№ 422
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000953 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД,ЕИК *********,гр. София, бул. “Витоша” № 89Б против Решение № 1079/30. 07.2024 г.
по т. д. №734/22г. на СГС ,с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Джамби груп
999“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата
от 145667 лева - частичен иск от главница в размер на 174208 лева, представляваща
неплатената от ответника, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка
„Комфорт за бизнеса“ - застрахователна полица № 0350947100008351, с валидност от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., част от дължимото застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие - пожар, настъпил на 28.04.2021 г., ведно със законната лихва от
20.04.2022 г. до окончателното изплащане и на основание 409 от Кодекса за застраховането,
сумата от 2508.71 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 145667 лева,
начислена за периода от 17.02.2022 г. до 19.04.2022 г. вкл. както и направените по делото
разноски.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на
решението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с
което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се направените по делото
разноски.
По делото е постъпил отговор от „Джамби груп 999“ ООД, ЕИК ********* ,в който,по
1
изложените съображения, се претендира неоснователност на жалбата.Иска се обжалваното
решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Делото е образувано и по частна жалба от “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД,ЕИК
********* против Определение № 3847/07.10.24 г. по т.д. 734/22г. по описа на СГС,с което
молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му е отхвърлена като
неоснователна.В частната жалбаса развити съображения относно незаконосъобразността на
определението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено
определение,с което молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му
относно разноските бъде уважена.
Постъпил е отговор на частната жалба от „ДЖАМБИ ГРУП 999“ ООД, в който се
подържа законосъобразност на постановеното определение.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Ищецът
„Джамби груп 999“ ООД против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.Подържа се в исковата
молба,че между страните е сключена имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“, със
срок на валидност от 18.07.2020 г. до 17.07.2021 г. като в срока на действие на
застрахователната полица, на 28.04.2021 г. е настъпило застрахователно събитие – пожар в
ресторант „Чевермето“, находящ се в гр. Несебър,който бил застрахован.Ответното
дружество било уведомено за щетата, за което е образувана щета, по която е платена сума в
размер на 315 791.68 лева, която според ищецът е недостатъчна да покрие действително
нанесените от застрахователното събитие щети и които според него възлизат на сумата от
490 000 лева. Иска се да бъде постановено решение,с което ответникът бъде осъден да му
заплати застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 111220021017119 в
размер на 145 667 лева, представляващо частичен иск от главница в размер на 174 208 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2508.71 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 17.02.2022 г. до 19.04.2022 г.
Ответникът е оспорил предявените искове,като е подържал,че с изплащането на
посочената по-горе сума е изпълнил изцяло задълженията си по договора.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че между тях е сключена
застрахователна полица „Комфорт за бизнеса“ № 111220021017119 от 14.07.2020 г. за
имуществено застраховане “пожар и други опасности” на ресторант, находящ се в гр.
Несебър, ул. „Морска“ № 5,както и намиращите се в него машини,
съоръжения,оборудване,стоково-материални запаси. Застрахователните суми, определени на
база действителната стойност на имуществото е 410 000 за търговския обект; 40 000 лева за
машини, съоръжения и оборудване и 40 000 лева за стоково-материалните запаси. По
2
полицата подлежат на обезщетяване и други разходи, необходими за ограничаване на
вредите от настъпилото застрахователно събитие и/или отстраняване на последиците от
него, които са в общ размер до 5 процента от застрахователната сума, но не повече от 50 000
лева. Полицата е сключена със срок на застрахователно покритие от 18.07.2020 г. до
17.07.2021 г.На 28.04.2021 г. в срока на договора е настъпил покрит от застраховката риск –
пожар. Въз основа на подадено уведомление за настъпилата щета, застрахователят е
образувал преписка по щета № 11122132103395/2021 г, по която на 17.02.2022 г. е изплатил
на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 315 791.68 лева. С писмо с
изх. 0-92-3886/22.03.2022 г. застрахователят е обяснил, че платеното застрахователно
обезщетение по щетата е в размер на 315 791.68 лева и е определено въз основа на
констатациите от извършения оглед на увреденото и/или унищожено имущество.За група
имущество „сгради“ изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 247 351.66
лева, при претендирано от застрахованото лице такова от 274 789.09 лева; за група „машини,
съоръжения и оборудване“ изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 16 961
лева, определено при условията на тотална щета, при претендирано от застрахованото лице
такова от 73 628.88 лева; за група „стоково-материални запаси“ изплатеното застрахователно
обезщетение е в размер на 40 000 лева, съобразено с максималната застрахователна сума
уговорена за това имущество с полицата, при претендирано от застрахованото лице такова
от 130 577.79 лева; за група „други разходи“ е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 12 658.92 лева. От определеното като дължимо застрахователно обезщетение е
приспадната стойността на получената по фактура за предаден скрап сума в размер на 1
179.90 лева. Ответникът не е изпълнил възложеното му от съда,с определение от 16.02.23г.
