Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 3337 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по иск за
увеличение на издръжка с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс.
В исковата молба малолетната ищца
М.И.Д., родена на *** год., чрез нейната майка и законна представителка В.П.Т.,***,
твърди, че е дете на ответника И.Д.И. *** и че с влязло в сила протоколно
определение на РС - Враца по гр.д. № 5165/2017 год. било одобрено споразумение
помежду им относно размера на издръжката, която ответника да й заплаща - по 115
лв. на месец, считано от 01.11.2016 год. Поддържа, че от определянето й са изминали
две години, че е записана за първи клас за учебната 2019-2020 год. в СУ
"Св.св. Кирил и Методий”, гр. *****, което значително увеличава разходите
необходими за издръжката й, както за дневни такива, така и за разноски за
училище, като необходими помагала, тетрадки и дрехи за училище. От друга страна
посочва, че минималната издръжка за страната от момента на определяне на
издръжката се е увеличила, а от 01.01.2020 год. същата ще бъде в размер 152.50
лв., тъй като минималната работна заплата ще е в размер 610 лв. Изтъква, че
ответникът работи на трудов договор в с. *****като месечното му възнаграждение
е над 1000 лв., което налага извода, че има възможност да й изплаща издръжка в
по-голям размер от определената такава от 115 лв. без съществено затруднение за
самия него. Моли съда, след като установи твърдените обстоятелства, да
постанови решение, с което да измени размера на определената й издръжка, като
осъди ответника И.Д.И. *** да й заплаща месечна издръжка в размер 160 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждане на
иска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Ответникът И.Д.И. ***, в писмения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание, не оспорва предявения иск и
изразява съгласие да заплаща претендираната от ищцата издръжка.
Отдел “Закрила на детето” към
Дирекция “Социално подпомагане” Община Враца в писмено становище по делото
молят съда да се произнесе с решение, което да бъде в най-добър интерес за
детето.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Безспорно е и се установи от
приложеното по делото удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на
акт за раждане № 0217 от 04.05.2012г. на Община Враца, че ответникът И.Д.И. е баща
на малолетната М.И.Д., родена на *** год. С протоколно определение от 20.12.2017г.
по гр. дело № 5165/2017г. по описа на ВРС, е одобрено споразумение между М.И.Д.,
чрез нейната майка и законна представителка В.П.Т., и И.Д.И., с което бащата се
е задължил да заплаща издръжка на детето си в размер по 115,00 лв. месечно,
считано от 01.11.2016 год. до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва.
Установи се по делото, от
представеното на л.9 по делото удостоверение изх. № 784/02.08.2019г., че ищцата
М.И.Д. е записана като ученичка за учебната 2019/2020г. в първи клас в СУ
"Св.св. Кирил и Методий”, гр. *****.
От представената на л.38 по
делото служебна бележка изх. № 16/15.10.2019г. на *****, се установи, че И.Д.И.
работи в предприятието въз основа на безсрочен трудов договор № 15/11.02.2008г.
на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона и кранист и за
последните 6 месеца е получил брутно средно месечно възнаграждение от 1618, 32
лв.
По делото е представено становище
на отдел “Закрила на детето” при Дирекция за социално подпомагане, гр.Враца,
изготвено след проведена среща и разговор между социален работник и ищцата М.И.Д.
и нейните родители, в което е отразено, че от 2015 г. основни грижи за М. полага
нейната майка, която се грижи за задоволяване на нейните потребности с оглед
възрастта й, както и за нейното възпитание. Към момента майката работи по
трудов договор като продавач-консултант към ******”, гр. *****. От становището
се установява, че майката с детето живеят на адрес гр. *****, ул. ******в
едноетажна къща с добра битова хигиена и че за детето е осигурено необходимото
лично пространство. Детето се развива нормално за възрастта си, клинично здраво
е и е записано като редовна ученичка в първи клас за учебната 2019/2020 г. в СУ
“Св. св. Кирил и Методий”, гр. *****. Майката е споделила пред социалния
работник, че е закупила на детето ученическа раница на стойност 60,00 лева,
дрехи, обувки и спортни екипи за часовете по физическо възпитание на стойност
200,00 лева, както и всички принадлежности и пособия, изискани от учебното
заведение. От 01.10.2019 г. майката ще заплаща месечна такса в размер 30,00
лева за ползването на училищна столова от детето. Според становището детето
поддържа контакт с баща си по телефона и гостува в дома му в гр. ***** два-три
пъти месечно през почивните дни. Бащата е споделил, че при възникнала нужда е
давал финансови средства на детето.
По делото не са представени
доказателства за доходите на майката на ищцата и за задължения на родителите на
ищцата за издръжка към други деца.
С оглед изложеното, от правна
страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, а съгласно чл. 150 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да
бъде изменена или прекратена.
В настоящия случай, обективно за
периода от около 2 години, изминал от сключването на спогодбата по гр.д. №
5165/2017 г. на ВРС, с която е определена месечната издръжка от 115,00 лв. за
ищцата, до приключване на устните прения по настоящото дело, са настъпили
трайни и съществени изменения на обстоятелствата, касаещи размера на
определената издръжка, платима от ответника. Променили са се и икономическите
условия в страната, като индиция за това е и размера на минималната работна
заплата, която към датата на постигане на спогодбата за предходната издръжка е
била в размер 460.00 лева (ПМС № 141/13.07.2017 г.), а към датата на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е в размер на 560.00
лева (ПМС № 320/20.12.2018 г.). Ноторен е фактът (който следва да бъде взет
предвид), че в последните няколко години се забелязва трайна тенденция на
нарастване на цените на стоките и услугите, което предпоставя и изисква
по-висок размер на необходимите средства за издръжка на едно лице месечно.
От друга страна, ищцата е
пораснала, вече е на 7 години и е ученичка, поради което освен нужда от дрехи, обувки,
храна и други ежедневни разходи, необходими за правилното й физическо развитие,
са й необходими и средства за закупуване на учебници и учебни помагала и такива
за задоволяване на общообразователни и културни потребности. Отчитайки тази
нужда на детето, съдът намира, че за осигуряване на необходимия му стандарт на
живот и създаване на нормални условия за такъв, съобразно критериите в РБ, тъй
като решаващият съд се намира в България, са нужни средства в значително
по-голям размер от този, определен в спогодбата по гр.д. № 5165/2017 г. на ВРС.
Следователно, налице са елементите от състава на разпоредбата на чл. 150 от СК за увеличение на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите,
следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда
размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи, като се
съобрази и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на
едно дете на една четвърт от размера на минималната работна заплата (в случая
140,00 лева). Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие
деца цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им
гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им
живееха заедно.
Съдът отчита, че майката на ищцата е в обективно затруднение
за осигуряване издръжката на детето, с оглед нарасналите му нужди. От друга
страна, с оглед установения месечен доход на бащата от 1618, 32 лв. и
съгласието на същия да изплаща претендираният от ищцата размер на издръжката от
160, 00 лева, съдът намира, че изменение на издръжката до посочения размер е в
интерес на детето, съобразен е с възможностите на бащата и няма да затрудни
неговата собствена издръжка и е в синхрон с разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК. Така определеният размер на издръжката не би създал неоправдани затруднения
за бащата и ще допринесе за срочното изпълнение на задължението, което също е
от особена важност с оглед характера на този вид престации, осигуряващи
ежемесечното битово и социално осигуряване на издържаните. Останалите
необходими средства ще се дават от майката, която ще продължи да полага преки и
непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето.
С оглед изложеното, предявеният
от ищцата М.И.Д. срещу ответника И.Д.И. иск за увеличение на издръжка е
основателен и следва да се уважи в претендираният размер от 160 лв. месечно.
Определената сума за издръжка се
присъжда, считано от датата на предявяване на иска – 16.08.2019г., до
настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска
предварително изпълнение на настоящето съдебно решение относно присъдената
издръжка.
При този изход на делото
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС държавна такса върху увеличения размер на издръжката, изчислен съгл. чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4 на сто
върху тригодишните платежи, или 64,80 лева.
Ищцата не е направила разноски в
производството, респ. не е поискала присъждане на такива, поради което не
следва да й се присъждат.
Въз основа на изложеното и на
основание чл.150 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА,
определен със спогодба, сключена на 20.12.2017г. по гр.д. № 5165/2017 г. на
ВРС, като ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН-********** ***, да ЗАПЛАЩА на М.И.Д., ЕГН-**********,
чрез нейната майка и законен представител В.П.Т., ЕГН-**********,***, вместо по
115,00 лева - по 160 (сто и шестдесет) лева месечна издръжка, считано от датата
на предявяване на иска – 16.08.2019г., до настъпването на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН-********** ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер 64,80 лева, както и 5 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок,
считано от 20.11.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: