Р Е Ш Е Н И Е
№260003
гр.Ботевград, 22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН П.
при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №371 по описа за 2020година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М.Г.А. с ЕГН**********,*** е обжалвала в законния
срок наказателно постановление *от 11.03.2020г., издадено от Началник РУ – гр.П., упълномощен със заповед *на Директор ОДМВР-С. , с което за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на
основание чл.638, ал.3 от КЗ й е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400.00лева. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП, иска се
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателя, заедно с упълномощения
от нея адв.И. Р. от АК-Х. поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление
и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната страна – РУ - П., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: застрахователна полица за гражданска
отговорност; *.; заповед *;
докладна записка-3бр.; разписка
за върнати вещи; справка за нарушител
/водач; ЗППАМ *; ЗППАМ *; застрахователна
полица за застраховка гражданска отговорност; разписка /вносна бележка; удостоверение за техническа изправност на ППС - заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите П.И.В.– актосъставител,
на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ – П., М. Я.
М. и П.И.И., се установява следната фактическа
обстановка:
На
27.02.2020г. около 10.45ч. свидетелите П.И.В.
и М. Я. М. – полицейски служители при РУ - П. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение в района на гр.П., обл.Софийска. Тогава полицейските служители спрели за
проверка, движещия се по ул.“Х. Б.“ в посока към завод *
лек автомобил м.”*” с рег.№**
**** * , който бил без включени светлини.
Автомобила бил управляван от жалбоподателя М.Г.А.. При извършената проверка двамата
полицейски служители установили, че за горецитираният автомобил не е налице сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. След като А. предала на полицейските служители изисканите от тях
документи – СУМП, контролен талон и СРМПС, те й заявили, че са констатирали, че
при управлението си на автомобила тя е
осъществила горепосочените две нарушения
– по КЗ и по ЗДвП, за което ще й бъдат съставени 2бр. АУАН. А. не била съгласна
с това и им заявила, че бърза, след което си тръгнала с управлявания от нея
автомобил. Същият ден А. се явила в РУ –
П., където в нейно присъствие и в присъствието на св.М. и св.И. й бил съставен
АУАН с *, за това, че е управлявала
автомобила без сключена задължителна гражданска отговорност за 2020г. А. отказала да се запознае със съдържанието на
АУАН и да го разпише, с оглед на което св.М., удостоверил този отказ с подписа
си. След това св.В. не връчил препис от
акта на А., въпреки, че последната не направила изричен отказ да го получи
/такъв отказ не бил възприет от никой от присъствалите/. Актосъставителят
квалифицирал нарушението като такова по чл.638, ал.3 от КЗ. Въз основа на така съставения АУАН е издадено от Началник РУ - П. атакуваното наказателно
постановление *от 11.03.2020г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В., М. и П.И.И., както и от
писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви
и съда ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за обективни, логични, и дадени от лица, които не са заинтересовани
от изхода на делото. В събрания доказателствен
материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът счита, че при изготвянето и предявяване на акта за
установяване на административно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Видно от дадените свидетелски
показания, е че въпреки, че А. не е направила изричен отказ да получи препис от акта, такъв не е бил
връчен. Това означава, че жалбоподателят не е получил препис от акта, което е нарушение
на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, която разпоредба е императивна и нарушаването й
опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, тъй като пряко засяга правото на защита на
жалбоподателя и е основание за отмяна на обжалваното постановление. В подкрепа
на горния извод на съда е трайната съдебна практика.
Отказът да се подпише АУАН не изключва в
никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две
последователни и самостоятелни действия. От тълкуването на чл.43 ал.5 от ЗАНН
се обосновава извода, че на нарушителя се връчва препис от акта независимо дали
на същия е положен подписа му или е оформен при отказ и това е така с оглед
съблюдаване правото на защита на нарушителя и с оглед възможността същия да се
запознае с административно нарушение, което му се вменява с изготвения в негово
присъствие акт и с оглед възможността да предяви в тридневен срок от
изготвянето и връчването му възражение пред административно-наказващият орган,
съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. Ако се приеме обратната теза и се
тълкува закона стеснително, че само при подписване на акта от сочения за
нарушител на същия се предоставя препис от него, то това би означавало, че
правото на възражения в предвидения от закона тридневен срок би могло да се
упражни отново само в случай на подписване на акта от нарушителя, но не и при
отказ да бъде подписан. Нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция
за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в
това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно
нарушението и защитата срещу него. Неслучайно законодателят в ЗАНН е предвидил,
че към АУАН следва да има предвидена разписка, касаеща връчването на препис от
него, която следва да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е
положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел.
В конкретния казус, видно от съдържанието
на процесния АУАН и свидетелските показания на св.В.
и св.М., документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише, което е
удостоверено с подпис на свидетел. Не са спазени обаче процесуалните правила по
отношение задължението за връчване на препис от акта на нарушителя. В този
смисъл показания депозира и актосъставителят, който
сочи, че актът не е връчен на лицето, защото отказало да го подпише.
С оглед на посоченото съдът намира, че така
изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му,
административно-наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.2 и
ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно
преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства, както и да върне съставения АУАН на актосъставителят за връчване препис от него.
В
заключение следва да се отбележи, че изпълнението на изискването за връчване на
препис от акта на нарушителя би довело до създаване на необходимите и възможни
гаранции за пълноценното му участие в тази фаза на производството. Отделен е
въпросът дали нарушителят ще подпише и приеме препис от акта или не. Във всички
случаи обаче, ако не бъдат положени усилия в тази насока, процесуалното
бездействие на администрацията води до съществено ограничаване на възможността
на нарушителя да участва в извънсъдебната фаза на производството, което от своя
страна константната съдебна практика приравнява на абсолютно съществено
нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Обжалваното наказателно постановление се
явява краен акт на незаконосъобразно образувано и проведено
административно-наказателно производство, осъществено при съществени нарушения
на процесуалните гаранции за обективност и разкриване на истината. Ето защо,
предвид изначалния неотстраним порок при образуване на
административно-наказателното производство, наказателното постановление следва
да се отмени като незаконосъобразно, без да се разглежда делото по същество,
тъй като нередовността на наказателното постановление-предмет на обжалване в настоящото
производство, от процесуално-правна страна води до невъзможността същия акт да
породи последиците, към които е насочен, защото се явява незаконосъобразен.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
*от 11.03.2020г.,
издадено от Началник РУ – гр.П., упълномощен със заповед *на Директор ОДМВР-С. против М.Г.А. с ЕГН**********,***, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :