№ 60
гр. Средец, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100201 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
пълномощника юрисконсулт Г.Г., против Н. СТ. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
***.
Ищецът твърди, че на 19.11.2019г. било подписано Приложение № 1 към Договор за
продажба и и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2019г., сключен между „4фифнас“
ЕООД и „Агенция за събирания на вземанията“ ЕАД, по силата на който вземането на
„4финанс“ ЕООД, произтичащо от Договор за кредит № **********/16.11.2017г. било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „4финанс“ ЕООД с уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-П-4Ф/********** от дата 03.12.2019г., изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на
пълномощник на цедента. Писмото било върнато в цялост. Копие от уведомлението за
извършената цесия прилага към исковата молба и отправя искане да бъда връчено ведно с
исковата молба и приложенията към нея, като релевира подробни съображения, че със
съобщаването за извършената цесия по този начин, следва ответникът да се счита за редовно
уведомен. Ищецът твърди, че на 16.11.2017г. между „4финанс“ ЕООД като кредитор и Н.
СТ. Ч. като кредитополучател е сключен Договор за кредит № **********, съгласно който
кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, а
кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да го върне и да
заплати уговорената лихва за ползване на кредита. С подписване на договора страните се
съгласили и декларирали, че договорът за кредит бил сключен на основание искане за
отпускане на кредит, отправено от кредитополучателя към кредитодателя и Стандартен
Европейски формуляр, предоставен предварително, в който били индивидуалните условия
на потребителския кредит. Кредитът бил предоставен на Ч. на посочена от него банкова
сметка, като срокът на договора започвал да тече от датата на превеждане на сумата по
неговата сметка. Общата усвоена сума от страна на ответника била в размер на 1200,00 лева,
като той се задължил да върне на „4Финанс“ ЕООД общата сума от 1239,76 лева, от която
39,76 лева била уговорената договорна лихва. Кредтитополучателят се задължил да върне
1
кредита в срок до 16.12.2017г. посредством заплащанато на едно месечна погасителна
вноска в размер на 1484,91 лева. Поради забава на плащанията на договора за кредит била
начислена на длъжника и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода
от 17.12.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, което било в
размер на 1275,74 лева. Ч. не заплатил дължимият паричен заем към дружеството, с оглед на
което ищецът претендира да му заплати главница в размер на 1200 лева, договорна лихва в
размер на 39,76 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер на 1275,74 лева или общо сумата в размер на 2515,50 лева.
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД твърди, че съдът уважил претенцията и по
образувано ч.гр.д.№ 76/2021г. била издадена заповед за изпълнение, против която обаче от
страна на длъжника постъпило възражение. Отправя се искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника Ч., че дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД следните суми: 1200 лева – главница за периода от 16.11.2017г. до
16.12.2017г., 39,76 лева – договорна лихва за периода от 16.11.2017г. до 16.12.2017г.,
1275,74 лева – обезщетение за забава за периода от 17.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на входиране на зявлението в
районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира сторените
разноски в рамките на заповедното и исковото производство.
В хода на производството ищецът поддържа исковата молба, като релевира подробни
съображения по същество на спора и отправя искане за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника Н. СТ. Ч., чрез пълномощника адв.А.С.. Излага, че не си спомня да е
подписвал приложените към исковата молба договори за кредит от 16.11.2017г. и
17.11.2017г., нито да е получавал сумите по тях. Предвид това твърди, че не дължи на ищеца
претендираната сума от 1200 лева главница, тъй като не бил подписал представените с
исковата молба договори за кредит, нито бил получавал сумите по тях. Тъй като главният
иск бил неоснователен, намира за такъв и акцесорният иск за договорна лихва в размер на
39,76 лева за периода от 16.11.2017г. до 16.12.2017г. Посоченият период, за който се
претендирала договорната лихва, съответствал само на единият от двата договора за кредит
– този с № **********/16.11.2017г. и в този смисъл исковата молба била неясна. Релевира
възражение за погасяване по давност на претенцията за договорна лихва за периода от
16.11.2017г. до 16.12.2017г., тъй като заявлението по чл.410 от ГПК било подадено от ищеца
на 04.02.2021г. в РС Средец, от която дата съгласно чл.422 от ГПК се считал предявен и
установителния иск по настоящото дело. Относно иска за обезщетение за забава отново
твърди, че неговата основателност е обусловена от тази на главния иск, с оглед на което е
неоснователен. Прави възражение за нищожност на клаузата на т.13.2, б.“а“ от ОУ към
процесните договори за кредит, поради противоречие със закона и с добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр. първо и трето от ЗЗД. При приемане, че въпросната клауза е
действителна, прави възражение за частично погасяване по давност на претенцията за
неустойка, като твърди, че погасителната давност за част от процесния период, а именно за
17.12.2017г. до 03.02.2018г. била изтекла най – късно на 03.02.2021г., т.е. преди подаването
на заявлението в съда. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и претендира
сторените в производството разноски.
В хода на делото ответникът, чрез процесуалния представител адв.А.С. поддържа
отговора на исковата молба, като отправя искане исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за кредит № **********/16.11.2017г. се
установява, че „4финанс“ ЕООД се е задължило да предостави в заем на Н. СТ. Ч. сумата в
размер на 600 лева, като е уговорен лихвен процент в размер на 41%, годишен процент на
разходите в размер на 49,67%, срок на кредита от 30 дни, като дата на получаване е
посочена 16.11.2017г., а дата на връщане – 16.12.2017г., както и такса за експресно
разглеждане в размер на 131,86 лева. Съобразно Договор за кредит №
2
**********/17.11.2017г. „4финанс“ ЕООД се задължило да предостави в заем на Н. СТ. Ч.
сумата в размер на 600 лева, като е уговорен лихвен процент в размер на 41%, годишен
процент на разходите в размер на 49,67%, срок на кредита от 30 дни, като дата на
получаване е посочена 17.11.2017г., а дата на връщане – 17.12.2017г., както и такса за
експресно разглеждане в размер на 141,78 лева. В приложимите общи условия към
договорите в чл.13.2 е уговорено, че в случай на забавяне на плащанията по договорите за
кредит, кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към
договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за
периода на просрочие, като към датата на сключване на въпросните сделки наказателния
лихвен процент за просрочие възлизал в размер на 10 %.
Приобщени са в материалите по делото Разписка за извършено плащане №
2000000139028527 от дата 17.11.2017г. за сумата от 600 лева, в която като наредител е
посочен „4финанс“ ЕООД и преводът бил извършен в полза на Н. СТ. Ч., ЕГН **********
чрез системата за електронни плащания ePay.bg, както и Разписка за извършено плащане №
2000000138935855 от дата 16.11.2017г. за сумата от 600 лева, в която като наредител е
посочен „4финанс“ ЕООД и преводът бил извършен в полза на Н. СТ. Ч., ЕГН **********
чрез системата за електронни плащания ePay.bg. И в двете разписки няма поставен подпис
на ответника.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на взамения
/цесия/ от 19.11.2019г., сключен между „4финанс“ ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно с Потвърждение за извършената цесия на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД с изх.№ 10620/27.11.2019г. от „4финанс“ ЕООД, както и Приложение № 1 от
19.11.2019г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2019г.,
видно от които вземането на „4финанс“ ЕООД към ответника по договора за заем от
16.11.2017г., както от датата на последно усвоената допълнителна сума към кредита е
прехвърлено изцяло на дружеството ищец. Представено е и пълномощно от „4финанс“
ЕООД, с което упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми
длъжника за извършената цесия, както и уведомително писмо от ищеца с дата 03.12.2019г.,
изпратено до ответника на адреса в гр.Бургас, ***, като видно от обратната разписка
пратката е непотърсена.
В настоящото производство е допусната Съдебно – счетоводна експертиза, от чието
заключение се установява, че остатъкът от задължението на ответника по договорите за
кредит № ********** от 16.11.2017г. и 17.11.2017г. бил в размер на 1514,08 лева, като в
тази сума се включвала главница в размер на 1200 лева, договорна лихва в размер на 40,44
лева и такса за експресно разглеждане в размер на 273,64 лева. Лихвата за забава, която била
дължима от кредитополучателя вследствие на забавено плащане от датата на падежа на
задължението 16.12.2017г. и 17.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда бил в
размер на 1918,16 лева. Съдът кредитира заключението на Съдебно – счетоводната
експертиза, тъй като същото е обективно и обосновано, а същото не е и оспорено от
страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с материално
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с
чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 76/2021г., по описа на Районен съд - Средец, се
установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 260055/05.02.2021г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Н. СТ. Ч., за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като против заповедта е
постъпило възражение в срока по чл.414 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното
производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице
правен интерес от предявения в настоящото производство иск по чл.422 от ГПК, което от
своя страна определя неговата допустимост.
3
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването при
условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни прeдпоставки: 1.
наличие на валидно възникване на твърдяното облигационно правоотношение; 2. изпълнени
на задължението за предоставяне на заемната сума; 3. изискуемост на претендираните
вземания; 4. сключването на договорите за прехвърляне на вземания, с които са прехвърлени
претендираните вземания; 5. наличието на валидна уговорка между страните относно
претенцията договорна лихва и обезщетение за забава. Във връзка с направеното
възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция за договорната лихва и
обезщетението за забава, в доказателствена тежест на ищеца е да установи юридически
факти, обуславящи нейното спиране или прекъсване.
В настоящото производство се установи, че между „4финанс“ ЕООД и ответника са
сключени Договор за кредит № **********/16.11.2017г. и Договор за кредит №
**********/17.11.2017г., съобразно които кредитодателят се е задължил да предостави в
заем главница в общ размер на 1200 лева /по 600 лева за всеки един от договорите/, като е
уговорена договорна лихва в размер на 41 %, ГПР в размер на 49,67%, както и в
приложимите общи условия към договорите в чл.13.2 страните са уговорили, че в случай на
забавяне на плащанията по договорите за кредит, кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата
лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване на
въпросните сделки наказателния лихвен процент за просрочие възлизал в размер на 10 %.
Действително ответникът оспори авторството на положените подписи в договорите, за които
се твърди, че са негови, но независимо от разпределената от съда доказателствена тежест да
установи, че положените подписи не са негови, доказателства в тази насока не бяха
ангажирани от негова страна. От представените по делото договор за прехвърляне на
вземания, ведно с потвърждение и приложение към него, се установи, че процесните
вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от „4финанс“ ЕООД.
Видно от представените договори за цесия, приложенията към тях и потвържденията,
същите са подписани от лица в качеството на пълномощници и представляващи
дружествата, с оглед на което са налице волеизявления за пораждане на правните последици
на въпросните сделки.
Относно фактът на уведомяването на длъжника за извършената цесия, доколкото
препис от исковата молба, ведно с приложения към нея – включително и уведомителното
писмо за прехвърляне на вземанията, са връчени лично на Ч., следва, че е уведомен за
цесията, съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника обаче не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на дъжника /и на трети лица/, който може валидно и с
погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването. В настоящия
случай няма данни по делото за извършени плащания към предишния кредитор след
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, с което се претендират процесните суми, като
такива оплаквания не са и правени.
Относно обстоятелството, че Ч. е получил отпуснатите в заем суми, настоящият
съдебен състав намира следното. По своята правна природа договорът за потребителски
кредит представлява договор за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД, който е реален договор,
т.е. за сключването му е необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и
предаване на заемната сума. По делото са представени два броя разписки за извършено
плащане - № 2000000139028527 от дата 17.11.2017г. за сумата от 600 лева и №
2000000138935855 от дата 16.11.2017г. за сумата от 600 лева, с наредител „4финанс“ ЕООД
и получател Н. СТ. Ч., с посочване ЕГН на получателя и номера на договора за
потребителски кредит. Представените разписки не съдържат саморъчен подпис, като в тях е
отбелязано, че са генерирани от системата за електронни плащания ePay.bg. В своята
съвкупност тези разписки само създават индиция за обстоятелството, че ответникът е
получил посочените в тях суми. За уважаването на предявения иск обаче е необходимо
доказването да е пълно и главно, а не косвено. С доклада по делото съдът изрично е указал
на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно отношение
по договор за кредит, сключен между „4финанс“ ЕООД и Н. СТ. Ч., както и предаване на
отпуснатата в заем сума на ответника. Отделно от това ответникът е направил изрично
възражение, че не си спомня да е получавал сумите по процесните договори. В хода на
производството ищецът не се е възползвал от предвидената в чл.192 от ГПК възможност да
4
поиска с писмена молба от съда да задължи неучастващото в делото лице да предостави
намиращ се у него документ – в конкретния случай „Изи Пей“, да предостави оригинала на
разписката, съдържащ подписа на лицето, което е получило процесните суми. При липса на
положен от ответника подпис, представените разписки не могат да се ползват с
доказателствената стойност, присъща на подписаните частни документи, които съдържа
признание за неизгодни за издателя си факти. Предвид това съдът намира, че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е получил процесните
заемни суми. Съответно недоказания факт се приема за неосъществил се в обективната
действителност. Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на договора и е
необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от
него задължение за връщане на заемната сума. По изложените съображения в настоящото
производство не се установи между ответника и „4финанс“ ЕООД да е възникнало заемно
правоотношение по договори за потребителски кредит. При липсата на тази предпоставка,
предявеният иск за главница се явява неоснователен. С оглед акцесорния характер на
исковите претенции за договорна лихва и обезщетение за забава, неоснователността на иска
за главница, обуславя и тяхната неоснователност.
С оглед гореизложените съображения, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни исковите претенции за признаване за установено по отношение на Н. СТ. Ч.,
че дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД следните суми: 1200 лева – главница
по Договор за кредит № **********/16.11.2017г. и Договор за кредит №
**********/17.11.2017г., сключени между „4финанс“ ЕООД и Н. СТ. Ч. за периода от
16.11.2017г. до 16.12.2017г., 39,76 лева – договорна лихва за периода от 16.11.2017г. до
16.12.2017г., 1275,74 лева – обезщетение за забава за периода от 17.12.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на входиране на
зявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260055/05.02.2021г. по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 76/2021г., по описа на Районен съд – Средец.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски. Същият е доказал заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Относно релевираното възражение от страна на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
материалния интерес на предявените искове, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 406,08 лева. В настоящото производство адвокатът е представил отговор на
исковата молба, в който е релевирал множество подробни аргументирани съображения, въз
основа на направен задълбочен анализ на исковите претенции, които са общо три на брой.
По делото са проведени общо две открити съдебни заседания, по които адвокатът на
ответника е представил писмени становища, а отделно от това в хода на настоящото
производство са представени значителен обем доказателства, по отношение на които
процесуалният представител е взел отношение и посочил своите доводи и оспорвания. Като
взе предвид положения труд от адв.А.С. спрямо заплатеното й възнаграждение в размер на
600 лева, настоящия съдебен състав не намира същото прекомерно и не следва да бъде
намалено. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 600
лева, представляващи сторените разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Г.Г.
против Н. СТ. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ***, искове по чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240
от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, за признаване за установено, че Н. СТ.
5
Ч., ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
следните суми: 1200 лева /хиляда и двеста лева/ – главница по Договор за кредит №
**********/16.11.2017г. и Договор за кредит № **********/17.11.2017г., сключени между
„4финанс“ ЕООД и Н. СТ. Ч. за периода от 16.11.2017г. до 16.12.2017г., 39,76 лева /тридесет
и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода от 16.11.2017г. до
16.12.2017г., 1275,74 лева /хиляда двеста седемдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 17.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда на дата 27.01.2021г., както и законна лихва за забава от датата на
входиране на зявлението в районния съд на дата 28.01.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
260055/05.02.2021г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 76/2021г., по описа на Районен съд –
Средец.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Г.Г., да заплати на Н. СТ. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ***, сумата от 600,00 лева /шестстотин лева/,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред районния съд.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6