РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Бургас, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20232120102094 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 181,
ал. 2 от ЗМВР, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Н. К. Ч.,
представляван от адвокат Г. С., против Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР – град София, представлявана от директора, за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 100 лева, представляваща неусвоен
лимит за вещево доволствие за периода от 2019 година до 2022 година,
сумата 30 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за
неусвоен лимит за вещево доволствие за периода от 05.04.2020 година до
05.04.2023 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
направените съдебно – деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е държавен служител по силата
на служебно правоотношение, възникнало с ответника, по което заема
длъжността „младши инспектор/ старши полицай, оператор централна
алармена станция и панорамно видеонаблюдение“ в ГКПП „Аерогара Бургас“
при Гранично полицейско управление - „Летище Бургас“ към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари София, която е на структурно
подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ – София. Статутът му
на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. В исковата молба е посочено, че
на основание чл.181, ал.2 от ЗМВР на държавните служители се осигуряват
работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на
1
неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.
Съгласно Наредба № 8121з – 1175/29.09.2015 година за условията и реда за
осигуряване на държавните служители се осигуряват работно и униформено
облекло и друго вещево имущество и снаряжение и ежегодна парична сума за
облекло на носещите униформа държавни служители, размерът на сумите за
работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение,
ежегодната на парична сума за облекло на носещите униформа държавни
служители се определя ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните
работи – чл.1 и чл.2, ал.1 на Наредбата. Така за периода 2019 година - 2021
година лимитът е бил в размер от по 400 лева на година, а за 2022 година,
лимитът е увеличен на 800 лева, или общо дължими главници за целия период
е в размер на 2 200 лева, като се приспадат усвоените лимити за всяка едно от
изброените години, ако има такива. В процесния период на ищеца не е
предоставено униформено облекло, поради което счита, че следва да му бъде
присъдената неговата левова равностойност. Безспорно за изпълнение на
своята длъжност ищецът е длъжен да носи униформено облекло по време на
работа.
В исковата молба е посочено още, че при това положение щом
ответникът не е изпълнил задължението си да предостави на ищеца
дължимото за 2019 година до 2022 година включително униформено облекло,
то ищецът има право на обезщетение вместо изпълнение – чл.79, ал.1,
предложение 2 от ЗЗД, което е равно на сумата на усвоения лимит на
униформеното облекло за посочения период.
По тези съображения ищецът счита, че исковата претенция за
заплащане на неусвоен лимит за вещево доволствие в процесния период се
явява доказана по своето основание. Поради това ищецът претендира
ответникът да бъде осъден да му плати сумата 100 лева, предявена като
частичен иск от иск в размер от 2 200 лева, която представлява неусвоен
лимит за вещево доволствие за периода от 2019 година до 2022 година
включително.
В исковата молба е посочено, че тъй като ищецът не разполага със
заповедите на министъра на вътрешните работи, с които се определят
лимитите за вещовото доволствие за процесния период, а така също вещевата
книжка на ищеца, искът е предявен като частичен, а след представяне на
същите от страна на ответника, извършване на поисканата ССчЕ и в срока по
чл. 214, изр. трето от ГПК ще бъде предприето изменение на иска. В исковата
молба е посочено още, че неизпълнението в срок на задължението за
предоставяне на облекло води до възникване на задължение за мораторна
лихва, като за периода от 05.04.2020 година до 05.04.2023 година ищецът
претендира сума в размер на 30 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху отделните главници. Ищецът заявява, че и по отношение на този
иск ще бъде направено съответното изменение.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба
са приложени писмени доказателства.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
По фактите не възразява, че страните са били в служебни
правоотношения през процесния период, както и към настоящия момент
ищецът продължава да изпълнява процесната длъжност. В писмения отговор
е посочена приложимата нормативна уредба и е изложено, че анализът й не
налага извод, че не е налице законово уредено задължение на ответника, в
случай, че не е осигурил униформено облекло да заплати паричната му
равностойност в размер на лимита за това за съответната година на тези
служители, които изпълняват служебните си задължения в униформа, докато
трае служебното им правоотношение.
Излага доводи, че правото да бъдат компенсирани парично възниква
след прекратяването му и то за предходната календарна година и
пропорционално за текущата такава, а безспорен в случая е фактът, че
служебното правоотношение на ищеца не е прекратено. Поради това липсва
предвидено правно основание за изплащане на стойността на вещево
имущество извън посочената хипотеза, включително и за предходни периоди.
В тази връзка в приложими в случая заповеди изрично е посочено за кои
ръководни служители по ЗМВР лимитът за униформено облекло се
предоставя като пари за облекло, какъвто извод по аргумент за противното не
може да се изведе автоматично и спрямо останалите служители. В същото
време няма изрична разпоредба в ЗМВР и в наредбите по прилагането му,
които да регламентират изплащането на сумите съобразно лимита и в
случаите, в които униформеното облекло не е осигурено на униформените
служители за съответните години, както и предвидено за стойността на
предпазната храна, осигурена на служителите на МВР като алтернативна
възможност по смисъла на чл. 181, ал.1 от ЗМВР. Следователно, по аргумент
на противното, щом не е предвидено изрично заместването на неполученото
от униформения държавен служител вещево доволствие с левовата му
равностойност такава парична престация не му се дължи.
В писмения отговор са изложени доводи за недължимост на исковата
претенция, аргументирани и с разпоредбата на §83а от Преходните и
заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона
за Министерство на вътрешните работи и на чл.8, ал.2 от Наредба № 8121з –
1175/29.09.2015 година за условията и реда за осигуряване на държавните
служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево
имущество и снаряжение и ежегодна парична сума за облекло на носещите
униформа държавни служители.
Предвид изложеното ответникът счита, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът е направил изменение на иска, като
размерът на иска за периода 2020-2022 г. е увеличен на 1600 лв., от които по
400 лв. за 2020 и 2021 г. и 800 лв. за 2022 г. Направен е отказ от предявения
иск за 400 лв. за 2019 г. Увеличен е размерът на предявения иск за лихва за
3
забава до сумата от 103, 67 лв. за периода 01.01.2021 г. до 05.04.2023 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.422, вр.
чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 342 ТЗ, ищецът
следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже наличието на
служебно правоотношение с ответника за посочената в исковата молба
длъжност, също че министърът на вътрешните работи е издал през процесния
период /2020-2021 г./ заповед за лимит в размер на 400 лева, съответно за
2022 г. – заповед за лимит в размер на 800 лв., на базата на които се осигурява
униформеното облекло на служителите, сред които спада и ищецът, както и
че е подавал ежегодно заявка за ново униформено облекло.
По делото не е спорно между страните, а се установява и от
приложените по делото писмени доказателства, че през процесния период и
към настоящия момент, ищецът е заемал и заема при ответника посочената в
исковата молба длъжност- „младши инспектор/старши полицай, оператор
централна алармена станция и панорамно видеонаблюдение“ в ГКПП
„Аерогара Бургас“ при Гранично полицейско управление – „Летище Бургас“
към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари София, която била
на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция“.
Не се спори и обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност
изисква да изпълнява служебните си задължения в униформено облекло.
Поради това и на ищеца ежегодно се полага униформено облекло и друго
вещево имущество и снаряжение, доколкото съобразно разпоредбата на чл.
181, ал. 2 ЗМВР на държавните служители се осигуряват работно и
униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на
неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло, като
съгласно ал. 4 на същия текст, размерът на сумите и доволствията по ал. 1- 3
се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
По делото са представени заповед № 8121з-167/18.02.2019 г., заповед №
8121з- 250/18.02.2020 г., заповед № 8121з- 129/02.02.2021 г. И заповед
№8121з-389/01.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи. От тях е
видно, че в периода от 2019 г. до 2021 г. е определен лимит (сума) за
униформено облекло за държавните служители, изпълняващи служебните си
задължения в униформено облекло, в размер на 400 лева, а за 2022 г. лимитът
е в размер на 800 лв.
По делото е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза,
съгласно което за периода от 2019 г. до 2022 г. размерът на неусвоеният
лимит възлиза на 2000 лв. Размерът на мораторната лихва за забава за всяко
от процесните задължения за периода от 05.04.2020 г. до 05.04.2023 г.
възлизало общо на 226, 93 лв.
В разпоредбата на чл.181, ал.2 от ЗМВР е предвидено, че на държавните
служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево
4
имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно
парична сума за облекло. При съпоставка на посочената разпоредба с
останалите разпоредби от същия член, които уреждат компенсирането на
служителите на МВР с храна и ободряващи напитки /ал.1, 3 от чл.181 от
ЗМВР/ се стига до извода, че в настоящата хипотеза не е предвидено
компенсиране на служителите, които съответно носят униформа с парични
средства в случай на неизразходване на годишния им лимит за вещево
доволствие. В Закона за Министерство на вътрешните работи никъде не се
предвижда правото униформените служители при неполучаване на вещево
имущество да получат неговото парично обезщетение. Тази възможност е
уредена през 2015 г. в чл. 19, ал. 2 от Наредба № 8121з- 1175/29.09.2015 г.
/ДВ бр. 78 от 09.10.2015 г. /, но периодът, за който на неполучилия вещево
имущество /униформено облекло/ служител се изплаща обезщетение е точно
определен и обхваща предходната година и пропорционално на отработеното
време за текущата година, в която е прекратено служебното му
правоотношение. Липсва предвидено правно основание за изплащане на
стойността на вещево имущество за посочените периоди.
Съдът намира, че действително в случаите, когато се придвижда
нарочно компенсиране на служителите на МВР с парични средства, то това е
изрично предвидено в закона. Това се отнася напр. до служителите, които не
носят униформи, на тези, чиито служебни правоотношения се прекратяват,
както и до други, изрично уредени в закона хипотези /напр. чл.234, ал.5 от
ЗМВР, пар.83а от ПДР към към Закона за изменение и допълнение на Закона
за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и др./.
Посочените примери се отнасят до уредените възможности за изплащане на
парична компенсация в случаите, когато не е получено съответно вещево
доволствие, но такава не е уредена в закона, нито съответно в друг акт по
отношение на действащите униформени служители на МВР, доколкото
същите следва да получават вещевото си доволствие в натура, като обратното
е изключение.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По исковете за присъждане на лихва за забава:
Неоснователността на тази претенция обуславя неоснователност и на
акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочената главница.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в този случай следва да се определи по указанията в
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. От това следва, че при определяне на
дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от
размерите, посочени в Наредба за заплащането на правната помощ, към която
5
разпоредбата на чл. 37 от ЗПрП препраща. В случая съдът счита, с оглед
правната и фактическа сложност на делото, на юрисконсулта на ответника
следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство
в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Ч. с ЕГН **********, представляван от
адвокат Г. С., против Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР – град
София, с адрес гр. С., ***, представлявана от директора Р. Д., иск за сумата
1600, 00 лева (хиляда и шестстотин лева), представляваща левова
равностойност на неусвоения лимит за униформено облекло за периода 2020
– 2022 г., както и предявеният иск за сумата от 103, 67 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 1600 лв. за периода 01.01.2021 г. до
05.04.2023 г.
ОСЪЖДА Н. К. Ч. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР – град София, с адрес гр. С., ***,
представлявана от директора Р. Д., сумата от 100 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6