РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. ХАСКОВО, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500322 по описа за
2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх.№3925//12.03.2024 г. подадена от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив против Решение
№117/19.02.2024 г. на Районен съд – Хасково по гр. дело №1001/2023 г., по описа на съда.
С Решение № 117/19.02.2024 г., постановено по гр. дело № 1001/2023 г., Районен
съд – Хасково е осъдил „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, *****, да заплати на Ф. Р. Е. с ЕГН ********** от
****,със съдебен адрес ****, адв. Б. И. сумата от 116, 28 лв., представляваща недължимо
платена сума за ел. енергия по фактура № ****/*** г. за ИТН ***, представляваща корекция
на сметка за ел.енергия за минал период от време от 28.03.2023 г. до 19.04.2023 г., за обект
на потребление, находящ се в ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска – 18.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер общо на 450 лв.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“
ЕАД – гр. Пловдив, който чрез пълномощника си юрисконсулт Габриела Райнова обжалва
същото в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено при непълнота
на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения във връзка
1
с дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената
въз основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на
материалния закон във връзка с измененията в законодателството и по-конкретно за
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да
намерят приложение в настоящия случай. Позовават се и на новата съдебна практика на
ВКС, която молят да бъде взета предвид от въззивната инстанция.
Претендират въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и
вместо него да постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди направените разноски по
делото и за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските и
пълномощно. В жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор.
По делото е постъпила молба с вх. № 4197/29.04.2024 г. от адв. Б. И., АК-
Хасково, като пълномощник на въззиваемия Ф. Р. Е., в която са изложени съображения по
същество на спора. Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ф. Р. Е. с ЕГН ********** с искова
молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електроенергия с
клиентски номер **** за обект находящ се в *** с ИТН ****. На 19.04.2023 г. служители на
ответника демонтирали и предали за експертиза електромера монтиран на горепосочения
адрес. Според ответника при извършената техническа проверка било установено, че
електромерът не съответствал на метрологичните и техническите изисквания и това се
дължало на изгаснал дисплей. С фактура № ****/03.05.2023 г. му била начислена
допълнително количество ел. енергия на стойност 116, 28 лв. с ДДС, представляваща
корекция на сметка за минал период от време от 28.03.2023 г. до 19.04.2023 г., която сума
била платена от ищеца. Счита, че платената сума била недължима поради начална липса на
основание за начисляването, поради което моли съда да постанови решение с което на
основание чл.55,ал.1,предл първо от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от
116,28 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди направените по делото
разноски.
Ответникът - „Електроразпределение Юг“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Посочва, е основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ,
приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на
ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие
върху електромера.Твърди, че в случая точно е била спазена процедурата за корекция на
сметката на електрическа енергия, съдържаща се в ПИКЕЕ, поради което искът бил
неоснователен и следвало да се отхвърли.Твърди се в отговора на исковата молба, че на
19.04.2023г. негов служител е извършил проверка на електромера, отчитащ доставяната
електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се на адреса. При проверката било
установено, че електромерът е с изгаснал дисплей, поради което и консумираната ел.
енергия не можела да бъде отчетена.Съставен бил констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на СТИ № 685991/19.04.2023г. от представител на ответника в
присъствието на свидетел, подписан от тях. С оглед изложеното и наличието на
2
предпоставките по чл.52, ал.1 т.З от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, като начислил
допълнително ел.енергия за 22 дни, на стойност 116,28 лв., с ДДС. Периодът от време, за
който била извършена корекцията бил 22 дни, като първата дата 28.03.2023 г. /началото на
корекционния период/ била датата на последния отчет на показанията на електромера, а
последната дата била датата на извършената последваща техническа проверка и демонтаж
на процесния електромер - 19.04.2023 г.
Ответникът възразява, че не съществувало законово основание за начисляване на
процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на количеството
електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за установяване случаите за
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.3
т. 6 от Закона за енергетиката/. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая
приложение намирали раздел IX, чл.52 ал.1, т.3 и чл. 56 ал.1 и ал.З от същите. Цитираните
норми били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента. Ответникът
нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, което било от
компетентността на разследващите органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая,
въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, т.като посочените законови
разпоредби не съдържали изискване за установяване на виновно поведение на крайния
потребител,като единственото условие за едностранна корекция било установяването по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия. Считано от 04.05.2019 г. в сила били нови ПИКЕЕ, според които
преизчисленисто на количеството сл.енергия вече се извършвало от операторите на
съответната ел.мрежа, като от този процес били изключени крайните снабдители - §1 т.28а
б."а" и т. 346 б."а" от ДР на ЗЕ и в тези правила не бил предвиден изричен ред за
уведомяването на клиентите. Предвид изложените съображения, счита предявеният иск за
неоснователен и моли съда да постанови решение с което да го отхвърли изцяло и да му
присъди направените деловодни разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените
към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа
експертиза и са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля В. П. В.
От показанията на свид. В. се установява, че заедно с колегата му С. Г. през
м.април миналата година са посетили кооперация на три етажа в ****, като електромерното
табло се намирало на партерния етаж. Извършена била проверка в присъствието на
представител на абоната при която установили ,че електромерът е повреден и извършили
смяната му с друг електромер.
Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.
Не се спори по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество, като
потребява електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в ***, с ИТН ***, по партида с
клиентски номер ***.На 19.04.2023г. служители на ответника демонтирали и предали за
експертиза електромер от горепосочения адрес. Извършена била техническа проверка,
според която електромерът не съответствал на метрологичните и технически изисквания и
това се дължало на изгаснал дисплей.
С фактура № ****/03.05.2023 г. му била начислена допълнително количество
ел.енергия на стойност 116, 28 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал
период от време от 28.03.2023 г. до 19.04.2023 г.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35
от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ подзаконови
норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правила за измерване на
3
количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а,
ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 19.04.2023 г.,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № **** за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Ищецът не е
присъствал на проверката, но действията са извършени в присъствието на негов
представител и на свид.Въчев служител при ответника.Разпитаният като свидетел по делото
служител на ответното дружество допълва обстоятелствата по извършването на процесната
проверка.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактическа обстановка, която приема изцяло.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника - ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от
страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС). Крайният
потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно правоотношение с
крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя
и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е.
отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от
общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното
дружество. Чл.50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая
ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да
има право да коригира сметката на крайния потребител. Това води до извода на въззивната
инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне
само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно
въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е
доказано в хода на първоинстанционното производство.От обсъдените по-горе разпоредби
не може да се извлече уредена в закона безвиновна отговорност на потребителя, съответно и
възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката
на потребителя, ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или
установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура
4
излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат
прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/. С извършването на корекция на потребяваното количество
електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика
въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава
задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия,
погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време.
Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане
поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се
ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната
отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство
ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна
на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за
плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на
ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна
уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция
на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107
от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на
неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират
само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до
крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по
неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до
по-ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата
страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението
на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното
въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът
изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя
по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия,
консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното
енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за
това по ясен и разбираем начин.Съобразно чл. 89,т. 4, чл. 116 и чл.120 от ЗЕ средството за
търговско измерване на електроенергия е собственост на разпределителното дружество,
което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги
технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без
такъв да е гарантиран и предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност
по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е
възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да
се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни
задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение
на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
5
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство. От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на
договорната същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за
настоящия спор лице и я модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето
за договорната връзка между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия
договор за доставка на електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в
договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура е резултат на
извършената проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол. Настоящия състав намира и че дори и
надлежно съставен такъв документ касае само извънсъдебните отношения между страните и
е част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване,
независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по
ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието
на протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване
на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза
да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи
действия/бездействия от страна на купувача на ел. енергия довели до техническите
аномалии, каквато е същината на доказване в настоящото производство. Идентична е и
доказателствената стойност на експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В
тази връзка, дори да се установи спазена процедура по ПИКЕЕ,това не рефлектира върху
крайните изводи на въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.
Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 400,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно въведеното с жалбата възражение с правно основание чл. 78, ал.5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение. Видно
от разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минималното
възнаграждение за извършено от адвокат процесуално представителство по дела с
материален интерес до 1 000 лв. е 400,00 лева В настоящият случай цената на иска попада в
тези рамки, поради което договореното между ищеца и процесуалния му представител
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция е
договорено в минималния предвиден размер в наредбата и не следва да се намалява поради
прекомерност.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/19.02.2024 г. на Районен съд- Хасково,
постановено по гр. дело № 1001/2023 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ***, да заплати на Ф. Р. Е., с ЕГН ********** от ****,със
съдебен адрес ****, адв. Б. И. направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 400,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
6
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7