Решение по дело №809/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 79
Дата: 19 февруари 2025 г. (в сила от 18 юни 2025 г.)
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20241210200809
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Благоевград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200809 по описа за 2024 година
Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К Н А , в качеството му на управител и
едноличен собственик на фирма “К “ЕООД, със седалище и адрес на
управление:Б ул.“П “№ , срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К
и №8871162, издаден от ОДМВР-Благоевград, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., във
връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден
при нарушаване на процесуални правила на ЗАНН. Алтернативно се застъпва
становището, че не е доказано и извършването на твърдяното нарушение.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Санкционният орган редовно и своевременно призован не ангажира
процесуален представител и становище по делото. В придружително писмо
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
жалбоподателя по чл. 63д от ЗАНН, иска неговото редуциране, както и да се
остави в сила обжалваният акт.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира свой
1
представител по делото и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след
като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с
право да обжалва електронния фиш и то е сторило това в срока по чл.189,
ал.8 от ЗДвП. /Електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 22.05.2024г.
срещу подпис, което връчване е надлежно оформено в разписка към него, а
жалбата срещу фиша е депозирана на 31.05.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи
по категоричен начин, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от АТСС
/мобилна система за видео наблюдение за скорост на автомобилите на
пътя-ARH CAM S1-120ccb0/, със серия на фиша К и №8871162. Във фиша е
посочено, че на 19.03.2024г14.44часа, в обл.Б , ПП1-Е079, км.361, извън
населено място, в посока на движение към гр.С , при ограничение на
скоростта от 60 км/час, въведено с пътен знак В26 и установено с посоченото
техническо средство, включено в АТСС за измерване на скорост на
автомобилите, жалбоподателят К А , е управлявала МПС /с марка Д , влекач и
с рег.№ /, със скорост на автомобила от 93 км/час, което е с превишение над
ограничението от 33 км/час. Във фиша е посочено също така, че скоростта на
автомобила е установена с техническо средство – 120ссb0. Към фиша е
приложена и снимка от АТСС, на която е заснет описаният в обжалваният
фиш автомобил именно на дата 19.03.2024г. в 14.44.46 часа, а
местоположението на заснемането е конкретизирано с координати.
Същевременно в снимковият материал е отразено, че скоростта на процесният
автомобил към момента на заснемането му от автоматизираната система за
контрол на пътя, е от 96 км/час, а в електронният фиш е приспаднат толеранса
от 3 % до 93 км/час. Това описано във фиша деяние на жалбоподателя, е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от
2
ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300.00лв.
Отделно от това е представен снимков материал с електронния фиш,
който онагледява към датата на заснемането и местоположението на
мобилната АТСС на мястото на деянието и заснемането.
От приложеният регистър за собственост за МПС и регистрационен
талон на МПС, се установява, че собственик на описаният в обжалваният
електронен фиш автомобил, е фирма „К “ ЕООД, със седалище в Б , чийто
представител и управител по делото не е спорно, че е жалбоподателя К А . До
приключване на делото, от жалбоподателя не е постъпила декларация по ЗДвП
за това, че той не е управлявал процесното МПС на процесната дата.
Представено е Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 относно система за видео контрол на нарушенията на правилата
за движение, с което се доказва, че процесното техническо средство е
одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на скорост при
управление на МПС към 07.09.2017г. и е със срок до 07.09.2027г., след която
дата, според Писмо от 12.03.2020г. на Зам. директора на ОДМВР-Благоевград
/служебно известно вече на съда по аналогични дела/ и съгласно чл. 30, ал.5 от
ЗИ, това устройство продължава да се счита за одобрено такова при измерване
на скорост на МПС.
Представен като доказателство по делото е и Протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол с №053-СГ-ИСИС/28.04.2023г., с който се
установява, че ползваното техническо средство за измерване на скорост в
казуса е било технически изправно.
При разпита на св.М., на длъжност „младши автоконтрольор“ към
санкционният орган, се установи, че същият е работил на процесната дата и
място с АТСС, въвел е параметрите за работа с нея- за ограничение на
скоростта и допустим толеранс над това ограничение, след което системата
започнала автоматично работа и при отчитане на скорост на преминаващите
автомобили по-висока от въведеното ограничение, автомобилите се заснемали
от нея. Системата с включеното в нея техническо средство е била мобилна,
позиционирана на пътя и тип „тринога“. Свидетелят е категоричен, че няма
никакво отношение и намеса при заснемане на нарушението за скорост, което
3
се прави автоматично и именно от АТСС. Нарушителя се установява в
последствие въз основа на регистъра за собственост на заснетото с нарушение
МПС. По делото е изготвен и нарочен Протокол за работа с АТСС от страна
на св.М., в който последният изрично е отразил датата на работа с тази
система /19.03.2024г. и за времето от 14.00 часа до 16.00 часа/,
местоположението на системата, ползваното техническо средство и
наличието на знак за ограничение на скоростта от 60 км/час, макар че този
знак е отразен в протокола като „Д-11“, касаещ ограничение за скорост в
населено място. По този повод, при разпита в съдебното дело, св.М. уточни, че
се касае за допусната техническа грешка от негова страна при изписване на
знака за въведено ограничение за скорост, който не е „Д-11“, а именно „В-26“,
както е посочено и в електронния фиш по делото.
По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се
установява, че жалбоподателя е наказван многократно за нарушения по ЗДвП
до процесната дата.
Между страните няма спор, че на посоченото в ЕФ място към
процесната дата е бил поставен ограничителен пътен знак за скорост „В-26“ за
60 км/час., като това фактическо обстоятелство се установява и с приложената
скица от въведената пътна регулация на процесния пътен участък към датата
на деянието и в посоката на движение на автомобила на жалбоподателя.
Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з-
1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която са
делегирани правомощия на младши автоконтрольори да ползват системите за
видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за скорост с тях, както и
правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такова
нарушение по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се обосновава с цитираните гласни и
писмени доказателства, които напълно кореспондират по между си и съдът ги
кредитира като достоверни и годни за изясняване на обективната истина в
този казус .




4
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО
НА ПРАВОТО

При така установените фактически дадености, въз основа на събраният
по делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му с
електронният фиш административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и
конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието е обл.Б , ПП1-
Е079, км.361, извън населено място, в посока на движение към гр.С .
Ясно и конкретно е посочена и датата на извършване на деянието
/19.03.2024г. в 14.44 часа/.
Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на
твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в управление на
описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на
въведеното ограничение на скоростта от 60 км/час, сигнализирано чрез пътен
знак „В-26“, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо
средство в АТСС, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от
дееца от 96 км/час. От последната в електронният фиш след приспаднат
технически толеранс от 3%, е прието, че скоростта на процесният автомобил
при заснемането му е била от 93 км/час или превишението в казуса над
ограничението е било 33 км/час.
В електронният фиш ясно и коректно е посочена правната
квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и
издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателя
като законен представител на собственика на заснетият автомобил и в
тази насока няма спор между страните, като в процеса бе представена и
разписка удостоверяваща това връчване на дееца.
Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на
хартиен носител на клип или снимки от автоматизираната система за
видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният
5
видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв хартиен носител на
жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, също не може да
се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва
електронен фиш с пълната информация за вмененото му нарушение и
доказателствата за установяването му.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на
процесното деяние, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От своя страна, нормата на пар.1, т.1 от ЗАНН/публикувана и в сила
бр.81 на ДВ от 2015г./, електронен фиш е електронно изявление върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система /АТСС в казуса/, въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушение от такива автоматизирани системи или
технически средства.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по
ЗДвП, същият е надлежно връчен и е издаден при недопуснато
съществено процесуално нарушение, а това го прави процесуално
законосъобразен и всички възражения на защитата в обратна насока, се
явяват неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства /гласни и
писмени/, се установи по един категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна именно
вмененото му административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на
6
движение, на водачите на ППС, е забранено да превишават определените
стойности на скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.
От обективна страна, в разгледаният случай се доказа, че на
процесното място /в обл.Б д, ПП1-Е079, км.361, извън населено място, в
посока на движение към гр.С и на процесната дата /19.03.2024г./, за водачите
на ППС, е било въведено ограничение за скорост от 60км/час, чрез пътен знак
/“В-26“/, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, защото той е
избрал скорост при управление на автомобила си на процесната дата и място,
от 93 км/час или такава с превишение на въведено ограничение за скорост от
33 км/час./ Тези факти се доказаха с приложена по делото снимка към
обжалваният електронен фиш, с показанията на св.М. и с изготвеният от него
Протокол за ползване на АТСС.
Техническото средство от своя страна, с което е фиксирана скоростта на
управляваният от жалбоподателя автомобил на процесната дата и място,
включено в процесната АТСС, се доказа, че е надлежно утвърдено за такова
измерване с удостоверение от 08.09.2017г. Доказа се също така с представен
Протокол за техническо изпитване на това техническо устройство към
ползваната АТСС, в случая от дата 28.04.2023г. Ето защо, съдът приема за
безспорно доказана и надлежно установена скоростта на управляваният от
жалбоподателя автомобил на процесната дата и място, както и, че тази скорост
е била именно посочената такава в обжалваният електронен фиш, избрана в
нарушение на въведеното на мястото ограничение за скоростта от 60 км/час
с нарочен пътен знак „В-26“.
От субективна страна, доколкото се касае за правоспособен водач на
МПС, той е било запознат с всички правила и задължения, които има при
управление на МПС, в това число и правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което в
казуса виновно и съзнателно не е спазил и така е реализирал вмененото му
административно нарушение и от субективна страна.
Отчитайки вида и естеството на извършеното нарушение,
санкционният орган е приложил нормата на чл.189, ал.4, вр. с чл.182, , ал.1, т.4
от ЗДвП и е отмерил с обжалваният фиш за жалбоподателя, административно
наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., което е единствената по вид и
размер санкция за деяние като процесното / за превишаване на скоростта от 31
до 40 км/час извън населено място- в казуса с 33 км/час./ Ето защо, съдът
7
приема и определената санкция с обжалваният електронен фиш за
законосъобразна и в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН, а възраженията
на жалбоподателя в обратна насока, съдът намира за неоснователни.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният електронен
фиш е процесуално и материално законосъобразен и като такъв следва
да се потвърди, а жалбата срещу него като неоснователна, следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К и №8871162, издаден от
ОДМВР- Благоевград, с който на К Н А , с ЕГН ********** и адрес: Б , ул.“П
“№ , като законен представител на фирма “К “ЕООД, с ЕИК , със седалище в
Б и същия адрес, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300.00лв. /триста лева/, във връзка с административно нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от
страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

8