Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Димитрова, като
разгледа търг. дело № 260 по описа
за 2021 година,
взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на „БДЖ – Т.П.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя И.Г.Л., с която са предявени осъдителни искове срещу T. D.T.A.S., /Т.Д.Т.А.Ш./
Република Турция, номер в Централен търговски регистър (Mersis): 0871055239800001, адрес: *******. № 5 ***, Kat: 5, D &138, TR-34746 ***, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на
- сумата
от 3059,22 лв., без ДДС, представляваща такса за извънредно назначени влакове за
м.01.2020 година по фактура № **********/12.02.2020 година;
- сумата
от 282,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3059,22
лева, без ДДС, по фактура № **********/12.02.2020 година, за периода от датата
на настъпване на изискуемостта - 15.03.2020 година до датата на исковата молба;
- сумата
от 27 908,14 лева, без ДДС, представляваща общ размер на неустойка за
неизползвани железопътни трасета за редовно назначени влакове за периода м.
01.2020 г. - м. 04.2020 г. - по фактури № **********/12.02.2020 година /1529,62
лв. без ДДС/, № **********/13.03.2020 година /1625,22 лв. без ДДС/, №
**********/08.04.2020 година /12 751,70 лв. без ДДС/, № **********/07.05.2020
година /12 001,60 лева, без ДДС/, на основание т.5.2. от Анекс № 1 към договор №
218/2020 от 17.12.2019 година.
- Сумата
от 2077,41 лева, представляваща лихва за забава за периода от датата на
настъпване на изискуемостта до датата на исковата молба - 10.02.2021 година,
начислена върху главниците по фактури с №№ **********/12.02.2020 година /141,49
лв./, **********/13.03.2020 /114,22 лв./, **********/08.04.2020 година /988,26
лв./, **********/07.05.2020 година /833,44 лв/.
Претендира
се и законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното заплащане.
В исковата
молба се твърди, че страните – ищецът като превозвач и ответникът като клиент,
са обвързани от договор, който урежда реда и начина на формиране на превозни
цени и условията за прилагането им при железопътни превози на товари, начина на
заплащане на основните превозни цени, цените за допълнителни услуги и
ползването на договорените тарифни условия за българското разстояние, реда и
начина за централно заплащане на превозните разноски за българското и/или за
чуждото разстояние, прилагането на тарифите за пратки транзит, внос, износ и
вътрешни превози.
Сочи, че с
Анекс №1/17.12.2019 година към договор № 218/2020 от 17.12.2019 година,
сключени между ищеца и ответника, последният се задължил по т.5.2 от Анекса да
заплаща на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД неустойка за всяко неизползвано трасе за редовно
назначени влакове по релации: гара Свиленград изток граница – гара Драгоман
граница и обратно. Ищецът твърди, че в периода м.01. – м.04.2020 г. ответникът
TURKRAL D.T.A.S. е имал задължение, а не е използвал железопътното трасе,
поради което ищецът му фактурирал неустойка за неизползвани трасета, договорена
в анекс № 1 и договора.
По-конкретно,
ищецът излага, че за месец януари 2020 г. стойността на неустойката за
неизползвани трасета за 16 броя влакове, по релация: гара Свиленград изток
граница – гара Драгоман граница и обратно, възлиза в размер на 1 529,62
лв., за което на основание т.5.2. от Анекса е издадена фактура №
**********/12.02.2020 година. Твърди, че вземането по тази фактура е станало
изискуемо на 15.03.2020 година, поради което от същата дата до 09.02.2021
година (деня преди завеждане на ИМ) ответникът дължи и лихва за забава върху
цялата незаплатена главница, в размер на 141,49 лв.
Сочи, че за
м.02.2020 г. стойността на неустойката за неизползвани трасета за 17 броя
влакове, по релация: гара Свиленград изток граница – гара Драгоман граница и
обратно, възлиза в размер на 1 625.22 лв., за което на основание т.5.2. от
Анекса е издадена фактура № **********/13.03.2020 година. Твърди, че вземането
по тази фактура е станало изискуемо на 03.06.2020 година, поради което от
същата дата до 09.02.2021 година (деня преди завеждане на ИМ) ответникът дължи
и лихва за забава върху цялата незаплатена главница, в размер на 114,22 лв.
За м.03.2020
г. стойността на неустойката за неизползвани трасета за 17 броя влакове, по
релация: гара Свиленград изток граница – гара Драгоман граница и обратно,
възлизала в размер на 12 751,70 лв., за което на основание т.5.2. от
Анекса и т.3.1.9. от договора е издадена фактура № **********/08.04.2020
година. Твърди, че вземането по тази фактура е станало изискуемо на 08.05.2020
година, поради което от същата дата до 09.02.2021 година (деня преди завеждане
на ИМ) ответникът дължи и лихва за забава върху цялата незаплатена главница, в
размер на 988,26 лв.
За м.04
2020 г. стойността на неустойката за неизползвани трасета за 16 броя влакове,
по релация: гара Свиленград изток граница – гара Драгоман граница и обратно,
възлизала на сума в размер на 12 001,60 лв., за което на основание т.5.2.
от Анекса и т.3.1.9. от договора е издадена фактура № **********/07.05.2020
година. Твърди, че вземането по тази фактура е станало изискуемо на 06.06.2020 година, поради което от същата дата до 09.02.2021
година (деня преди завеждане на ИМ) ответникът дължи и лихва за забава върху
цялата незаплатена главница, в размер на 833,44 лв.
На
следващо място, ищецът твърди, че за м.01.2020 година на основание т.5.4 от
Анекса, ответникът му дължи такса за 8 броя извънредно назначени влакове по
релация: гара Свиленград изток граница – гара Драгоман граница и обратно, в
размер на 3 059,22 лева, фактурирана с фактура № **********/12.02.2020 година.
Сочи, че вземането по фактурата е станало изискуемо на 15.03.2020 година, от
която дата до 09.02.2021 година (деня преди завеждане на ИМ) ответникът дължи и
лихва за забава върху незаплатена главница, в размер на 282,98 лв.
Ищецът
сочи, че за уреждане на отношенията с ответника отправил до последния покана за
заплащане на дължимите суми, получена на 26.05.2020 година, за изпълнение на
задълженията в 7-дневен срок и предложение за споразумение за разсрочено
плащане на дължимите суми до края на 2020 година, но към настоящия момент задълженията не били
погасени. Ето защо ищецът претендира осъждане на ответника да ги изпълни, както
и да заплати лихва за забава.
Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът TURKRAL D.T.A.S., Република Турция, надлежно уведомен
на 28.09.2021 г. чрез съдебна поръчка по реда на чл. 5, б. „а“ от Хагската
конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански или търговски дела, сключена на 15 ноември 1965 г., и на 30.06.2022
година, чрез връчване на упълномощено лице, с изрични указания за неблагоприятните
последиците, не подава отговор.
Съдът взе предвид следното:
Между страните е сключен договор №
218/2020 от 17.12.2019 година, по силата на който възникналите спорове по него
се решават при прилагане на българското материално право. Уговорено е, че ако
не бъде постигнато съгласие между
страните, спорът се отнася за разглеждане и решаване пред компетентния
български съд в град София. Поради посоченото Софийски градски съд намира, че е
компетентен да разгледа настоящия спор при приложение на българското право.
С определение № 261039 от 05.04.2022
г. е насрочено открито съдебно заседание по делото. Определението е връчено на
ответника на 30.06.2022 г. година по реда на чл. 5, б. „а“ от Хагската
конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански или търговски дела, сключена на 15 ноември 1965 година, чрез
връчване на упълномощено лице.
Както се установява от протокола от
проведеното открито съдебно заседание на 14.09.2022 г., ответникът, редовно
призован на 30.06.2022 г. чрез съдебна
поръчка по реда на чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция за връчване в чужбина на
съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, сключена на
15 ноември 1965 г., чрез връчване на упълномощено лице адвокат, не се явява в
съдебното заседание и не се представлява по надлежния ред, с оглед на което
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Такова искане е
заявено и с молба на ищеца от 28.04.2022 г. (л.159-160).
Ответникът е предупреден за неблагоприятните
последици от неподаване на отговор и неявяване в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че ответникът по
делото е редовно уведомен за делото с препис от исковата молба и
доказателствата към нея, същият не е подал отговор на исковата молба, не се е
явил негов представител в проведеното на 14.09.2022 г. съдебно заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Не е посочен и
съдебен адресат по реда на чл.40 ГПК като в тази връзка на ответника са дадени
изрични указания за последиците с определението от 05.04.2022 година.
Като взе предвид горното и
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съдът намира, че са налице предвидените с разпоредбата на чл. 238,
ал. 1 ГПК и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки.
При връчване на исковата молба с
разпореждането на съда по чл. 367 ГПК на ответника са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба, от неявяването му в насроченото
открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в отсъствието му, с оглед на което са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1, т.1 от ГПК.
Въз основа на изложените от ищеца в
исковата молба обстоятелства и ангажираните по инициатива на тази страна
писмени доказателства и при липсата на упражнен отговор и възражения от страна
на ответника, съдът намира, че съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК предявените
искове се явяват вероятно основателни.
Поради изложеното, при наличие на
предпоставките, предвидени в чл. 238 и чл. 239 ГПК по спора следва да се постанови
неприсъствено решение.
Съгласно т. 3.2.2 от сключения между
страните Договор № 218/2020 от 17.12.2019 година сумите по договора се заплащат
в евро. С Анекс №1/17.12.2019 година е предвидено, че неустойките по договора
също се заплащат в евро. Предвид посоченото и с оглед Тълкувателно решение от
29.04.2015 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГТК, с което е прието, че
съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в
чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи, следва, че
дължимите суми в настоящия случай следва да бъдат присъдени в евро, както са и фактурирани.
По разноските
При този изход на спора право на
разноски има ищецът съгласно представения списък по чл. 80 ГПК (л.384), включващ
следните разноски: 1333,11 лева – платена държавна такса (л.88), 500 лева – депозит
за изготвяне на СТИЕ (л.288), 4247,12 лв. – такси
за превод на съдебните книжа, съгласно приложени фактури и платежни нареждания
към представения списък за разноски, и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, или общо 6530,23 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА T. D.T.A.S. /Т.Д.Т.А.Ш./, Република Турция, номер в Централен търговски регистър (Mersis): 0871055239800001, адрес: ********. № 5 ***: 5, D
&138, TR-34746 ***, да заплати на
„БДЖ – Т.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.Л., по
Договор № 218/2020 от 17.12.2019 година и Анекс №1/17.12.2019 година към него, на
основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата от 1564,16 евро /3059,22 лв/, без ДДС - такса за извънредно назначени
влакове за месец януари 2020 година по релация гара Свиленград изток
граница-гара Драгоман граница, гара
Драгоман граница-гара Свиленград изток граница, съгласно фактура №
**********/12.02.2020 година, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2021 г.
до окончателното ѝ заплащане, сумата
от 144,69 евро /282,98 лв/, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1564,16 евро, за периода от 15.03.2020 година до
датата на исковата молба, сумата от 14 269,20 евро /27 908,14 лв/ без ДДС - общ размер на начислени неустойки за неизползвани железопътни
трасета по релация гара Свиленград изток граница-гара Драгоман граница, гара
Драгоман граница-гара Свиленград изток граница, за редовно назначени влакове за
периода месец 01.2020 г. - месец 04.2020 г., дължими на основание т.5.2. от
Анекс № 1 от 17.12.2019 г. по фактури с №№ **********/12.02.2020 година /782,08
евро без ДДС или 1529,62 лв/, **********/13.03.2020година
/830,96 евро, без ДДС или 1625,22 лв/,
**********/08.04.2020 година /6519, 84 евро без ДДС или 12751,70 лв/, **********/07.05.2020 година /6136,32 евро, без ДДС
или 12001,60 лв/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба (10.02.2021 г.) до
окончателното ѝ заплащане, сумата
от 1062,16 евро /2077,41 лв/ – представляваща лихва за забава за периода от датата
на настъпване на изискуемостта по всяка от фактурите до датата на исковата
молба (10.02.2021 г.) върху главницата в общ размер на 14 269,20 евро без ДДС.
ОСЪЖДА TURKRAL D.T.A.S. /Т.Д.Т.А.Ш./, Република Турция,
номер в Централен търговски регистър (Mersis):
0871055239800001, адрес: ********. № 5 *****, Kat: 5,
D &138, TR-34746 ****да заплати на
„БДЖ – Т.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.Г.Л., сумата
от 6 530,23 лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на ответника по реда на
чл.40, ал.2 ГПК.
СЪДИЯ: