Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261718 14.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на двадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13453 по описа на ПРС, 2 – ри гр.
състав за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД от „Теленор България” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощника им- адв. В. Г. против К.А.К., ЕГН **********,
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата в размер от
3352,39 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
********/01.08.2018г., фактура № ********/05.08.2018 г., фактура № ********/01.09.2018г.,
фактура № ********/05.09.2018г.,
фактура № ********/01.103018г., фактура № ********/01.11.2018 г. и фактура №
********/05.11.2018 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4878/2020г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен
Договор за мобилни услуги № ******** и Договор за лизинг от 19.05.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ******** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 29.99 лв. с вкл. ДДС и и мобилно устройство COOLPAD Porto S White.
Предоставянето на устройството било регламентирано от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била в размер
на 202.87 лв. с вкл. ДДС. Подадено било заявление за смяна на номер № ******** от
28.06.2016г. Съгласно заявлението мобилен номер ******** бил заменен е нов
номер ********, за който продължавали да се прилагат условията от Договор за
мобилни услуги № ********и Договор за лизинг от 19.05.2016г. Между страните бил
сключен Договор за мобилни услуги № ******** и Договор за лизинг от 06.07.2016г.
съгласно които на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ******** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. с вкл. ДДС
и мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3408 4G 8 с общата цена на
лизинговата вещ в размер на 91.77 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 месечни
лизингови вноски. Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги № ********
от 04.08.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента бил предоставен
мобилен телефонен номер ********. Между страните било сключено и Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги ******** и Договор за
лизинг от 20.10.2017г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********
влизал в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС, а на клиента бил предоставен мобилен
телефонен апарат HUAWEI Р9 Lite mini Black. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ възлизала на 257.77 лв. с вкл, ДДС, платима на 23 месечни
лизингови вноски.
Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги ********
и Договор за лизинг от 05.12.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер ******** с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с вкл. ДДС и мобилно
устройство TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била в размер на 154.37 лв. с вкл. ДДС. Между страните било
сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********от
18.01.2018г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********
влизал в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 29.99 лв. с вкл. ДДС и предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 25.99 лв. с вкл. ДДС. Между страните било
подписано Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксиранн услуги № ********
от 26.01.2018г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********
влизал в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 36.99 лв. с вкл. ДДС. Между страните бил сключен Договор за
лизинг № ******** от 16.02.2018г, съгласно който на клиента бил предоставен
мобилен апарат APPLE AirPods. Общата цена на лизинговата вещ била 390.77 лв. с
вкл. ДДС, платима на 23 месечни вноски. Между страните бил сключен и Договор за
мобилни услуги № ******** и Договор за лизинг от 16.02.2018г. Съгласно договора
за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********
с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл.
ДДС и мобилно устройство APPLE iPhone X 256GB Space Grey. Предоставянето на
устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ била 2497.57 лв. с вкл. ДДС, платима на 23
месечни лизингови вноски.
Твърди се, че ответникът
не изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 7 бр. фактури, издадени в периода м. август 2018 г. - м. ноември
2018 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, а именно
Фактура № ********/01.08.2018 г. е
издадена за отчетния период 01.07.2018- 31.07.2018 г. , Фактура № ********/05.08.2018 г., издадена за отчетния
период 05.07.2018- 04.08.2018г., фактура № ********/01.09.2018 г., издадена за отчетния период 01.08.2018-
31.08.2018 г., Фактура № ********/05.09.2018 г., издадена за отчетния период
05.08.2018 г. - 04.09.2018 г.,
претендираните вземания по които са описани подробно в исковата молба.
Доколкото договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и
ответника, при условията на който е ползван процесния номер ********, бил
предсрочно прекратен по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
операторът издал фактура № ********/01.11.2018 г., включваща задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 92.83
лв. След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и
ответника, при условията на които са ползвани процесиите номера ******** и ********,
по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура №
********/05.11.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 416,34 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг
мобилни устройства APPLE AirPods и TABLET HUAWEI MediaPad T3 8 4G. За процесните вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 4878/2020 г., която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По изложените съображения моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от ответника К.А.К.
не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като същия не е изпратил
свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за
установено следното:
В исковата молба е обективирано искане от
пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение при наличие на
предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от
депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника К.К.. Същият е редовно призован и за първото по делото заседание,
като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и ангажираните от
ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е
вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на
ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била
издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е
дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС
за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за
настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са
действително заплатени- държавна такса за образуване на делото в размер на 67,05
лева и адвокатски хонорар в размер на 557,60 лева с включен ДДС.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника К.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от общо
3352,39 лева, представляваща общ сбор
на дължимите суми, съгласно фактура № ********/01.08.2018г., фактура № ********/05.08.2018
г., фактура № ********/01.09.2018г., фактура № ********/05.09.2018г.,
фактура № ********/01.103018г., фактура № ********/01.11.2018 г. и фактура №
********/05.11.2018 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -08.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 4878/2020г.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6 сумата от общо 624,65
лева /шестотин двадесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
направени в настоящото производство разноски, от които- заплатена държавна
такса в размер на 67,05 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 557,60
лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 483,85 лева /четиристотин осемдесет и
три лева и осемдесет и пет стотинки/, от които- заплатена държавна такса в
размер на 67,05 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 416,80 лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.