№ 174
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000904 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата
инстанция „ЛОКАЛ АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД РИСОРСИС“-АД /н/ чрез
пълномощника му адв.Р. Р. против решение №85 от 17.07.2024 г. на Софийски окръжен съд,
TO, V състав, постановено по т.д.№ 106/2023 г. в частта му, с която съдът
е признал за установено на осн. чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, по предявените
от НАП срещу „ЛОКАЛ АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД РИСОРСИС” АД
/н/ искове по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на
несъстоятелността на ответника по т.д. № 112/2022 год. на СОС,
съществуването на предявени и неприети вземания на НАП в размер
на 717 182.76 лева, представляващи публични вземания за данък
недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, дължими за
притежаваните от ответника недвижими имоти, находящи се в различни
общини на Р.България, за периода от 2011г. до 2022г. вкл.;
е признал за установено на осн. чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ по предявените
от НАП срещу „ЛОКАЛ АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД РИСОРСИС” АД
/н/ искове по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на
несъстоятелността по т.д. № 112/2022 год. на СОС, съществуването на
предявени и неприети вземания на НАП в размер на 359 629.99 лева,
представляваща лихви върху горните вземания за данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци, дължими за притежаваните от ответника
недвижими имоти, за периода от 01.07.2012г. до 01,12.2022г„ ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 01.12.2022г. до
1
окончателното им погасяване.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в
обжалваните части поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени от ответното
дружество доводи за неоснователност на предявените искове и изтекла
погасителна давност. Съдът не бил обсъдил събраните доказателства, а само
схематично ги е изброил. Жалбоподателят твърди, че публичните вземания на
НАП за местни данъци и такси са общински вземания, по АУЗ по чл.107, ал.3
от ДОПК и Декларации по чл.14 от ЗМДТ. В производството не било доказано
някой от приетите АУЗ да е влязъл в сила. Не е установено спазване на
изискванията на чл.32 от ДОПК относно връчването на актовете.
Следователно АУЗ не били надлежно връчени и не са влезли в сила.
Жалбоподателят твърди, че неправилно съдът не е разгледал
направеното възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията
за местни данъци и такси, касаещи периода 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. При
спазване разпоредбите на чл.173, ал.2 от ДОПК, НАП е следвало, с
изтичането на абсолютната 10 годишна давност, служебно да отпише
задълженията за периода 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г.
Съдът не бил извършил всестранно, пълно и обективно анализиране
на доказателствата по делото, в резултат на което не били изяснени
относимите за спора факти. В жалбата са изложени подробни и конкретни
доводи.
Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявените
искове на НАП по чл.694,ал.2,т.2 ТЗ.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
Препис от нея е връчен на ищеца НАП и на синдика на ответното
дружество, но в срока по чл.263,ал.1 ГПК отговори не са постъпили.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в срока за
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от НАП с искове по
чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ за установяване по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на „ЛОКАЛ АСЕТС
МЕНИДЖМЪНТ ЕНД РИСОРСИС” АД по т.д. № 112/2022 год. на СОС,
съществуването на предявени и неприети вземанията на НАП в размер на
сумата от 717 195.11 лева, представляваща публични вземания за данък
недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, дължими за
притежаваните от „ЛОКАЛ АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД РИСОРСИС”-АД
2
недвижими имоти, находящи се в различни общини на Р.България, за периода
от 2011г. до 2022г. вкл., както и съществуването на неприети вземания в
размер на 359 629.99 лева, представляващи лихви върху горните вземания за
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 01.07.2012г.
до 01.12.2022г.
По предявения иск за установяване на поредност на удовлетворяване
по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ за част от неприетите публични вземания
производството е прекратено, в тази част решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила, съответно не е предмет на настоящото
производство.
За да уважи установителните искове, съдът е приел същите за
допустими, тъй като са предявени от кредитор в производството по
несъстоятелност с изключено вземане от списъка на приетите вземания, след
възражение на друг кредитор по реда на чл.690, ал. 1 от ТЗ. Искът е предявен
в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ - на 14.06.2023 год., като определението на съда
по чл.692, ал.4 от ТЗ е обявено в ТР на 31.05.2023 год.
За да уважи иска за главница в размер на 717 182.76 лева,
съставляваща публични вземания за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса
битови отпадъци /ТБО/ и иска за законна лихва върху главницата в
претендирания размер от 359 629.99 лева, съдът е кредитирал изцяло
заключението на ВЛ по приетите ССЕ и допълнителна ССЕ, които
установявали твърдените в исковата молба факти за съществуване на
вземанията в посочените от ВЛ размери, като заключенията са подробно
коментирани в установителната част на решението. Част от вземанията са
обезпечени със запор върху имущество на ответното дружество, вписан в
ЦРОЗ под № 2020062300901 по реда на ЗОЗ.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът не е подал писмен
отговор. В становище от 26.02.2024г., депозирано преди датата на първото по
делото съдебно заседание ответникът чрез адв. Р. е оспорил предявените
искове и е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение
вземанията на ищеца.
Съдът е отчел последиците от неподаване на отговор и
преклудирането на всякакви възражения по иска, но въпреки това с решението
е разгледал направените от ответника възражения за изтекла погасителна
давност на част от вземанията за местни данъци и такси, касаещи периода
2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. Анализирайки разпоредбата на чл.171, ал.2 от
ДОПК, приета с § 35 от ЗИДДОПК (ДВ, бр.105, 11.12.2020 г.), съгласно която
от приложното поле на абсолютната давност са изключени вземанията, които
са предявени в производството по несъстоятелност, а според § 72, в тази част
законът влиза в сила от 1 януари 2021г ., съдът е приел, че няма вземания,
които е следвало служебно да бъдат отписани от ищеца, поради изтекла
абсолютна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Това е така, защото най-старото
вземане е възникнало през 2011г. и съответно десетгодишния погасителен
3
срок изтича на 31.12.2021г., т.е. след 01.01.2021г., а същите са предявени в
производство по несъстоятелност.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд, както и установеното от фактическа страна. Твърдените от ищеца факти
се установяват по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и
заключенията на ССЕ - основно и допълнително.Затова и с оглед дадената му
процесуална възможност, на основание чл.272 ГПК препраща към неговите
мотиви.
Във връзка с оплакванията, поддържани във въззивната жалба,
намира следното:
Неоснователно е оплакването, че съдът не се е произнесъл по
наведените от ответника доводи за неоснователност на предявените искове и
изтекла погасителна давност. Както бе отбелязано, ответникът не е подал
отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, с което е преклудирана възможността
му да навежда правоизключващи възражения по иска. Неоснователно е и
твърдението, че решението е немотивирано, т.е. не са обсъдени подробно
събраните доказателства. Крайните изводи на съда за основателност на
предявените искове са подробно мотивирани, като съдът е изложил
убедителни мотиви защо е приел за неоснователно възражението за изтекла
абсолютна давност по отношение на вземанията на ищеца, макар тези
възражения да са поддържани след изтичане срока за отговор. Разгледал е и
останалите възражения за неоснователност на иска, които са били поддържани
в становището на ответника от 26.02.2024г., след изтичането на срока за
отговор.
Във въззивната жалба отново се излагат доводи за изтекла
погасителна давност на част от вземанията за местни данъци и такси, касаещи
периода от 2009 г. до 2012г. включително. Твърдението, поддържано от
жалбоподателя е, че при спазване разпоредбите на чл.173, ал.2 ДОПК, НАП е
следвало с изтичането на абсолютната 10 годишна давност служебно да
отпише задълженията за периода 2009 г. - 2012г. включително.
Поддържаните доводи са неоснователни.
