Р Е Ш Е Н И Е № 260022

гр. София, 05.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЧОЛАКОВ

при секретаря Теодора Вутева и в присъствието на прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

„И.“ ЕООД, ЕИК ************ е предявил срещу Г.К.К. ***, с ЕГН **********, обективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ, чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД –

1. първи главен иск – за осъждане на ответника на осн. чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 133 483.13 лева, съставляваща сбор от следните суми, получени от ответника без основание:

- получено от ответника в периода м.12.2015 год. – м.08.2018 год. недължимо мениджърско възнаграждение в общ размер на 55 637.33 лева,

- получени от ответника в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 13 275.80 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца,

- получени от ответника в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 40 970 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца и

- получени от ответника в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. суми в общ размер на 23 600 лева чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника;

2. първи евентуален иск – в случай на отхвърляне на първия главен иск за част от сумата – в размер на 77 845.80 лева, за осъждане на ответника на осн. чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД да заплати на ищеца следните суми в общ размер на 77 845.80 лева, получени с оглед на неосъществено основание :

3. втори евентуален иск – в случай на отхвърляне на първия главен иск за част от сумата – в размер на 77 845.80 лева и на отхвърляне на първия евентуален иск, за осъждане на ответника на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ да заплати на ищеца сумата от 77 845.80 лева, съставляваща претърпяна от „И.“ ЕООД имуществена вреда (загуба) от неизпълнението на сключен между страните мениджърски договор (обективиран в трудов договор № 003/25.08.2015 год.), изразила се в намаляване на актива на „И.“ ЕООД чрез :

4. втори главен иск – за осъждане на ответника на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ да заплати на ищеца сумата от 1 493.93 лева, съставляваща претърпяна от „И.“ ЕООД имуществена вреда (загуба) от неизпълнението на сключен между страните мениджърски договор (обективиран в трудов договор № 003/25.08.2015 год.), причинена чрез извършване на картови разплащания от ответника в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. за погасяване на лични негови задължения със средства на ищеца;

5. трети евентуален иск – в случай на отхвърляне на втория главен иск, за осъждане на ответника на осн. чл.59 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1 493.93 лева, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца чрез извършване на картови разплащания от ответника в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. за погасяване на лични негови задължения със средства на „И.“ ЕООД.

Претендира се и законна лихва върху всяка от сумите, предмет на главните и съединените при условията на евентуалност искове, считано от предявяването на исковете, 12.01.2021 год., до окончателното изплащане на главниците.

С исковата молба се твърди, че в периода от 20.07.2015 год. до 08.02.2019 год. ищецът имал организационната форма на дружество с ограничена отговорност /„И.“ ООД/ с двама съдружници – Х. В. Д. М. /Herman van Der Mosen/, притежаващ 70 % от капитала и Г.К.К., притежаващ останалите 30 %. В резултат на отправено от съдружника Г.К.К. предизвестие за напускане с правно основание чл.125, ал.2 от ТЗ членственото правоотношение на ответника било прекратено и на 08.02.2019 год. същият бил заличен като съдружник в ТРРЮЛНЦ.

Твърди се, че в периода от 20.07.2015 год. до 08.02.2019 год. „И.“ ООД имал двама управители – сочените горе съдружници, които представлявали дружеството заедно и поотделно. Устното споразумение между мажоритарния съдружник Х. В. Д. М. и миноритарния Г.К. при учредяването на „И.“ ООД било, че Х. В. Д. М. ще осъществява ролята на инвеститор и номинален мениджър на дружеството, а реалните мениджърски решения, свързани с бизнеса на компанията, ще се вземат от Г.К. въз основа на неговата свободна дискреция.

Твърди се, че съдружникът Х.В.Д.М.е имал пълно доверие на съдружника Г.К. и поради това не е упражнявал ефективен контрол върху действията на последния, например – всички ведомости и документи във връзка със заплатата на Г.К. и на служителите на „И.“ ООД са били изготвяни пряко от Г.К. и съответния счетоводител на дружеството и не са били съгласувани с Х.В.Д.М..

Твърди се, че горното доверие е било компрометирано с редица действия на ответника, сочени по-горе в петитума и подробно описани в раздели II и III, т.9-24 вкл. в обстоятелствената част на исковата молба, а именно –

- в периода м.12.2015 год. – м.08.2018 год. ответникът е получил мениджърско възнаграждение в общ размер на 55 637.33 лева, каквото не му е било дължимо по сключения между страните мениджърски договор (обективиран в трудов договор № 003/25.08.2015 год.);

- в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. ответникът в качеството му на картодържател на банкови карти, собственост на ищеца, е изтеглил от АТМ и получил лично за себе си суми в брой в общ размер на 13 275.80 лева;

- в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. ответникът е извършил директни тегления от банкови сметки на ищеца и е получил лично за себе си суми в общ размер на 40 970 лева;

- в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. ответникът е наредил банкови преводи от сметки на ищеца по лични негови сметки и е получил лично за себе си суми в общ размер на 23 600 лева;

- в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. ответникът е извършил разплащания в брой с банкови карти, собственост на ищеца, чрез които е погасил свои лични задължения в общ размер на 1 493.93 лева.

Преписи от исковата молба, уточняващата молба на ищеца от 18.02.2021 год. и приложенията към същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор на и.м., с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора ответникът сочи, че след учредяването на „И.“ ООД е бил сключен трудов договор между ищеца и ответника, но оспорва твърдението по и.м., че договорът от 25.08.2015 год. на Г.К. е бил подписан от него едновременно в качеството му на „работодател“ и на „служител“; твърди се, че както договорът, така и анексът към него, са били подписани лично от Х.В.Д.М.в качеството му на „работодател“. Сочи се обаче, че ответникът не разполага с екземпляр от договора, тъй като неговото копие било останало в офиса на дружеството и не е могъл да го вземе поради ограничаване на достъпа му след влошаване на взаимоотношенията между съдружниците.

Твърди се, че уговорките между съдружниците относно ролята на всеки от тях в развитието на бизнеса и управлението на дружеството, включително за размера и начина на изплащане на месечните възнаграждения към двамата, са били документирани във формата на решения на общото събрание на съдружниците, но с оглед влошаването на отношенията между Г.К. и Х.В.Д.М.в края на 2018 год. последният е ограничил достъпа на ответника до офиса на дружеството, вкл. до дружествените книжа, поради което към настоящия момент ответникът не разполага с екземпляри от тези решения.

Сочи се, че ответникът е поел изпълнението на всички дейности, свързани с осигуряването на клиенти на дружеството и продажба на предлаганите продукти и услуги, а срещу изпълнението на тези задължения съдружниците са взели решение Г.К. да получава следните суми :

- възнаграждение в качеството му на управител на дружеството – в размер на 3 113.18 лева /брутно/ месечно за периода 25.08.2015 год. – 30.12.2015 год. и в размер на 4 224.29 лева /брутно/ месечно, считано от 01.01.2016 год.;

- допълнителен бонус в размер на 1 250 лева месечно за заплащане на лизингов автомобил, закупен на името на Г.К., който е бил предназначен да се ползва за служебни цели;

- допълнителен бонус, чийто размер не е бил твърд и е зависел от постигнатите бизнес резултати от ответника.

Твърди се, че настоящият управител на ищеца е бил запознат и е бил съгласен със сумите, които са изплащани като месечни възнаграждения към ответника, което се потвърждава от представената с отговора имейл кореспонденция между ответника и Х.В.Д.М.от 28.12.2017 год., към която като прикачен файл е приложен протокол от проведено на 15.12.2017 год. общо събрание на съдружниците. Сочи се, че протоколът е изготвен лично от Х.В.Д.М.и от съдържанието на същия безспорно се установяват част от договорките между съдружниците относно плащанията, извършвани към тях. От протокола се установявало, че на проведеното на 15.12.2017 год. ОСС било взето решение по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ за изплащане на допълнителни суми на Г.К. под формата на бонус за автомобил и постигнати резултати от продажби и сключени договори, извън договорените в трудовия договор и анекса към него, които били са плащани заедно с трудовото му възнаграждение със съгласието и по нареждане на Х. В. д. М.

Сочи се, че дори и цитираният протокол от ОСС да не бъде възприет като валидно решение на съдружниците, то се установява, че с конклудентни действия съдружниците са се съгласили с възнагражденията на Г.К., след като не са възразили срещу превеждането на сумите и заплащането на данъци и осигуровки върху тях.

Оспорва се и твърдението по и.м., че всички ведомости и документи във връзка със заплатата на Г.К. и на служителите на „И.“ ООД са били изготвяни пряко от ответника и съответния счетоводител на дружеството; сочи се, че както ведомостите, така и файловете със заплатите са били изготвяни от счетоводители – служители на „ВДМ И.“ ЕООД – дружество, собственост на Х. В. д. М., които през съответните периоди са били : през 2015 – 2016 год. – Й.Д.М.; през 2016 – 2017 год. – А.Ц.и през 2017 – 2018 год. – Д.В.. Твърди се, че за възнагражденията на ответника, включително бонуси, пред НАП са подавани задължителните декларации обр. 1 и обр. 6, същите са били облагани и дължимите върху тях данъци и осигуровки са заплащани със знанието и съгласието на Х. В. д. М.. От справките за осигурителния доход на ответника за процесните периоди е видно, че всички възнаграждения, включително изплатени бонуси, са декларирани в размера, в който са били дължими, съобразно решенията на съдружниците. Х. В.д. М., който през всяка година от съдружието му с Г.К. е подписвал финансовите отчети на „И.“ ООД като техен съставител, не е възразявал срещу горните изплащани възнаграждения, което сочи, че същите не са били оспорвани от него.

По отношение на исковите претенции на ищеца за получени от Г.К. суми чрез тегления в брой или чрез банкови преводи от сметки на „И.“ ООД в отговора се сочи, че през процесния период както ответникът, така и Х.В.Д.М.са имали качеството на картодържатели по договори, сключени със „С.“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД. Оспорва се твърдението по и.м., че сумите в общ размер на 13 275.80 лева, изтеглени чрез дебитните карти на Г.К. през АТМ, са изтеглени при изначална липса на основание, като се сочи, че всички суми, изтеглени чрез банкови карти, са били необходими с цел осъществяване на дейността на дружеството, като за всяка сума ответникът е представял на ищеца разходооправдателни документи. Пояснява се, че целта на тегленето през АТМ на сумите е била поемане на представителни разходи на дружеството, разходи за ресторанти, посещавани с клиенти, разходи за транспорт, разходи за ремонт на ползваните автомобили, разходи за командировки, хотели и др. Всички разходи са отчитани от ответника всеки месец, като разходооправдателните документи са били осчетоводявани от счетоводното дружество на Х.В.Д.М.– „ВДМ И.“ ЕООД.

Идентично становище ответникът изразява по отношение на претенцията на ищеца за тегления на суми в брой („на каса“) от банковите сметки на „И.“ ООД на обща стойност 40 970 лева. Сочи се, че ако дружеството е имало реални претенция за тези суми, то същите е следвало да бъдат заведени в счетоводството, респ. в годишния финансов отчет като вземане, какъвто запис не се установява в балансите на дружеството за процесния период.

По отношение на твърденията на ищеца относно директните банкови преводи от сметката на „И.“ ООД по сметка на ответника с отговора се пояснява целта на тези преводи, като се сочи, че :

- сумата от 4 500 лева е била преведена на 04.01.2017 год. по сметка на Г.К., като същата е била необходима за заплащане на извършено обслужване, поддръжка и закупуване на гуми на автомобил, ползван за служебни цели;

- сумата от 15 000 лева е била преведена по сметка на ответника на 29.11.2017 год. и сумата от 4 100 лева – преведена на 01.12.2017 год., с основания „връщане на сума“.

Сочи се, че на 14.03.2017 год. поради влошено финансово положение на „И.“ ООД Г.К. е внесъл по банковата сметка на дружеството сума в размер на 18 900 лева, която сума представлява предоставен заем, но също така може да бъде третирана и като допълнителна парична вноска по смисъла на чл.134 от ТЗ, направена от съдружник. На 01.11.2017 год., отново поради финансови затруднения на дружеството, ответникът е предоставил по банков път и втора заемна сума в размер на 10 000 лева, като общият размер на сумите, предоставени за временно ползване на ищеца от ответника, към 01.11.2017 год. е възлизал на 28 900 лева Твърди се, че с превода, извършен от сметката на „И.“ ООД по сметка на ответника на 29.11.2017 год. на стойност от 15 000 лева и с този, извършен на 01.12.2017 год. на стойност от 4 100 лева, на практика е извършено погасяване на част от предоставените заемни суми, като остатъкът, който не е погасен и към настоящия момент от страна на ищеца, възлиза на 9 800 лева.

С отговора е направено възражение за изтекла давност по отношение на следните претендирани с и.м. суми :

- възнаграждение за 2015 год. в размер на 1 000 лева, както и претендираната върху него лихва;

- суми, теглени в брой през 2015 год. в размер на 600 лева, както и претендираната върху тях лихва;

- суми, теглени в брой в периода 07.01.-12.01.2016 год. в размер на 1 040 лева, както и претендираната върху тях лихва;

- суми, разплащани в брой през 2015 год. в размер на 639.10 лева, както и претендираната върху тях лихва;

- суми, теглени в брой (на каса) от банкови сметки през 2015 год. в размер на 8 250 лева, както и претендираната върху тях лихва.

С отговора на исковата молба ответникът Г.К.К. е предявил срещу ищеца „И.“ ЕООД следните насрещни обективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД, чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД –

1. първи главен насрещен иск – за осъждане на „И.“ ЕООД на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати на Г.К.К. следните суми :

- сума в размер на 17 999.42 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение за м.10.2016 год. по договор за управление, сключен между страните;

- сума в размер на 31 971.92 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение за м.12.2016 год. по договор за управление, сключен между страните;

- сума в размер на 6 036.03 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение за м.08.2018 год. по договор за управление, сключен между страните;

- сума в размер на 6 039.65 лева, представляваща дължимо и неизплатено възнаграждение за м.09.2018 год. по договор за управление, сключен между страните и

- сума в размер на 7 910.47 лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск през календарната 2018 год., изчислено въз основа на последния отработен пълен месец – м.09.2018 год.,

ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба, 17.03.2021 год., до окончателното им изплащане;

2. втори главен насрещен иск – за осъждане на „И.“ ЕООД на осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД да заплати на Г.К.К. сума в размер на 9 800 лева, представляваща невъзстановена част от паричен заем, предоставен от ищеца на ответника по насрещния иск на 01.11.2017 год., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба, 17.03.2021 год., до окончателното й изплащане;

3. първи евентуален насрещен иск – в случай на отхвърляне на втория главен насрещен иск, за осъждане на „И.“ ЕООД на осн. чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД да заплати на Г.К.К. сумата от 9 800 лева, платена на 01.11.2017 год. на неосъществено основание – невзето решение за допълнителни парични вноски от съдружниците на „И.“ ООД, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба, 17.03.2021 год., до окончателното й изплащане;

4. втори евентуален насрещен иск – в случай на отхвърляне на втория главен насрещен иск и на първия евентуален насрещен иск, за осъждане на „И.“ ЕООД на осн. чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД да заплати на Г.К.К. сумата от 9 800 лева, получена на 01.11.2017 год. от дружеството без основание, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба, 17.03.2021 год., до окончателното й изплащане.

С исковата молба по насрещните искове се сочи, че в периода от 20.07.2015 год. до 08.02.2019 год. ищецът по насрещния иск е бил управител на ответното дружество, като в това му качество с „И.“ ООД бил сключил договор за възлагане на управление, именуван „трудов договор № 003/25.08.2015 год.“, към който бил сключен и анекс № 001/30.12.2015 год. Извън уговореното в трудовия договор и анекса към него, въз основа на решения на общото събрание на съдружниците било гласувано ищецът да получава допълнителни суми под формата на бонуси, единият от които в размер на 1 250 лева месечно (същият бил включван в сумата на възнагражденията), като компенсация за ползването на закупен от ищеца автомобил, използван за служебни цели, и втори бонус, размерът на който зависел от постигнатите от него бизнес резултати през съответния месец. Въз основа на тези решения месечният облагаем доход на ищеца бил различен по размер, като същият е бил деклариран в НАП. Трудовите му правоотношения с ответното дружество били прекратени на 10.10.2018 год., като в периода 25.08.2015 год. – 01.10.2018 год. начислените месечни възнаграждения му се изплащали редовно, а неизплатени останали възнагражденията му за четири месеца от този период, както следва :

- за м.10.2016 год. начисленият облагаем доход, който дружеството е дължало, е било в размер на 24 249.64 лева /брутно/, а нетният му размер възлизал на 21 522.24 лева. През този месец дружеството е изплатило на ищеца само 3 522.82 лева от дължимото му се нетно възнаграждение, като остатъкът от 17 999.42 лева останал неизплатен;

- за м.12.2016 год. начисленият облагаем доход, който дружеството е дължало, е било в размер на 39 774.87 лева /брутно/, а нетният му размер възлизал на 35 494.74 лева. През този месец дружеството е изплатило на ищеца само 3 522.82 лева от дължимото му се нетно възнаграждение, като остатъкът от 31 971.92 лева останал неизплатен;

- за м.08.2018 год. начисленият облагаем доход, който дружеството е дължало, е било в размер на 7 064.98 лева /брутно/, а нетният му размер възлизал на 6 036.03 лева, което възнаграждение не е изплатено и понастоящем;

- за м.09.2018 год. начисленият облагаем доход, който дружеството е дължало, е било в размер на 7 069.20 лева /брутно/, а нетният му размер възлизал на 6 039.65 лева, което възнаграждение не е изплатено и понастоящем.

Твърди се, че общият размер на неизплатените възнаграждения от ответното дружество към ищеца в качеството му на негов управител възлиза на 62 047.02 лева

Сочи се, че съобразно уговореното в чл.16 от трудовия договор № 003/25.08.2015 год., сключен между страните и през времето на действие на същия ищецът имал право на 20 дни платен годишен отпуск, който не е използвал през календарната 2018 год. и при прекратяване на трудовите му правоотношения с „И.“ ООД не му е бил изплатен. Размерът на дължимото обезщетение за неизползван годишен отпуск през 2018 год., изчислено въз основа на последния отработен пълен месец – м.09.2018 год., възлиза на 7 910.47 лева.

Общият размер на претенциите по насрещните искове за неизплатени възнаграждения и неизплатено обезщетение за неползван годишен отпуск за календарната 2018 год. възлиза на 69 957.49 лева.

С исковата молба по насрещните искове са повторени доводите от отговора на първоначалната и.м., подаден от същата страна, за предоставен заем от Г.К. на „И.“ ООД в общ размер на 28 900 лева, за извършено погасяване на част от предоставените заемни суми, като се сочи, че остатъкът, който не е погасен и към настоящия момент, възлиза на 9 800 лева.

С исковата молба по насрещните искове е направено изявление за прихващане на сумите, за които са предявени насрещните искове от Г.К., с претендираните суми от „И.“ ЕООД по първоначалната искова молба – в случай, че исковете по същата бъдат уважени.

Препис от отговора на исковата молба, подаден от Г.К.К. и приложенията към него са връчени на „И.“ ЕООД с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.

С ДИМ се оспорват твърденията по отговора, че трудовият договор между ответника и „И.“ ООД бил подписан от лично от Х.В.Д.М.; че всички уговорки за размера и начина на изплащане на месечното изплащане на възнаграждение на управителят К. били документирани в решения на ОСС – сочи се, че такива решения не са били вземани и такива протоколи за проведени събрания не съществуват; че ответникът имал право на допълнителен бонус в размер на 1 250 лева месечно за заплащането на лизингов автомобил, закупен на негово име, както и на допълнителен бонус, чийто размер не е бил твърд и е зависел от постигнатите бизнес резултати от Г.К..

С ДИМ се сочи, че разпоредбата на чл.141, ал.7 от ТЗ изисква писмена форма за действителност на мениджърския договор, а същата форма за действителност по отношение на определянето на размера на мениджърското възнаграждение се изисква и от чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ под формата на протокол от общо събрание на съдружниците, поради което, дори условно да се кредитират твърденията на ответника за наличието на подобни съглашения между съдружниците, тези съглашения/решения са нищожни поради липса на предписана от закона форма.

Оспорват се твърденията на ответника, че същият е представял пред счетоводството на „И.“ ООД каквито и да било разходно-оправдателни документи за извършените от него разходи чрез банкови карти и за използването в интерес на дружеството на усвоените суми в брой от банковите сметки на ищеца. Сочи се, че всяко усвояване/теглене на суми от Г.К. (чрез банкови карти или в брой) е било осчетоводявано от „И.“ ООД като задължение на ответника по аналитична разчетна сметка 493/2, по отделна партида на името на Г.К.; в края на съответната календарна година (за 2016 год.), а впоследствие в края на всеки месец водените по аналитична разчетна сметка 493/2 задължения на Г.К. към „И.“ ООД са били счетоводно прихващани срещу юридически несъществуващи „вземания“ на ответника за „бонуси“ и „работна заплата“.

Оспорват се твърденията по отговора, че ответникът бил получил на 04.01.2017 год. правомерно сумата от 4 500 лева и я бил използвал за разходи по поддръжка на автомобил, ползван за служебни цели, като се сочи, че в случая става въпрос за личен автомобил на Г.К., във връзка с поддръжката на който „И.“ ООД е нямал никакви ангажименти.

Оспорват се твърденията по отговора, че ответникът бил предоставил на „И.“ ООД сумата от 18 900 лева като „заем“ или като „допълнителна парична вноска по смисъла на чл.134 от ТЗ“, като се сочи, че такъв договор за заем не е бил сключван и се излага следната твърдяна от ищеца хронология във връзка със сочените от ответника финансови транзакции :

- на 08.03.2017 год. чрез ответника Г.К. ищцовото дружество съставя проформа фактура за доставка на стоки с № Р1120170011017 с получател „Т. и.“ ООД за сумата от 18 900.52 лева. В самата проформа фактура е посочено, че срокът за нейното плащане е 09.03.2017 год. (преди датата на планираната доставка) - т.е., проформа фактурата предвижда авансово плащане;

- на неизвестна дата, попадаща в периода между 08.03.2017 год. (датата на проформа фактура № РК20170011017) и 14.03.2017 год. (датата на извършеното от ответника „захранване“ на банковата сметка на „И.“ ООД със сумата от 18 900 лева), ответникът Г.К. лично получава от „Т. и.“ ООД авансовото плащане по проформа фактура № РК20170011017 в размер на 18 900.52 лева;

- на 14.03.2017 год. ответникът Г.К. внася по посочената в същата проформа фактура банкова сметка *** „И.“ ООД в „Б. ДСК“ сумата от 18 900 лева с основание „захранване“ – същата сума, която ответникът лично е получил от „Т. и.“ ООД съгласно изложеното по-горе;

- на 27.03.2017 год. след горното захранване на банковата сметка на „И.“ ООД между издателя на проформа фактура № РК20170011017/08.03.2017 год. „И.“ ООД и получателя по нея „Т. и.“ ООД е подписан приемо-предавателен протокол за доставка на стоките, предмет на посочената проформа фактура;

- на 30.11.2017 год. „И.“ ООД издава данъчна фактура към „Т.и.“ ООД с № ********** за доставката на стоките, предмет на проформа фактура № РЛ20170011017 и на приемо-предавателния протокол от 27.03.2017 год.;

- на 30.11.2017 год. „И.“ ООД осчетоводява така издадената данъчна фактура с № **********, като извършва следните счетоводни операции във връзка с нея : дебитиране на сметка 411/1 Клиенти в страната със сумата от 18 900.52 лева; кредитиране на сметка 702/1 Приходи от продажби на компютърни компоненти със сумата от 15 750.43 лева; кредитиране на сметка 453/2 ДДС Продажби със сумата на дължимото ДДС в размер на 3 150.09 лева;

- на 04.12.2017 год. при „И.“ ООД е извършено осчетоводяването на плащането по данъчна фактура с № **********/30.11.2017 год. като са извършени следните счетоводни операции : дебитиране на сметка 503/2 Б. ДСК със сумата от 18 900.52 лева; кредитиране на сметка 411/1 Клиенти в страната със сумата от 18 900.52 лева.

С ДИМ се сочи, че от изложената хронология е видно, че ответникът Г.К. е поел ролята на посредник, опосредяващ извършеното от „Т. и.“ ООД авансово плащане по издадената от „И.“ ООД проформа фактура № РК20170011017/08.03.2017 год. в отношенията с нейния издател – това авансово плащане първоначално е получено лично от Г.К., след което на 14.03.2017 год. е внесено в посочената в горната проформа фактура банкова сметка *** „И.“ ООД. Твърди се, че поради горното ответникът не е вписал в основанието на извършената от него банкова операция твърдените от него в отговора причини („заем“ или „допълнителна парична вноска“), а в съответствие със същността на отношенията е посочил основанието „захранване“ в съставения от самия него платежен документ.

С ДИМ се сочи, че направеното с отговора възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като и.м. е подадена на 12.01.2021 год. и при отчитане на специалната разпоредба на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците, покрива като непогасен по давност целия исков период.

Преписи от исковата молба по насрещните искове и приложенията към същата, подадени от Г.К.К., са връчени на ответника по тези искове „И.“ ЕООД, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор на и.м., с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора са приповторени в голямата им част доводите, изложени от същата страна и в ДИМ по първоначалните искове по-горе. Допълнено е, че видно и от самите твърдения в насрещната искова молба, за м. октомври и м. декември 2016 год. на ответника е изплатено нетно възнаграждение в размер на 3 522.82 лева – точно толкова, на колкото същият е имал право съгласно подписания на 30.12.2015 год. анекс № 001 към трудов договор № 003/25.08.2015 год., а надлежни документи, от които да е видно, че ответникът е имал право на възнаграждение в по-висок размер, не са представени, а и обективно не съществуват.

Сочи се, че за м. октомври и м. декември 2016 год. в счетоводството на „И.“ ООД действително са начислени претендираните от ответника суми от 24 249.64 лева и 39 774.87 лева, но това начисляване е извършено с цел да бъдат привидно нетирани задълженията на ответника за получени от него през 2015 год. и 2016 год. суми без правно основание в общ размер на 52 620 лева, а именно :

- 1 000 лева – получен през 2015 год. без правно основание „бонус“;

- 9 371.80 лева – получени от ответника в резултат на тегления от фирмената банкова карта за 2015 год. и 2016 год.;

- 1 279 лева – извършени от ответника картови разплащания с фирмената банкова карта за 2015 год. и 2016 год.;

- 40 970 лева – получени от ответника в резултат на тегления от банкови сметки на „И.“ ООД през 2015 год. и 2016 год.

Сочи се, че при съобразяване на получените за м. октомври и м. декември 2016 год. от ответника нетни възнаграждения по 3 522.82 лева за всеки от двата месеца и на факта, че счетоводно начислените за тези два месеца „възнаграждения“ в общ размер на 64 024.51 лева са брутни, а не нетни, може да се направи извод, че това, което ответникът претендира като „неплатено възнаграждение“ за м. октомври и м. декември 2016 год., всъщност счетоводно е формирано от задълженията на ответника спрямо „И.“ ООД, описани по-горе.

По отношение на претенцията за обезщетение за неизползван отпуск се сочи, че ответникът претендира една и съща сума два пъти – веднъж като елемент на неплатено мениджърско възнаграждение за м. септември 2018 год. и втори път – като обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2018 год.

С отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.„а“ и б.„б“ от ЗЗД по отношение на претенциите по насрещната и.м. за заплащането на мениджърско възнаграждение за м. октомври и м. декември 2016 год.

Преписи от допълнителната и.м. по първоначалните искове на „И.“ ЕООД с приложенията към нея са връчени на ответника Г.К.К. с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба.

Препис от отговора на исковата молба по насрещните искове, подаден от „И.“ ЕООД, е връчен на ищеца по насрещните искове Г.К.К. с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.

Препис от допълнителната и.м. по насрещните искове на Г.К.К. е връчен на ответника по насрещните искове „И.“ ЕООД с указанията по чл.373 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият не е депозирал допълнителен отговор.

Всяка от страните по първоначалните и насрещните искове е направила и искане за присъждане на разноски, както и искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-малък размер на претендираното от ответната страна заплатено прекомерно възнаграждение за адвокатско представителство.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

При служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ проверка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „И.“ ЕООД, ЕИК ********** съдът констатира, че в периода от 20.07.2015 год. до 08.02.2019 год. ищецът е имал организационната форма на дружество с ограничена отговорност /„И.“ ООД/ с двама съдружници – Х.В.Д.М./Herman van Der Mosen/, притежаващ 70 % от капитала и ответникът Г.К.К., притежаващ останалите 30 %. След отправено от съдружника К. по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ предизвестие за напускане членственото правоотношение на ответника е прекратено и на 08.02.2019 год. същият е заличен като съдружник в ТРРЮЛНЦ.

От горната проверка се установява, че за периода от 20.07.2015 год. до 08.02.2019 год. „И.“ ООД е имал двама управители – Х.В.Д.М.и Г.К.К., с права да представляват дружеството заедно и поотделно.

От представения с първоначалната искова молба договор № 003/25.08.2015 год., наименован „трудов“, се установява, че същият е бил сключен между „И.“ ООД, представляван от управителя Г.К.К. и от Г.К.К. в лично качество. От съдържанието на договора се установява, че същият не урежда трудово правоотношение между работодател и служител, а е договор за възлагане на управление на дружеството по чл.141, ал.7 от ТЗ /договор за управление/, с който е договорено заплащане на брутно мениджърско възнаграждение в размер на 3 113.18 лева /2 500 лева нетно/. С т.6 от договора е регламентирана възможността и за получаване на допълнително възнаграждение „по преценка на дружеството“.

Горният договор е бил изменен с анекс № 001/30.12.2015 год., подписан от втория управител на „И.“ ООД – Х.В.Д.М., с който, считано от 01.01.2016 год. размерът на брутното месечно възнаграждение на управителя е увеличен на 4 224.29 лева /3 500 лева нетно за 2016 год., съотв. 3 512.52 лева нетно за 2017 год. и 2018 год./.

Договорът и анексът към него са представени от ищеца в заверени преписи с и.м. и в оригинали /л.437 от делото/ с оглед направеното от ответника искане по чл.183 от ГПК.

От останалите представени от страните и приобщени по делото писмени доказателства, находящи се на л.25 – л.139, л.159 – л.234, л.238 – л.248, л.270 – л.273, л.285 – л.294 л.416 – л.436 от делото, както и от основното /л.336 – л.399/ и допълнителното заключение /л.473 – л.477/ по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното :

Съгласно представени на в.л. отчети/извлечения от сметка с IBAN ***, сметка с IBAN ***G86BUIB98881043709200, платените от „И.” ООД суми на ответникa Г.К. за периода м.12.2015 год. – м.09.2018 год. са били в общ размер на 166 966.46 лева (приложение № 1 от основното заключение на ССЕ, колона 3, ред 73). Като основание за отделните преводи са посочени „заплата“, „трудово възнаграждение“, „допълнително възнаграждение“ и „бонус“.

От приложение № 1 към заключението е видно, че изплатеното възнаграждение на управителя за м.12.2015 год. е било в размер на 2 500 лева – дължимото му нетно възнаграждение по договора. Увеличеното му с анекса нетно възнаграждение от 3 500 лева е било изплатено напр. за м.01.2016 год. – м.03.2016 год., а нетното възнаграждение по същия анекс, дължимо за 2017 год. и 2018 год., 3 512.52 лева, е било изплащано напр. за м.01.2017 год., м.03.2017 год. и т.н. Останалите преводи са били с различни размери, с различно посочено основание, като възнаграждението за даден месец често е било формирано от няколко отделни превода, чийто сбор надвишава установените с договора и анекса нетни размери. Сборът на последните за процесния период /м.12.2015 год. – м.08.2018 год./, изчислен от съда, възлиза на 111 237.88 лева /2 500 лева за м.12.2015 год., 3 500 лева за периода м.01 – м.12.2016 год. и 3 512.52 лева за периода м.01.2017 год. – м.08.2018 год./. Разликата между изплатените на ответника за процесния период суми и дължимото му по договора и анекса нетно възнаграждение възлиза на 55 728.58 лева.

Съгласно представени на в.л. отчети/извлечения от сметка с IBAN ***, изтеглените суми в брой за периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. с дебитна банкова карта № 516869хххххх2017, издадена от „Сибанк”АД, са с общ размер 6 130 лева (таблица № 2), от които:

- 600 лева изтеглени на 17.12.2015 год. и 18.12.2015 год. и

- 5 530 лева изтеглени през 2016 год.

Съгласно представени на в.л. отчети/извлечения от сметка с IBAN ***, изтеглените суми в брой за периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. с дебитна банкова карта № 516869хххххх8513, издадена от „С.”АД, са с общ размер 1 941.80 лева (приложение № 2, колона 5, ред 35). Всички суми са изтеглени през 2016 год.

Съгласно договор за издаване и обслужване на банкова карта за бизнес клиенти от 10.06.2016 год. (л.30 – л.31 от делото) към банковата сметка на „И.” ООД в „Б. ДСК” ЕАД с IBAN *** банкова карта VISA Business Space № 416991хххххх3008, с картодържател Г.К.. По данни от представените на в.л. извлечения изтеглените суми в брой с тази дебитна банкова карта за периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. са с общ размер 800 лева (приложение № 2, колона 5, ред 39). Всички суми са изтеглени през 2016 год.

Съгласно представени на в.л. извлечения от същата сметка с IBAN ***, изтеглените суми в брой за периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. с дебитна банкова карта № 416991хххххх1099, са с общ размер 4 074.03 лева (таблица № 5, колона 5), от които:

- 100 лева изтеглени през 2016 год.,

- 2 980.03 лева изтеглени през 2017 год. и

- 994 лева изтеглени през 2018 год.

Общият размер на изтеглените за процесния период с горните четири банкови карти суми възлиза на 12 945.83 лева.

При съпоставката на общо констатираните като изтеглени суми и тези, претендирани с и.м., в.л. сочи следните две несъответствия –

- ищецът претендира сума, изтеглена с дебитна банкова карта № 416991хххххх1099 на 20.03.2017 год. и осчетоводена от банката на 22.03.2017 год., в размер на 220 лева, докато изтеглената сума е била в размер на 330 лева, т.е. претенцията е за 110 лева по-малко;

- претендираната с исковата молба сума от 500 лева, изтеглена със същата дебитна банкова карта на 25.05.2018 год. и осчетоводена от банката на 28.08.2018 год., в действителност е за 300 лева, т.е. претенцията е за 200 лева повече.

По данни от счетоводните записания на „И.” ООД изтеглените с картите суми са осчетоводени като вземане по дебита на следните счетоводни сметки – 493/2 „С/А Г.К.”, 493/3 „С/А акционери”, 422/1 „Подотчетно лице – Г.К.”, 609/6 „Транспортни разходи”, 609/8 „Командировки – чужбина” и 453/2 „ДДС продажби”.

От допълнителното заключение на ССЕ, базирано на получена от в.л. справка от „ОББ“ АД, правоприемник на „С.”АД, се установява, че първата от изброените горе банкови карти с № 516869xxxxxx2017 е била с картодържател Г.К.К.. Същата е била издадена на 21.07.2015 год. към сметка с IBAN ***а на 25.07.2016 год. Втората от изброените карти с № 516869xxxxxx8513 е била със същия картодържател, била е издадена на 30.06.2016 год. към сметка с IBAN ***а на 09.03.2017 год.

Съгласно представени на в.л. отчети/извлечения от сметка с IBAN ***G59BUIB98881043709201 на „И.” ООД, общият размер на изтеглените в брой суми за периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. е 43 970 лева, от тях:

- 8 250 лева изтеглени през 2015 год. и

- 35 720 лева изтеглени през 2016 год.

Претендираните от ищеца с и.м. суми са с общ размер от 40 970 лева, като вещото лице сочи, че претенцията за сумата от 2 500 лева, изтеглени на каса от сметка с IBAN ***.11.2015 год., не се удостоверява счетоводно.

От основното /отговор на задача 5, л.342 от делото/ и допълнителното заключение на ССЕ /отговор на задача 22.5, л.476 от делото/ се установява, че всички суми са били изтеглени в брой от посочените две банкови сметки от Г.К.К..

Вещото лице в основното заключение по ССЕ сочи, че при извършената проверка в счетоводството на „И.” ЕООД са установени следните преводи в общ размер на 19 100 лева (приложение № 5, колона 4, ред 4 :

- извършен превод в размер на 15 000 лева на 29.11.2017 год. от сметка с IBAN *** „И.” ООД в полза на Г.К. по сметка с IBAN ***, с основание „връщане на сума”. От представения от „Б. ДСК” ЕАД платежен документ е видно, че сумата е наредена с електронен подпис;

- извършен превод в размер на 4 100 лева на 01.12.2017 год. от сметка с IBAN *** „И.” ООД в полза на Г.К. по сметка с IBAN ***, с основание „връщане на сума”. От представения от „Б. ДСК” ЕАД платежен документ е видно, че сумата е наредена с електронен подпис.

В отговор на четвърта задача в основното заключение по ССЕ в.л. сочи, че съгласно представени отчети/извлечения от сметка с IBAN ***G32STSA93000023605822 за периода 24.11.2015год. – 29.12.2017 год. с дебитните банкова карти, посочени горе, са извършени картови разплащания в общ размер на 12 765.56 лева (приложение № 3, колона 5, ред 144). Претендираните от ищеца суми, платени с тези карти, са с общ размер от 1 493.93 лева (приложение № 3, колона 7, ред 144), които експертизата коригира на 1 068.53 лева, както следва :

- 639.10 лева платени през 2015 год. с карта № 516869хххххх2017;

- 214.70 лева платени през 2016 год. с карта № 516869хххххх8513 и

- 214.73 лева платени през 2017 год. с карта № 416991хххххх1099.

От картовите разплащания с дебитна банкова карта № 516869хххххх2017, извършени през 2015 год., това от 24.11.2015 год. е било за сумата от 317.51 лева, а от 04.12.2015 год. – за 71.99 лева.

Във връзка с твърденията си но исковата молба по насрещния иск за предоставени на „И.” ООД парични заеми ищецът по този иск Г.К.К. е представил извлечение от банковата сметка на дружеството в „Б. ДСК“ ЕАД с IBAN ***.01. – 31.01.2017 год. Видно от същото, съдружникът К. е извършил следните парични преводи по сметката :

- на 14.03.2017 год. – за сумата от 18 900 лева, с посочено основание за превода „захранване“;

- на 08.11.2017 год. – за сумата от 10 000 лева, с посочено основание за превода „заем“.

От същото извлечение е видно, че на твърдяната с насрещната искова молба дата 01.11.2017 год. не е извършван превод от К. по сметката на „И.“ ЕООД; единственият друг превод за цялата 2017 год. от съдружника към дружеството е от 04.01.2017 год. за сумата от 4 500 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Предявените с първоначалната искова молба искове и начинът на съединяването им са допустими. По отношение на предявените главен и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ ищецът с оглед указанията на съда по чл.129, ал.2 от ГПК е представил с допълнителна молба от 18.02.2021 год. решението по чл.137, ал.1, т.8 във вр. с чл.147, ал.2 от ТЗ на едноличния собственик на капитала на „И.“ ЕООД за предявяване на искове по чл.145 от ТЗ /главен и евентуален/ срещу Г.К.К..

По основателността на исковете съдът намира следното :

I. Първият от предявените главни искове – с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, е доказан по основание и отчасти – по размер.

По отношение на правния характер на сключения между „И.“ ООД и Г.К.К. договор № 003/25.08.2015 год., наименуван „трудов“, съдът препраща към цитираното с исковата молба решение № 306/25.06.2012 год. по г.д. № 1387/2011 год. на ВКС, IV г.о. –

„Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен – договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен „трудов“.

Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като гражданскоправен спор, осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на управителя е облигационен – с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во във вр. с чл.286 от ЗЗД.“

От изложеното е видно, че договор № 003/25.08.2015 год., сключен между страните, е такъв по чл.141, ал.7 от ТЗ, а дължимото на управителя възнаграждение е това, което общото събрание на съдружниците е определило с решението си по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ и регламентирано в договора за управление. Съдът приема, че независимо, че по делото не са представени решенията на ОСС на ищеца по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ за определяне на възнаграждението на управителя К. по договора и анекс № 001/30.12.2015 год. към него, то същите са инкорпорирани именно в договора и анекса, доколкото и под договора, и под анекса са положени подписите на Г.К.К. /в договора/ и Х.В.Д.М./в анекса/ – единствените съдружници и управители на дружеството.

Както бе обсъдено по-горе, първоначално договореното брутно мениджърско възнаграждение на управителя К. е било в размер на 3 113.18 лева /2 500 лева нетно/; същото е било увеличено с анекса на 4 224.29 лева /3 500 лева нетно за 2016 год., съотв. 3 512.52 лева нетно за 2017 год. и 2018 год./, поради което сборът на нетните възнаграждения за процесния период /м.12.2015 год. – м.08.2018 год./, изчислен от съда, възлиза на 111 237.88 лева /2 500 лева за м.12.2015 год., 3 500 лева за периода м.01 – м.12.2016 год. и 3 512.52 лева за периода м.01.2017 год. – м.08.2018 год./.

От приложение № 1 към заключението по основната ССЕ, ценено от съда като обективно, задълбочено и подробно, е видно, че изплащаното възнаграждение на управителя само за отделни месеци през горния период е съответствало на регламентираното с договора и анекса – напр. за м.12.2015 год. /2 500 лева/, за м.01.2016 год., м.02.2016 год., м.03.2016 год. /3 500 лева/, за м.01.2017 год. и м.03.2017 год. /3 512.52 лева/. Останалите преводи са били с различни размери, с различно посочено основание, като възнаграждението за даден месец често е било формирано от няколко отделни превода, чийто сбор надвишава установените с договора и анекса нетни размери. ССЕ сочи, че от извлеченията от сметка с IBAN ***, сметка с IBAN ***G86BUIB98881043709200 е видно, че платените от „И.” ООД суми на ответника Г.К. за периода м.12 2015 год. – м.12.2018 год. са били в общ размер на 166 966.46 лева, като основание за отделните преводи са посочени „заплата“, „трудово възнаграждение“, „допълнително възнаграждение“ и „бонус“. Разликата между изплатеното на ответника за процесния период суми и дължимото му по договора и анекса нетно възнаграждение възлиза на 55 728.58 лева.

Както е посочено в доклада по делото, с който е разпределена доказателствената тежест за подлежащите на установяване от всяка страна факти, ответникът по първоначалните искове Г.К.К. е следвало да установи твърденията си по отговора на и.м., че на проведено на 15.12.2017 год. ОСС на „И.“ ООД е взето решение по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ за изплащане на допълнителни суми на Г.К. под формата на бонус за автомобил и постигнати резултати от продажби и сключени договори, извън договорените в трудовия договор и анекса към него, както и размерът на тези бонуси. Горното не бе сторено, като соченият протокол за ОСС не бе представен по делото и няма основание ищецът да бъде задължен да го представи по реда на чл.190, ал.1 от ГПК, доколкото не е установено, че такова събрание е било проведено – горното най-малкото се установява от приложената към отговора имейл кореспонденция между Г.К. и Х.В.Д.М.от 28.12.2017 год.

Тъй като по делото не бе представено никакво решение от ОСС на „И.“ ООД, уреждащо заплащането на допълнително възнаграждение на управителя – извън основното му по договора и анекса, съдът приема, че всички изплащани на ответника суми под формата на възнаграждение за процесния период – над дължимите му 111 237.88 лева, са били получени без основание и като такива подлежат на връщане, а именно – сумата от 55 728.58 лева, съставляваща първата от четирите съставни части на първия главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД. Съдът ще повтори изложеното по-горе в цитираното решение на ВКС, че възнаграждението на управителя е възнаграждение по граждански договор, не е трудово възнаграждение, като е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него – поради тази причина е безпредметно да се обсъждат доводите на ответника и съответните части от заключението по основната ССЕ във връзка с начина и основанието за начисляване на сумите в счетоводството на дружеството, дали са били отразени във ведомостите, осчетоводени ли са били всички платени на ответника суми за заплати като разход по съответните сметки, включени ли са били в общата сума на разходите в отчетите за приходи и разходи през процесните периоди и дали са били заплащани дължимите осигуровки и данъци.

Доколкото обаче исковата претенция в тази й част е за 55 637.33 лева, по-малко от получените без основание суми в общ размер на 55 728.58 лева, съдът следва да присъди по-малката сума, доколкото не може да се произнесе свръхпетитум.

Във връзка с претенцията на ищеца за получени от ответника в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца, втората от четирите съставни части на първия главен иск, съдът намира следното :

Претенцията е основателна до размер от 12 835.83 лева и недоказана за разликата от 439.97 лева до пълния й предявен размер от 13 275.80 лева. Видно от основното заключение на ССЕ, през сочения горе период ответникът Г.К. е бил картодържател на следните банкови карти, собственост на „И.” ООД, с които са били извършвани тегления от АТМ на следните суми :

- с дебитна банкова карта №516869хххххх2017, издадена от „С.”АД – в общ размер на 6 130 лева;

- с дебитна банкова карта №516869хххххх8513, издадена от „С.”АД – в общ размер на 1 941.80 лева;

- с дебитна банкова карта №416991хххххх3008, издадена от „Б. ДСК” ЕАД – в общ размер на 800 лева и

- с дебитна банкова карта №416991хххххх1099, издадена от „Б. ДСК” ЕАД – в общ размер на 4 074.03 лева.

Общият размер на изтеглените за процесния период с горните четири банкови карти суми възлиза на 12 945.83 лева, като отделните тегления са описани подробно хронологично в табличен вид към заключението. Във връзка с доводите, изложени в писмената защита на ищеца, че в случая следва да се отчете само втората от двете корекции на сумите, предложени от вещото лице –

съдът намира, че втората корекция вече е отчетена в ССЕ при така посочения краен размер на изтеглените суми – 12 945.83 лева. Претенцията обаче е основателна до размер от 12 835.83 лева – или със 110 лева по-малко от 12 945.83 лева, доколкото за разликата от 110 лева не е налице искане за увеличение на иска и съдът не може да се произнесе свръхпетитум.

Във връзка с претенцията на ищеца за получени от ответника в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 40 970 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца, третата от четирите съставни части на първия главен иск, съдът намира следното :

Претенцията е доказана до размер от 40 970 лева. Видно от основното заключение на ССЕ, през сочения горе период ответникът Г.К. е изтеглил в брой от банковите сметки на „И.” ООД с IBAN ***B98881043709201 общо 43 970 лева, от които 8 250 лева през 2015 год. и 35 720 лева през 2016 год. Претендираните с и.м. суми са с в по-малък размер – 40 970 лева.

Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, доводи за което ще бъдат изложени по-долу, следва да се посочи, че преди 09.12.2015 год. ответникът изтеглил сумата от 2 500 лева /на 11.11.2015 год./ и сумата от 5 750 лева /на 08.12.2015 год./. Всички останали суми са били изтеглени през 2016 год.; не са предмет на иска сумите, изтеглени през 2017 год. и обсъждани в заключението.

Във връзка с претенцията на ищеца за получени от ответника в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. суми в общ размер на 23 600 лева чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника, последната от четирите съставни части на първия главен иск, съдът намира следното :

Претенцията е неоснователна в тази й част. Видно от основното заключение на ССЕ, при извършената проверка в счетоводството на „И.” ЕООД са установени следните преводи в общ размер на 19 100 лева –

- извършен превод в размер на 15 000 лева на 29.11.2017 год. от сметка с IBAN *** „И.” ООД в полза на Г.К. по сметка с IBAN ***, с основание „връщане на сума” и

- извършен превод в размер на 4 100 лева на 01.12.2017 год. от сметка с IBAN *** „И.” ООД в полза на Г.К. по сметка с IBAN ***, с основание „връщане на сума”.

Във връзка с претенцията на ищеца по и.м. за получени от ответника в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. суми в общ размер на 23 600 лева вещото лице сочи, че съгласно дневно извлечение № 1 от 04.01.2017 год. /л.129 от делото/ сумата от 4 500 лева, претендирана като извършен превод, всъщност е изтеглена в брой на каса от Г.К.; за тази част от претенцията ищецът не е направил искане за изменение на основанието на предявения иск, поради което същата следва да се отхвърли на това основание.

От обсъденото по-горе извлечение от банковата сметка на „И.” ООД в „Б. ДСК“ ЕАД с IBAN ***.01. – 31.01.2017 год. обаче се установява, че ответникът е извършил следните парични преводи по сметката :

- на 04.01.2017 год. – за сумата от 4 500 лева,

- на 14.03.2017 год. – за сумата от 18 900 лева, с посочено основание за превода „захранване“ и

- на 08.11.2017 год. – за сумата от 10 000 лева, с посочено основание за превода „заем“.

Общият брой на така предоставените от съдружника на дружеството суми възлиза на 33 400 лева, като именно предоставянето на тези суми от ответника Г.К.К. съставлява и основанието за връщането на част от тях от „И.” ООД с наредените два банкови превода от 29.11.2017 год. и 01.12.2017 год. за суми в общ размер на 19 100 лева. Поради изложеното първият главен иск по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли в същата част.

Съдът не споделя доводите на ищеца, обсъдени по-горе – във връзка с изложената в ДИМ хронология на сочените от ответника в отговора на и.м. финансови транзакции по повод издадената проформа фактура за доставка на стоки с № Р1120170011017 с получател „Т.и.“ ООД, респ. „У. г.“ ЕООД и издадената от „И.” ООД данъчна фактура № **********/30.11.2017 год. Единственото, което бе установено по несъмнен начин по делото, са извършените към „И.“ ООД банкови преводи с наредител Г.К. с посочените основания /„захранване“, „заем“/, както и извършените в обратна посока преводи в по-малък размер. Твърдяното от ищеца обстоятелство, че ответникът Г.К. е поел ролята на посредник, опосредяващ извършеното от „Т. и.“ ООД, респ. „У. г.“ ЕООД авансово плащане по издадената от „И.“ ООД проформа фактура № РК20170011017/08.03.2017 год. в отношенията с нейния издател, не бе доказано нито с представените по делото писмени доказателства, нито от заключенията по основната и допълнителна ССЕ, поради което съставлява само предположение.

Ответникът обаче не установи с оглед възложената му доказателствена тежест за подлежащи на доказване от него факти твърдяното основание, на което е получил сумите, съставляващи първите три от четирите съставни части на първия главен иск –

- основанието, на което е получил в периода м.12.2015 год. – м.08.2018 год. недължимо мениджърско възнаграждение в размер на 55 728.58 лева /при размер на исковата претенция в тази й част от 55 637.33 лева/; както бе посочено, по делото не бяха представени доказателства за взети решения на ОСС на „И.” ООД по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ за изплащане на допълнителни суми на управителя под формата на бонус за автомобил и постигнати резултати от продажби и сключени договори, извън договорените в трудовия договор и анекса към него;

- основанието, на което е получил в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 12 835.83 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца и

- основанието, на което е получил в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 40 970 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца. Нито за изтеглените суми от АТМ с банкови карти, нито за тези, получени чрез директни тегления от банкови сметки, бяха ангажирани доказателства за правното основание за получаването им – за същите не бяха представени разходо-оправдателни документи, а начинът на счетоводното им отразяване от дружеството не може да попълни тази липса. Съдът споделя изложеното в писмената защита на ищеца, депозирана в срока по чл.375, ал.2 от ГПК, че по делото липсват всякакви доказателства между ищеца и ответника да са били извършване прихващания на насрещни задължения по смисъла на чл.103 от ЗЗД, нито за правното основание за извършването на такива, а сочените от основното заключение на ССЕ „мемориални ордери“ нито са представени по делото, нито запълват фактическия състав на надлежно извършено изявление за прихващане.

Доколкото с оглед изложеното дотук първият от предявените главни искове е доказан по основание и до размер от 109 443.16 лева – за сумите, получени от ответника без основание, съдът дължи произнасяне по направеното с отговора на исковата молба от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумите, претендирани с този иск.

