№ 163
гр. Ямбол, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.
С Определение № 1764/14.12.2021 година по гр. д. № 1523/2021 година на Районен съд-
Ямбол е постановено исковата молба на Н. В. В., С. В. Т. и Г. В. Т. против В. С. Б., Т.Н.К.,
И.Н.К., Н.И.П. и Д.И.П. да се върне и производството по делото е прекратено.
Постъпила е частна жалба от Н.В., С.Т. и Г.Т. против Определение № 1764/14.09.2021
година по гр. д. № 1523/2021 г. на Районен съд-Ямбол, с която въззивната инстанция е
сезирана с декларирано несъгласие с изводите в обжалваното определение и искане за
неговата отмяна, а впоследствие са предоставени подробно развити възражения в
депозирана актуална хронология с уточнение с вх.№3680/17.03.2022г.
Окръжен съд-Ямбол, като взе предвид изразеното от жалбоподателя искане и данните по
делото, необходими за съставяне на обоснована преценка при ревизиране на обжалваното
определение, в обсега на своите правомощия приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК;
от легитимирана страна, която има право и интерес от обжалване и е насочена против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт по арг. от чл. 129, ал.3 от ГПК, предвид
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Производството по гр. д.
№ 1523/2021 година на Районен съд-Ямбол е образувано въз основа на предявен иск от
настоящите частни жалбоподатели с формулирано искане към съда да отмени правото на
собственост на ответниците върху недвижим имот - двор в регулация на с. Веселиново,
общ. Тунджа, обл. Ямбол, придобито по наследство от В.С.Н., която на свой ред е
наследница на общ на ищците наследодател - В.С.Ж.. Твърди се,че част от недвижимото
имущество на наследодателя В. Ж., е било възстановено от държавата на В.Ж., като
същевременно се посочва, че процесният "двор в регулацията на с. Веселиново, общ.
Тунджа, обл. Ямбол, находящ се в квартал 5, УПИ V-54, е унаследен чрез В.Ж. от С.Н.,
баща на починалата В.Н. с нотариален акт №119/1968 г., том 5, дело №1736/1968 г."
С разпореждане №607/26.05.2021г. ЯРС, констатирайки нередовности на посочения
сезиращ документ, съотносими с липсата на регламентираните в по чл.127 и чл.128 ГПК
задължителни реквизити и приложения, е оставил без движение молбата, като е дал
конкретни указания за отстраняване на нередовностите, придружени със съобщение за
приложимата санкция по чл.129, ал.3 ГПК от тяхното неизпълнение - връщане на исковата
му молба. В разпореждането е указана необходимостта от депозиране на допълнителна
искова молба с формулиране на точен и ясен петитум на иска, която да бъде вписана от
1
ищците, конкретизиране на титула за собственост, чиято отмяна се иска, правното
основание за издаването му, вида на търсената с иска защита,в писмена молба- уточнение да
се конкретизира придобивния способ, по силата на който наследодателите на ищците се
легитимират като собственици на процесния имот в с. Веселиново, както и да се приложат :
удостоверение за наследници на В.С.Н. и В.С.Ж., удостоверение за данъчна оценка на
процесния имот, скица по влязла в сила кадастрална карта, както и документ за внесена
държавна такса.
В ЯРС е постъпила допълнителна искова молба от 21.06.2021 г., в която във вр. с дадените
указания от първостепенния съд е въведено уточнението, че нотариалният акт, чиято отмяна
се иска е НА №168/1974, том 4 за имот, находящ се в квартал 5, УПИ 4-54, съставляващ двор
в регулацията на с. Веселиново, общ.Тунджа, обл. Ямбол, с пояснението, че същият " е
издаден въз основа на Удостоверение за наследници на лицето В.С.Н. като унаследен от
В.С.Ж.". По отношение на указанието за конкретизиране на петитума е посочено, че
"предявеният иск е за отмяна правото на собственост върху посочения имот на лицата-
ответници". Представено е удостоверение за наследници на В.С.Ж., видно от което ищците
Г. В. Т., С. В. Т. и Н.В. Т.а /правнуци/, както и В.С.Н. /внучка/ попадат в кръга низходящи
наследници по права линия.
С разпореждане №879/22.06.2021 г. ЯРС след проверка на постъпилата допълнителна искова
молба я е оставил без движение с указание към ищците да отстранят в едноседмичен срок
допуснатите нередовности, като представят препис от цит. нотариален акт за установяване
придобвиния способ, с който ответниците са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот и за отстраняване неяснотата в петитума чрез индивидуализиране
вида на търсената с иска защита с изрично формулирано указание за детерминиране на вида
на предявения иск- дали се касае за установителен или за осъдителен иск.
С второ допълнение към исковата молба с вх.№4098/28.06.2021 г. е извършено уточнение,
че видът на съдебно предявената претенция е осъдителна "за отмяна правото на собственост
върху имот с Нот.акт №168/1974, том 4 за имот, находящ се в квартал 5, УПИ 4-54,
съставляващ двор в регулацията на с. Веселиново, общ.Тунджа, обл. Ямбол, който е издаден
въз основа на Удостоверение за наследници на лицето В.С.Н.."
С Определение № 666/09.07.2021 година по гр. д. № 1523/2021 година на Районен съд-
Ямбол е постановено исковата молба, подадена от Н. В. В., С. В. Т. и Г. В. Т. против В. С.
Б., Т.Н.К., И.Н.К., Н.И.П. и Д.И.П. да се върне и производството по делото е прекратено.
Първостепенният съд е приел, че в определения срок дадените указания за отстраняване на
нередовностите не са изпълнени, като не са формулирани точен и ясен петитум и не е
вписана исковата молба.
Така постановеното Определение № 666/09.07.2021 година по гр. д. № 1523/2021 година на
Районен съд- Ямбол е било предмет на инстанционен контрол пред ЯОС, в рамките на който
същото е било отменено с аргумент за неизпълнение на произтичащото от разпоредбата на
чл.129, ал.2, изр. 2 ГПК съдебно задължение - на страната да бъде разяснена възможността
да ползва правна помощ по делото, ако има необходимост и право на това.
С разпореждане №2073/07.10.2021 г. на ЯРС на ищците е предоставен нов едноседмичен
срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба, като им е указано допълнително
да заявят писмено, дали желаят да ползват правна помощ при необходимост и право на
това. Последващите процесуални действия на ищците по делото са сведени изцяло в
депозиране на молби за удължаване на предоставения от съда срок за отстраняване на
нередовностите в исковата молба, във вр.с които РС-Ямбол на основание чл.63, ал.1 ГПК с
Разпореждане 2213/21.10.2021 г., с Разпореждане №28.10.2021 г., Разпореждане
№2523/22.11.2021 г. и Разпореждане №2692/03.12.2021 г. последователно е удължавал срока
за отстраняване на нередовностите в ИМ.
С атакуваното пред настоящата инстанция Определение №1764/14.12.2021 г. районният съд
е констатирал, че до изтичане на удължения с последното разпореждане от 02.12.2021 г.
срок - на 09.12.2021 г., очертаните нередовности в исковата молба не са били отстранени
съгл. указанията в Разпореждане №607/26.05.2021 г. и Разпореждане №879/22.06.2021 г.,
като на осн. чл.129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба на жалбоподателите и е прекратил
производството по делото.
2
Определение № 1764/14.12.2021 г. по гр. д. № 1523/2021 г. на Районен съд- Ямбол е
валидно и допустимо, а разгледано по същество, настоящият състав намира за правилно при
следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК съдът е призван служебно да
следи за редовността на исковата молба, в т.ч. за спазване критериите в чл.127, ал.1, т.4 и т.5
ГПК. Пределите на служебното начало обхващат всички въпроси относно редовността на
иска, в т.ч. дали той отразява ясно формулиран петитум и изложение в пълнота на
правопораждащите спорното право обстоятелства. Правилното решаване на въпросите
относно процесуалните предпоставки за валидното упражняване правото на иск е условие за
допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение, а от
друга страна обезпечава реализацията на правото на защита на страните и разгръщане
принципа на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК. ( в този см. Решение № 97 от
16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2013 г., III г. о., ГК Определение № 519/06.07.2011 г.,
по ч. търг. д. № 174/2011 г., на I т. о. ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК).
Индивидуализацията на спорното право е постижима чрез пълноценно изясняване на
обстоятелствата, свързващи се с основанието на иска и чрез конкретно и точно излагане на
петитума на иска в съответствие със законодателните критерии на чл.127, ал.1, т.4 и т.5
ГПК. В Решение № 98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2013 г., III г. о., ГК, е прието,
че при констатиране на несъответствие с нормативните изисквания на чл.127, ал. 1, т. 4 и т.
5 ГПК съдът трябва да процедира по регламентирания в чл.129, ал.2 ГПК начин, а при
бездействие на ищеца - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. В случая
правилно, първоинстанционният съд е констатирал, че подадената от ищците искова молба е
нередовна, т.к. същата не отговаря на критерия за точно посочване на вида на търсената
процесуална защита, т.е. останала е с неизяснен петитум.
Формулировката на заявената с иска защита е "отмяна на правото на собственост" на
ответниците върху "двор в регулацията на с. Веселиново, общ. Тунджа, обл. Ямбол,
находящ се в квартал 5, УПИ V-54, унаследен чрез В.Ж. от С.Н., баща на починалата В.Н. с
нотариален акт №119/1968 г., том 5, дело №1736/1968". Цитираното фактическо описание на
петитума само в най-общ порядък детерминира извод за иск за собственост, но не позволява
да се индивидуализира предмета на спора, нито да се определят вида, обема и точния обхват
на търсената с иска защита. Дадените от районният съд указания за изправяне на
нередовностите са изчерпателни, ясни, достъпно изразени и разбираеми, а по същество са
относими към отстраняването на неопределеността в отправеното до съда искане за
процесуална защита. В Решение №142/14.01.2021 по дело №3067/2019 на ВКС, ГК, IV г.о . е
указано, че нормативно предписаният реквизит на исковата молба в чл.127, ал.1, т.5 ГПК
трябва да съдържа посочване, в какво се състои направеното от ищеца искане за защита на
претендираното материално право и съдействие за осъществяването му, като по този начин
се очертават вида и обема на исканата защита и съдействие, от които рамки съдът е обвързан
по силата на чл.6, ал.2 ГПК. ВКС е систематизирал и доразвил обхвата на съблюдаваните
легални критерии за редовност на исковата молба чрез посочване на минимума относно
смисловите и информационни качества на предявеното искане за процесуална защита,
приемайки, че същото трябва да е ясно и пълно, както и да е логически свързано и да
произтича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, като в случай на неяснота искането подлежи на разумно тълкуване с оглед на
тези твърдения.
Въпреки дадените им указания ищците не само не са отстранили визираните нередовности,
а са задълбочили вътрешните противоречия в собствените си фактически твърдения,
релевирайки взаимно изключващи се искания. В допълнителна искова молба вх.
№3686/21.06.2021 г. е обективирано "искане за отмяна правото на собственост на
ответниците", а в допълнителна искова молба-2 от 28.06.2021 г. е внесено уточнението,че
"предявеният иск е осъдителен". По този начин е допуснато радикално несъответствие
между изложените в първоначалната и допълнителна искова молба факти и по-късно
дефинирания "осъдителен" петитум. С тези свои процесуални действия ищците практически
са задълбочили неяснотата относно релевантните към петитума обстоятелства в степен,
която препятства разумната, подлежаща на тълкуване обосновка на връзката между
заявените правопораждащи факти и търсената с иска защита. Следва да се има предвид, че
3
безспорният общ извод за наличие на иск за собственост е недостатъчна основа за валидно
очертаване рамката на правораздавателната дейност на съда и индивидуализиране предмета
на спора. Вътрешните противоречия относно вида и обема на търсената защита не
позволяват формирането на ясна изходна база- дали се касае за установителен или за
осъдителен /ревандикационен иск/, а предвид и допълнително представеното
Удостоверение за наследници на В.Ж. остава неясно, дали предметът на претенцията
обхваща съотв. идеални части на наследниците- ищци от дворното място, или се касае за
съдебно предявено материално право върху целия имот. При това положение
първостепенният съд е бил изправен пред неотстранената и понастоящем / след указването
за възможността за ползване на правна помощ/ невъзможност да определи правната
квалификация и спорния предмет, т.к. допълнителните словно отразени уточнения не
съставляват надеждна информационна база за диференциране петитума на иска. За първата
инстанция не съществува правна възможност да се отклони от императивното си
задължение по чл.129, ал. ал.3 ГПК, като на фона на неизпълнените указания /при
многократно предоставяна възможност по реда на чл.63, ал.2 ГПК/, се ангажира с
определянето на правна квалификация единствено в обхвата на формулираната по общ и
абстрактен начин фактическа рамка на спора и извън правомощията си, в колизия с
прокламирания в чл.6, ал.2 ГПК принцип на диспозитивното начало, подложи на тълкуване
волята на ищците, респ. ощети действителния неин смисъл и точния й обхват.
В допълнение следва да се посочи, че не са изпълнени указанията за конкретизиране
предмета на спорното право, чрез индивидуализиране на процесното дворно място в с.
Веселиново, общ.Тунджа, обл. Ямбол съгл. КККР, в т.ч. чрез представяне на скица по
влязлата в сила кадастрална карта за имота, не е представено удостоверение за данъчна
оценка на имота и исковата молба не е вписана.
При тези съображения предвид неизпълнението на поетапно дадените указания на
основание чл.129, ал.2 ГПК в Разпореждане №607/26.05.2021 г., Разпореждане
№879/22.06.2021 г. , Разпореждане №2213/21.10.2021 г. на РС-Ямбол във връзка с
констатираните нередовности на ИМ по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, първоинстанционният
съд правилно е приложил предписаните в чл.129, ал.3 ГПК неблагоприятни последици за
ищците. Предвид това настоящият състав намира, че частната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а определението на първостепенния съд, с което е
прекратено производството по първоинстанционното дело -потвърдено.
Водим от изложените съображения, Ямболският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1764 от 14.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 1523/2021г.
по описа на Районен съд – Ямбол.
Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от
връчването му на ищците, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4