№ 104716
гр. С., 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20221110151578 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 4097/01.09.2022 г. на „.“ ООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „.“ . за издаване на заповед за изпълнение
срещу А. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. С., ул. "." . за сумата в размер на 300
лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ./04.09.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 01.09.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 10,01лева, представляваща
възнаградителна лихва по съглашението за периода от 04.09.2021 г. до 04.10.2021 г., сумата
в размер на 36,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода от 01.12.2021 г. до 01.08.2022 г., както и сумата в размер на
107,99 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от процесния договор за неизпълнение на
задължение за предоставяне на поръчителство, сумата в размер на 41,80 лева,
представляваща неустойка за забава в размер на 10 % от остатъка на дължимата главница и
сумата в размер на 135 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на
вземането.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 300 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № ./04.09.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 01.09.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в
размер на 10,01лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от
04.09.2021 г. до 04.10.2021 г., сумата в размер на 36,12 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 01.12.2021 г. до
01.08.2022 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
1
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Процесният договор за паричен
заем е сключен през 2020 г., като породените от него отношения се регулират от
специалните правила на ЗПК.
Съдът намира, че претендираните вземания за неустойка се основават на нищожни
клаузи, поради следните съображения:
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
В допълнение с посочената клауза се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 41,80 лева
настоящият състав намира, че клаузата, в която е уговорено заплащането на такава
неустойка, също е нищожна. Аргументите на съда в случай са в насока, че по своята
същност договорената неустойка представлява предварително уговорено задължение на
потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването
и изпълнението на договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено
едно допълнително обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във
фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството. Същевременно съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед за изпълнение. Следователно от заявителя се цели да
получи за едно и също забавено изпълнение и неустойка за забава, и обезщетение за забава,
периодът на които дори съвпада.
Предвид изложеното, вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 135 лева,
за която заявителят поддържа, че представлява дължими от длъжника такси и разходи за
2
извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват
установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като
условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане
на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.
Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при
забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По
този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя
страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за
разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е
наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на
главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на
кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид извода на съда за тяхното неспазване, съдът
намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 285 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 260 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на „.“ ООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 75
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде уважена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да
бъде възложена сумата в размер на 41,15 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
искане на „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „.“ . срещу А. А.
Х., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. С., ул. "." . за сумата в размер на 300 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ./04.09.2021 г., ведно
със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 01.09.2022 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на 10,01лева, представляваща възнаградителна
лихва по съглашението за периода от 04.09.2021 г. до 04.10.2021 г., сумата в размер на 36,12
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва
за периода от 01.12.2021 г. до 01.08.2022 г., както и за сумата общо в размер на 41,15 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена
държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за
процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 4097/01.09.2022 г. от „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „.“ . срещу А. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. С., ул. "." . в частта относно
сумата в размер на 107,99 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от процесния договор
за неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчителство, сумата в размер на 41,80
лева, представляваща неустойка за забава в размер на 10 % от остатъка на дължимата
главница и сумата в размер на 135 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране
на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4