Възражението е основателно само в частта му за сумата от 8 250 лева, съставляваща сбор от сумите, получени от ответника чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца преди 09.12.2015 год. – 2 500 лева, изтеглени на 11.11.2015 год. и 5 750 лева, изтеглени на 08.12.2015 год. Настоящата искова молба е входирана в съда на 12.01.2021 год., от което следва, че претенцията на ищеца за всички суми, получени преди 12.01.2016 год., следва да е погасена с изтичането на общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Същата за процесния период обаче е спряла да тече за срок от общо 34 дни по силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 год., в сила от 13.03.2020 год.) и §13 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 год.), поради което претенцията е погасена само за сумите, получени преди 09.12.2015 год.

В обобщение съдът приема, че първият главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД е доказан по основание и размер до 101 193.16 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, 12.01.2021 год., до окончателното й изплащане. За разликата от 32 289.97 лева до пълния предявен размер на иска от 133 483.13 лева същият следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност /само за сумата от 8 250 лева/.

II. С оглед отхвърлянето на първия главен иск в частта му за сумата от 32 289.97 лева съдът дължи произнасяне по предявения първи евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД само за същата част, като следва да отхвърли същия до този му размер от 32 289.97 лева – суми, получени от ответника с оглед на неосъществено основание :

- получени от ответника в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 439.97 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца,

- получени от ответника в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 8 250 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца и

- получени от ответника в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. суми в общ размер на 23 600 лева чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника.

Горният евентуален иск за изброените суми следва да бъде отхвърлен със същите мотиви, изложени и в отхвърлителната част на главния иск, които не е необходимо да се повтарят изчерпателно – ненаправено изменение /увеличение/ на размера на иска, изтекла погасителна давност и доказано основание за получаване на сумите от 23 600 лева, наредени чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника.

III. С оглед отхвърлянето на първия главен и първия евентуален иск в частта им за сумата от 32 289.97 лева съдът дължи произнасяне по предявения втори евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ само за същата част, като следва да отхвърли същия до този му размер от 32 289.97 лева – суми, съставляващи претърпяна от „И.“ ЕООД имуществена вреда (загуба) от неизпълнението на сключен между страните мениджърски договор (обективиран в трудов договор № 003/25.08.2015 год.), изразила се в намаляване на актива на „И.“ ЕООД чрез :

Вторият евентуален иск за изброените суми следва да бъде отхвърлен със същите мотиви, изложени и в отхвърлителната част на главния иск – ненаправено изменение /увеличение/ на размера на иска, изтекла погасителна давност и доказано основание за получаване на сумите от 23 600 лева, наредени чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника, последното от което изключва наличието на претърпяната от ищеца имуществена вреда.

IV. Вторият предявен главен иск – с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ, е доказан по основание и отчасти – по размер.

Видно от отговора на четвърта задача от основното заключение по ССЕ, за периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. ответникът е извършил картови разплащания с дебитни банкова карти, собственост на ищеца, от сметка с IBAN ***G32STSA93000023605822, в общ размер на 12 765.56 лева. От претендираните с и.м. суми от 1 493.93 лева, вещото лице сочи, че само 1 068.53 лева са платените с картите за процесния период, както следва :

- 639.10 лева платени през 2015 год. с карта № 516869хххххх2017;

- 214.70 лева платени през 2016 год. с карта № 516869хххххх8513 и

- 214.73 лева платени през 2017 год. с карта № 416991хххххх1099.

Доколкото ищецът установява, че за периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. ответникът е извършил сочените картови разплащания за погасяване на лични негови задължения със средства на ищеца, същият установява и настъпилата имуществена вреда за дружеството, изразяваща се в намаляване на патримониума му със сума в размер на 1 068.53 лева, като е налице и причинна връзка между действията на ответника /картови разплащания/, изразили се в неизпълнение на сключения между страните мениджърски договор и настъпилата вреда, изразила се в намаляване на актива на „И.“ ООД. Искът е доказан по основание и размер от 1 068.53 лева, поради което съдът дължи произнасяне по направеното с отговора на исковата молба от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумите, претендирани с този иск.

Възражението е основателно само в частта му за сумата от 389.50 лева, съставляваща сбор от сумите, съставляващи картовите разплащания, извършени преди 09.12.2015 год. – съобразно изложеното по-горе за изтеклата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД и приложението на чл.3, т.2 от ЗМДВИП. Горните разплащания са две, извършени с дебитна банкова карта № 516869хххххх2017 – от 24.11.2015 год. за 317.51 лева и 04.12.2015 год. – за 71.99 лева.

В обобщение съдът приема, че вторият главен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ е доказан по основание и размер до 679.03 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, 12.01.2021 год., до окончателното й изплащане. За разликата от 814.90 лева до пълния предявен размер на иска от 1 493.93 лева същият следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност /само за сумата от 389.50 лева/.

V. С оглед отхвърлянето на втория главен иск в частта му за сумата от 814.90 лева съдът дължи произнасяне по предявения трети евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД само за същата част, като следва да отхвърли същия до този му размер от 814.90 лева – суми, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца чрез извършване на картови разплащания в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. за погасяване на лични негови задължения със средства на „И.“ ЕООД.

Горният евентуален иск за изброените суми следва да бъде отхвърлен със същите мотиви, изложени и в отхвърлителната част на втория главен иск – доколкото не бе установено ответникът да е извършвал сочените с и.м. картови разплащания в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. общо за сумата от 425.40 лева и изтеклата погасителна давност за вземането в размер на 389.50 лева.

По предявените от Г.К.К. срещу „И.“ ЕООД насрещни искове :

I. Първият от предявените насрещни главни искове – с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, е недоказан по основание и следва да се отхвърли изцяло, ведно с претенцията за законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба, 17.03.2021 год., до окончателното изплащане на сумите.

Доводи за характера на сключения между страните договор № 003/25.08.2015 год., изменен с анекс № 001/30.12.2015 год., бяха изложени по-горе във връзка с първия от предявените с първоначалната искова молба искове. Сключеният договор е такъв по чл.141, ал.7 от ТЗ /договор за управление или мениджърски договор/, а не трудов договор; дължимото на управителя възнаграждение е само това, което общото събрание на съдружниците е определило с решението си по чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ и регламентирано в договора за управление. Доколкото с изложените по-горе мотиви съдът приема, че управителят К. не проведе пълно и главно доказване за наличието на взети решения на ОСС за заплащането му на твърдените с насрещната искова молба допълнителни възнаграждения, респ. бонуси, в размер на :

- 17 999.42 лева, представляващи допълнително възнаграждение за м.10.2016 год.,

- 31 971.92 лева, представляващи допълнително възнаграждение за м.12.2016 год.,

- 6 036.03 лева, представляващи допълнително възнаграждение за м.08.2018 год. и

- 6 039.65 лева, представляващи допълнително възнаграждение за м.09.2018 год.,

същият не установява дължимостта на тези претендирани с иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД суми.

По отношение на частта от претенцията на ищеца по насрещния иск за сумата от 7 910.47 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск през 2018 год., изчислено въз основа на последния отработен пълен месец – м.09.2018 год., следва да се отбележи, че такова обезщетение би се дължало, ако страните бяха в трудови правоотношения, но не и въз основа на договор по чл.141, ал.7 от ТЗ.

II. Вторият главен насрещен иск – за осъждане на „И.“ ЕООД на осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД да заплати на Г.К.К. сума в размер на 9 800 лева, представляваща невъзстановена част от паричен заем, предоставен от ищеца на ответника по насрещния иск на 01.11.2017 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на насрещната искова молба, 17.03.2021 год., до окончателното й изплащане, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Твърденията по насрещната искова молба в тази й част са за два предоставени парични заема от Г.К. на „И.“ ООД – на 14.03.2017 год. в размер на 18 900 лева и на 01.11.2017 год. в размер на 10 000 лева, като общият размер на сумите, предоставени за временно ползване на ищеца от ответника, към 01.11.2017 год. е възлизал на 28 900 лева. Твърди се, че с превода, извършен от сметката на „И.“ ООД по сметка на ответника на 29.11.2017 год. на стойност от 15 000 лева и с този, извършен на 01.12.2017 год. на стойност от 4 100 лева, е извършено погасяване изцяло на първия заем и отчасти – до размер от 200 лева – на заема от 01.11.2017 год., който е останал непогасен до размер от 9 800 лева – претенцията на ищеца по насрещния иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Представените с насрещната искова молба писмени доказателства, включително и тези, представени от същата страна с отговора на първоначалната и.м., както и заключението по ССЕ, обаче не установяват извършен на 01.11.2017 год. банков превод от Г.К. към „И.“ ООД. Такъв е бил извършен, но на 08.11.2017 год. и същият не може да има отношение към предявения иск, доколкото е относим към други облигационни отношения между страните, вероятно – друг заем. Изрично следва да се подчертае, че основанието на предявения иск чл.240, ал.1 от ЗЗД е ясно и многократно повторено в насрещната искова молба – предоставен на 01.11.2017 год. паричен заем, като ищецът по насрещния иск не е искал по реда на чл.214, ал.1 от ГПК в първото о.с.з. изменение на основанието на иска, респ. съдът не е допуснал такова изменение, ако с оглед защитата на ответната страна прецени това за уместно. От горното следва, че съдът е обвързан с произнасяне само по изложеното в насрещната и.м. основание и горното ограничение не може да бъде заобиколено с предложеното в писмената защита на пълномощника на ищеца по насрещния иск тълкуване за допусната фактическа грешка в насрещната и.м.

С оглед на изложеното и доколкото ищецът по насрещния иск не установи да е предоставял на 01.11.2017 год. на ответника по този иск паричен заем в размер на 10 000 лева, то претенцията за връщане на част от тази сума – в размер на 9 800 лева, е неоснователна и следва да се отхвърли. За ищеца по насрещния иск съществува единствено възможността в последващ исков процес да заяви претенцията си, основана на предоставен на „И.“ ООД на 08.11.2017 год. и невърнат паричен заем.

III. С оглед отхвърлянето на втория главен насрещен иск съдът дължи произнасяне по предявения първи евентуален насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД – за осъждане на „И.“ ЕООД да заплати на Г.К.К. сумата от 9 800 лева, платена на неосъществено основание – невзето решение за допълнителни парични вноски от съдружниците на „И.“ ООД.

Същият е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло по съображения, изложени по-горе. Не бе установено ищецът по насрещния иск да е предоставял на 01.11.2017 год. на „И.“ ООД суми в претендирания размер, още по-малко с оглед очаквано, но невзето решение за допълнителни парични вноски от съдружниците; ищецът не е искал изменение на основанието на този иск – за предоставени на друга дата суми, съставляващи такива допълнителни парични вноски.

IV. С оглед отхвърлянето на втория главен и първия евентуален насрещни искове съдът дължи произнасяне по предявения втори евентуален насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД – за осъждане на „И.“ ЕООД да заплати на Г.К.К. сумата от 9 800 лева, получена от дружеството без основание.

Същият е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло по съображения, изложени по-горе. Не бе установено ищецът по насрещния иск да е предоставял на 01.11.2017 год. на „И.“ ООД суми в претендирания размер и не е искал изменение на основанието на този иск – за предоставени на друга дата суми, получени от дружеството без основание.

Доколкото предявените – главни и евентуални насрещни искове следва да се отхвърлят изцяло на изложените горе основания, съдът не следва да се произнася по направеното с отговора на и.м. по насрещния иск възражение за изтекла придобивна давност и не дължи произнасяне по направеното възражение за прихващане, направено с насрещната искова молба.

По отношение на разноските :

В о.с.з. на 15.03.2022 год. пълномощниците и на двете страни са направили искания по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските на насрещната страна, съставляващи заплатено прекомерно адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Исканията са неоснователни, доколкото делото е с висока степен на фактическа сложност, видно от обема на разменените по реда на чл.367-373 от ГПК книжа между страните, от броя и начинът на съединяване на първоначалните и насрещни искове и обема на основното и допълнително заключение по ССЕ. Отделно – заплатеното от ищеца по първоначалните искове адвокатско възнаграждение, 4 540 лева, е около минималния размер, регламентиран с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /4 199.66 лева/, а заплатеното от ответника, 4 000 лева – под този минимален размер.

В хода на производството по делото ищецът по първоначалните искове „И.“ ЕООД е направил разноски в общ размер на 11 239.08 лева – дължима внесена ДТ в размер на 5 399.08 лева /от общо внесена ДТ от 5 399.10 лева/, внесен депозит за основното и допълнително заключение на ССЕ в размер на 1 300 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 4 540 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по тези искове Г.К.К. следва да се осъди да заплати на ищеца „И.“ ЕООД сумата от 8 520.31 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от първоначалните искове.

В хода на производството по делото ответникът по първоначалните искове Г.К.К. е направил разноски в общ размер на 4 800 лева – внесен депозит за основното заключение на ССЕ в размер на 800 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 4 000 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът по тези искове „И.“ ЕООД следва да се осъди да заплати на ответника Г.К.К. сумата от 1 161.13 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С оглед отхвърлянето изцяло на насрещните искове на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът по тези искове Г.К.К. следва да се осъди да заплати на ответника „И.“ ЕООД в цялост направените по делото разноски във връзка с тези искове в размер на 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по насрещните искове.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД Г.К.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 101 193.16 лева /сто и една хиляди сто деветдесет и три лв. и шестнадесет ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща сбор от следните суми, получени от ответника без основание :

- получено в периода м.12.2015 год. – м.08.2018 год. недължимо мениджърско възнаграждение в общ размер на 55 637.33 лева,

- получени в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 12 835.83 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца и

- получени в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 32 720 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца, като

ОТХВЪРЛЯ предявения първи главен иск В ЧАСТТА МУ за разликата от 32 289.97 лева /тридесет и две хиляди двеста осемдесет и девет лв. и деветдесет и седем ст./ до пълния му предявен размер от 133 483.13 лева, съставляваща сбор от следните суми, получени от ответника без основание:

- получени в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 439.97 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца,

- получени в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 8 250 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца и

- получени в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. суми в общ размер на 23 600 лева чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ ЕООД срещу Г.К.К. първи евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД в частта му за заплащане на сумата от 32 289.97 лева /тридесет и две хиляди двеста осемдесет и девет лв. и деветдесет и седем ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща получени от ответника с оглед на неосъществено основание :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ ЕООД срещу Г.К.К. втори евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ в частта му за заплащане на сумата от 32 289.97 лева /тридесет и две хиляди двеста осемдесет и девет лв. и деветдесет и седем ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща претърпяна от „И.“ ЕООД имуществена вреда от неизпълнението на сключен между страните договор № 003/25.08.2015 год., изразила се в намаляване на актива на „И.“ ЕООД чрез :

ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ Г.К.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 679.03 лева /шестстотин седемдесет и девет лв. и три ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща претърпяна от „И.“ ЕООД имуществена вреда от неизпълнението на сключен между страните договор № 003/25.08.2015 год., причинена чрез извършване на картови разплащания от ответника в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. за погасяване на лични негови задължения със средства на ищеца, като

ОТХВЪРЛЯ предявения втори главен иск В ЧАСТТА МУ за разликата от 814.90 лева /осемстотин и четиринадесет лв. и деветдесет ст./ до пълния му предявен размер от 1 493.93 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ ЕООД срещу Г.К.К. трети евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД в частта му за заплащане на сумата от 814.90 лева /осемстотин и четиринадесет лв. и деветдесет ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца чрез извършване на картови разплащания в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. за погасяване на лични негови задължения със средства на „И.“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.К. срещу „И.“ ЕООД първи главен насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 69 957.49 лева /шестдесет и девет хиляди деветстотин петдесет и седем лв. и четиридесет и девет ст./, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021 год., до окончателното й изплащане, съставляваща неизплатени по сключен между страните договор за управление № 003/25.08.2015 год. :

- възнаграждение за м.10.2016 год. в размер на 17 999.42 лева,

- възнаграждение за м.12.2016 год. в размер на 31 971.92 лева,

- възнаграждение за м.08.2018 год. в размер на 6 036.03 лева,

- възнаграждение за м.09.2018 год. в размер на 6 039.65 лева и

- обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2018 год. в размер на 7 910.47 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.К. срещу „И.“ ЕООД втори главен насрещен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 9 800 лева /девет хиляди и осемстотин лв./, съставляваща невъзстановена част от паричен заем, предоставен на 01.11.2017 год. от Г.К.К. на „И.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.К. срещу „И.“ ЕООД първи евентуален насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД – за осъждане на „И.“ ЕООД да заплати на Г.К.К. сумата от 9 800 лева /девет хиляди и осемстотин лв./, платена на 01.11.2017 год. с оглед неосъществено основание – невзето решение за допълнителни парични вноски от съдружниците на „И.“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.К. срещу „И.“ ЕООД втори евентуален насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД – за осъждане на „И.“ ЕООД да заплати на Г.К.К. сумата от 9 800 лева /девет хиляди и осемстотин лв./, получена на 01.11.2017 год. от дружеството без основание, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г.К.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 8 520.31 лева /осем хиляди петстотин и двадесет лв. и тридесет и една ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от първоначално предявените искове.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „И.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г.К.К. ***, с ЕГН **********, сумата от 1 161.13 лева /хиляда сто шестдесет и един лв. и тринадесет ст./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявените искове.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Г.К.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лв./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от насрещните искове.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :

Номер на акта:	260022
Дата:	5 май 2022 г.
Съдия:	Георги Димитров Чолаков

Дело:	20211800900007
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	12 януари 2021 г.

Решение по дело №7/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260022

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЧОЛАКОВ