Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260424 10.03.2021 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
десети февруари Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6497 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „ЮБЦ” ЕООД
против В.Т.И. иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 700,14 лв., от които 122,64 лв. – неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги от 08.08.2016 г., сключен между нея и „БТК“ ЕАД, и
577,50 лв. –неплатена част от цената по договор за лизинг от същата дата, които
вземания са част от предмета на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4516/2020 г. на БРС. Претендира
се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 08.08.2016 г. между
ответницата и „БТК“
ЕАД е бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15466872002, като абонатът е добавил за ползване телевизионна услуга по тарифен
план TV GO Start
с месечна абонаментна такса от 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата
дата с допълнително споразумение абонатът е добавил за ползване и мобилен номер
********* по тарифен план VIVACOM Smart L с
месечна абонаментна такса от 29,99 лв.
с ДДС за срок от 24 месеца, като е добавил за ползване и удвоени МВ на
максимална скорост VIVACOM Smart
за 1,99 лв. на месец. Твърди се също така, че на 08.08.2016 г. между същите
страни е бил сключен и лизингов договор за устройство SAMSUNG
GALAXY S6 EDGE
с лизингова вноска в размер на 38,50 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На
следващо място се твърди, че ответницата не е платила стойността на ползваните
от нея услуги през периода 08.01.2017 г. – 07.04.2017 г., за които са били
издадени фактури № **********/08.02.2017 г., № **********/ 08.03.2017 г. и №
**********/08.04.2017 г., поради което операторът е прекратил едностранно сключените
между тях договори и е издал крайна
фактура № **********/08.05.2017 г., включваща сумата за потребените
мобилни услуги през предходните два отчетни периода, неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите, от която ищецът претендира 122,64 лв., както и неплатените лизингови
вноски в размер на 577,50 лв. На следващо място се твърди, че с Договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК“
ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответницата на
„С.Г. Груп“ ООД, а с Договор за цесия от 01.10.2019 г. тези вземания са били
прехвърлени от „С.Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД, като уведомяването на ответницата
за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо
от „С.Г. Груп“ ООД. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с писмено становище от 09.02.2021 г. е заявено
поддържане на иска, ангажирани са писмени доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В
законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответницата,
в който се твърди, че искът е неоснователен. Оспорена е валидността на
сключените два договора за цесия на процесните вземания, като се твърди, че
същите са нищожни, поради липса на предмет, тъй като по делото не е представено
Приложение № 1 към първия договор за цесия, в което следва да са посочени
прехвърлените вземания. Твърди
се също така, че двете цесии не са били съобщени на ответницата, както и че
цесионерът „С.Г. Груп“ ООД не е бил надлежно упълномощен от цедента „БТК“ ЕАД
да извършва уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията. Оспорени
са и съществуването и изискуемостта на процесните вземания, като се твърди, че
не е доказано „БТК“ ЕАД да е доставило и ответницата да е ползвала посочените
във фактурите услуги, съответно, че дружеството е било изправна страна по
договорите и е имало право да ги прекрати едностранно. Направено е и възражение
за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на тези вземания. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответницата, който поддържа
отговора, ангажирано е писмено доказателство.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е представено копие на сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и В.Т.И. Договор № 870323053708082016-37890402
от 08.08.2016 г. за предоставяне на услуга VIVACOM TV GO, при месечен абонамент от 8,90 лв. с
ДДС и срок на договора - 24
месеца. В договора се съдържа клауза, съгласно която ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, вкл. при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти по техния стандартен размер без отстъпка, както и дължи
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на закупени или предоставени на лизинг устройства,
съответстваща на оставащия срок на договора. Представена е и подписана от
ответницата декларация, удостоверяваща, че при сключването на договора е
получила екземпляр от общите условия на договора за предоставяне на услугата VIVACOM TV GO,
както и че тя приема и е съгласна с тези условия.
Представено
е и копие на сключено между същите страни Допълнително споразумение от
08.08.2016 г. към договор за електронни съобщителни услуги, с което е сменен ползваният
от ответницата абонаментен план, като новият план е с промоционална месечна
такса в размер на 20,99 лв. с ДДС + три допълнителни пакета с абонаментни такси
от по 1 лв. на месец, за срок от 24 месеца, считано от подписването му. В
споразумението се съдържа и клауза за получаване на устройство на лизинг за
срок от 24 месеца, като условията на лизинга са посочени в Приложение № 1 към
споразумението и в общите условия на договора за лизинг.
Видно
от представеното Приложение № 1 от 08.08.2016 г. – Договорни условия за лизинг
на устройство, на В.И. е било предоставено за временно и възмездно ползване за
срок от 24 месеца устройство GSM SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, № 356420072914641, при обща
лизингова цена от 924 лв., включваща главница 853,66 лв. и лихва 70,34 лв., като
общата сума е платима на 24 месечни лизингови вноски в размер на по 38,50 лв. В
т. 9 на този договор е посочено, че ВИВАКОМ (търговското наименование на БТК
ЕАД) има право да прекрати договора за лизинг в случай на прекратяване на
договора услуги, поради неизпълнение на задължения на клиента по него, като в
този случай оставащите лизингови вноски стават незабавно изискуеми, освен ако
клиентът не заяви писмено, че желае продължаване действието на договора за
лизинг. Представен е и приемо-предавателен протокол от 08.08.2016 г.,
удостоверяващ предаването на лизинговото устройство от търговеца на клиента.
Ответницата
не е оспорила автентичността и валидността на сключените между нея и „БТК“ ЕАД договори,
нито получаването на лизинговото устройство, поради което следва да се приеме,
че договорите са породили правното си действие. В същите обаче не се съдържат
клаузи, уреждащи начина на тяхното прекратяване преди изтичането на сроковете
им на действие, а е указано, че такива клаузи се съдържат в общите им условия.
По
делото не са представени общи условия към процесните договори, които са с
различен предмет, но същите са публикувани на интернет-страницата на „БТК“ ЕАД и
са общодостъпни, като във всички общи условия е предвидена възможност за
едностранно прекратяване на договорите от страна на „БТК“ ЕАД при неизпълнение
от страна на абоната, но във всички случаи прекратяването следва да стане с
отправено до насрещната страна писмено уведомление. В случая обаче по делото
липсват доказателства „БТК“ ЕАД да е отправило такива уведомления до
ответницата, т.е. не се доказа валидно прекратяване на сключените между тях
договори, съответно процесната неустойка в размер на 122,64 лв. не е била
дължима от ответницата.
По
отношение на сумата от 577,50
лв., претендирана като сбор от неплатени лизингови вноски и представляваща част
от начислената в представената по делото месечна сметка № **********/08.05.2017
г. сума от 583,58 лв., съдът намира, че към датата на начисляването й сумата не
е била дължима от ответницата, предвид факта, че договорът за лизинг не е бил
валидно прекратен преди изтичане на срока му на действие, съответно лизинговите
вноски не са станали предсрочно изискуеми. Срокът на договора обаче е изтекъл
на 08.08.2018 г., поради което към настоящия момент са настъпили падежите на
всички лизингови вноски, а ответницата не твърди и не е представила
доказателства да ги е платила.
Предвид
горното, следва да бъде разгледано заявеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 577,50 лв. Съдът намира,
че това възражение е частично основателно, а именно по отношение на лизинговите
вноски, чийто падеж е настъпил преди 11.08.2017 г., тъй като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.08.2020 г., а лизинговите
вноски като периодични плащания се погасяват с тригодишната погасителна давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед на това съдът счита, че непогасени по
давност и дължими са останали само лизинговите вноски с падежи след 11.08.2017
г., които са 12 броя и са на обща стойност 462 лв. (12 х 38,50 лв.).
По
делото е представен
Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., съгласно
който „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г. Груп“
ООД свои вземания, индивидуализиани в Приложение № 1 към договора. Такова
приложение обаче не е представено по делото нито в цялост, нито като извлечение
от него, поради което недоказано остана твърдението на ищеца, че вземането на
„БТК“ ЕАД към ответницата И. е било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с този
договор за цесия.
Към исковата молба е приложено извлечение
от Приложение № 1, но към Договор за цесия от 01.10.2019 г., който е бил
сключен между „С.Г.Груп“ ООД и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД. В това извлечение действително
е посочено, че предмет на договора за цесия е било и вземане към В.И. в общ
размер от 976,30 лв., но при условие, че не се доказа първоначалният кредитор
„БТК“ ЕАД да е прехвърлил валидно вземането си към ответницата на „С.Г.Груп“ ООД,
не може да се приеме, че последното дружество е придобило това вземане, поради
което и същото не би могло впоследствие да го прехвърли на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД,
дори вземането да е описано в приложение № 1 към договора им за цесия. С оглед
на това съдът намира, че ищецът не е придобил валидно никаква част от вземането
на „БТК“ ЕАД към В.И., съответно тя не му дължи никакви суми. Ето защо
предявеният от „ЮБЦ“ ЕООД установителен иск по чл. 422 от ГПК е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид отхвърлянето
на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата
направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц., против В.Т.И., ЕГН **********,***, иск за
приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 700,14 лв.
(седемстотин лв. и четиринадесет ст.), от които 122,64 лв. (сто двадесет и два
лв. и шестдесет и четири ст.) – неустойка по сключен между нея и „БТК“ ЕАД договор
за далекосъобщителни услуги от 08.08.2016 г., и 577,50 лв. (петстотин
седемдесет и седем лв. и петдесет ст.) –
неплатена част от лизингова цена по договор за лизинг от същата дата, които
вземания са част от предмета на Заповед № 1905/12.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
4516/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София,
р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц., да заплати на В.Т.И., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 300,00 лв. (триста лв.).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА