Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 22.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 947 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.Д.Д.
срещу ЗК „Е. ” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 21.01.2012
г. около 11,20 ч. на главен път ІІ-21 Русе-Силистра с посока на движение от гр.
Силистра към гр. Русе, Е.К.А.управлявала лекотоварен автомобил марка „Дачия Логан“ с ДК № *******, в
който на предна дясна седалка като пътник пътувала И.Н.Д.. По същото време в
обратната посока на движение К.А.К. управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № Р ******с прикачено към него ремарке с
рег. № ******. В зоната на километър 14+100 и двамата водачи нарушили правилата
за движение по пътищата и станали причина за настъпването на ПТП между
управляваните от тях автомобили. Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП И.Н.Д.
получила съчетана травма, довела до смъртта й. Твърди се, че за случая е
образувано ДП № 227/2012 г. по описа на ОД на МВР-гр.Русе, пр.пр. № 101/2012 г. по описа на ОП-Русе.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността и на двамата делинквенти
е била застрахована при ответното дружество със задължителна полица №
07111890651786 с начало на покритие 06.11.2011 г. и край 05.11.2011 г. и №
071118906517763 с начало на покритие 07.10.2011 г. и край 06.10.2012 г.
Поддържа се, че починалата е майка на ищцата, като преди ПТП двете живеели
заедно в едно домакинство с бащата на ищцата. Поддържа се, че И. Д. била
работоспособна, разполагала с доходи и издържала своята дъщеря, която била
непълнолетна, една на 13 години, ученичка
в 7 клас. Твърди се, че със загубата на своята майка, ищцата е претърпяла
имуществени вреди, тъй като е била лишена от издръжката, която е получавала от
нейната майка в размер на около 750 лв.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка, която ищцата би
получила от майка си И.Н.Д. за периода след 21.01.2012 г. в размер на 750 лв.
месечно, до настъпване на основания за прекратяване на плащането й, ведно със
законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от първото число на
съответния месец до окончателното й изплащане.
В законоустановения
двуседмичен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Лалова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено
към отговора. Счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва
изцяло по основание и размер. Заявява възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение и на двамата водачи с твърдението, че е налице случайно деяние по
отношение на всеки от тях и никой не е имал възможност да предотврати
настъпването му. Оспорва твърдението, че месечната издръжка на ищцата е в
размер на 1500 лв. Поддържа се, че ищцата има право на наследствена пенсия и
има право да търси обезщетение за понесените вреди, доколкото те не се покриват
от получаваната пенсия.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба. Твърди, че вземането й не е
погасено по давност. Оспорва всички възражения на ответника, заявява доказателствени искания.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор, с който поддържа исканията си.
В съдебно заседание ищцата
поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, съобразно събрания доказателствен материал.
Претендира разноски, съобразно представен списък. Представя писмени бележки, в
които сочи, че искът е частично основателен.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото
не е спорно, а и от представените писмени
доказателства-препис-извлечение
от акт за смърт № 3/22.01.2012 г., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
2/03.01.2000 г., удостоверение за наследници №
369/24.01.2012 г. на Община Русе, се установява, че починалата при пътно-транспортно произшествие на
21.01.2012 г. И.Н.Д. е майка на ищцата В.Д.Д..
Видно от представените
по делото доказателства-изпълнителен
лист от 25 юни 2014 г. и след извършена
служебна справка се установява,
че между страните е налице влязло в сила на 04.08.2014 г. Решение от 04.09.2013 г., постановено по гр.д. № 9982/2012
г. по описа на СГС, І-2 състав,
по силата на което ответникът е осъден да заплати на
ищцата, чрез законния й представител баща й Д.Д.Д. сумата от 150
000 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1
от КЗ /отм./, обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта
на нейната майка И.Н.Д. плюс законната
лихва от 21.01.2012 г. до окончателното изплащане, настъпила в пряка причинна връзка от същото застрахователно събитие, от което ищцата претендира
и имуществени вреди.
Горните обстоятелства
се доказват и със заключението на приетата и неоспорена САТЕ, съобразно която от техническа гледна точка причините за настъпване
на произшествието е навлизане
на товарен автомобил «Дачия Логан» с ДК № ******* в лентата за движение на товарен автомобил «Скания 143Н 420» с ДК
№******РС на разстояние, по-малко
от опасната зона за спиране.
Следователно и между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че на
21.01.2012 г. около 11,20 ч. на главен път ІІ-21 Русе-Силистра с посока на движение от гр. Силистра
към гр. Русе, при пътно-транспортно произшествие,
причинено виновно от водача Е.К.А.управлявала
лекотоварен автомобил марка
„Дачия Логан“ с ДК № *******,
в който на предна дясна седалка като
пътник пътувала И.Н.Д., е причинена
смъртта на майката на ищцата, както и че към посочената дата лекотоварен автомобил марка „Дачия Логан“ с ДК № ******* е имал валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното
дружество, сключена със застрахователна полица № 07111890651786
с начало на покритие 06.11.2011 г. и край 05.11.2011
г.
От служебна
бележка изх. №
1897/23.11.2017 г. на «Каменица» АД гр. Пловдив се установява,
че починалата е заемала длъжността зонов супервайзор в отдел търговски-североизток
по трудов договор № 23/01.01.2001 г., като в периода
от февруари 2011 г. до януари
2012 г. починалата е получила нетни
доходи в общ размер на сумата от 31 784,79 лв. В доходът за м.януари 2012 г. е включена и сума в размер на 3000 лв., която не е възнаграждение, а еднократна помощ по колективен трудов
договор за смърт на служител.
От удостоверение, издадено от НОИ, ТП-Русе с изх. № 1029-17-4989 от 26.09.2017 г. се установява,
че ищцата получава наследствена пенсия, отпусната й
от 21.01.2012 г. със срок до 28.12.2017 г.-навършване на пълнолетие в размер, който се
е променял през годините от
334,09 лв. до 375,20 лв.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетелят Б. И.Т., който установява, че познава В.Д. и нейните
родители от 2006 г. Майката на В. била на позиция регионален мениджър към
„Каменица“ и доходите й били доста по-големи отколкото на бащата на В., който
бил юрисконсулт на „Дунавска коприна“, преди да фалира предприятието, след това
юрисконсулт на „Вятовска гора“. Свидетелят
установява, че майката на ищцата се занимавала с всичко-водела я е на уроци, на
плуване. Финансовите грижи за ищцата били полагани основно от починалата й
майка. След ПТП-то В. престанала да ходи на уроци и на плуване.
При така
установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема
следното от правна страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем
с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговоростта
на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени, включително и с влязлото
в сила решение между страните по отношение на неимуществените вреди.
Претендира се обезщетение
от претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в загубена
издръжка, която ищцата би получавала от лице, което е задължено по закон да дава издръжка, в случай, че същото не бе починало, вследствие
на процесното ПТП.
В разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Не е предвидена възможността
за освобождаването на родителя от отговорност,
предвид ниските му материални възможности,
напротив - издръжка се дължи
винаги, когато родителят разполага с възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване - чл. 140, ал. 2 СК.
След извършване
на тази преценка, следва да се обсъди въпроса относно размера на издръжката, като релевантни за определянето му са възможностите
на лицето, която я дължи, както и нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в чл. 142, ал. 2 СК е установен минималния
размер на издръжката, а именно - 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната.
От събраните
по делото доказателства
/удостоверение за раждане/ се установява,
че ищцата е дете на починалата И.Н.Д., която към момента на смъртта на майка
си е малолетна на 12 години.
В т.8 на Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС е прието, че когато при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на която имат право.
При определяне
на издръжката следва да се изхожда от нормалните разходи за такава издръжка, без да се вземат предвид разходите, които надхвърлят обичайните.
Ищцата претендира
месечна издръжка в размер
на 750 лв. Видно от писмените
доказателства, представени
от НОИ, ТП-Русе, ищцата,
считано от смъртта на нейната
майка-21.01.2012 г. получава наследствена
персонална пенсия в размер на 334,09 лв. Следователно претендирания размер от 750 лв. месечно, не се компенсира от пенсията, на която тази ищца има
право и която получава.
От доказателствата
по делото се установява, че
към момента на смъртта си майката на ищцата е реализирала месечни доходи над
2000 лв. и се е осигурявала
върху сумата от 2000 лв., които доходи са достатъчни, за да заплаща на детето си издръжка за в бъдеще време до навършването на пълнолетния в размер по-голям от минималния императивно определен в нормата
на чл.142, ал.2 от СК, който към
2012 г. е бил в размер на 72,50 лв. /1/4 от МРЗ от 290
лв./
По делото
е прието заключението на вещото лице Б., от което се установява, че общият размер на издръжката на ищцата за периода
от 21.01.2012 г.-смъртта на нейната
майка до 28.12.2017 г.-датата на навършване
на пълнолетие, възлиза на сумата от 54 978,10 лв.
Това заключение е оспорено от
ответника, във връзка с което оспорване съдът е допуснал повторна ССчЕ, неоспорено от страните по делото, от което се установява, че горният размер възлиза на сумата от
68 337,17 лв.
Настоящият съдебен
състав намира, че размерът на издръжката следва да бъде определен като при определянето на месечния размер следва да се съобрази нетния доход на И.Н.Д., месечната издръжка на 3-членно
семейство за всяка една година, сумата
необходима за собствената издръжка
на починалата и размерът на
получаваната от ищцата наследствена пенсия, поради което не кредитира заключението на повторната ССчЕ, която е определила размера,
съобразно начина посочен й
от ответното дружество.
На следващо
място е без значение кой от двата
размера по двете ССче ще бъде кредитиран,
тъй като исковата претенция е под размера
определен и от двете вещи лица, поради
което искът следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер.
Ищецът е претендирал
не глобален размер, а месечна сума в размер на по 750
лв., която в глобален
размер и за периода от 71 месеца и 7 дни (21.01.2012 г. до 28.12.2017 г.) възлиза на сумата
от 53 419,33 лв. Както
бе посочено по-горе, този размер е под
определения от вещите лица, съответно
54 978,10 лв. и 68 337,17 лв., поради което
искът следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно е възражението,
че вземането на ищцата за главница е погасено по давност.
Съобразно нормата
на чл. 197 от КЗ /отм./, правата
по застрахователния договор при застраховки
"Гражданска отговорност",
се погасяват с
петгодишна давност считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие.
На основание чл.116, б.»б» от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая, за да бъде прекъснато
течението на давността, искът е следвало да бъде предявен най-късно
до 21.01.2017 г., който ден
обаче е бил събота, т.е. неприсъствен ден. Исковата молба е пусната по пощата на 23.01.2017
г.-първият присъствен ден, след изтичане на срока в неприсъствен, поради което и по правилото на чл.60,
ал.6 от ГПК, срокът за предявяване
на иска е изтекъл в първия присъствен ден, т.е. 23.01.2017
г., от който момент е прекъснато
течението на давността.
Предвид горното
съдът намира, че вземането на ищцата не е погасено по давност.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност
на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на
деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ
КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./
е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между
застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е
потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ето защо
законна лихва се дължи, считано от датата на увреждане 21.01.2012 г.
Частично основателно
е възражението на ответника
за погасени по давност вземания за лихва. На основание чл.111, б.»в»
от ЗЗД, вземанията за лихви
се погасяват с изтичането
на тригодишна давност, следователно вземанията за лихви за три години назад от датата на предявяване на иска, са се погасили по давност, т.е. това са лихвите
изтекли от 21.01.2012 г. до 22.01.2014 г., поради което съдът
присъжда лихва, считано от 23.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски, поради което такива не им се присъждат.
Видно от представения договор за
правна помощ от 24.02.2018 г., ищцата е представлявана от адвокат В.О.
безплатно.
При цена на иска 53 419,33 лв.,
размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2132,58
лв., съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, респ. на сумата от 2559,10 лв. с ДДС, предвид
представените доказателства, че адвокат О. е регистриран по ЗДДС. Предвид, че
искът се уважава в неговата цялост, адвокатското възнаграждение се дължи в
пълен размер.
При този изход на спора, на
ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2136,77 лв. държавна
такса, както и сумата от 800 лв.-възнаграждения вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *-******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.Д.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 53 419,33
лв. /петдесет и три хиляди четиристотин и деветнадесет и 0,33 лв./ обезщетение
за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка,
която ищцата би получила от майка си И.Н.Д. за периода от датата на нейната
смърт на 21.01.2012 г. до датата на навършване на пълнолетие 28.12.2017 г.,
които вреди са настъпили в пряка причинна връзка от пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 21.01.2012 г. на главен път ІІ-21 Русе-Силистра, причинено виновно от
водача на лекотоварен автомобил марка „Дачия Логан“ с ДК № *******, който автомобил към датата на
произшествието е имал валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност»
при ответното дружество, сключена със застрахователна полица № 07111890651786 с
начало на покритие 06.11.2011 г. и край 05.11.2011 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 21.01.2012 г. до 22.01.2014 г. като погасена по
давност.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *-******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,*** сумата
от 2 559,10 лв. с ДДС /две хиляди петстотин петдесет и девет и 0,10 лв./
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *-******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд сума в
размер на 2136,77 лв. /две хиляди сто тридесет и шест и 0,77лв./ държавна
такса, както и сумата от 800 лв. /осемстотин лв./-възнаграждения вещи лица от
бюджета на съда.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: