№ 718
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000503420 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответниците в първоинстанционното производство Д. А. Г., А. Д. Г. и
Д. Д. Г. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен
редовно на 02.10.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 25.09.2024 г.)
обжалват в цялост Решение № 4933/23.08.2024 г., постановено по гр.д.№
13027/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 1-6 състав, с което съдът ги е осъдил при условията на солидарна
отговорност да заплатят на ищците сумата от 26 404 лв., ведно със законната
лихва от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща остатък
от дължимия от ответниците двоен размер на даденото им от ищците капаро
по сключения между тях на 21.10.2022 г. предварителен договор за покупко-
продажба на ап.49.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат А.
Л., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно
пълномощно приложено към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е
внесена с вносен документ от 28.10.2024 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
1
Въззивниците-ответници поддържат, че обжалваното от тях съдебно
решение е неправилно и необосновано, постановено при допускане на
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
първоинстанционният съд е установил неправилно фактите по делото, поради
което е направил и напълно необосновани и неподкрепящи се от
доказателствата по делото правни изводи. Твърди се, че договорът между
страните не е развален, поради виновно неизпълнение от страна на
продавачите, а е прекратен по взаимно съгласие. Поддържа се, че купувачите
след преуреждането на клаузата за неустойка, при неизпълнение могат да
претендират само по отношение на сумата от 3000 лв. Твърди се, че събраните
гласни доказателства са недопустими с оглед разпоредбата на чл.163, ал.4 от
ГПК.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което отхвърли исковите претенции и присъди на ответниците
направените от тях разноски в производството и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответните по жалбата страни-ищците И. И. Ц. и Д. П. Б. чрез процесуалния им
представител адвокат Ц. А. с надлежно учредена представителна власт,
съобразно пълномощно приложено към отговора.
Оспорват аргументите изложени във въззивната жалба. Поддържат, че
обжалваният акт е правилен, обоснован, мотивиран, постановен при стриктно
спазване на процесуалния закон. Развиват се подробни съображения по
съществото на спора.
Молят съда да отхвърли въззивната жалба и да присъди на въззиваемите
сторените от тях разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение.
С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната
жалба Решение № 4933/23.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 13027/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 1-6 състав, се
обжалва в неговата цялост.
Въззивниците-ответници, в открито съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител молят Съда да отмени първоинстанционното
решение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендират разноски, за което представят списък по
2
чл.80 от ГПК.
Въззиваемите - ищци в първоинстанционното производство, в съдебно
заседание, чрез своя процесуален представител молят Съда да потвърди
първоинстанционното решение по аргументите изложени в отговора на
въззивната жалба. Претендират присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като единствен разход направен във въззивното производство.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с активно и пасивно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с
чл.93, ал.2 от ЗЗД, предявени от И. И. Ц. и Д. П. Б. срещу А. Д. Г., Д. А. Г. и Д.
Д. Г. за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата
от 26 404 лв. платен по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 21.10.2022 г. задатък, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба, при условията на евентуалност ответниците да бъдат
осъдени за тази сума, съгласно квотите им като собственици на имота, както
следва: Д. Г. 4/6 ид.ч., а А. Г. и Д. Г. по 1/6 ид.ч.
Такава е исковата претенция, съобразно уточнение извършено от
ищците в проведеното на 16.04.2024 г. открито съдебно заседание.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Между страните не се спори, че на 21.10.2022 г. са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който ответниците в качеството си на продавачи са се задължили да
прехвърлят на ищците-купувачи правото на собственост върху апартамент,
находящ се в гр.София, местност „Комплекса“, представляващ апартамент №
49 на 9 етаж, в жилищна сграда-блок № ***, построен върху държавна земя,
комплекс „Люлин“, срещу продажна цена в размер на 135 000 евро или
левовата равностойност по фиксинга на БНБ, а именно 264 038 лв. Страните
са се договорили, че плащането на уговорената продажна цена се извършва по
банков път, както следва: при подписване на споразумение за закупуване на
3
имота от 23.09.2022 г. е платена сумата от 2 000 лв. по сметка на Д. Г., а при
сключване на договора на 21.10.2022 г. се заплаща сумата от 24 404 лв., която
сума ще бъде платена по банков път на продавача по посочената сметка в
Банка ДСК, с титуляр Д. Д. Г., като страните са уговорили, че тази сума има
характер на задатък по смисъла на ЗЗД. Страните се договарят и съгласяват, че
с плащането на пълния размер на задатъка по посочената банкова сметка,
купувачът е платил валидно и точно, както и всеки един от продавачите
признава сумата и плащането за направено съгласно уговорките между
страните.
Плащането на сума в общ размер 26 404 лв. е установено с приетите по
делото преводно нареждане от 23.09.2022 г. и операционна бележка от
21.10.2022 г., които не са оспорени от ответниците.
Останалата част от продажната цена в размер на 237 634 лв. е следвало
да бъде заплатена от купувачите чрез банков ипотечен кредит, след
окончателното изповядване на покупко-продажбата и вписване на
нотариалния акт, вписване на ипотека в полза на банката първа по реда
ипотека, като всеки от собствениците ще получи сумата спрямо квотата си в
собствена банкова сметка.
Между страните е уговорено - чл.13 от договора, че при неизпълнение
на което и да е от задълженията си и/или декларациите в този договор от
продавача или отказ от този договор, продавачът дължи връщане на получения
задатък в двоен размер.
Установява се, че тримата ответници продавачи са собственици на
процесния апартамент на основание наследствено правоприемство от Н. В. Г.,
а нейния съпруг Д. А. Г. и на основание договор за продажба на недвижим
имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 03.12.1990 г. за ½ ид.ч. от
апартамента и за 1/6 ид.ч. по наследство.
С анекс от 03.11.2022 г. страните са се споразумели да развалят
подписаният предварителен договор, продавачът да възстанови в деня на
подписване на споразумението платения задатът в размер на 26 404 лв. по
сметка на Д. П. Б. и неустойка в размер на 3000 лв., платима до 02.12.2022 г.
Уговорено е, че в случай на не изплащане на така определените суми и
неустойки, купувачът има право да предприеме и възползва от правото си на
чл.13 от предварителния договор, а именно да претендира от продавача
4
връщане на получения задатък в двоен размер.
Не се спори, а и от представеното авизо за нареден кредитен превод, се
установява, че на 03.11.2022 г. ответницата Д. Г. е върнала задатъка от 26 404
лв. по сметка на ищеца Д. П. Б.. Не се спори, а и с отговора на исковата молба
ответниците изрично признават факта, че в срока до 02.12.2022 г. не са
заплатили на ищците уговорената неустойка от 3000 лв., както и че са се
отказали от договора.
От свидетелските показания на Х. Т. Г., разпитан пред
първоинстанционния съд, се установява, че свидетелят е управител на
Агенция за недвижими имоти, която поела ангажимент да търсят апартамент
на ищците Д. и И.. Свидетелят установява, че страните по делото и след оглед
на процесния апартамент стигнали до подписване на предварителен договор
на 21.10.2022 г. Този имот бил обявен за продажба от месец септември 2022 г.
Свидетелят установява, че към края на месец октомври, му се обадила Г-жа Г.,
която заявила, че се отказват от продажбата, за което купувачите били
уведомени. На 03.11. всички страни се срещнали и в присъствието на
свидетеля подписали анекс за разваляне на предварителния договор.
По делото е представена и вайбер комуникация със свидетеля Г., от
дати, следващи 03.11.2022 г., които и предвид обстоятелството, че са
извършени след сключване на процесното споразумение и в резултат на които
не се е стигнало до други договорки между страните, се явяват ирелеванти за
спора по същество.
При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че ответниците са неизправна
страна по сключения между страните и развален предварителен договор за
покупко[1]- продажба на недвижим имот и Анекс към него и на основание
същите дължат на ищците сумата от 26 404 лв. при условията на солидарна
отговорност. Изводът за уговорена солидарна отговорност, съдът е извлякъл
от изразената от страните по договора неделимост на задълженията им и
начинът, по който те са формулирани, като продавачите са посочени като общо
като „продавач“, а купувачите – общо като „купувач“ в целия текст и на
предварителния договор и на Анекса. Приел, че никъде не се съдържа
уговорка, съгласно която някое от задълженията да е персонифицирано, да е
конкретизирано до определено лице от продавачите, така че останалите да са
5
изключени в поемането му, поради което приел, че същите следва да бъдат
осъдени солидарно. Позовал се и на съдебна практика –мотивите в Решение
№ 146 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2010 г., II, г. о., ГК.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ответниците в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.93,
ал.2 ЗЗД.
Ищците с оглед фактическите твърдения в исковата молба извеждат
правото си от сключения между страните по делото, на 03.11.2022 г. анекс
(споразумение), с който са уредили последиците от неизпълнение на
предварителния договор от 21.10.2022 г. и неговото разваляне, предвид
отказът от договора от страна на ответниците - продавачи, като в качеството
си на изправна страна по този договор претендират заплащане на сумата от
още 26 404 лв., представляваща част от уговорения двоен размер на дадения
от тях задатък на ответниците продавачи, в която част задатъкът изпълнява
функцията на уговорена между страните неустойка.
За уважаване на предявеният иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, ищците следва да
докажат главно и пълно следните предпоставки: валидно сключен договор,
чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък, неизпълнение от страната,
която е получила задатъка, отказ (разваляне) от договора на другата страна -
тази, която е дала задатъка, като последната трябва да е изправна - да е
изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира, спазване
на особените изисквания, предвидени в договора.
Гаранционната и обезпечително-наказателна функция на задатък се
изразява в право на изправната страна да иска двоен или по-малък размер
6
/съобразно уговореното в договора/ на дадения от нея задатък, ако получилата
задатъка страна е неизправна. Уговорката за плащане на двойния размер, а
именно - още 26 404 лв., представлява предварително определено
обезщетение, което ще се дължи в случай на неизпълнение по причина, за
която продавачите отговарят, т.е. неустойка.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд
намира, че между страните е възникнало валидно договорното отношение от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С този
договор страните поемат задължение за сключване на окончателен договор
при уговорените в предварителния параметри, съответно страната, която
откаже да договаря при предвидените условия, се явява неизправна.
Всички предпоставки за уважаване на исковите претенции са налице. С
договора от 21.10.2022 г., чл.3, ал.2, б.“Б“, изр.2, страните изрично са се
уговорили, че с плащане на пълния размер на задатъка 26 404 лв. по банковата
сметка на Д. Г. в деня на сключване на договора, купувачът е платил валидно и
точно. Както бе посочено плащането се доказва с писмените доказателства и
не се оспорва от ответниците.
Със свидетелските показания на Х. Г., а и ответниците не отричат този
факт, той се признава от тях с отговора им, безспорно се установява, че около
месец след сключване договора, продавачите са се отказали от него и са
заявили, че не желаят да продадат процесния апартамент, следователно
ответниците се явяват неизправна страна. Отказът от договора представлява
неизпълнение на задължението за финализиране на сделката, т.е. на
прехвърляне на правото на собственост върху процесния апартамент по
нотариален ред и при уговорените в предварителния договор параметри.
Ищците-купувачи са изправна страна, доколкото и в срок са заплатили
съответните части от уговорената продажна цена, при условията на чл.3, ал.1
и ал.2 от договора.
Във връзка с отказа от договора от страна на продавачите, на 03.11.2022 г.
страните са подписали анекс към предварителния договор, който по своята
правна същност представлява спогодба между тях, с която са уредили
последиците от неизпълнение от страна на продавачите на сключения между
тях предварителен договор.
С оглед цялото съдържание на процесното споразумение и връзката му
7
със сключения предварителен договор, следва да се приеме, че с него страните
по разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, са уредили последиците от развалянето на договора, което е с действие
за в бъдеще /чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/ - във връзка с възстановяване на платения
задатък от 26 404 лв., който има характер на аванс и неустойка в размер на
3000 лв.
Съдържанието на процесното споразумение налага извод, че същото има
правната същност на договор за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365
и сл. ЗЗД, тъй като с него страните по едно правоотношение по договор за
покупко-продажба на недвижим имот са уредили последиците от развалянето
на този договор, като са установили задълженията на неизправната страна-
продавач по договора и чрез взаимни отстъпки са прекратили един
съществуващ спор. Със спогодбата е предвидена отговорност на ответниците,
продавачи по разваления договор за обезщетяване на имуществените вреди на
ищците от развалянето на договора, която е разновидност на отговорността по
чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Постигнатото съгласие на страните е ответниците да върнат на
купувачите платения задатък от 26 404 лв., който има характер на аванс и да
заплатят на ищците неустойка в размер на 3000 лв. до 02.12.2022 г. (който
размер на неустойката е по-нисък от първоначално уговореното, връщане на
двоен задатък, при който неустойката възлиза на сума в размер на 26 404 лв.),
но само при условие, че ответниците длъжници изпълнят по начина и в
сроковете, уговорени в споразумението, а именно заплатят и двете суми
26 404 лв. и 3000 лв., в уговорените срокове. При неизпълнение, каквото се
установява, ответниците не са платили уговорената в значително по-нисък
размер неустойка от 3000 лв., то за кредитора възниква правото да търси
първоначално уговорения с договора размер.
Зачитането на материалноправния ефект на тази сделка с оглед целта й
да внесе определеност и яснота в отношенията на страните, като се сложи
край на правния спор, предпоставя валидност на споразумението, от което се
извежда спорното право.
Невярно е възражението във въззивната жалба, че след като договорът
вече е прекратен, купувачът не може да се позовава на клаузата относно
връщането на задатъка в двоен размер.
8
Първо както е посочено многократно по-горе в настоящите мотиви,
спорното право се извежда от споразумението от 03.11.2022 г.
А на второ място, съобразно съдебната практика, създадена по реда на
чл.290 от ГПК, така напр. Решение № 37 от 23.03.2021 г. по гр.д. № 2189/2020
г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС, задатъкът има гаранционна и обезщетително-
наказателна функция, която се изразява в правото на изправната страна да
иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата го страна е
неизправна, което право изправната страна може да упражни само след като
се откаже или развали сключения договор, по който е даден задатъка.
Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат само на въззиваемите
страни, а именно 3 000 лв. заплатено от тях адвокатско възнаграждение,
доказано, съобразно представения договор за правна помощ пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4933/23.08.2024 г., постановено по гр.д.№
13027/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 1-6 състав.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН **********, Д. А. Г., ЕГН ********** и Д. Д. Г.,
ЕГН **********, и тримата с адрес: *** да заплатят на основание чл.78, ал.3
от ГПК на И. И. Ц., ЕГН **********, гр.*** и на Д. П. Б., ЕГН **********,
адрес: ***, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Узунджовска“ №12,
ет.5, офис 507, адвокат А. сумата от 3 000 лв. (три хиляди лв.), разноски
направени от въззиваемите пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10