РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Монтана, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20211600100153 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 90 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , ведно със законната лихва,считано от 21.05.21 г .
Ищецът С.К. твърди , че работил в *като селскостопански работник ,като на
07.09.2018 заедно с други колеги, пътувал към определения им в този ден лозов масив с л.а.
„*" с per. № *, управляван от К.К..Той бил на предната седалка , а отзад пътували А. М.,
Г.Д. и Е.Б.. Водачът на лекия автомобил, наближавайки регулирано с пътни знаци
кръстовище, при извършването на ляв за него завой, не спазил правилата за движение по
пътищата, като не спрял при наличието на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство" и преминал през кръстовището, в резултат на което настъпил сблъсък
между управлявания от него автомобил и правомерно движещия се по път с предимство
автомобил с италиански регистрационни номера. След катастрофата бил откаран в болница
С.Л. – И. в тежко общо състояние, с опасност за живота му , като е настанен в Отделение по
хирургия за периода от 07.09.2018 г. до 17.09.2018 г. С цел установяване на налични
травматични увреждания са извършени редица прегледи от специалисти и изследвания.
Извършвани са множество параклинични изследвания, рентгенография на таз, гръден кош,
цервикален отдел на гръбначен стълб, ехография на корем и компютърни томографии. Още
в същия ден, поради разкъсването на далака, в спешен порядък е извършена оперативна
интервенция за отстраняване на същия и евакуация на вътрекоремния кръвоизлив. Ищецът
поддържа ,че вследствие на катастрофата е получил следните увреждания: тежка телесна
повреда, представляваща травматично разкъсване на далака /слезката/ с излив на кръв в
коремната кухина и последващо му оперативното отстраняване - постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота и средна телесна повреда, представляваща
фрактури на III, IV и V ребра вляво - разстройтво на здравето, причинило физичски болки,
страдания и ограничения на движенията за период по-дълъг от 30 дни. За така настъпилото
ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал
полицейски екип и екип на Спешна Медицинска Помощ, като полицейските
служители(карабинери) извършили необходимите процесуално[1]следствени действия. С
оглед обстоятелството,че вина за настъпилото ПТП има българския водач ,а пострадалият
също е български гражданин/на италианските участници в ПТП са причинени само
имуществени вреди/ в И. не е образувано наказателно дело, а такова е образувано в
България - ДП № 88/ 2019 г. по описа на Следствен Отдел при СГП, пр.преписка №
1
47582/2019 г. по описа на Софийска Районна Прокуратура. След извършване на
първоначалните ПСД, с Постановление от 04.09.2019 г. преписката е изпратена по
компетентност на Районна Прокуратура Монтана , като е заведена под пр.пр. № 2064/2019
г. по описа на РП-Монтана, ДП № 41/2019 г. по описа на ОД на МВР-Монтана, като към
настоящия момент производството е спряно, тъй като са изискани документи от ДМОС-
МВР, но все още не са получени. Ищецъттвърди , че след ПТП-то е бил в тежко общо
състояние, като въпреки изминалият период от време здравословното му състояние не се е
подобрило и понастоящем болките в кръста продължават . С оглед обстоятелството, че към
момента на настъпването на ПТП управлявания от виновния водач автомобил е бил
застрахован в ответното дружество , е претендирал от ответника обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди . С писмо Изх. № НЩ-3195/12.05.2021
г., ответникът е уведомил ищцеца , че не съществуват основания за изплащане на
обезщетение. Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответното дружество да заплати
сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените вследствие катастрофата
неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от датата на постановения отказ
от ответника , и направените в производството разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД чрез своя процесуален представител е представил писмен
отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения.На първо място се излагат доводи
за неоснователност на исковата претенция ,като се твърди,че по делото липсват каквито и да
е доказателства относно настъпилото ПТП,виновното лице и наличието на причинно –
следствена връзка между ПТП и настъпилите увреждания . На второ място ответникът
твърди ,че размерът на исковата претенция е завишен и не отговаря на принципите на
справедливост . На трето място се въвежда твърдение,че по отношение на автомобила,с
който е станало ПТП,не е налице валидно застрахователно правоотношение .Предвид
гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна или
да редуцира същата съобразно разпоредбите на чл.52 ЗЗД.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от
фактическа страна са назначени и извършени съдебно-техническа и медицинска експертиза.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е безспорно установено, че на 07.09.2018 г. ищецът е бил участник като
пътник в ПТП ,пътувайки в л.а. „*" с per. № * .Катастрофата е станала в Община
*,провинция *, *, като причината за катастрофата е поведението на водача на лекия
автомобил „*“ ,който навлязъл в кръстовище, без да спазва пътните знаци- не е спрял на
знак „стоп „,вследствие на което се е ударил в предвинацата на друг лек автомобил с
италианска регистрация . От представените от италианските власти документи/Доклад от
ПТП-л.93/ се установява,че при катастрофата е пострадал пътника С.К. ,който е получил
хемоперитонеум след разкъсване на горния полюс на далака и същият бил настанен на
лечение в болнично заведение.
Италианските власти са изпратили документите за ПТП,като в България е образувана
пр.пр. № 2064/2019 г. по описа на РП-Монтана, ДП № 41/2019 г. по описа на ОД на МВР-
Монтана, като към настоящия момент производството е спряно./л.79/.
От доказателствата по делото/л.73/ се установява по несъмнен начин,че към момента
на инцидента л.а. „*" с per. № * е имал валидно сключена застраховка с ответното дружество
.
Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:
На първо място, процесуалният представител на ответното дружество е направил
възражение,че по делото липсват каквито и да е доказателства относно механизма на
настъпването на ПТП,както и че не е налице причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилото увреждане.
Съдът намира това твърдение за неоснователно.
Ищецът е представил в цялост преписката, която е изпратена от италианските власти
2
и е приложена към прокурорската преписка на РП-Монтана . Тези доказателства
установяват по категоричен начин причините за настъпване на ПТП и факта,че вследствие
именно на катастрофата ищецът е получил посочените увреждания. На основание на тези
материали са назначени и извършени и съдебно-техническа и медицинска експертиза.
Видно от заключението на вещото лице,изготвило съответната съдебно-техническа
експертиза ,водачът на л.а. „*" с per. № * / в експертизата е записан № *, което е очевидно
фактическа грешка / е излязъл от второстепенен път на главен, без да спре на знак
„Стоп“,вследствие на което се е ударил в л.автомобил „ *“,като причина за катастрофата е
именно поведението на К.К., който не се е съобразил с пътната маркировка . Съдът намира
експертизата в тази част за обективна,още повече ,че в тази насока са и показанията на
разпитания по делото свидетел Е.Б./който твърди,че поради липса на всякакви шофьорски
умения и на свидетелство за правоуправление К.К. многократно е създавал предпоставки за
ПТП,като в процесния случай изцяло е пренебрегнал поставения знак „ Стоп“/ .
Неоснователно е и възражението относно липсата на причинно-следствена между
настъпилото ПТП и увреждането на ищеца.Както бе посочено по-горе, в приложената
документация от италианските власти е описан вида на нараняването.На основание
приложените документи и представената медицинска документация вещото лице е
категорично,че посочените увреждания са получени по механизма на удар / или притискане
с или върху твърд предмет по начин ,описан в исковата молба и е налице причинно-
следствена връзка между установения механизъм на ПТП и причинените травматични
увреждания . В тази насока са и показанията на разпитания по делото св.Б..
Медицинската експертиза установява,че вследствие на катастрофата ищецът е
получил следните увреждания :травма в областта на корема с разкъсване на слезкатаи с
кръвоизлив в коремната кухина,като разкъсване на слезката/далака/ е довела до
оперативното й отстраняване.Оздравителния период на такава травма е около половин
година,като първите два месеца пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за извършване
на обичайните си дейности . При прегледа не са установени някакви усложения през
оздравителния период, като понастоящем е останал само един линеен белег. С оглед
загубата на далака се наблюдава по-лесна уморяемост и намалена работоспособност.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото
производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните
съображения:
Безспорно е установено ,че вина за настъпване на ПТ има водачът на л.автомобил
К.К., както и е доказана причинно-следствената връзка между катастрофата и настъпилото
3
увреждане .
Установено е също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищцата е
получила посочените по-горе увреждания .Получените наранявания са му причинили
значителни болки и страдания,неудобства ,които представляват неимуществени вреди
.Същите са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства,
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от показанията на
разпитаните свидетели .
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания
и морални ценности. В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената
сфера на ищеца е била засегната, като същият е претърпял и не само физически болки.
Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма, поради което следва да
се приеме, че в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по
сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период около половин година, ограниченията, които е търпял пострадалия
, както и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота му /невъзможност да
работи тежка физическа работа,с което обичайно се е препитавал / . Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху
начина на живот на ищеца съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
последния неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 70 000 лв. ,ведно със законната
лихва,считано от 12.05.21г.,когато е постановен отказа от застрахователя за изплащане на
обезщетение . Над този размер до предявения такъв 90 000 лв.искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен ,тъй като е завишен и не отговаря на принципите на
справедливост .
Относно разноските по делото:
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски
съобразно уважената част на исковата претенция , а именно сумата 479 лв. Ищецът е бил
защитаван безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да му се
присъждат, а такива се следват на адв. Й.Д. ,поради което и ответникът следва да му
заплати сумата 2630 лв.адвокатско възнаграждение .
С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част на исковата претенция,поради което и ищецът следва да
заплати на последния сумата 1132 лева.
4
Ответникът следва да заплати по сметка на МОС и ДТ в размер на 2800 лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ №
*да заплати на С.К. от с.*,ЕГН ********** СУМАТА 70 000 / седемдесет хиляди / лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено
ПТП ,настъпило на 7.09.2018г ., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.21
г. до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения такъв 90 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ №
*да заплати на С. К. от с.*,ЕГН ********** СУМАТА 479 лв. разноски по водене на
делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ №
*да ЗАПЛАТИ на адв. Й.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 2630 лв.
ОСЪЖДА С.К. от с.*, ЕГН ********** да заплати на „ ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *сумата
1132 лева лв.разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ №
*да заплати по сметка на МОС ДТ в размер на 2800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5