал.4, вр. чл.13, ал.1
от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. С Оглед на това, свид. К. преценил, че при изпълнение на функциите си на консултант по смисъла на
чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ съгласно Удостоверение №РК-0600/18.04.2016г. на
Началник ДНСК, с Комплексен доклад с изх.№ 276/19.11.2018г. “ПРИСТА КОНСУЛТ”ООД
гр.Русе е дало положителна оценка за съответствие с основните изисквания за
строежите на инвестиционен проект за строеж „Завод за биотор чрез компостиране“
в ПИ с идентификатор 83524.50.36, местност „Айвалък“, землище с.Шуменци,
общ.Тутракан, обл.Силистра, в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.3 и
т.7, вр. чл.169, ал.1, т.2, вр. чл.143/отм./, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като наказаното
дружество не е поискало, задължителното за тази категория /втора/ строеж,
положително становище от органите по пожарна безопасност и защита на
населението. Предвид така установеното, свид.К.К. съставил против “ПРИСТА
КОНСУЛТ”ООД гр.Русе АУАН за това нарушение.
Въз основа на този
акт, Зам.Началник на ДНСК-София, издал обжалваното НП, с което за нарушението и
на осн. чл.237, ал.1, т.6 /изм./ от ЗУТ наложил на “ПРИСТА КОНСУЛТ”ООД гр.Русе “Имуществена
санкция” в размер на 30 000.00лв.
Междувременно, със Заповед
№ДК-11-СС-1/20.07.2020г. на Началника на РДНСК гр.Силистра било отменено
Разрешение за строеж № 24/01.07.2020г., издадено от главния архитект на Община
гр.Тутракан, ведно с инвестиционен проект за строеж: “Производствена сграда -
Завод за биотор чрез компостиране“, находящ се в ПИ №83524.50.36 по КККР на
с.Шуменци, местност „Айвалък“, Стопански двор.
В
законоустановеният срок “АА Фарма“ЕООД обжалвало тази заповед пред
Административен съд Силистра. Било образувано Административно дело № 171/2020г.
по описа на Административен съд Силистра, по което с Решение №146/18.12.2020г.
била отменена Заповед №ДК-11-СС-1/20.07.2020г. на Началника на РДНСК
гр.Силистра, с която било отменено Разрешение за строеж №24/01.07.2020г., издадено
от главния архитект на Община гр.Тутракан. Това решение било обжалвано пред ВАС
и към датата на последното съдебно заседание по настоящото дело производството не
било приключило.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
Съдът констатира,
че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на
наказателното постановление само на това основание.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства.
От представената по
делото Заповед № РД-13-196/01.07.2019г., както и съобразно разпоредбата на чл.238,
ал.2, т.2 ЗУТ се установява, че е налице съответната компетентност както
досежно актосъставителя, така и досежно административнонаказващия орган.
Съдът намира, че административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в предвиденият в нормите на ЗАНН и ЗУТ срок. В
тази връзка следва да се посочи, че специалната норма на чл. 239, ал.2
от ЗУТ въвежда начални момента, от които следва да се изчислява
едногодишният срок по чл. 34, ал.1
изр.2 от ЗАНН – от деня на издаване на разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. Освен това, с изречение второ на цитираната норма
е въведено и изключение, съобразно което, за административни
нарушения, установени преди въвеждането в експлоатация на строежа, административнонаказателното производство
може да бъде образувано и преди деня на издаване на разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.
В конкретния
случай, с АУАН и НП административните органи са приели, че нарушение е извършено
на 19.11.2018г., когато е изготвен и подписан процесният комплексен доклад. При
това положение и доколкото за този строеж, макар и да се изисква, не е издавано
разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, то
административнонаказателното производство е започнало при съобразяване сроковете
по ЗАНН и ЗУТ за образуването му, а именно преди деня на издаване на разрешение
за ползване .
От събраните по
делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на
нарушението по чл.142, ал.5, т.3 и т.7, вр. чл.169, ал.1, т.2, вр.
чл.143/отм./, ал.1, т.2 от ЗУТ е осъществен от обективна страна от “ПРИСТА
КОНСУЛТ” ООД гр. Русе.
Основанията за този
извод на Съда за следните:
Няма спор по
делото, че “ПРИСТА КОНСУЛТ” ООД гр. Русе притежавало качеството на консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1
от ЗУТ съгласно издадено му Удостоверение №РК-0600/18.04.2016г. на Началник
ДНСК.
