Р Е Ш Е Н И Е
№ 260178 / 19.2.2021г.
гр. Перник, 19.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7536 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на К.М.В., с ЕГН: **********, уточнена с молби от 19.12.2018
г., 15.07.2019 г., 30.09.2019 г. и в съдебно заседание от 20.09.2019 г., срещу Л.Г.Д.,
с ЕГН: ********** и Г.И.Г., с ЕГН: **********, с която се иска: унищожаване на
упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 1435, акт № 15, том I, рег. № 1436 от
16.02.2012 г. на нотариус Р.М. рег. № 141 от регистъра на НК, установяване на
недействителността на сделка за покупко-продажба на имот, обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. №
7333 дело 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р.М. като извършена без
представителна власт и
осъждане на ответницата Д. да предаде на ищцата владението върху имота. При
условията на евентуалност се иска установяване на недействителността на сделка
за покупко-продажба на имот, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 38, том II, рег. №
7333 дело 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р.М. като извършена при условия,
уговорени във вреда на представлявания и осъждане на ответницата Д. да предаде на ищцата владението
върху имота. При условията на евентуалност се иска да бъде признато за
установено, че ищцата е собственик на недвижим имот с
идентификатор № 55871.514.8101.1.2. и осъждане на
ответницата Д. да й предаде владението върху същия. При условията на
евентуалност се иска ответникът Г. да бъде осъден да предаде на ищцата сумата
от 9000 лева, представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на
имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
38, том II, рег. №
7333 дело 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р.М.. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че К.В.
е собственик на апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда в град *******, на
1-ви етаж, със застроена площ от 56,48 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня,
сервизни помещения, при граници: изток – aп. 1, запад – aп. 3, север – стълбище,
юг – двор, заедно с принадлежащото се зимнично помещение № 2 с полезна площ от
2.15 кв. м., при граници: изток – пр. стена, запад-мазе, север - коридор и юг –
пр. стена, както и заедно с 0,642 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти, сключен с Председателя на ИК на ОбНС – ПЕРНИК
на 14.01.1991 г., което било нейно единствено жилище и в него живеела сама.
На следващо място ищцата твърди, че
тъй като била възрастна и болна жена, която почти не виждала и трудно чувала,
подписала на племенника си – ответникът в настоящото производство Г.Г. пълномощно, с което вместо нея да получава пенсията й и
да й я носи в къщи. През месец май 2018 г., обаче разбрала, че на 12.07.2012 г.
ответникът Г.Г., като неин пълномощник, продал
собствения й апартамент на втората ответница Л.Г.Д., която от своя страна била
жена на брата на Г. Георгия – К.Г.. Уточнява се, че като продажна цена имота била
посочена сумата от 9000 лева, при данъчна оценка на апартамента 17 038 лева. В
тази връзка ищцата посочва, че никога не е имала намерение и желание да продава
жилището си, тъй като нямала друго и едва през месец май 2018 г. след
информацията от кантората на нотариус Маруся Маркова с рег. № 063 от регистъра
на НК разбрала, че е била измамена от племенника си Г.Г..
Допълва и че не е получила никакви пари от продажба на имота й, извършена на
21.07.2012 г. По тези съображения счита, че упълномощаването на ответника Г.Г. с пълномощно рег. № 1435, акт № 15, том I, рег. № 1436
от 16.02.2012 г. на нотариус Р.М. рег. № 141 от регистъра на НК представлява
сключена чрез измама едностранна правна сделка по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, тъй
като пълномощникът, ответникът Г.Г. я е въвел в
заблуждение, че подписва пълномощно, с което го упълномощава да получава вместо
нея пенсията й. Посоченото упълномощаване като извършено чрез измама
представлявало унищожаема сделка, за съществуването на която разбрала през май
2018 г. и като унищожаема сделка тя била недействителна и подлежала на отмяна.
На следващо място в исковата молба
се посочва, че въз основа на опорочената упълномощителна сделка и по силата на
извършената продажба ответницата Л.Д. е получила права от ответника Г.Г., с каквито той не разполага. По тези съображения се
прави извод, че ответницата не е станала собственик на процесния имот, тъй като
Г.Г. не разполагал с представителна власт да се
разпорежда със същия. Уточнява се, че ищцата никога не е потвърждавала така
сключената продажба. В тази връзка се твърди, че последната представлявала
нищожна сделка, сключена при липса съгласие. С оглед правилото, че никой не
може да прехвърли права, които няма, ищцата счита, че ответницата Л.Д. не е собственик
на процесния имот и следва да предаде владението върху него на собственика му.
Евентуално ищцата твърди, че
доколкото видно от нотариалния акт продажна цена на имота била в размер на
9 000 лева, която обаче представлявала половината от данъчната оценка, и
една четвърт от пазарната цена на имота, се налагал изводът, че Г.Г. като пълномощник е действал във вреда на представлявания
по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. По тези съображения се поддържа, че извършената от
него продажба от нейно име не пораждала последици за представлявания. Следователно
извършената от пълномощника Г. продажба на собствения на ищцата имот на
купувача Д. не пораждала правни последици. Това ищцата счита за друго, самостоятелно
основание да бъде установено спрямо Л.Д., че ищцата била собственик на
процесния имот и тя следвало на нея като невладеещ собственик да предаде
владението върху него в качеството й на владеещ несобственик.
С тези
аргументи се обоснова, че ответницата Д. не е станала собственик на процесния
имот, поради което владее същия без правно основание. По тези съображения се
иска съдът да признае за установено, че ищцата е собственик на процесния имот,
като ответницата следвало да бъде осъдена да й
предаде владението върху имота.
На последно
място доколкото се поддържа, че ищцата не е получила продажната цена на имота,
то евентуално се иска ответникът Г. да бъде осъден да й предаде сумата от 9000
лева, уговорена в нотариалния акт за продажба.
Към исковата
молба са приложени: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38,
том II, рег. №
7333 дело 222 от 12.07.2012 г.; договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти, удостоверение за данъчна оценка,
схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.514.8101.1.2.
В хода
производството са представени: писмо от БНБ с информация от Регистъра на
банковите сметки и сейфове с приложена справка, медицински документи – два броя
амбулаторни листове – от 10.09.2019 г. и аудиограма.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна
на ответника Г.Г. е постъпил писмен отговор, с
който всички искове се оспорват. Поддържа се, че твърденията на ищцата са
напълно неоснователни и недоказани, тъй като същата по собствена воля и
съгласие със знанието какво подписва е изготвила пълномощно на негово име.
Уточнява се и че ищцата била дееспособна, не била поставяна под запрещение и е
разбирала добре свойството и значението на акта, който извършва —упълномощаването
на Г.Г.. Сочи, че ищцата винаги лично си била
получавала пенсията до 2018 г., поради което същата не е могла да живее със
знанието, че е подписала пълномощно за получаване на пенсията й от Г.Г.. В тази връзка се твърди, че упълномощителната сделка е
валидна, както е валидна и сключената въз основа на нея покупко-продажба на
процесния имот. Прави възражения за
изтекла три годишна давност, като счита, че правото да се иска унищожаване на
договора за покупко-продажба, в нотариална форма на процесния имот и
пълномощното, послужило за сключване на същия се погасява с три годишна давност.
На следващо място се излагат
подробни доводи, че сключената покупко-продажба не е извършена при условия,
уговорени във вреда на представлявания. Уточнява се, че съгласно пълномощното
ответникът е имал право да се разпореди с имота при условията, при които
прецени. Допълва се и че състоянието на имота е било силно влошено вследствие
земетресението в гр. Перник от 2012 г. Поддържа се, че купувачът по сделката е
заплатил продажната цена, а от своя страна ответникът като пълномощник е предал
същата на ищцата, с което бил изпълнил задълженията си по отчетната сделка.
Прави се евентуално възражение за погасяване по давност претенцията не ищцата
за претендираната сума от 9000 лева. Към отговора не са представени писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК е подаден писмен отговор и от страна на ответницата Л.Д., в който всички
искове се оспорват. Излагат се подробни доводи, че същите са
напълно неоснователни и недоказани, доколкото са недоказани твърденията на
ищцата. Поддържа се, че последната по собствена воля и съгласие със знанието
какво подписва е издала пълномощно на ответника Г., била дееспособна, не била
поставяна под запрещение и е разбирала добре свойството и значението на акта,
който извършва – упълномощаване на същия. Сочи, че след като ищцата лично си
била получавала пенсията до 2018 г., то тя не е могла да живее със съзнанието,
че е подписала пълномощно за получаване на пенсията й от Г.Г..
Уточнява се, че освен пълномощното ищцата е подписала и други документи
необходими за извършване на разпоредителната сделка, които обективно нямат нищо
общо с упълномощаване за получаване на пенсия, поради което не е правдоподобно
да си е мислила, че подписва такова пълномощно, както твърди. Прави се
възражение за изтекла три годишна давност, като ответницата счита, че правото
да се иска унищожаване на договора за покупко – продажба в нотариална форма на
процесния имот и пълномощното послужило за сключване на същия се погасява с три
годишна давност. Поддържа и че е заплатила на ответника Г. продажна цената от
сделката, като за целта дори била изтеглила няколко кредита.
На следващо място излага доводи, че
сключената покупко-продажба е валидна и условията по нея не са уговорени във
вреда на представлявания, доколкото ответникът Г. е имал право да се разпореди
с имота при условия, каквито прецени. Уточнява и че имотът е бил в много лошо
състояние. Посочва и е че след сключването на покупко-продажбата е учредила
право на ползване върху имота в полза на ищцата. В тази връзка твърди, че
имотът е бил обременен с вещна тежест, което допълнително е намалило цената му.
Ответницата излага доводи и че е станала
собственик на имота на валидно правно основание. В тази връзка счита, че дори
това основание да отпадне, то същата е била добросъвестна при придобиване на
имота. По тези съображения прави възражение за придобиване на имота по давност
– с изтичането на краткия пет годишен давностен срок.
По отношение на претенцията за
сумата от 9000 лева излага подробни доводи, че е заплатила същата на ответника Г..
Евентуално прави възражение за погасяване по давност на претенцията.
Към отговора са представени:
пълномощно рег. №
1435, акт № 15, том I, рег. № 1436 от 16.02.2012 г. на нотариус Р.М. рег. № 141
от регистъра на НК, декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25,
ал. 8 от ЗННД, декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, извлечение от регистър на
нотариус Р.М., договор за учредяване право на безвъзмездно ползване върху
недвижим имот, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1991 г.
В хода на производството са представени: договор за
потребителски паричен кредит и удостоверение за семейно положение на Л.Д..
Представени са и две удостоверения от „Български пощи“, удостоверение
от БАН, удостоверение от Агенция по вписванията и нотариални актове.
По делото са
изготвени две експертизи – съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ и съдебно
оценителна експертиза /СОЕ/. Разпитани са свидетелите: 1/ Р. П.М. /нотаруис/, 2/ Е.И.Х./съпруг на внучката на ищцата/,
3/ К.С.Д./внучка на ищцата, племенница на ответника Г. Г./, 4/ Ц.А.С. /кума на
ответницата Д./, 5/ К.В.Т. /без родствто със страните/, 6/ Г.Й.Н./племенница
на ищцата/ и 7/ М.В.М./без родство със
страните/.
В съдебно
заседание, проведено на 25.01.2021 г., процесуалният представител на ищцата
изразява становище за уважаване на главния иск респ. при настъпване на
условията за разглеждането им на претенциите, заявени при условията на
евентуалност.
Процесуалният
представител на ответника Д. – адв. Б. счита, както главните, така и
евентуалните искове за недоказани, поради което иска същите да бъдат
отхвърлени.
Процесуалният
представител на ответника Г. – адв. А. не се явява в последното съдебно
заседание по делото.
От ищцата и
ответницата Д. са постъпили писмени бележки.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 14.01.1991 г. се установява, че ищцата
К.В. е придобила собствеността върху имот – апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда в град *******,
на 1-ви етаж, със застроена площ от 56,48 кв.м.
От
представено по делото пълномощно се установява, че ищцата К.В. е
упълномощила ответника Г.Г. от нейно име и за нейна
сметка да прехвърли чрез сделка по своя преценка и при условия по своя
преценка, вкл. да дари притежавания от нея недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в жилищна
сграда в град *******. Със същото пълномощно ответникът е упълномощен и да се
разпореди и със сумата, получена като продажна цена за имота – като я
прехвърли, изтегли, закрие сметката и т.н. Не се спори, че пълномощното е
подписано от ищцата К.В., която е изписала собственоръчно и трите си имена под
същото. По делото са представени и декларациите по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и по
чл. 264, ал. 1 от ДОПК, които отново не се спори, че са подписани от ищцата.
От
представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. №
7333 дело 222 от 12.07.2012 г е видно, че на 12.07.2012 г. въз основа на
издаденото му пълномощно ответникът Г.Г. се е
разпоредил като представител на К.В. с притежавания от нея апартамент чрез
покупко продажба. Имотът е продаден на втората ответницата Л.Д. – за сумата от 9000
лева при данъчна оценка в размер на 17 038.10 лева. Други права и
задължения не са обективирани в нотариалния акт.
По делото е представен договор за учредяване право на безвъзмездно ползване върху
недвижим имот от 12.12.2012 г., сключен между ответницата Л.Д. и К.В. отново
действаща не лично, а чрез пълномощника си ответника Г.Г.
по силата на вече издаденото му пълномощно. Посоченият договор е с нотариална
заверка на подписите на лицата като в същия е уговорено, че ответницата Д.
предоставя на ищцата К.В. за безвъзмездно и безсрочно ползване процесния апартамент
№ 2, находящ се в жилищна сграда в град *******.
По
делото са представени две удостоверения от „Български пощи” АД, от които се
установява, че в периода от м. 01.2015 г. до м.10.2015 г., за м. 12.2015 г., м.
01.2016 г., м. 01.2017 г., м. 11.2017 г., м. 05. 2018 г. и м. 06.2018 г. ищцата
е получавала пенсията си лично. За м. 11.2015 г., в периода от м. 02.2016 г. до
м.12. 2016 г., в периода от м. 02.2017 г. до м.10.2017 г., в периода от м.
12.2017 г. до м. 04.2018 г. и м. 07.2018 г. пенсията на ищцата е получавана от
ответницата Л.Д. по реда на чл. 62 от Наредбата за пенсиите.
От удостоверение от БАН се установява, че на
22.05.2012 г. в района между гр. Перник и гр. Радомир е регистрирано земетресение
с магнитут 5.6.
Останалите, представени по делото писмени
доказателства, не са необходими за изясняване на спора, поради което и съдът не
ги обсъжда.
1/ От показанията на свидетеля Р. П.М.
/нотаруис, служи си с писмени бележки – документите по нот.д. № 222/2012 г./ се
установява, че същият е извършил нотариалното удостоверяване на подписа и
съдържанието на пълномощно, издадено от ищцата с дата 16.02.2012 г. /под негови
номера 1435 съответно 1436/. В тази връзка свидетелят заявява, че си спомня
удостоверяването като си спомня, че е бил посетен от ищцата К.В. и ответника Г.Г. на 16.02.2012 г.,
но с тях е нямало други лица. Според свидетеля ищцата е изглеждала нормално за
възрастта си, с бяла коса, на 86 години. От показанията на свидетеля се
установява, че същият е прочел лично на глас на ищцата В. пълномощното и
декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и по чл. 25, ал. 3 от ЗННД. Според
свидетеля впоследствие ищцата сама е прочела документите, които били в по два
екземпляра, и то без очила като това й отнело около 10 минути. След това ищцата
изписала лично пред нотариуса собственоръчно имената си върху документите и се
подписала. В тази връзка свидетелят твърди, че ищцата е била в нормално
интелектуално състояние със съзнание за случващото се. Посочва, че същата му
обяснила, че живеела на село и апартаментът в град Перник не й трябвал.
Разказала също, че лицето Г.Г. бил син на сестра й и
се грижел за нея, дори я издържал, поради което апартаментът, описан в
пълномощното, бил предназначен за него.
На следващо място свидетелят посочва, че
е разяснил напълно съдържанието на пълномощното и на декларациите на ищцата,
както и това какви права предоставя на лицето Г.Г.. В
тази връзка и по повод декларациите ищцата разказала на нотариуса, че е била
омъжена, но бракът й е бил прекратен преди придобиване на имота.
На следващо място свидетелят твърди, че
той не е удостоверявал подпис върху пълномощно за получаване на пенсия като
няма данни и в регистъра си за такова от ищцата.
Относно процесното пълномощно от
16.02.2012 г. свидетелят разказва, че е бил посетен от ответника Г. и ищцата
към края на работния ден като навън още било светло. Уточнява, че в кантората
му има две работни помещения – едното било за неговите служители, а другото
приемна, където изповядвал сделки. В тази връзка посочва, че текстът на
документа пълномощно бил изготвен от него със съдействието на някой от неговите
служители, който въвел и данните за имота от документите за собственост на
страните, а нотариусът го сверил.
На последно място свидетелят твърди, че
не записва часове за изготвяне на пълномощни и сделки с МПС. Уточнява, че
ответникът Г. му е познат визуално, а името на ответницата Д. е виждал в
документи, но не познава същата.
2/ По делото е разпитан свидетелят Е.И.Х./съпруг на внучката на ищцата/. В
показанията си същият твърди, че познава ответниците по делото като роднини
/братовчеди/ на неговата съпруга А.Х., която от своя страна е внучка на ищцата.
Според свидетеля имотът на ищцата в *****бил прехвърлен без нейно съгласие
първо на ответника Г., а той от своя страна го прехвърлил на ответницата Д..
Свидетелят уточнява, че според него прехвърлянията са били през 2016 г. През
2016 г./2017 г. ищцата В. си счупила крака, поради което и синът й С.С., който е тъст на свидетеля, взел майка си да живее при
него в гр. София. Дотогава ищцата живеела в с. Гигинци, където и претърпяла
инцидента, след което била настанена в болница в гр. Перник, а синът й я взел
оттам, за да се грижи за нея, защото била с гипсиран крак.
На следващо място свидетелят разказва,
че за прехвърлянето на апартамента се разбрало два месеца след като ищцата си
счупила крака, когато той, тъст му и съпругата му отишли заедно с нея при
нотариус Маруся Маркова, за да оставят на съхранение написано от ищцата
саморъчно завещание относно имота. Тогава според свидетеля последната си
спомнила, че била идвала в гр. Перник с ответника Г., за да му даде пълномощно
да й получава пенсията. Пред свидетеля ищцата разказала, че подписала 4-5
документа без да знае за какво става въпрос и без да ги е прочела като това
станало на улицата в автомобил. Тези обстоятелства ищцата разказала подробно на
свидетеля, съпругата му и тъст му в дома на последния. Относно пенсията ищцата
обяснила, че й било трудно да идва до гр. Перник да си я получава, поради което
и се съгласила да упълномощи ответника Г. Г. да я взима вместо нея.
От показанията на свидетеля се
установява, че от 2012 г./2013 г. до момента, в който счупила крака си, ищцата
живеела в с. Гигинци при ответниците по делото – в отделна къща заедно със
сестра си, която обаче се намирала в един двор с къщата на ответниците. Свидетелят
твърди, че не знае кой й е помагал, докато е живяла там, но тъст му понякога я
е посещавал.
Назад във времето според свидетеля
ищцата имала и други здравословни проблеми – със зрението и слуха, като й била
правена операция на очите, но същата се предвижвала спокойно до инцидента и не
ползвала очила. В тази връзка същата идвала до гр. Перник, за да си взима
пенсията и да посещава лекар. Същевременно свидетелят твърди, че по думи на
ищцата същата била склонена да подпише пълномощно, за да не идва зимата до гр.
Перник, а ответницата Д. да получава пенсията й.
Относно процесния апартамент свидетелят
твърди, че не знае кой живее там в момента и счита, че е необитаем, но
партидите за ВиК услуги, електрозахранване и т.н. все още били на името на
ищцата.
Относно периода, в който ищцата живеела
в с. Гигинци свидетелят твърди, че я е посещавал около веднъж месечно, когато
минавал по работа през селото, но не е оставал да нощува там. Когато ищцата си
счупила крака свидетелят твърди, че той и тъст му я взели от болницата в гр.
Перник. На последно място свидетелят твърди и че между тъст му и ответника Г.Г. е съществувал конфликт. Допълва, че с ищцата се
разговаря нормално макар и на малко по-висок тон.
3/ В показанията си свидетелката К.С.Д./внучка на ищцата/ твърди, че
ищцата притежава апартамент в ***, където живеела постоянно до 2018 г. От време
на време ищцата посещавала и с. Гигинци, където през 2018 г. си счупила таза,
след което дошла да живее при сина си /бащата на свидетелката/ в гр. София.
Според свидетелката от 2018 г. апартаментът в гр. Перник бил на ответницата
Дебърлийската. В тази връзка свидетелката твърди, че два месеца след като дошла
при тях ищцата решила да прехвърли апартамента на сина си /бащата на
свидетелката/, поради което свидетелката, ищцата и синът й отишли с кола в гр.
Перник, за да се снабдят с нужните документи. Ищцата останала в автомобила, а
свидетелката и баща й отишли да уреждат документи, когато разбрали, че имотът
вече се водел собственост на ответницата Д.. В тази връзка според свидетелката,
когато съобщили това на баба й, същата се разплакала в колата и си спомнила, че
през 2012 г. дошла заедно с ответника Г. в гр. Перник при нотариус, където
подписала документи. Според свидетелката ищцата й разказала, че това били
документи за пълномощно, за да може ответниците да получават пенсията й.
Разказала също, че документите подписала в кола.
Впоследствие свидетелката уточнява, че
ищцата е живеела в гр. Перник, но периодично е посещавала сестра си в с.
Гигинци. По-продължително ищцата оставала в селото след 2008 г. – 2010 г., за
да помага на сестра си. Свидетелката твърди и че знае за здравословни проблеми
на баба си – основно със зрението, което наложило операция на едното око през
2010 г. Уточнява, че не знае дали ищцата ползва очила. Посочва, че през
последните години преди да си счупи таза пенсията на баба й била получавана от
ответницата Д..
Относно процесния апартамент
свидетелката счита, че в момента там не живее никой, но семейството й имало
ключове за същия и баща й плащал консумативните разходи. Уточнява, че през 2019
г. жилищната сграда, където е имотът, била санирана по европейска програма като
била сменена и дограмата.
На последно място свидетелката допълва,
че преди да си счупи таза ищцата е била в състояние да се грижи сама за себе
си, като когато е била в с. Гигинци свидетелката и други от семейството й са я
посещавали от време на време. Уточнява, че към настоящия момент баба й получава
пенсията си чрез банкомат.
4/ От показанията на свидетелката Ц.А.С. /кмет на с. Гигинци/ се
установява, че ищцата е живяла в с. Гигинци в продължение на около 20 години,
но към настоящия момент вече не живее там. В тази връзка свидетелката уточнява,
че тя също живее в селото недалеч дома на ищцата, поради което я виждала
редовно. Разказва, че ищцата живеела в селото заедно със сестра си като именно
децата на сестра й полагали грижи и за двете. В тази връзка и ищцата често
разказвала и се хвалела, че племенниците й се грижат много добре за нея.
Свидетелката уточнява, че не знае кой е получавал пенсията на ищцата, доколкото
това не ставало в селото. Свидетелката не знае и за конкретни здравословни
проблеми на ищцата, но имала наблюдения, че ответникът Г. и брат му се грижели
за нея и за своята майка, поради което семействата им били в добри отношения с
ищцата. Свидетелката уточнява, че няма впечатления ищцата да е имала проблеми
със слуха. Посочва, че ищцата е живеела в селото до преди около две години,
когато си счупила крака, от когато и повече не я е виждала. Свидетелката твърди
и че не е виждала децата на ищцата и в частност сина й или внучките й да я
посещават в селото, като не ги познава, както не познава и други роднини на
ищцата извън пленеменниците й, които именно се грижели за нея.
На следващо място свидетелката уточнява,
че след смъртта на сестра й през 2015 г. ищцата продължила да живее в селото и
да разчита на племенниците си. Уточнява, че къщата, която обитавала ищцата, се
намирала в един двор с къщата на ответниците.
5/ От показанията на свидетеля К.В.Т. /без родство и дела със страните
по делото/ се установява, че ищцата е била негов пациент в МБАЛ „Р. Ангелова” по
повод туморно образувание на крака преди около 6 години. В тази връзка
свидетелят разказва, че тогава за ищцата полагал грижи ответникът Г. Г., който
помагал при лечението й.
6/
От показанията на свидетелката Г.Й.Н./племенница
на ищцата/ се установява, че същата е виждала ищцата за последно при
погребението на сестра й /сестрата на ищцата/, другата леля на свидетелката.
Свидетелката уточнява, че ищцата и сестра й били сестри на нейния бащата. На следващо място свидетелката разказва, че
ищцата живеела заедно със сестра си в с. Гигинци, като именно децата на
последната се грижели и за двете. В тази връзката ищцата споделяла пред
свидетелката колко добре се чувства в селото и колко била доволна от децата на
сестра си. Поради това и ищцата била много привързана към тях и ги обичала като
свои деца. Относно собствените си деца ищцата не говорела, но споделяла, че е в
лоши отношения със снахите и с внучките си, поради което и била дошла на село.
Свидетелката уточнява, че ищцата живеела в с. Гигинци в период от около 20
години, но вече живеела при сина си в гр. София. Допълва и че знае за
здравословни проблеми на ищцата – със зрението и с крака, но не и със слуха.
Докато е живяла в селото обаче в тази връзка са й помагали племенниците й, едва
след като си счупила крака я прибрал синът.
7/
От показанията на свидетеля М.В.М./без
родство и дела със страните по делото/ се установява, че същият е посещавал
процесния апартамент по молба на ответниците, за да извършва ремонтни дейности
като последното му посещение е било преди пет-шест години. При тези посещения
свидетелят твърди, че е виждал ищцата като му е направило впечатление, че
същата много уважава ответниците. В тази връзка свидетелят твърди, че страните
са се разбирали добре и ищцата се е отнасяла с ответниците като със свои деца,
поради което и последните посещавали апартамента с нейно знание, докато тя
живеела в с. Гигинци.
На
следващо място свидетелят твърди, че знае за обстоятелството, че ищцата си е
счупила крака, след което е отишла в гр. София при сина си, макар да не е имала
такова желание. В тази връзка свидетелят
уточнява, че познава сина на ищцата, но го е виждал рядко.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания. Този извод се отнася и за показанията, депозирани от
лица в роднинска връзка със страните по делото, относно които съдът съобразява
чл. 172 от ГПК, доколкото за същите е налице възможна заинтересованост от
изхода на делото. В тази връзка съдът отбелязва, че действително между част от
показанията са налице сериозни противоречия /основно в показанията на св.
Манов, св. Х. и св. Д./. Една част от тях обаче нямат решаващо значение за
спора по делото /относно това къде е живяла ищцата до пролетта на 2018 г. и кой
се е грижел за нея/, а другата част /обстоятелствата, около издаване на
процесното пълномощно/ се дължат на това, че св. М. е очевидец и участник в
събитията, които разказва пред съда, а св. Х. и св. Д. преразказват думи, които
твърдят да са възприели от самата ищца т.е. пресъздават нейната гледна точка
респективно защитна теза. По тези съображения и съставът не счита, че
свидетелите целенасочено изнасят противоречиви твърдения пред съда.
От изготвената и приета по делото съдебно оценителна
експертиза /СОЕ/ се установява, че пазарната стойност на процесния имот към
12.07.2012 г., когато същият е закупен от ответницата Д., възлиза на 37 070 лева. При съобразяване на
учредено върху имота право на ползване пазарната стойност на същия възлиза на
29 026 лева. При определяне на стойността с учредено право на ползване
вещото лице разяснява в съдебно заседание, че за да достигне до тази сума е
извършило изчисления по установена формула, която съобразява основно възрастта
на лицето, в полза на което е учредено правото. При изготвяне на експертизата
вещото лице уточнява, че е взело предвид земетресението на територията на
Община Перник от м.май 2012 г.
От изготвената по делото съдебно медицинска експертиза
/СМЕ/ се установява, че ищцата действително е била с влошено зрение като е
претърпяла операция. В тази връзка вещото лице счита, че към датата на
16.02.2012 г. ищцата не е можела да чете спокойно писмен текст. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че не са представени документи за състоянието
на зрението на лицето от 2011 г. и 2012 г., но са налични документи от преди
този период, като е извършен и личен преглед в хода на назначената експертиза.
В тази връзка и вещото лице твърди, че с достатъчна степен на сигурност може да
допусне какво е било състоянието на ищцата към м.02.2012 г. Независимо от това
вещото лице уточнява, че възприемането на текста на процесното пълномощно
зависи не само от състоянието на зрението на ищцата, но и от съпътстващи
обективни фактори като светлина и др.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните
изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за
евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Обстоятелствата,
че вещите лица са използвали определени допускания при формиране на изводите си
по поставените задачи, съдът ще съобрази с оглед предмета на делото и
останалите събрани гласни и писмени доказателства.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените главни
искове са с правна квалификация по чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 27 от ЗЗД – за
унищожаемост на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 1435, акт № 15,
том I, рег. № 1436 от 16.02.2012 г. на нотариус Р.М. рег. № 141 от регистъра на
НК
съединен с иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – за установяване недействителност на
сделката за
покупко-продажба на имот, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 38, том II, рег. № 7333 дело 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р.М.
като извършена без представителна власт съединен с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответницата Д. да върне на ищцата владението върху имота, поради
липса на основание.
Първата група
евентуални искове са иск по чл. 40 от ЗЗД – за установяване на
недействителността на сделка за покупко-продажба на имот, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. № 7333 дело 222 от
12.07.2012 г. на нотариус Р.М. като извършена при условия, уговорени във вреда
на представлявания, съединен с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата Д. да върне на ищцата владението върху имота, поради липса на
основание. При формиране на правните си изводи по посочените претенции съдът
съобразява и задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/204 г. на ОСГТК на ВКС.
Главните
искове съдът намира за НЕоснователни по следните
съображения:
От събраните по делото
доказателства не се установява с категоричност упълномощителната сделка,
обективирана в
пълномощно рег. № 1435, акт № 15, том I, рег. № 1436 от 16.02.2012 г. на
нотариус Р.М. рег. № 141, да страда от пороци, които да опорочават нейната
действителност. В тази връзка съдът намира за недоказано твърдението на ищцата,
че същата не е знаела какво е съдържанието на процесното пълномощно. Посоченият
извод следва на първо място от обстоятелството, че макар по делото да се
събраха доказателства, че ищцата е била с влошено зрение към датата 16.02.2012
г., то не се събраха такива същата да е била в пълна или дори значителна
невъзможност да възприема текст. В тази връзка следва да се отбележи, че дори
според свидетелите Х. и Д. ищцата към онзи период е живяла отделно от тях като
се е предвижвала спокойно и се е обслужвала сама въпреки дори тогава
напредналата си възраст. Това води до извод, че ищцата е била в състояние да
възприема адекватно и пълноценно заобикалящата я действителност дори да е имала
известни затруднения със зрението. Освен това ищцата сравнително скоро преди
извършване на тази сделка е претърпяла операция за отстраняване на перде на
ляво око, след което се е възстановила. Следва да се отбележи и че в
изготвената СМЕ се твърди единствено, че ищцата не е можела да чете текст
„спокойно”, а не че не е можела да чете такъв въобще.
На следващо място съдът съобразява и съдържанието на
процесното пълномощно, налично по делото. Същото действително е изписано със
сравнително дребен шрифт. Въпреки това обаче пълномощното съдържа значителен по
обем текст и то такъв със специфични фигури /в частност описанието на имота/,
което прави възможно възприемане на основната част от съдържанието му дори при
влошено зрение от ищцата.
На последно място съдът категорично дава вяра на показанията
на разпитания по делото св. Манов, в частта, че същият е прочел съдържанието на
пълномощното на ищцата като й е разяснил и последиците от него. Основания да се
поставят под съмнение тези показания съдът не установи по делото, а за
свидетеля няма и личен интерес от изхода на същото. Предвид съдържанието на
изготвеното пълномощно, правните последици от него и възрастта на ищцата съдът
намира за неправдоподбно твърдението, че документът е бил подписан от ищцата в
кола, някъде извън кантората на нотариуса. В тази връзка и показанията на св. Х.
и св. Д. не установяват такъв факт, доколкото свидетелите не са очевидци на
събитията, а единствено пресъздават собствените твърдения на ищцата, която
вероятно е изнесла такава информация пред тях по субективни причини.
Само за пълнота следва да се отбележи и че от събраните по
делото доказателства не се установи ответникът Г.Г.
да е получавал пенсията на ищцата. Напротив същата е била получавана било лично
от ищцата, било от ответницата Д. /видно от удостоверенията от Български пощи/.
Този води от една страна до извод, че твърдението на ищцата за въвеждането й в
заблуждение, че подписва процесното пълномощно за получаване на пенсия в полза
на Г.Г., не отговаря на обективната истина. От друга
страна от удостоверенията от Български пощи се установява, че ответницата Д. е
получавала пенсията на ищцата няколкократно за периоди по-дълги от два месеца.
Това от своя страна съгласно чл. 62 от Наредбата за пенсиите предполага
ответницата Дъбърлийска да е била упълномощена от ищцата В., макар данните в
тази връзка да са противоречиви.
Само за пълнота следва да се отбележи и че процесното
пълномощно съдържа значителна по обем информация, в това число описание на
процесния имот, поради което ищцата дори в напреднала възраст и без правна
култура, е била в състояние да установи, че няма как съдържанието на същото да
се изчерпва с упълномощаване с права за получаване на пенсия.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства в тяхната
съвкупност съдът счита, че упълномощителна сделка е валидна като ищцата е била
наясно с обстоятелството, че подписва пълномощно, по силата на което
упълномощава Г. Г. с права да се разпорежда с процесния имот. Относно
субективните причини на ищцата да подпише процесното пълномощно, а впоследствие
да изнесе други твърдения пред св. Д. и св. Х., съставът намира, че те не са
предмет на делото. Следва да се отбележи обаче, че от събраните по делото
гласни доказателства категорично се установи, че действително до пролетта на
2018 г. за ищцата са полагали грижи ответниците, докато собственото й семейство
почти не е поддържало връзка с нея и не се е интересувало от състоянието
й.
Доколкото липсват основания за унищожаване на
упълномощителната сделка, то следва извод и че сключената покупко продажба,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. № 7333 дело 222 от 12.07.2012
г. на нотариус Р.М. е извършена при надлежно учредена представителна власт на
ответника Г.. По тези съображения и
съединените претенции с правно основание по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 55, ал.
1 от ЗЗД следва да се приемат за неоснователни. В тази връзка и главните искове
следва да бъдат отхвърлени.
Първата група евентуално съединени
искове обаче съдът намира за основателни като съображенията за това са следните:
Уважаването на иска по чл. 40 от ЗЗД предполага наличие на
валидна прехвърлителна сделка /съгласно цитираното ТР/, която в случая е налице
предвид извода за неоснователност на главните искове.
Съгласно изготвената по делото СОЕ пазарната стойност на
процесния имот възлиза на 37 070 лева към
датата на продажбата – 12.07.2012 г. Същевременно представителят на ищцата
ответникът Г. е продал имота на ответницата Д. за сумата от едва 9000 лева /при
данъчна оценка от около 17 000 лева/. Доколкото и двамата ответници са съзнавали липсата на еквивалентност на престациите т.е. ответникът Г. е съзнавал, че продава,
съответно ответницата Д. – че придобива имота на занижена цена – повече от
четири пъти под пазарната такава и дори почти два пъти под данъчната му оценка,
то съдът намира, че същите са се споразумели във вреда на ищцата като това
следва от съдържанието на самия нотариален акт, обективиращ
продажната сделка /отново по аргумент от цитираното ТР/.
В тази връзка следва да се отбележи, че тезата на
ответниците за наличие на учредено право на ползване на ищцата върху имота,
което е оказало влияние върху цената му категорично не може да бъде възприета.
Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството, че съгласно чл. 18
от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими
имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. В тази връзка вещното право
на ползване като такова по смисъла на Закона за собствеността се учредява само
с нотариален акт. В настоящия случай ответниците ангажират по делото договор с
нотариална заверка и то само на подписи, дори не и на съдържание, с който
твърдят да са учредили право на ползване върху имота в полза на ищцата. Този
договор обективно не представлява нотариален акт, поради което и по силата на същия
не е учредено пожизнено вещно право на ползване. В този смисъл и сключеният от
ответниците договор не е подлежал на вписване по реда на Правилника за
вписванията, от където и следва извод, че правото на ползване, „учредено” със
същия, няма как да е противопоставимо на трети лица, бъдещи приобретатели на
имота. Това от своя страна означава, че „учреденото право на ползване”
обективно няма как да се е отразило върху пазарната цена на процесния имот.
На второ място сключването на т.нар. договор за учредяване на право на
ползване не е възложено в задължение на ответницата Д. с нотариалния акт за
покупко продажба на имота, както и в процесното пъломощно не се съдържа
упълномощаване на ответника Г. да сключва такава сделка. Този факт, както и обстоятелството,
че посоченият договор е сключен чак на 12.12.2012 г. /при дата на продажбата 12.07.2012 г./, водят
до извод, че т.нар. „право на ползване” няма как да е оказало влияние въхру
цената на имота към датата на продажбата му, доколкото не е съществувало под
никаква форма в правния мир.
По тези съображения и съдът намира за безпредметно да
обсъжда, както представените по делото нотариални актове с учредено вещно право
на ползване, с оглед оспорване на СОЕ, така и да съобразява пазарната цена на
имота с учредено вещно право на ползване.
На следващо място неоснователен е и доводът на ответницата Д.,
че същата е придобила имота по давност – след изтичане на пет години от
сделката като добросъвестен владелец. Съгласно цитираното ТР, когато договорът е
недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД, той не поражда насрещни права и
задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал.
1 от ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна – третото лице, което
е договаряло с представителя във вреда на представлявания, нито придобива
облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно
владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи
собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. В тази връзка и ответницата Д. не
може да се ползва от кратката петгодишна давност, доколкото не е добросъвестен
владелец на имота.
Съгласно чл. 40 от ЗЗД ако представителят
и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания,
договорът не произвежда действие за представлявания. Фактическият състав на
цитираната разпоредба включва два елемента: обективен и субективен, които се
преценяват към датата на сключване на сделката – в случая 12.07.2012 г., и с
оглед конкретните обстоятелства по делото. Въз основа на изложеното по-горе и
събраните доказателства съдът достигна до извод, че в случая и двата елемента
на фактическия състав са налице. Обективно продажната сделка е сключена във
вреда на представляваното лице – при цена на продажбата на имота на ищцата над
четири пъти под пазарната такава към датата 12.07.2012 г. /така Решение
№ 65 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 639/2016 г., IV г.о., ГК, Решение №
934/2010 г. по гр. д. № 3657/2008 г. на ВКС, IV г. о./ Субективният елемент или т.нар. „сговаряне във
вреда на представляваното лице“ между представителя /ответника Г./ и третото
лице /ответницата Д./, приобретател по сделката
следва пряко от съдържанието и условията по същата, както се отбеляза и по-горе.
На последно място за неоснователен
следва да се приеме и доводът, че ответникът Г. имал право да се разпореди с
имота с каквато сделка прецени и при каквито условия намери за добре в това
число относно цена като дори имал право на дари имота
( така Решение № 27 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014г., IV г.о.,
ГК, Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о.,
ГК).
В този смисъл в съдебната практика не се споделя становището, че ниската
продажна цена не уврежда представлявания, защото той така или иначе се е
съгласил имотът му дори да бъде подарен. Причината е в принципното задължение
на представителя винаги да пази интереса на представлявания. Веднъж избрал
продажба, изпълнението на това задължение на представителя се преценява не
изобщо, а именно с оглед продажбата като отделен вид сделка (така Решение №
934/2010 г. по гр. д. № 3657/2008 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 361 от
16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2010 г., IV г. о., ГК).
При позоваване от страна на представлявания на
недействителността по чл. 40 от ЗЗД, всяка от страните дължи на другата връщане на
даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД - в хипотезата на
начална липса на основание за извършването на престациите.
В тази връзка и претенцията за връщане на имота на ищцата също е основателна и
следва да бъде уважена. Насрещна претенция за връщане на сумата от 9000 лева не
беше заявена по делото, поради което и съдът не може да постанови двустранна
реституция на престациите.
Предвид извода за основателност на първата група евентуални
искове съдът намира, че не са настъпили условията за произнасяне по останалите
евентуални претенции.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:. Предвид изхода на същото
такива се дължат само на ищцата.
Съгласно
определения на съда от 01.11.2018 г. и 10.09.2020 г. ищцата обаче е освободена
от държавни такси и разноски по делото. Към представените по делото пълномощни
не се съдържа договор за правна защита и съдействие. Същевременно от страната
на ищцата не е представен и списък с разноски по чл. 80 от ГПК. В тази връзка и
единственият разход по делото, които се установява ищцата да е извършила е в
размер на 5 лева за съдебно удостоверение за снабдяване със скица.
Претенциите
за разноски на ответниците предвид изхода на делото
са неоснователни. Същевременно обаче доколкото ищцата е освободена от държавни
такси и разноски в тежест на същите следва да бъде възложена сумата от 386 лева
– разноски за експертизи и сумата от 164.25 лева държавна такса.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.М.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Л.Г.Д.,
с ЕГН: ********** и адрес: *** и Г.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** за
унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 1435, акт № 15, том I, рег. № 1436 от
16.02.2012 г. на нотариус Р.М. рег. № 141 от регистъра на НК, като сключена при
измама, установяване на недействителността на сделка за покупко-продажба на
имот – с идентификатор № 55871.514.8101.1.2 – апартамент № 2, находящ се в жилищна сграда в град *******, на 1-ви етаж,
със застроена площ от 56,48 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, сервизни
помещения, при граници: изток – aп. 1, запад – aп. 3, север – стълбище, юг – двор, заедно с принадлежащото
се зимнично помещение № 2 с полезна площ от 2.15 кв.
м., при граници: изток – пр. стена, запад-мазе, север - коридор и юг – пр.
стена, както и заедно с 0,642 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата – обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. №
7333 дело 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р.М. като извършена без
представителна власт и
осъждане на ответницата Д. да предаде на ищцата владението върху имота, като
неоснователни.
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на К.М.В., с
ЕГН: ********** и Л.Г.Д., с ЕГН: ********** сделка за покупко-продажба на имот с идентификатор №
55871.514.8101.1.2 – апартамент № 2, находящ се в жилищна
сграда в град *******, на 1-ви етаж, със застроена площ от 56,48 кв.м., състоящ
се от: две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници: изток – aп. 1, запад – aп. 3, север – стълбище,
юг – двор, заедно с принадлежащото се зимнично
помещение № 2 с полезна площ от 2.15 кв. м., при граници: изток – пр. стена,
запад-мазе, север - коридор и юг – пр. стена, както и заедно с 0,642 % идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. №
7333 дело 222 от 12.07.2012 г. на нотариус Р.М. рег. № 141 от регистъра на НК, сключена между К.М.В., с
ЕГН: ********** /продавач/, действаща чрез Г.И.Г., с ЕГН: **********,
упълномощен с пълномощно
рег. № 1435, акт № 15, том I, рег. № 1436 от 16.02.2012 г. на нотариус Р.М.
рег. № 141 от регистъра на НК, и Л.Г.Д. /купувач/ като извършена при условия,
уговорени във вреда на представлявания К.М.В. и ОСЪЖДА ответницата Л.Г.Д., с ЕГН: ********** да предаде владението
върху имота на ищцата К.М.В. с ЕГН: ********** поради начална липса на
основание за извършване на престацията.
ОСЪЖДА Л.Г.Д., с
ЕГН: ********** и Г.И.Г., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно всеки по ½ част на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
К.М.В. с ЕГН: ********** сумата от общо 5 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Л.Г.Д., с
ЕГН: ********** и Г.И.Г., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно всеки по ½ част на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт чрез РС Перник
сумата от 386 лева – разноски за експертизи и сумата от 164.25 лева разноски за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.