№ 1410
гр. Велико Търново, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Г. Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Гражданско дело № 20234110101173 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. К. срещу К. Н. К., с
която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак. С
молбата се претендира упражняването на родителските права спрямо родените от
брака деца да бъде предоставено на ищцата, при която да бъде и тяхното
местоживеене, като за ответника бъде определен режим на лични отношения и
последният да заплаща месечни издръжки за децата.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи и че от брака им са родени две деца
– малолетните Г. К.ов К. и Н. К.ов К.. Заявява, че отношенията между страните
през последните пет години са нетърпими, а конфликтите – ежедневие, като дори
е имало период на продължителна фактическа раздяла. Счита, че в отношенията
им е настъпило пълно физическо и духовно отчуждение, което не може да бъде
преодоляно. Сочи, че е в прекрасни отношения с децата си и реално тя е
родителят, който се грижи за тях, а ответникът е осъждан многократно и същият е
започнал нова работа, свързана с продължителното му отсъствие.
Ответникът оспорва твърденията, че в последните пет години отношенията му
с ищцата са нетърпими, че двамата са в ежедневни конфликти и че между тях е
имало период на фактическа раздяла, още по-малко продължителна, в смисъл на
прекратена емоционална общност. Заявява, че преди шест години ищцата го е
поставила пред свършения факт, че желание да работи в Германия, както и че от
1
тогава същата пребивава преимуществено в тази държава и отсъства от страната в
продължение на месеци, завръщайки се периодично за период от две седмици до
около един месец. Оспорва да е демонстрирал склонност към физическо насилие и
да е имал унизително отношение спрямо ищцата, а напротив – твърди, че е
положил и че продължава да полага усилия, за да убеди ищцата, че заради децата
е готов да продължат брачния си живот, ако същата сподели усилията му за
запазване на брака. Оспорва, че единствено ищцата е полагала грижи за
отглеждането на децата, като сочи, че тя се завърнала в страната през м. март 2023
г. и във връзка с намерението й да представи действителната ситуация в
благоприятна за нея светлина е започнала работа по трудов договор при
работодател, който е в близки отношения с родителите й, без реално да изпълнява
трудови функции. Заявява, че в действителност той отглежда, издържа и
възпитава децата си и това е положението от години. Не оспорва, че работи в
транспортна фирма и че е имал няколко задгранични пътувания, но сочи, че
същите са инцидентни и няма да бъдат постоянна практика за в бъдеще. На свой
ред, сочи, че при употреба на алкохол ищцата има конфликтно поведение
спрямо децата, използва крайно неподходящ тон към тях и с държането си
притеснява същите до степен да са в психологически дискомфорт. Изразява
становище за прекратяване на брака по взаимно съгласие, но счита, че ако такова
съгласие не е налице бракът следва да бъде прекратен по вина на ищцата. Заявява
желанието си при прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен,
упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде възложено
на него.
Наред с отговора на исковата молба е подаден и насрещен иск от ответника
срещу ищцата, в който се излагат твърдения, идентични с изложените в отговора
на исковата молба, като се моли упражняването на родителски права по
отношение на родените от брака деца да бъде предоставено на бащата, при когото
да живеят децата, да бъде определен режимна лични отношения с майката и
последната да бъде осъдена да заплаща на синовете си месечни издръжки.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че
страните са съпрузи, като бракът им е сключен на 24.4.2010 г. в гр. Велико
Търново.
2
От брака на страните са родени две деца – малолетният Г. К.ов К., роден на
23.8.2010 г. и малолетният Н. К.ов К., роден на 16.12.2013 г.
В показанията си св. А. Т. – приятел на семейството, споделя, че преди около
5-6 години ищцата е започнала работа в чужбина, поради което е отсъствала от
семейното жилище за около месец и половина-два, след което се е прибирала в
страната за няколко месеца и после пак е заминавала да работи. Заявява, че това
начинание на ищцата е било предприето със съгласието и подкрепата на
ответника, а средствата, реализирани от съпругата в чужбина, са влагани в
семейството и най-вече за нуждите на децата. Сочи, че през този период грижите
за децата са полагани от ответника, който е подпомаган от бабата по майчина
линия. Твърди, че тази година ищцата не е ходила да работи в чужбина, както и че
понастоящем ответникът е международен шофьор.
В показанията си св. Т. Г. – брат на ищцата, заявява, че през последните
години отношенията между страните са все по-влошени, а причината за това е, че
сестра му е отказала да заплаща задълженията на ответника към трети лица.
Потвърждава казаното от св. Т. относно работата на ищцата в чужбина, като
уточнява, че контрактите й са били двумесечни, но сестра му е изпълнявала
нормата си за месец и половина и се връщала обратно в страната. Твърди, че
ответникът е бил съгласен с това ищцата да работи в чужбина, като сочи, че
реализираните от същата средства са влагани в семейството и по-конкретно за
изплащането на жилището, в което живеят страните. Заявява, че в периодите, през
които сестра му е отсъствала от страната, активни грижи за децата е полагала
майка им, доколкото ответникът е бил трудово ангажиран. Потвърждава, че тази
година ищцата не е ходила да работи в чужбина, доколкото ответникът е шофьор
на камион и отсъства от дома им.
Св. В. М. – приятел на семейството, заявява, че основната причина за
неразбирателството между страните е липсата на достатъчно средства. Сочи, че
преди години ответникът й е споделил, че ищцата работи в чужбина, че той е
добре и че се справя с децата, а съпругата му изкарва добри пари и се прибира
често. Потвърждава казаното от св. Т. и св. Г., че при отсъствията на ищцата от
страната ответникът активно е подпомаган в грижите за децата от бабата по
майчина линия, че през тази година съпругата не е ходила да работи в чужбина, а
понастоящем ответникът е международен шофьор. Споделя, че ищцата е по-
строгият от двамата родители и помага на децата за училище, но не отрича, че
ответникът е добър баща. Потвърждава казаното от св. Г. за това, че ответникът
има парични задължения към трети лица.
3
Св. Е. К. – майка на ответника, заявява, че при разговори с децата на страните
по-голямото от тях й е споделило, че родителите му много се карат, но не знае
какви са конкретните им проблеми. Твърди, че когато ищцата е била в чужбина е
помагала в грижите за децата, като споделя, че отношенията между сина й и
децата са разкошни. Потвърждава, че при отсъствията на ищцата от страната
грижи за децата е полагала и бабата по майчина линия, както и че понастоящем
синът й е международен шофьор.
Според изготвения социален доклад пред социалните работници ищцата е
споделила, че с ответника нямат взаимоотношения от пет години и съжителстват
като съквартиранти. Заявила е, че ответникът се държи с нея унизително в
присъствието на децата, но е признала, че същият е добър баща, макар да има
задължения, които я притесняват. На свой ред, ответникът е заявил, че
проблемите между съпрузите се коренят в това, че той не знае каква е
ангажираността на ищцата в чужбина, кога ще пътува и за какъв период от време.
Споделил е, че от края на м. януари 2023 г. има нова работа, свързана с пътувания
в чужбина, което пък ограничава пътуванията на ищцата. Посочил е, че през
последните години ищцата прекалява с алкохола, че децата се страхуват от нея и
че е намирал в жилището им остатъци от наркотици. В доклада е посочено
наличието на емоционална връзка между децата и родителите, както и такава
между двете деца. Заключено е, че в интерес на децата е пълноценното общуване
и с двамата родители с цел запазване на връзката родител – дете.
Изслушан в открито заседание малолетният Г. К. заявява, че от началото на
2017 г. майка му е започна да пътува за Германия, за да работи, но не знае какво
точно. Споделя, че в чужбина майка му е стояла около 2-3 месеца, след което се е
връщала в България, стояла е около месец и отново е заминавала. Сочи, че
понастоящем баща му е шофьор, като една седмица е в чужбина и 5-6 дни в
страната. Заявява, че докато майка му е била в чужбина, за него и за брат му се е
грижел баща им и от време на време баба им по майчина линия, а че сега за тях се
грижи майка им. Потвърждава казаното от свидетелите, че страните често се
карат, но не знае за какво. Изразява предпочитание да остане с баща си, защото
отношението на последния към него и към брат му е по-добро, а майка му е по-
строга.
Малолетният Н. К. потвърждава, че е имало периоди, в които майка му е била
в чужбина, като и той заявява, че не знае какво е правила там. Твърди, че през
това време за него и брат му се грижел баща им, а майка им се обаждала и
4
изпращала пари. Сочи, че към момента майка му работи в България, а баща му е
шофьор на камион.
Относно развода:
Съобразявайки твърденията на страните, споделеното от техните деца,
показанията на разпитаните свидетели, както и изложеното в социалния доклад,
съдът намира, че предявеният иск за развод поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е доказан по основание. От анализа на всички изброени
доказателства следва да се направи извод, че в отношенията между съпрузите от
години липсва взаимна привързаност, че от продължително време всеки от тях
води самостоятелен начин на живот, както и че е налице непоправимо
разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се
възстанови нормалното й съдържание. Съжителството на съпрузите в едно
жилище, само по себе си, не променя състоянието на установена на практика
фактическа раздяла и емоционално отчуждение, които обезсмислят брачната
връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и
настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на
брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
Съобразявайки събраните доказателства, съдът не се установява някой от
двамата съпрузи категорично да е проявил безотговорност или неза-
интересованост към семейството и към общите им деца, с което да е станал
единствената причина за настъпилото отчуждение. С оглед събраните
доказателства, съдът приема, че и двете страни са допринесли за настъпилия
разрив в отношенията им. В тази връзка опровергано от ангажираните гласни
доказателства е твърдението на ответника, че ищцата го е поставила пред свършен
факт относно желанието си да работи в Германия. Напротив, от цялостния анализ
на свидетелските показания се установява, че ответникът, поне първоначално, не е
имал нищо против ищцата да работи в чужбина, а дали след време тази трудова
ангажираност е довела до неразбирателство между страните, дори да беше
установено, не може да се вмени единствено във вина на съпругата. Недоказано
остана и твърдението, че при употреба на алкохол ищцата има конфликтно
поведение спрямо децата, че използва към тях крайно неподходящ тон и че с
държането си притеснява същите до степен да са в психологически дискомфорт.
Единствените данни в тази насока се съдържат в споделеното от малолетния Н.
К., който заявява, че майка му пие повече от баща му, но нищо повече.
Относно родителските права:
Съдът намира за основателно искането на ищцата упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца да бъде предоставено
на нея. За до достигне до този извод, съдът съобразява три основни обстоятелства
– трудовата ангажираност на всеки от съпрузите, наличието на подкрепяща среда,
както и родителския им капацитет. В тази връзка, на първо място, съдът
съобразява, че понастоящем бащата е шофьор на камион, чиито режим на работа
включва продължително отсъствие от страната, а майката работи като
счетоводител и не й се налага да отсъства от дома си. На второ място, съдът
съобразява, че при отглеждането на децата ищцата би имала значителна подкрепа
от своите родителите, които живеят в непосредствена близост до жилището на
страните. Такава подкрепа при отглеждането на децата, особено от страна на
5
бабата по майчина линия, семейството има и към момента, като този факт се
установява по безспорен начин от всички гласни доказателства. От своя страна,
бащата има подкрепяща среда в лицето на своята майка, която обаче живее в гр.
Свищов, което несъмнено е свързано с определено неудобство, най-малко с оглед
необходимостта от пътувания, преспиване в жилището на страните и пр. В тази
връзка не може да не се обърне внимание и на обстоятелството, че от
изслушването на св. Е. К. /майка на ответника/ за съда се налага извод, че същата
не е наясно в достатъчна степен с потребностите на децата, особено що се касае до
тяхното образование, поради което следва да се приеме, че ищцата несъмнено би
имала значително по-добра подкрепяща среда в лицето на своите родители и
особено в лицето на своята майка. И не на последно място, съдът отчита по-
голямата ангажираност и по-сериозното отношение на майката към възпитанието
и особено към образованието на децата, извод за което прави от ангажираните
гласни доказателства и от изслушването на малолетния Г. К.. В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи, че в никакъв случай не подценява родителския
капацитет на бащата, който капацитет по данни на незаинтересованите
свидетелки А. Т. и В. М. е на нужното ниво, но приема, че на възрастта, на която
са децата, при тяхното отглеждане и възпитание е нужна по-голяма строгост и
отговорно отношение особено към образователния процес. Действително, при
изслушването на малолетния Г. К. същият сподели предпочитанието си да остане
с баща си при развод на родителите, тъй като отношението на последния към него
и към брат му е по-добро, а майка му е по-строга. По този повод следва да се има
предвид обаче, че при вземане на решение за това кой от родителите да
упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца съдът не е
обвързан от желанието на децата, а от множество различни критерии /един от
които, разбира се, е и желанието на самото дете/. В случая съдът намира, че
желанието на едно от децата не е критерий с толкова висока относителна тежест,
така че съобразявайки същия, съдът да предостави упражняването на
родителските права на бащата. За да достигне до този извод, съдът приема, че
това желание на детето е продиктувано по-скоро от обстоятелството, че бащата е
значително по-толерантен в отношението си към децата, което обаче, с оглед
изложеното по-горе, не може да се приеме, че е в интерес на последните.
Относно режима на личния отношения:
С оглед извода на съда, че упражняването на родителските права следва да се
възложи на майката, трябва да се има предвид и необходимостта от контакт с
бащата с цел запазване на връзката с децата, като съдът намира за адекватен
следния режим на лични контакти: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 17:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; три пъти за по две седмици
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка
нечетна година по време на Коледните празници за времето от 17:00 часа на 24-ти
декември до 17:00 часа на последния официално обявен почивен празничен ден;
всяка четна година по време на Новогодишните празници за времето от 17:00 часа
на 30-ти декември до 17:00 часа на последния официално обявен почивен
празничен ден; всяка нечетна година за Великденски празници за времето от
6
17:00 часа в петък до 17:00 часа на последния официално обявен почивен
празничен ден; на рождения ден на бащата – 24-ти февруари за времето от 17:00
часа до 17:00 часа на следващия ден; както и по всяко друго време при договорка
между родителите и желание на децата.
Относно дължимата издръжка:
Нуждите на децата понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от
средства за храна, облекло, образование, здравеопазване, свободно време и от
средства, свързани със създаването на нормални битови условия за живот. Според
данните по делото /в частно заявеното от страните пред социалните работници/
бащата получава трудово възнаграждение в размер от около 2 200.00 лева, а
майката – в размер от 1 100.00 лева. Тук следва да се има в предвид, че се касае за
децата, което учат редовно, че бащата няма задължения към други свои
низходящи, както и цялостната икономическа обстановка в страната и в частност
намалената покупателна способност. При тези констатации съдът намира, че
издръжка от 300.00 лева месечно за малолетния Г. К. и издръжка в размер от
280.00 лева месечно за малолетния Н. К. се явяват адекватни и съобразени както с
възможностите на бащата, така и с нуждите на децата.
Относно семейното жилище:
Семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „А. К.ов” № 16,
Вх. А, ет. 5, ап. 20А, следва да бъде предоставено за ползване на съпругата, на
която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца. Тук съдът отново съобразява интереса на децата и най-
вече необходимостта от възможно най-малко промени в тяхното ежедневие, които
да са свързани с раздялата на родителите, а евентуалната смяна на жилищната
обстановка, с която децата са свикнали, неминуемо би се отразила допълнително
върху тяхното емоционално състояние.
Относно фамилното име на съпругата:
След прекратяване на брака съпругата следва да възстанови предбрачното си
фамилно име – Г., доколкото това е изричното желание на ищцата.
Относно издръжката на съпрузите:
Страните не си дължат издръжка един на друг, предвид липсата на искания в
тази насока.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК, по брачните дела, когато съдът
установи, че вина за разтрогване на брака имат и двамата съпрузи разноските
остават в тежест на страните така, както са ги направили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя такса за допускане на развода в размер на
50.00 лева, която следва да бъде заплатена от страните по равно.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 1 от Тарифата, ответникът следва да
заплати и сумата от 835.20 лева - държавна такса върху размера на присъдените
издръжки за децата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
7
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като дълбоко и непоправимо
разстроен, гражданския брак, сключен на 24.4.2010 г. в гр. Велико Търново,
между К. Н. К., ЕГН ********** и Д. Г. Г. /след брака К./, ЕГН **********, като
постановява, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Г. К.ов К., ЕГН ********** и Н. К.ов К., ЕГН ********** на майката Д. Г.
К. /след развода Г./, ЕГН **********, при която определя и тяхното
местоживеене.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Г. К.ов К., ЕГН
********** и Н. К.ов К., ЕГН ********** и техния баща К. Н. К., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
17:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; три пъти за по две седмици през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка нечетна година по
време на Коледните празници за времето от 17:00 часа на 24-ти декември до 17:00
часа на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка четна година
по време на Новогодишните празници за времето от 17:00 часа на 30-ти декември
до 17:00 часа на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка
нечетна година за Великденски празници за времето от 17:00 часа в петък до
17:00 часа на последния официално обявен почивен празничен ден; на рождения
ден на бащата – 24-ти февруари за времето от 17:00 часа до 17:00 часа на
следващия ден; както и по всяко друго време при договорка между родителите и
желание на децата.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН ********** да заплаща за Г. К.ов К., ЕГН
********** и за Н. К.ов К., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Д. Г. К. /след развода Г./, ЕГН **********, месечни издръжки в
размер от 300.00 /триста/ лева за Г. К.ов К. и в размер от 280.00 /двеста и
осемдесет/ лева за Н. К.ов К., считано от подаване на исковата молба – 21.4.2023
г. до настъпване на законни причини за тяхното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до
окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул.
„А. К.ов” № 16, Вх. А, ет. 5, ап. 20А, да се ползва от Д. Г. К. /след развода Г./, ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Д. Г. К., ЕГН ********** да
възстанови предбрачното си фамилно име – Г..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака съпрузите не си дължат
издръжка.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
8
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева за допускане на развода, държавна такса в
размер на 835.20 /осемстотин тридесет и пет лева и двадесет ст./ лева, дължима
върху определените издръжки, както и държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева
– при случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. Г. К. /след развода Г./, ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна
такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева за допускане на развода, както и
държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – при случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9