Няма спор също така
и по обстоятелството, че в изпълнение на функциите си и по възлагане от
„АА-ФАРМА“ ЕООД, с Комплексен доклад с изх.№ 276/19.11.2018г.
“ПРИСТА КОНСУЛТ” ООД гр. Русе дало положителна оценка за съответствие с основните изисквания за
строежите на инвестиционен проект за строеж „Завод за биотор чрез компостиране“
в ПИ с идентификатор 83524.50.36, местност „Айвалък“, землище с.Шуменци,
общ.Тутракан, обл.Силистра и определило, че този строежът е от V-та категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ
и чл.10, ал.2 от Наредба №1/2003г.
Безспорен е и
факта, че извършвайки оценката за съответствие на инвестиционния проект с
нормативните изисквания, наказаното дружество не е поискало, задължителното за втора
категория строеж, положително становище от органите по пожарна безопасност и
защита на населението.
Основният спорен по
делото въпрос е дали процесния строеж е от II категория или от V категория, респективно, дали
“ПРИСТА КОНСУЛТ”ООД гр.Русе, в качеството на консултант изготвило оценка за
съответствие с основните
изисквания за строежите на инвестиционен проект за строеж „Завод за биотор чрез
компостиране“ е имало задължението да съгласува и одобри инвестиционния проект
едва след представяне на положително становище на органите за пожарна
безопасност и защита на населението – чл.143/ отм., с ДВ бр. 16 от 2021 г./, ал.1, т.2 от ЗУТ. Тук е мястото да се посочи, че и след отмяната на
чл.143 от ЗУТ, задължението за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строежи от първа, втора
и трета категория, едва след положително становище, издадено от органите за
пожарна безопасност и защита на населението, е въведено в разпоредбата на
чл.144, ал.1, т.7 от ЗУТ.
От
обстоятелствената част на обжалваното НП и от становището на процесуалния
представител на АНО по делото става ясно, че ДНСК отстоява тезата, че строежа е
втора категория, доколкото с Решение №512-Н0-И0-А1/2018г на Изпълнителна
агенция по околната среда към МОСВ, е актуализирано Комплексно разрешително с
рег.№512-Н0/2015г. на „АА-ФАРМА“ЕООД, с ново условие 11.5.2. „да извършва дейност по
оползотворяване,обозначена с код R3 (рециклиране/ възстановяване на органични
вещества…,вкл. чрез компостиране или други процеси на биологична трансформация),
в Инсталация за преработка на торови маси и производство на гранулиран
подобрител на почви, на следния отпадък с код и наименование 02 01
06„животински изпражнения,урина и тор“. Поддържат, че субстанцията, която
ще бъде използвана в планираното производство в процесния строеж – „Завод за
биотор чрез компостиране“, попада в обхвата на легалните дефиниции на понятието
„отпадък“, съгласно ЗУО; Наредба №2/23.07.2014г. за класификация на отпадъците;
Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите
отпадъци; Регламент (ЕО) №1069/ 2009; Наредба №6/27.08.2013г. за условията и
изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. С оглед на това,
административните органи приели, че проектираната дейност била свързана с
третиране на отпадъци, респективно строежа следва да се квалифицира като втора
категория, съобразно чл.137, ал.1, т.2, б.“г“ от ЗУТ – „съоръжения и инсталации
за третиране на отпадъци и закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно
запечатване с горен изолиращ екран“ и чл.4, ал.4, вр. чл.13, ал.1 от Наредба
№1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
Наказаното ЮЛ, чрез
своя процесуален представител, отстоява, че птичият тор не е отпадък, а
страничен продукт съобразно чл.4, ал.1 от ЗУО, респективно, че обработването на
птичи фекалии с цел получаване на компост в процесната инсталация не попада в
определението за отпадък с код 02 01 06 по Наредба №2/23.07.2014г. за
класификация на отпадъците. И като краен извод от това, че процесният строеж не
попада във втора категория, а в пета категория. Отделно от това се поддържа, че
наказаното ЮЛ, в качеството на консултант, не е отговорно за определяне
категорията на строеж, а само за това докладът му да е съобразен със законовите
изисквания към определена категория строеж.
По делото е
назначена Съдебно-зоологическа експертиза, от заключението на която става ясно,
че птичите фекалии за неразделна част от отглеждането на птиците, получени са като резултат от основни физиологични
процеси, протичащи в организма на птиците и могат пълноценно да бъдат използвани
за обогатяване на почвата, като тор. Вещото лице дало и описание на процеса на
компостиране на птичите фекалии и посочило, че при същия се емитират в околната
среда вредни вещества – амоняк, азотни съединения и въглероден двуокис, които
обаче поради своите ниски концентрации не могат да причинят увреждания на хора
и животни. Вещото лице посочило, че обезвреждането на птичите фекалии чрез този
способ води до съхраняване на полезните им качества. Отстоява, че
производителите на странични животински продукти и производни продукти трябва
да гарантират, че спазват законодателството от началната до крайната точка на
производствената верига.
След анализ на
събраните по делото доказателства и относимата нормативна регламентация, Съдът
приема, че “ПРИСТА КОНСУЛТ”ООД гр.Русе, в качеството на консултант неправилно е
определил категорията на процесния строеж „Завод за биотор чрез компостиране“
като пета категория, като производствена сграда с капацитет до 50 работни
места, съобразно чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ, вместо като втора категория, респективно,
налице е било задължение за консултанта да съгласува и одобри инвестиционния
проект само след представяне на положително становище на органите за пожарна
безопасност и защита на населението.
По мнение на Съда,
от събраните доказателства и най-вече от приетото заключение на експертизата,
се установява, че птичите фекалии представляват „страничен животински продукт“,
съгласно легалната дефиниция по чл.3, т.1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета
от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични
животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от
човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002, а именно категорията „други
продукти, получени от животни, които не са предназначени за консумация от
човека“. В същото време обаче, чл.2, ал.2, т.7, б.“б“ от ЗУО указва, че
законът не се прилага за странични
животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в
приложното поле на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за
консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002, с изключение на животинските продукти,
предназначени за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или
компост. Несъмнено, логиката на законодателната техника и граматическия
анализ на тази правна норма указват, че страничен продукт по смисъла на Регламент (ЕО) № 1069/2009, който
ще бъде използван в инсталация за компост, какъвто е и настоящият случай не са
изключени от приложното поле на ЗУО. Т.е., макар процесните птичи фекалии да
представляват именно „страничен животински продукт“, те попадат в изключението
на чл.2, ал.2, т.7, б.“б“ от ЗУО, респективно са част от обхвата на регулацията
на „отпадъците“ със ЗУО. В този смисъл е и Решение №512-Н0-И0-А1/2018г на
Изпълнителна агенция по околната среда към МОСВ, с което е актуализирано
Комплексно разрешително с рег.№512-Н0/2015г. на „АА-ФАРМА“ЕООД, с ново условие
11.5.2. - „да
извършва дейност по оползотворяване,обозначена с код R3 (рециклиране/
възстановяване на органични вещества…,вкл. чрез компостиране или други процеси
на биологична трансформация), в Инсталация за преработка на торови маси и
производство на гранулиран подобрител на почви, на следния отпадък с код и наименование 02 01 06„животински
изпражнения,урина и тор“.
Изложеното дотук
дава основание на Съда да приеме, че птичите фекалии, които ще се компостират в
проектираната инсталация представляват „отпадък“ по смисъла на ЗУО, поради
което “ПРИСТА КОНСУЛТ”ООД гр.Русе, в качеството на консултант неправилно е
определил категорията на процесния строеж „Завод за биотор чрез компостиране“
като пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ ЗУТ, вместо като втора
категория, съобразно чл.137, ал.1, т.2, б.“г“ – „съоръжения и инсталации за
третиране на отпадъци и закриване на депа за отпадъци чрез повърхностно
запечатване с горен изолиращ екран“. С оглед на това, за “ПРИСТА КОНСУЛТ” ООД гр. Русе, в качеството на консултант
е било налице и задължение да изпълни изискванията на чл.143/ отм., с ДВ бр. 16
от 2021 г./, ал.1, т.2 от ЗУТ, а именно да съгласува и одобри инвестиционния
проект едва след представяне на положително становище на органите за пожарна
безопасност и защита на населението, което то но сторило.
Действително в ЗУТ
не е уредно конкретно кой е субектът, който следва да определи конкретната
категория на строежа. Съгласно чл.166, ал.1, т.1 от Закона обаче консултантът
извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти с нормтивните изисквания.
Доколкото в ЗУТ са предвидени различни изисквания, на които следва да отговарят
различните категории строежи, то при липса на определена по обвързващ начин от
друг субект, категория на строежа, същата следва да се определи от консултанта.
Това задължение се съдържа имплицитно в задължението на консултанта да извърши
оценка отговаря ли инвестиционния проект на нормативните изисквания. А за да
направи тази оценка, консултантът следва да направи предшестваща преценка за
това, изискванията към коя категория строежи са приложими в конкретния случай.
Добросъвестното упражняване на произтичащите от закона задължения на
консултанта “ПРИСТА КОНСУЛТ” ООД гр. Русе е изисквало в процесния случай той да се информира за всички
необходими обстоятелства, които да му позволят да направи законосъобразна
преценка изискванията за коя категория строеж са приложими.
В конкретния
случай, приемайки безкритично категорията отразена от проектанта в
инвестиционния проект, “ПРИСТА КОНСУЛТ” ООД гр. Русе не е установил действителната категория на строежа предмет на
оценката, а именно втора категория. Това е довело и до игнориране при изготвяне
на оценката за съответствие на специалните правила предвидени за категорията
строежи 1-3, и неприложими за категориите 4-6, а именно преценката за
„безопасност при пожар“ да се извърши след положително становище на органите по
пожарна безопасност и защита на населението. В представения комплексен доклад,
данни за подобно положително становище липсват, с което е допуснато нарушение
по чл.142, ал.5, т.3 и т.7, вр. чл.169, ал.1, т.2, вр. чл.143/отм./, ал.1, т.2
от ЗУТ.
Наложената с
наказателното постановление санкция била правилно определено по вид и размер и
съответна на допуснатото нарушение, с оглед действащата към момента на
нарушението законодателна уредба, а именно Имуществена санкция“ в минималният
размер от 30 000 лв.
Понастоящем,
санкционната норма на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ е изменена с ДВ. бр. 16 от
2021г. и размера на предвидената „Имуществена санкция“ е намален в границите от
5000 лв. до 50000 лв. Следователно, до влизане в
сила на НП, е последвало изменение на нормативната разпоредба, което поставя
въпроса за приложението на по-благоприятния закон, съгласно нормата на
чл.3,ал.2 от ЗАНН. Новата редакция на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ е предвидила
по-ниски долна и горна граница на размера на санкцията, поради което, очевидно
новият закон се явява по-благоприятен от стария и следва да се приложи.
Доколкото волята на АНО явно е била да наложи санкцията в минималният размер на
действащата тогава санкционна норма, то Съдът намира, че и с оглед настоящото
редакция на тази норма, на нарушителя “ПРИСТА КОНСУЛТ” ООД гр. Русе следва да се определи
„Имуществена санкция“ в минимален размер, а именно 5000 лв.
Предвид изложеното, в тази му част НП следва
да бъде изменено, като се определи „Имуществена санкция” в размер на 5000.00лв.
В останалата му част, наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По делото АНО се
представлявал от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Детелина
Кръстева. С писмено становище по делото, Кръстева претендира присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Ал.5 на
цитираната правна норма указва, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. В конкретният случай, съобразно по-високата степен на фактическата и
правна сложност на делото, това, че по същото са проведени две съдебни
заседание и че наказателното постановление макар и изменено в санкционната час,
като цяло е потвърдено, Съдът намира, че на АНО следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 120лв.
С оглед на
изложеното, понастоящем “ПРИСТА КОНСУЛТ” ООД гр. Русе следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция за национален строителен
контрол гр.София разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер от 120.00 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
СС-26-ДНСК-92/19.11.2020г. на Зам.Началник на Дирекция за национален строителен
контрол гр.София, с което на „ПРИСТА КОНСУЛТ“ООД гр.Русе, ЕИК ********* на осн.
чл.237, ал.1, т.6 /изм./ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 30 000.00лв. за извършено нарушение
по чл.142, ал.5, т.3 и т.7, вр. чл.169, ал.1, т.2, вр. чл.143/отм./, ал.1, т.2
от ЗУТ като
НАМАЛЯВА
размера на имуществената
санкция на 5000.00 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛВ.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
СС-26-ДНСК-92/19.11.2020 г. на
Зам.Началник на Дирекция за национален строителен контрол гр.София, в останала
му част.
ОСЪЖДА
„ПРИСТА КОНСУЛТ“ ООД гр. Русе,
ЕИК *********, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол
гр.София, направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120.00
/сто и двадесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен
съдия: