Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,
10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІІ-ми граждански състав в публично
заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Д.
при участието на секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното от
СЪДИЯТАгражданско дело номер 5061 по описа
за 2018 година, намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от И.Д.П., ЕГН **********,
чрез адв. Марияна Д. ***, срещу Р.Р.М., ЕГН **********,***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК във вр. чл. 21 ал. 4 т. 1 от СК, във
вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК: да се признае за установено по отношение на
ответника, че за закупения по време на брака между страните недвижим имот: ***,
в сграда на ЖСК „Волан-3“, състоящ се от стая, дневна, кухня, с площ от 72,27
кв.м., с идентификатор 63427.4.2932.2.6, с изба № 6, с площ от 21,20 кв.м. и
таван № 6, с площ от 16,12 кв.м., ведно с прилежащите 6,261 % ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, описан подробно в
нотариален акт за покупко-продажба № 147, том 2, рег. № 1582, дело № 209 от 09.05.2003
г. на нотариус Албена Александрова, не е налице съвместен принос от страна на
ответника, а е лично имущество на ищцата посредством пълна трансформация на
нейни лични средства за сумата 14 176,40 лв. подарени й от нейния баща Д.Г.П.,
вложени при придобиването на апартамента и имота е лична собственост на ищцата.
Твърди, че с ответника имали сключен граждански брак от 01.09.1990 г. до
10.07.2006 г., когато бил прекратен с развод.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, адв. М.Б., с който счита иска за допустим,
но неоснователен. Оспорва твърдението, че имота е закупен изцяло с дарени от
бащата на ищцата средства, оспорва твърдението, че лицето Д.Г.П. е баща на
ищцата, както и че изтеглените от него средства са й били дарени и използвани
за заплащане на цената на процесния имот. Моли да се отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК във вр. чл. 21 ал. 4 т.
1 от СК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК: за преобразуване на лично имущество,
поради липса на съвместен принос на единия съпруг при придобиване на процесния
недвижим имот.
С оглед на наведените от ищцата опровергаващи възникването на съсобственост
между страните факти, същата следва да докаже, че процесният имот, описан в
исковата молба е придобит по време на брака между страните по делото, както и
че този брак е прекратен на основание и по предвидения в СК ред, включително с
влязло в сила съдебно решение /при прекратяване на брака по съдебен ред/, че
имотът, дори и придобит по време на брака е придобит изцяло с нейни лични
средства /дарени от баща й/, поради което е налице трансформация на нейно лично
имущество в придобито по време на брака такова.
Безспорни са обстоятелствата по делото, че страните са сключили граждански
брак на 01.09.1990 г., който е бил прекратен с развод, с влязло в сила на
10.07.2006 г. решение № 20/19.06.2006 г. по гр.д. № 2090/2006г. по описа на
РРС. По време на брака им, ищцата И.Д. М. е закупила процесния недвижим имот с
нотариален акт за покупко-продажба № 147, том 2, рег. № 1582, дело № 209 от
09.05.2003 г. на нотариус Албена Александрова, за сумата 14 176,40 лв.
платена напълно и в брой на продавача. Последното се установява от
представения по делото нотариален акт на л. 5 по делото и решение за
прекратяване на брака с развод № 20/19.06.2006 г. по гр.д. № 2090/2006г. по
описа на РРС на л. 10 и 11 по делото. Не е спорно, че след прекратяване на
брака е постановено ищцата да носи предбрачното си фамилно име П., видно и от
удостоверение за идентичност на лице с различни имена на л. 48 по делото.
Спорът по делото се концентрира относно произхода на средствата,
заплатени при покупката на имота и дали същите са били лична собственост на
ищцата, с което да се счита оборена презумпцията за съвместен принос по чл.19,
ал.1 СК /отм./. В тази връзка от доказателствата по делото се установява
следното:
От показанията на свид.Д.Г.П. се установява, че е баща на ищцата, която е
най-голямата му дъщеря от общо 3 деца. Тъй като им било тясно искал да устрои
дъщеря си И. с жилище. През 2003 г. се появила такава възможност, защото
получил наследствена земя в района на Несебър, която продал заедно с другите
сънаследници. Със своята част от сумата, която получил около 20 000 лв. се
обадил на И. и й казал, че има възможност да й купи жилище. Намерили такова
чрез фирма, която продава недвижими имоти. То се намирало в квартал Дружбите,
много запазено, с 2 стаи и кухня отделно баня и отделно тоалетна, на втория
етаж. Жилището струвало около 8000 долара. Решили да го вземат, като свидетелят
заявява, че е направил личен подарък на дъщеря си иплатил всичко, парите били
негови, в неговата сметка в ОББ. Изтеглил сумата и платил парите на ръка пред
Нотариуса. Свидетелят платил всичко, включително и таксите за прехвърлянето и
комисионната на агенцията. Теглил няколко пъти от сметката – първо за
предварителния договор капаро и такси, които трябвало да се платят и накрая да
се финализира сделката изтеглил останалата сума около 14000 лв.
Видно от представената по делото спестовна книжка на св. Д.Г.П. по сметката
му в ОББ, към датата на закупуване на процесния имот, е разполагал със сумата
23 960 лв., като е извършил тегления на 25.04.2003 г. сумата 2000 лв., на
29.04.2003 г. изтеглил сумата 1785,50 лв., на 30.04.2003 г. сумата 2000 лв. и в
деня на извършване на сделката 09.05.2003 г. е изтеглил сумата 12 583,70
лв., което съвпада с показанията на свидетеля, че етеглил няколко пъти от
сметката си – първо за предварителния договор капаро и такси, които трябвало да
се платят и накрая да се финализира сделката изтеглил останалата сума. Видно от
нотариалния акт платената сума пред нотариуса е 14 176,40 лв., което също
съвпада с размера на изтеглените от св. П. и дарени на дъщеря му средства.
Видно от представената справка за валутни курсове към датата на сделката
09.05.2003 г. курса на долара към лева е посочен 1,71 лв. по фиксинг на БНБ,
което съответства с цената на жилището, която свидетеля заявява, че е уговорена
заоколо 8000 долара и платената от него цена в лева
14 176,40 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът приема, че предявеният иск е доказан
и основателен по следните съображения:
След като по делото е установено, че процесният недвижим имот е придобит по
време на брака на ищцата посредством възмезден придобивен способ /с
договор за покупко-продажба, сключен на 09.05.2003 г./, за да се
приеме, че установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборена, е необходимо да се установи
пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при
придобиването по смисъла на чл. 23, ал. 1 и 2 СК, като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и
че именно дарената сума е действително вложена при покупката на имота, т. е.
необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на
имота при неговото придобиване. По въпроса дали дареното от родителя на
единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи практиката на ВКС
е непротиворечива и трайно установена. Врешение № 222/24.06.2011 г. по гр.
д. № 982/2010 г. на Първо ГО на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична
сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение:
ако е сключен между единия съпруг и неговият родител, тоест изразено е съгласие
само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме
дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното
придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла
на чл. 20 СК от 1985 г. и аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с
двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то
дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на
лични средства при придобиването на семейното жилище. В същия смисъл е и
становището, изразено в постановеното по реда начл. 290 ГПК решение № 81/15.03.2011 г. по гр.
д. № 172/2010 г. на Второ ГО на ВКС, както и в решение № 279/15.07.2010 г. по гр.
д. № 529/2009 г. на Първо ГО на ВКС.
С оглед установените по делото факти /намерение на родителят
на ищцата да надари своята дъщеря със сумата 14 000
лв. негови лични спестявания от продажба на наследствен
имот, изразена само отищцата воля да приеме дарението/ следва да се
приеме, че сумата е дарена само на нея и представлява нейно лично
имущество. Наред с това по делото е установено по категоричен начин,
че цената на процесният апартамент е била платена именно с дарената
на И.Д.П. сума, в която насока са показанията на свид. Д.Г.П., които
са основани на преки и непосредствени впечатления и изцяло
кореспондират с всички останали доказателства по делото, поради което съдът
напълно кредитира. От изложеното следва извод, че законовата презумпция за
съвместен принос на съпрузите в придобиването на собствеността върху имота е
оборена и то не е съставлявало съпружеска имуществена общност, а индивидуална
собственост на ищцата.
В обобщение на изложеното, искът, като основателен ще се уважи.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата ще се присъдят
направените деловодни разноски, които се констатираха в размер от 2431,22 лв.,
от които 292 лв. внесена държавна такса, 10 лв. такси за снабдяване с данъчна
оценка, 29,22 лв. такса вписване на исковата молба, 600 лв. възнаграждение за
особен представител и 1500 лв. платено адвокатско възнаграждение, съответстващи
на приложения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.Р.М., ЕГН **********,
с пост. адрес: ***, и наст. адрес: гр. Русе, ж.к. ***, че ищцата И.Д.П., ЕГН **********,
от гр. Русе, със съдебен адрес:***, чрез адв. Марияна Д. е едноличенсобственик на недвижим имот- ***,
в сграда на ЖСК „Волан-3“, състоящ се от стая, дневна, кухня, с площ от 72,27
кв.м., с идентификатор 63427.4.2932.2.6, с изба № 6, с площ от 21,20 кв.м. и
таван № 6, с площ от 16,12 кв.м., ведно с прилежащите 6,261 % ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, описан подробно в
нотариален акт за покупко-продажба № 147, том 2, рег. № 1582, дело № 209 от
09.05.2003 г. на нотариус Албена Александрова, с РД РРС, поради пълна
трансформация на нейни лични средства за сумата 14 176,40 лв.
ОСЪЖДА ответника Р.Р.М., ЕГН **********, да заплати
на ищцата И.Д.П., ЕГН **********, сумата от 2431,22 лв. /две хиляди
четиристотин тридесет и един лева и двадесет и две стотинки/ деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/