РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Велико Търново, 26.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав Стефански
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело №
20214100100560 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „К.Т.“ ЕООД, гр. Р., ул. „Д.“ № ., вх..,
ет.., ап.., с ЕИК: .., със съдебен адрес: гр. Р., ул. „А.“, № ., ет.., адв. М.Д.,
срещу „В.“ ЕООД, с ЕИК: .., гр. В. Търново, ул. „К.Т.“, № ., с цена иска 43
000,00лв. В исковата молба е посочено, че ищцовото дружество по принцип
осъществява международен транспорт на стоки и през месец март 2021г.
управителят е взел решение за закупуване на тежко-товарен автомобил -
втора употреба. Проверил множество обяви в интернет и се спрял на
автомобил МАН .., с рег. № ВТ .., предлаган за продажба от „В.“ ЕООД -
ответникът. Имало в обявата посочен телефонен номер, бил осъществен
от управителя на ищеца контакт, уговорен ден за оглед на камиона. Този
камион се намирал на базата на ответника в гр. Лоснинг, Дания. Ищецът
изпратил служител – шофьор , който да извърши огледа и евентуално да
одобри камиона. Посочва се, че имало договорена продажна цена в размер на
51 600 лв. с ДДС и за тази сума на ищцовото дружество била издадена
1
фактура с № ..от 12.03.2021 г.,и на 25.03.2021 г. управителят на ищеца
твърди, че наредил по банковата сметка на ответника 43 000 лв., с
уговорката, че остатъкът от 8 600.00 лева ще бъде заплатен при
прехвърляне на собствеността върху камиона. По нататък се описва, че
междувременно товарният автомобил продължил да извършва курсове и да
се намира на територията на Дания. За това ищецът на 17.05.2021 г.
изпратил служител в базата на ответника в Дания, за да получи
автомобила и да се уточнят останалите подробности, но като отишъл
служителят в базата на ответника му било заявено, че камионът бил
продаден на друго лице. Управителят на ищеца твърди, че веднага позвънил
по телефона на ответника, но никой не му отговорил. Последвало
продължително позвъняване по телефона, съобщения по WatsApp, но нямало
отговор. В крайна сметка ищецът получил имейл от ответника, в който се
казвало, че не могат да му върнат парите. Посочва се, че във връзка с това
било водено обезпечително производство пред Окръжен съд – Русе, който
предоставил на ищеца едномесечен срок за завеждане на настоящия иск.
Твърди, че ответното дружество се е обогатило неоснователно с
процесните 43 000 лв., за сметка на ищцовото дружество. Моли, съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 43 000,00лв., представляваща платена част от цена на
тежкотоварен автомобил МАН ..., с рег. № ВТ .., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на ИМ – 14.05.2021 г. , както и сумата от
521.00 лв. представляващи разноски във връзка с допускане и налагане на
обезпечение по реда на чл.390 от ГПК, ведно със законната лихва върху тази
сума. Претендира и разноските по настоящото производство.
Ответникът „В.“ ЕООД, с ЕИК: .., гр. В. Търново чрез процесуалния си
представител излага съображения за неоснователност на исковите
претенции, които счита за недоказани и моли да се отхвърли предявеният
иск.
Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Страните са в договорни правоотношения по повод устен договор за
2
покупко-продажба на тежкотоварен автомобил МАН .., с рег. № ВТ .., с
частично заплатена продажна сума. Този камион се намирал на базата на
ответника в гр. Лоснинг, Дания. Ищецът изпратил служител – шофьор ,
който извършил огледа и одобрил камиона. В такъв смисъл са твърденията
в исковата молба - имало договорена продажна цена в размер на 51 600,00лв.
с ДДС и за тази сума на ищцовото дружество била издадена фактура с №
..от 12.03.2021 г. На 25.03.2021 г. управителят на ищеца наредил по
банковата сметка на ответника 43 000 лв., с уговорката, че остатъкът от
8 600.00 лева ще бъде заплатен при прехвърляне на собствеността върху
камиона. Междувременно товарният автомобил продължил да извършва
курсове и да се намира на територията на Дания. Ищецът на 17.05.2021 г.
изпратил служител в базата на ответника в Дания, за да получи
автомобила и да се уточнят останалите подробности, но като отишъл
служителят в базата на ответника, му било заявено, че камионът бил
продаден на друго лице. В подкрепа на изложеното са гласните
доказателства – показанията на свид. А. С., които са обективни и се
допълват от показанията на другия сведетел В.Х., поради което съдът ги
кредитира.
Безспорно е също така, че до завеждане на делото, ответникът не е
предоставил автомобила на ищеца, нито пък е върнал заплатената му сума.
От съвкупната преценка на гласните доказателства и твърденията на
ищеца, както и от писмените доказателства, съдът приема за установено,
че ищецът многократно е търсил ответника да му върне парите, но без
резултат.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за основателен. Касае се за иск за
неоснователно обогатяване в хипотезата на втория фактически състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД - т.е. тогава когато основанието за полученото е отпаднало
и получилият го е длъжен да го върне. В случая страните са били в
облигационна връзка, възникнала на основание договор за покупко-продажба
с предмет закупуване на автомобил. На второ място- налице е неизпълнение
на договорното задължение на ответника, тъй като в уговорения срок и до
предявяване на иска, той не е доставил такъв автомобил. На трето място -
налице е разваляне на договорната връзка на основание чл.87, ал.2, предл.2-ро
от ЗЗД с едностранно изявление на кредитора, за който поради пълното
3
неизпълнение и голямата забава то е станало безполезно, безпредметно.
Изявлението на кредитора- ищец, че поради това неизпълнение разваля
договора и иска връщане на даденото по него е достигнало до ответника,
който не е предложил изпълнение, а и не се е съгласил да върне сумата. В
тази насока доводите на ищеца са резонни и обосновани. С развалянето на
договора отпада облигационното отношение между страните, отпада
основанието за престиране на насрещни престации и никоя от страните не
дължи изпълнение по договора, но всичко получено в изпълнение на същия се
връща на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.(вж. Решение № 441 от 28.10.2008 г.
на ПАС по в. гр. д. № 243/2008 г., 3-ти с-в; Решение №424 от 01.06.2010 г. на
ВКС по гр.д.№1211/2009 г., ІV г.о., ГК).
Ответникът дължи и законна лихва върху сумата, считано от деня на
завеждане на исковата молба до окончателното й погасяване.
С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.80 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК: .., гр. В. Търново, ул. „К.Т.“, № .. да
заплати на „К.Т.“ ЕООД, гр. Р., ул. „Д.“ № ., вх.., ет.., ап.., с ЕИК: .., със
съдебен адрес: гр. Р., ул. „А.“, № ., ет.., адв. М.Д. сумата от 43 000,00лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
предл.2-ро от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021г. до окончателното й
погасяване.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК: .., гр. В. Търново, ул. „К.Т.“, № . да
заплати на „К.Т.“ ЕООД, гр. Р., ул. „Д.“ № ., вх.., ет.., ап.., с ЕИК: .., със
съдебен адрес: гр. Р., ул. „А.“, № .., ет.., адв. М.Д. сумата от 521,00лв. -
разноски по допускане обезпечение на иска и сумата от 3 470,00лв. разноски
по делото.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
4
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5