№ 2816
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110203637 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 92-02-497 от
19.02.2024 г., издадено от главния секретар на Агенцията по вписванията, гр.
София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари, за нарушение на чл. 63, ал. 6, т. 2 от
ЗМИП, вр. пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, на
„Тиера Верде България“ ООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000 лв.
Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният
субект, който го обжалва в законоустановения срок. В жалбата излага
твърдения, че постановлението е издадено при нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи, че
била изтекла погасителната давност, както и че обжалваното НП било
издадено от некомпетентен орган. В жалбата се твърди още наличието на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а в условията на
алтернативност се иска намаляване на размера на наказанието. Иска се
отмяната на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. Събева,
която поддържа аргументите в жалбата, иска НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното
заседание.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима.
При проверка в партидата на дружеството жалбоподтел било установено,
че като съдружник в него е вписано чуждестранно юридическо лице Тиера
верде с.р.о., регистрирано в Чехия. Поради това обстоятелство, за
дружеството жалбоподател е възникнало задължение, съгласно чл. 63, ал. 6, т.
2 ЗМИП, за заявяване на обстоятелствата около действителните си
собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
Срокът, в който следвало да бъде изпълнено това задължение, е
регламентиран в закона – до 31.05.2019 г. доколкото вписването на
посоченото обстоятелство не било заявено в този срок, то свидетелят Д.
Тодорова приела, че е извършено административно нарушение и съставила на
„Тиера Верде България“ ООД, с ЕИК ********* АУАН, с който вменила на
дружеството извършване на нарушение на чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП, вр. пар.
9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Актът бил връчен
срещу подпис на представител на дружеството.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление (НП) с № 92-02-497 от 19.02.2024 г., издадено от
главния секретар на Агенцията по вписванията, гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари, за нарушение на чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП, вр. пар. 9, ал.
2 от ПЗР на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, на „Тиера Верде България“
ООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 1000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
показанията на свидетеля Д. Тодорова, както и от писмените доказателствени
материали, които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в
чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел са
непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
2
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред, но
не и в сроковете, предвидени в ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Съдът счита, че издаденото наказателното постановление следва да бъде
изцяло отменено, защото е изтекла абсолютната погасителна давност за
наказателно преследване, която е четири години и половина от датата на
извършване на нарушението.
Доколкото в АУАН и в НП се сочи, че то е осъществено на 03.06.2019 г.,
това означава, че абсолютната давност за преследването и наказването на
нарушението изтича на 03.12.2023 г., т.е. към момента на издаването на
самото наказателно постановление (19.02.2024 г.) тази давност вече е била
изтекла и АНО не е следвало въобще да го издава, а да прекрати
административнонаказателното производство поради изтичане на
абсолютната давност.
Този извод на настоящия състав напълно обезсмисля излагането на
доводи по приложението на материалното право, защото изтичането на
давността е абсолютно основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Доколкото жалбоподателят не е претендирал разноски, такива не следва
да се присъждат.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-497 от 19.02.2024 г.,
издадено от главния секретар на Агенция по вписванията, гр. София, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари, за нарушение на чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП, вр. пар. 9, ал.
2 от ПЗР на ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, на „Тиера Верде България“
ООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 1000 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4