по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК задължение да представи преписката по щета №
11122132103395/2021 г. От заключението на назначената по делото по съдебно-оценителната
експертиза, което се установява, че след анализ на представените по делото писмени
доказателства и предоставените за изготвяне на заключението от ответника документи
вещото лице е дало заключение, че действителната стойност на застрахованото имущество
към датата на настъпване на застрахователното събитие 28.04.2021 г. възлиза на 540 558.30
лева, както следва: търговски обект – 370 700 лева; машини, съоръжения и оборудване –39
280.51 лева и стоково-материалните запаси 130 577.79 лева. Изводите относно степента на
увреждане на търговския обект вещото лице е направило въз основа на вписаните
констатации в изготвения предварителен доклад за установени щети от наетия от
застрахователя външен експерт „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, както и изготвения
снимков материал към този доклад. По отношение на сградите в този доклад са описани
щети, които обосновават извод, че е увредена изцяло дървената конструкция, всички
инсталации, довършителните обработки на масивните постройки, облицовки, настилки,
дограми и т.н., като единствено част от стоманобетоновата конструкция на постройките е
налице. От изготвените към доклада снимки вещото лице констатира, че тези конструкции са
обгорели, но не са съборени и евентуално биха могли да се обследват, след което да се
прецени от инженер- конструктор доколко е годна останалата след пожара конструкция да
изпълнява своите носещи функции. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
3
възможността останалите след пожара обгорели стени да се използват по предназначение,
след извършване на ремонт съдът е приел,че направения от вещото лице извод, че не е
налице тотална щета по отношение на търговския обект е единствено фактическа
констатация, която не съответства на възприетата в чл. 10.1 от ОУ хипотеза тотална щета
поради това,че липсват представени по делото документи, от които вещото лице да
определи конкретна стойност, която да е необходима за възстановяване на тази стоманено-
бетонна конструкция. Поради това съдът е приел,че машините, съоръженията и
оборудването, както и стоково-материалните запаси са унищожени и за тях е налице
„тотална щета“.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че от представените по делото
доказателства е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение в срока
на застрахователно покритие на което е настъпило застрахователно събитие пожар.
Настъпването на застрахователното събитие и обстоятелството, че това е станало в рамките
на срока на действие на застрахователния договор не е спорно между страните. Спорно
между страните се явява обстоятелството дали с изплащането на това застрахователно
обезщетение застрахователят е изпълнил изцяло поетото с договора за застраховка
задължение и какъв е характерът на нанесените на застрахованите вещи вреди и техният
размер. Съдът е приел,че при имущественото застраховане застрахователната сума
представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя,
максималната граница на неговата отговорност, а не дължимото от него при всички случаи
обезщетение, т.е. застрахователят дължи по принцип само стойността на действително
претърпяната вреда, определена към датата на събитието, но не по-голяма от уговорената в
договора застрахователна сума. С процесния застрахователен договор, страните са
уговорили действителна, а не възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 от КЗ.
Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на една вещ при
настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, които следва да се заплатят за
извършване на ремонт по възстановяване на щетите по нея.Съдът е приел,че заключението
на вещото лице се установява, че стойността на дължимото от застрахователя обезщетение
за нанесените от процесното застрахователно събитие щети възлиза на 449 980.51 лева. По
отношение действителната стойност на нанесените щети на обекта,съдът, отчитайки
поведението на ответника по чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК във връзка с непредставянето
на преписката по щетата,за което е бил задължен с нарочно определение,е приел, че в случая
е налице „тотална щета“ по отношение на търговския обект и дължимото застрахователно
обезщетение за него следва да се определи по реда т. 10.1.1. от ОУ в размер на
действителната стойност на увреденото или унищоженото имущество непосредствено преди
настъпването на вредата. Съдът е приел,че при така установената стойност за отстраняване
на щетите в размер на 449 980.51 лева, която попада в рамките на уговорената с договора
застрахователна сума за недвижимото и движимото имущество, следва да се приеме, че
ответникът дължи на застрахованото лице обезщетение от общо 449 980.51 лева,поради
което следва да бъде осъден да заплати на ищеца разликата между тази сума и заплатеното
от него обезщетение в размер на 303 132.76 лева,която разлика е в размер на 146 847.75
4
лева.Съдът е приел,че от която сума следва да се прихване приспадната сума получена от
ищеца за скрап в размер на 1 179.90 лева,при което се получава оставаща като дължима на
застрахованото лице сума в размер на 145 667.85 лева. Съдът е приел,че от платената от
застрахователя общо сума от 315 791.68 лева не следва да се приспада сумата от 12 658.92
лева, платена за възстановяване на други разходи на застрахования, поради това,че предмет
на спора между страните е единствено размера на дължимото обезщетение за нанесените на
застрахованото имущество от пожара щети.С оглед на това съдът е уважил предявения иск
за сумата 145 667.85 лева.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 409 от КЗ вр. чл. 86, ал. 2 от ЗЗД
съдът е приел,че съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, който не
може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. На основание чл. 108, ал. 1 от КЗ,
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за застраховки, сред които попада
и процесната в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106
от КЗ. Същият срок за заплащане на застрахователното обезщетение е предвиден и в
приложимите към процесната застрахователна полица общи условия /т.10.12 от ОУ/.С оглед
представените по делото писмени доказателства и след прилагане на неблагоприятните
последици от неизпълнението на ответника на възложеното му задължение по чл. 190 от
ГПК да представи преписката по щетата,съдът е приел, че към датата на плащане на част от
дължимото застрахователното обезщетение по процесната щета – 17.02.2022 г. предвиденият
в закона и ОУ 15-дневен срок е изтекъл и застрахователят е следвало да извърши плащане
на тази дата на цялото дължимо по щетата застрахователно обезщетение.Поради това съдът
е приел,че ответника е изпаднал в забава от 17.02.2022 г. на задължението си да заплати
остатъка от дължимото застрахователно обезщетение от 145 667 лева за периода от
17.02.2022 г. до 19.04.2022 г. законната лихва, която е изчислил върху размера на уваженото
главно вземане от 145 667 лева,с помощта на онлайн лихвен калкулатор, възлиза на 2 508.71
лева.С оглед на това съдът е уважил иска за законната лихва.
С решението съдът е присъдил и направените такива за заплатена държавна такса в
размер на 5927.03 лева , за заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 800
лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лева. Съдът е разгледал
направеното от ответника искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съдът е приел,че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение от 9500 лева за исковото производство не се явява
прекомерно с оглед размера на предявените искове и характера и сложността на делото
/включително и при съобразяване, че част от включените в предмета на доказване факти са
приети за безспорни между страните/, продължителността на производството и броя на
проведените открити съдебни заседания и извършените от упълномощения представител на
ищеца процесуални действия.
След постановяване на решението, по делото с молба с от 27.08.2024 г. ответникът е
поискал да бъде изменено постановеното по делото решение в частта с разноските, като
5
присъдените на ищеца адвокатски разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени
като прекомерни, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Препис от тази молба е връчен на ищеца,който,в представения отговор е оспорил
същата.
С постановеното и обжалвано определение съдът е приел,че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 9500 лева за исковото производство не е прекомерно с оглед
размера на предявените искове и характера и сложността на делото /включително и при
съобразяване, че част от включените в предмета на доказване факти са приети за безспорни
между страните/, продължителността на производството и броя на проведените открити
съдебни заседания и извършените от упълномощения представител на ищеца процесуални
действия. Предвид така възприетата фактическа и правна сложност на делото и като е взел
предвид средния размер на уговаряните адвокатски възнаграждения по други дела на
състава, със сходна цена на иска като настоящето, съдът е отхвърлил възражението на
ответника за прекомерност като неоснователно, поради което дължимите на ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение следва да останат в присъдения със решението размер.
При разглеждането на делото пред САС е назначена съдебно-техническа експертиза,която е
изпълнена от вещото лице И. С..Съгласно представеното заключение действителната
стойност на щетата по отношение увредените сгради /група сгради/, към датата на
застрахователното събитие, като се приложи процент на амортизация и се вземе предвид
възрастта и вида на сградите е 541 047,87лв.Съгласно заключението е действителната
стойност на всеки конкретен увреден актив от група „машини,съоръжения и оборудване“
към датата на събитието на база балансовата им стойност - 40 592,88 лв. с условен процент
овехтяване и амортизация.Вещото лице е посочило,че поради липса на информация относно
марка, мощност, година на произвадство и придобиване на отделните позиции в групата
МСО е нереално да се опредя стойност за всеки един от тях поотделно и поради тази
причина те са изчислени при определяне СПС на ЗОХ като работещо предприятие, на база
балансовата им стойност 40 592,88 лв. с условен процент овехтяване и амортизация.
В проведеното на 18.06.25г. открито съдебно заседание вещото лице С. е заявила,че
вещната стойност на сградите в основното заключение я е посочила на стр. 130 от делото и
тази стойност следва да се получи като 415 589,17 лева се извади стойността на
оборудването, което е на стойност 30 444,66 лева – това е вещната стойност на сградата /т.е.
разликата е 385 144,51лв./.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е
валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя
оплаквания в жалбата.
Подържа се в жалбата,че в постановеното решение СГС неправилно приел наличието на
„тотална щета“ по отношение на застрахованите сгради, като този извод бил „неясен и
6
противоречив“ и не кореспондирал със заключението на вещото лице.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно. В обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е основал своя извод с оглед дефиницията в т. 10.1 от
Общите условия към застрахователната полица. Според тази клауза, „тотална щета“ е
налице не само при пълно физическо унищожение, но и в случаите, когато разходите за
извършване на ремонт превишават възстановителната/действителната стойност на
застрахованото имущество към датата на събитието-т.е. от значение за определяне дали е
налице тотална щета от значение е не дали някаква част от конструкцията е останала
физически да съществува, а дали нейното възстановяване е икономически оправдано.
От основно значение за решаване на настоящия спор е обстоятелството,че жалбоподателя
,въпреки изричното му задължаване от съда по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК не е представил
пълната преписка по образуваната щета. С оглед съществуващата практика на
застрахователите в тази преписка следва да се съдържат всички огледи, доклади
(включително този на наетия от тях комисар OQQSA) и евентуални конструктивни
становища. С оглед на непредставянето на преписката СГС напълно законосъобразно е
приложил санкционната норма на чл. 161 от ГПК, като е приел за доказани фактите, които
ищецът е целял да установи с това доказателство - а именно, че останалата след пожара
конструкция не е годна за използване по предназначение и ремонтът и е икономически
неизгоден.Назначеното в първата инстанция вещо лице е констатирало, че обгорелите
стоманобетонни конструкции „ евентуално биха могли да бъдат обследвани, след което да се
прецени от инженер-конструктор доколко е годна останалата след пожара конструкция“. В
тежест на застрахователя е да докаже, че евентуалния ремонт е на първо място възможен и
на второ - по-евтин. С оглед непредставянето на преписката по щетата от страна на
застрахователя-настоящ жалбоподател ,законосъобразно е приетото от съда,че е налице
„тотална щета“.
В жалбата,по която е образувано делото се подържа,че даданета оценка от вещото лице
на увреденото оборудване е неправилна.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.И вещото лице
назначено пред първата инстанция,и в.л. в настоящата инстанция са представили
заключения,които са близки по стойност .Съгласно представеното в първата инстанция
заключение стойността на търговския обект към датата на застрахователното събитие е
370 700лв.,а стойността на увредените вещи от група „Машини ,съоръжения и оборудване“ е
39 280,51лв.Съгласно представеното пред настоящата инстанция заключение стойността на
търговския обект към датата на застрахователното събитие е 385 144,51лв.,а стойността на
увредените вещи от група „Машини ,съоръжения и оборудване“ е 40 592,88лв.
Възраженията на жалбоподателя са основно във връзка с използвания метод на оценка
на увреденото имущество използван от днете вещи лица.
Съдът счита,че възраженията са неоснователни. Затруднението да се даде индивидуална
оценка за всеки актив поотделно (марка, модел, година на придобиване) произтича пряко от
7
застрахователното събитие. Както е посочено в Удостоверение от РУ-Несебър, при пожара е
изгорял целият архив на счетоводната документация на въззиваемото дружество за периода
от 2001 до 2019г. Съдът счита,че от това обстоятелство /че е изгорял архива,поради което не
може да се индивидуализират изгорелите вещи/ застрахователят не може да черпи изгодни
за себе си права от този факт. Вещото лице С. заявява в съдебно заседание, че не може да
оценява вещи, за които няма никакви данни за технически им параметри. Следва да се има
предвид,че допълнително затруднение, в случая,произтича и от действията на настоящия
жалбоподател в процеса.В хода на делото съдът е дал указания на ответника-настоящ
жалбоподател, да представи по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК цялата преписка по щета №
11122132103395/2021 г., като го е предупредил за последиците, които ще настъпят по чл. 161,
във вр. с чл. 190, ал. 2 от ГПК. Въпреки това, ответникът не е изпълнил указанието на
съда.Поради това законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 161, във вр. с чл.
190, ал. 2 от ГПК и е приел, че в случая е налице „тотална щета“ по отношение на
търговския обект и дължимото застрахователно обезщетение за него следва да се определи
по реда т. 10.1.1. от ОУ в размер на действителната стойност на увреденото или
унищоженото имущество непосредствено преди настъпването на вредата.
Законосъобразно съдът се е базирал на установения от вещото лице общ размер на щетите в
размер на 449 980.51 лв.. От тази сума правилно е приспаднал изплатеното от
застрахователя обезщетение за имуществени вреди, което е 303 132.76 лв. (тъй като общо
изплатените 315 791.68 лв. включват и 12 658.92 лв. за „други разходи“, които не са предмет
на настоящия спор),както и стойността на получените суми за скрап в размер на 1 179.90
лв.. Така полученият остатък от 145 667.85 лв. съответства на уважения частичен иск за 145
667 лв.
Неоснователно се явява възражението на ответната страна, че изплатеното от страна на
застрахователя обезщетение в размер на 315 791.68 лева представлява действителния размер
на вредите към датата на настъпване на събитието. В тази връзка се посочва, че
действителната стойност на търговския обект била определена на база окрупнена цена за
изграждане на кв. м. с приложена обезценка предвид възрастта и вида на сградите. Излагат
се още твърдения, че застрахователят носи отговорност единствено за възстановяване на
щети, възникнали в пряка причинно-следствена връзка с конкретно събитие, имащо
характер на застрахователно, но не и за извършване разходи за основен ремонт и цялостно
обновяване на застрахованото имущество.
Съдът е направил законосъобразен извод, като е приел, че видно от сключения
застрахователен договор, страните са уговорили действителна, а не възстановителна
стойност по см. на чл. 400 от КЗ. Съдът правилно е изложил, че действителната стойност на
претърпяната вреда, вследствие на увреждане на една вещ при настъпило застрахователно
събитие, е равна на средствата, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по
възстановяване на щетите по нея. По дефиниция при застраховането по действителна
стойност застрахователната сума на обекта е равна на неговата действителна стойност към
момента на сключване на застрахователния договор. Действителната стойност на
8
имущество,което е употребявано до настоящия момент, се определя, като от неговата
възстановителна стойност се приспадне амортизацията. В тази връзка е и изготвената по
делото експертиза, която е приета и неоспорена от страните. Вещото лице е изчислило, на
базата на представените по делото доказателства и доклад, изготвен от застрахователя, че
стойността на дължимото от застрахователя обезщетение за нанесените от процесното
застрахователно събитие щети възлиза на 449 980.51 лева.
В хода на съдебното дирене, експертът е отговорил на поставени към въпроси по следния
начин: по отношение на приложения метод вещото лице е обяснило защо не е работило с
метода на сравнителните аналози, а е използвало метода на вещната стойност, т. нар. метод
на амортизирана възстановителна стойност, тъй като задачата е била да се определи
действителната стойност при настъпване на застрахователното събитие и е използвало
строителната стойност за аналогични видове постройки и сгради. Вещото лице е обяснило,
че отново има пазарно отразяване на стойността, но тя е съобразена със строителната
стойност на обекта, а не с продажбата на аналогични обекти като пазар. Вещото лице
допълнително е пояснило, че стойността на имуществото се установява по фактура или по
ценоразпис, или по каталог, или с експертна оценка на застрахователя. В случая вещото
лице е използвало каталог на строителни видове обекти, като е взела от този каталог
стойността за изграждането, за построяването на съответната сграда. Също така, вещото
лице е посочило, че е начислено овехтяване, тоест има амортизация на актива на
недвижимия имот.Вещото лице е дало обяснения, че относно степента на увреждане е
използвала Доклад за установени щети, изготвен от наетата от застрахователя фирма „О Кю
Кю Ес Ей България“ ЕООД и че относно част от стоманобетоновата конструкция на
постройките се вижда на снимките и че трябва да се обследват допълнително от инженер-
конструктор, който да прецени доколко е годна конструкцията след пожара и може ли да
изпълнява своите носещи функции, доколкото по делото липсва такъв документ и вещото
лице не може да прецени.
Подържа се от жалбоподателя,че вещото лице е използвало неправилен метод при
изчисленията и че стоманено-бетоновата конструкция може да се използва в някаква степен,
което би повлияло на оценката, което възражение е неоснователно.Изчисленията са
направени от вещото лице на базата на доказателствата по делото и в съответствие с
установените стандарти за оценка на възстановителната стойност на застрахованото
имущество, като е приспадната амортизацията. В подкрепа на коректността на използвания
метод е и докладът за установени щети, изготвен от застрахователя, който е представен като
доказателство по делото. В него независимият оценител, извършил изчисленията, въз основа
на които застрахователят е направил плащане, е използвал същия метод като вещото лице -
амортизацията е приспадната от възстановителната стойност.
По отношение на група „Машини, съоръжения, оборудване“, становището на вещото лице,
както и на самия застраховател е, че цялото имущество е погинало в следствие на пожара и е
налице „тотална загуба“. След приспадане на амортизацията, експертът е определила, че
действителната стойност на имуществото от тази група е в размер на 39 280 лв.
9
Законосъобразен е извода на съда,че е налице хипотезата на т. 10.1.1 от ОУ на
застрахователя, а именно, че застрахователното обезщетение следва да се определи по този
ред поради наличие на тотална щета. В т. 10.1. е посочено, че база за определяне на
застрахователното обезщетение е размерът на вредата към датата на настъпване на
застрахователното събитие, определен въз основа на: т. 10.1.1. при тотална загуба -
възстановителната/действителната стойност на увреденото или унищоженото имущество
непосредствено преди настъпването на вредата; т. 10.1.2. при частична вреда - необходимите
разходи за труд, материали и начисления за извършване на ремонт, т.е. за възстановяване на
имуществото във вид и състояние, в което то е било към датата на настъпване на
застрахователното събитие. В случай че разходите за извършване на ремонт
превишават възстановителната/действителната стойност на застрахованото имущество към
датата на настъпване на застрахователното събитие, налице е тотална загуба и
обезщетението се изчислява по т. 10.1.1. от настоящия раздел.
Съдът счита,че направените възражения от жалбоподателя за неправилно изпозван метод на
оценка от страна на вещото лице е неоснователно. Застрахованият обект е ресторант и по
своята същност представлява актив,който генерира приходи. Неговата стойност не е просто
сбор от стойността на тухлите, керемидите и оборудването, а се определя от способността
му да функционира като бизнес. Вещото лице назначено в настоящата инстанция – С. е дала
обяснение че „те /изгорелите вещи/ в съвкупност вършат работа на ресторант “ и че за такъв
обект е стандартно и правилно да се приложи, както метод на чистата/вещната стойност,
така и метод на приходната стойност, като се определи средно претеглена стойност.С оглед
на това съдът счита,че подържания от жалбоподателя „разходен подход“ за оценка на
съвкупността от вещи,представляваща ресторанско оборудване,което носи приход е в пряко
противоречие с приетия в договора принцип за пълно обезщетение.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на частна жалба против Определение № 3847/07.10.24 г. по т.д. 734/22г. по
описа на СГС,с което молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му е
отхвърлена
За да се произнесе по частната жалба съдът взе предвид следното:обжалваното решение
исковете за главница и лихва са уважени изцяло. Според Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, минималният размер на възнаграждението по предявения иск , който е с материален
интерес от 145 667 лева главница и 2 508,71 лева лихва за забава, е 10 577 лв.При това
положение присъденият адвокатски хонорар в размер на 9 500 лв. не е завишен, а е
съобразен с изискванията, определени в наредбата,като дори и под минималния
размер.Съдът счита,че от обстоятелството,че делото не е със сравнително голяма фактическа
и правна сложност,както и от това,че производството се е развило в две съдебни заседания
не може да се направи извод,че следва да се присъди под минимума,който е предвиден в
наребтата,което е и недопустимо,предвид разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК.
С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
10
По разноските
Предвид решението по спора и на основания чл.78,ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на
10 500лв. за които разноски по делото са представени доказателства за извършването им
/лист 160 и 161/.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1079/30. 07.2024 г. по т. д. №734/22г. на СГС.
Потвърждава Определение № 3847/07.10.24 г. по т.д. 734/22г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Джамби
груп 999“ ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 10 500лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11