Действително, разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК регламентира
10-годишен давностен срок за погасяване на публичните вземания, считано от
1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати
публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на
давността. От това правило има няколко изключения, като в т.2 е предвидено
от приложното поле на абсолютната давност да се изключат вземанията,
предявени в производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл.171,
ал.2 от ДОПК е в сила от 01.01.2021г. Същата е изменена с § 35 от ЗИД на
ДОПК (ДВ, бр.105, 11.12.2020 г.)
Видно от мотивите на Опр. № 60379 от 23.06.2021 г. по т.д. № 1812/
2020 г., II т.о. на ВКС, разпоредбата на §35 от ЗИД на ДОПК е
4
материалноправна и доколкото в закона не е предвидено нейното обратно
действие, тя действа ex nunc - от деня на влизане на закона в сила, т.е. от
1.01.2021 г. От това следва, че с изтичането на абсолютната давност по чл.171,
ал.2 от ДОПК се погасяват всички публични вземания, вкл. и предявените в
производството по несъстоятелност, по отношение на които давностният
срок е изтекъл преди 1.01.2021г., като съобразно чл.173, ал.2 от ДОПК, с
изтичането на този срок вземанията се отписват служебно. В този смисъл е и
Определение № 307 от 29.04.2022 г. на САС по в.ч.т.д. № 1088/2021 г.
В процесния случай обаче няма вземания, които е следвало служебно
да бъдат отписани от НАП поради изтекла абсолютна давност по чл.171, ал.2
от ДОПК, тъй като най старото претендирано вземане е възникнало през
2011г. и съответно десетгодишния погасителен срок изтича на 31.12.2021г.,
т.е. след 01.01.2021г. Тези вземания обаче са предявени в производство по
несъстоятелност.
Затова и поддържаното от жалбоподателя възражение за изтекла
абсолютна давност е неоснователно, както е приел и първоинстанционният
съд.
За първи път във въззивната жалба ответникът поддържа
възражение, че публичните вземания на НАП за местни данъци и такси са
общински вземания, но по делото не било доказано някой от приетите АУЗ да
е влязъл в сила. Същите не били надлежно връчени на задълженото лице и
затова не били влезли в сила. Такова възражение не е било поддържано в
първоинстанционното производство по причина, че ответникът не се е
възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. Затова същото
е преклудирано, не може да се прави за първи път едва във въззивната
инстанция, поради което не следва да бъде разглеждано. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че възражението е и необосновано, тъй като
се опровергава от заключението на ССЕ, от което е видно, че всички актове,
установяващи задълженията на ответника-длъжник, са влезли в сила.
Други оплаквания във въззивната жалба, освен коментираните, не са
направени. А съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
По тези съображения, както и изложените от първоинстанционния
съд, които настоящата инстанция напълно споделя и към които на основание
чл.272 от ГПК препраща, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно, а жалбата да се остави без уважение като
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, във вр. с
чл.694, ал.7 от ТЗ, във вр. с чл.18 от Тарифа №1 за държавните такси,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 5 384,06 лева.
5
На основание чл.78, ал.8, във вр. с ал.1 ГПК, въззиваемата страна
НАП има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева, определено по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №85 от 17.07.2024 г. на Софийски
окръжен съд, TO, V състав, постановено по т.д.№ 106/2023 г. в обжалваната
му част, с която исковете по чл.694,ал.2,т.2 ТЗ за главница в размер на 717
182.76 лева - представляваща публични вземания за данък недвижими имоти
/ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ и за законна лихва върху главницата до
предявяването на иска в размер на 359 629.99 лева са уважени.
ОСЪЖДА „ЛОКАЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕНД РИСОРСИС” АД
/Н/ с ЕИК-********* да заплати по сметка на Софийски Апелативен съд на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 5 384,06 лева.
ОСЪЖДА „ЛОКАЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕНД РИСОРСИС” АД
/Н/ с ЕИК-********* да заплати на НАП на основание чл.78,ал.8, във вр. с
ал.1 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6