Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260159 /01.04. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На втори февруари Година 2021
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело №
00744 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-005583/27.01.2020г.,
издадено от началник Сектор ПП при ОД на
МВР – Перник, на П.С.Т. с ЕГН **********, са наложени административни наказания
глоба 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП, за това, че на 18.12.2019 г., в 20.31 часа, в гр. Перник, ул. Освобождение, като водач на МПС – лек
автомобил „Тойота РАВ 4”, с рег. № ****, отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство “Алкотест Дрегер“ за установяване употребата на алкохол и
не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биолгични
проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му – нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от П.Т., чрез пълномощника му - адв. М.Х. - САК, с която се оспорва материално-правната
и процесуално-правната законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Твърди, че вмененото му нарушение не е извършено, тъй като не е
бил водач на превозното средство при изложените обстоятелства, че при съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила.
Тази позиция се поддържа и
допълва в съдебното производство от пълномощника на жалбоподателя, който пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно
заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл174, ал.3 от ЗДвП. Същото
е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №148867/18.12.2019г.
В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 18.12.2019г., в 20.31 часа, при извършена спрямо
П.С. ***, А.В. З. – мл. автоконтрольор в
сектор ПП при ОД МВР Перник, в присъствието на свидетелите И.Е.Т. и С.С.Б., водачът
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер4 за
установяване употребата на алкохол и не изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско и химическо лабораторно изследване.
Въз
основа горните констатации на място срещу П.Т. било образувано
административнонаказателно производство с АУАН серия GA, №148867/18.12.2019г, като актосъставителят – свид. А.З.
приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1
от ЗДвП. С акта свидетелството за управление на МПС на водача, табелите с регистрационен номер и част 2
на свидетелството за регистрация на превозното
средство били иззети. В съставеният акт било отразено, че нарушителят
отказва да подпише акта, както и че няма възражения.
На
жалбоподателя бил издаден талон за изследване №0044903, който не е подписан от Т.,
а от свидетел – С.В. – служител на 01 РУ – Перник. В талона бил отразен отказа на водача да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, но не бил посочен
избор на алтернативен метод за установяване
употребата на алкохол, нито бил определен срок от служителя на сектор ПП за явяване на Т. в
мястото за установяване с доказателствен анализатор или в лечебно
заведение, в случай на желание
да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. Талонът не бил
връчен на жалбоподателя. Няма данни за
явяване на същия в МБАЛ – Перник за извършване на медицинско и химическо
изследване, нито в съответната структура на МВР за изследване с доказателствен
анализатор.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения срещу
съставения акт.
На 27.01.2020г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
административнонаказателните разпоредби на чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил на Т. предвидените
в същата норма административни наказания.
Съдебният състав, основавайки се
на събраните по делото доказателства намира, че при образуване на
административнонаказателното производство са нарушени императивни правила,
пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните
в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем.
Съображенията са следните:
Съгласно императивната разпоредба на чл.43,
ал.1 от ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише …“. От съдържанието на процесния АУАН се
установява, че актосъставителят – свид. А.З. е отразил отказ на нарушителя да
подпише акта при предявяването му чрез вписана съответна бележка на определеното
за полагане на подпис място. Такава бележка
обаче не е направена в разписката под съдържанието на акта, предназначена да
удостовери връчването на препис от него на нарушителя, съгласно императивното
задължение в чл.43, ал.5 от ЗАНН. Под
разписката е положен подпис от името на служител на МВР – С.П. В., удостоверил,
съгласно наличния текст, „отказа на
нарушителя да подпише акта и/или
разписката“. При този запис остава неясно какво точно се удостоверява –
отказът да се подпише акта или разписката, или и двете, особено след като причината за
неподписването на последната изобщо не е ясна. Посоченото обстоятелство
не изясняват и събраните гласни доказателства, включително показанията на актосъставителя. Същият твърди,
че препис от акта не е връчен на Т., тъй
като отказал да го получи, но отбелязване в тази насока в съдържанието на
документа не е налично. Предвид формалния характер на
административнонаказателното производство, всяко действие, засягащо правата на
нарушителя, за да има процесуална стойност, следва да е извършено и
удостоверено по предвидения ред.
Така установените обстоятелства
мотивират заключение, че съставеният акт не е връчен на жалбоподателя и не е доказан отказ да го
приеме. Следва да се посочи, че отказа на нарушителя да се подпише в разписката
не е равнозначно на нежелание да получи препис от съставения документ, поради
което волята му следва по несъмнен начин
да е изяснена и удостоверена по предвидения ред. В случая това не е сторено,
поради което актосъставителят не е имал никакво основание да не изпълни
задължението си, произтичащо от нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН – да връчи
препис от съставения акт, удостоверявайки извършването на действието със
собствения си подпис, а при евентуален отказ на нарушителя да приеме преписа
или подпише разписката - да удостовери съответното
изявление с подпис на свидетел по горепосочения ред.
Действието по връчването на
препис от акта е самостоятелно и не
отпада в хипотезата на отказ на нарушителя да подпише акта, явяваща се
изключение от установения в чл.43, ал.1
от ЗАНН ред. Това е негово право, което по никакъв начин не засяга останалите
действия в хода на административнонаказателната процедура. Нормата на чл.43,
ал.5 ЗАНН, която гласи: „при подписване на акта на нарушителя се връчва препис
от него…“, определя само момента, в който се извършва връчването, а не
установява подписването на акта като условие за това действие.
В контекста на изложеното, съдът
приема, че императивното задължение по чл.43, ал.5 от ЗАНН не е изпълнено.
Този пропуск нарушава процесуалните изискания и е
съществен, доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя - върху възможността за
упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като не е връчен
екземпляр от акта, с който е образувано административнонаказателното
производство срещу сочения като нарушител, последният е бил затруднен да
упражни редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с
предявеното му административнонаказателно обвинение, с фактите, на които се
основава и с правната квалификация на същото, обосновано да мотивира
възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви
евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО, така че
да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение.
Допуснатото нарушение на
процедурата по образуване на производството не е констатирано от АНО при извършената от него
проверка на акта с оглед неговата
законосъобразност и същият не е упражнил правомощието си по чл.52, ал.2
от ЗАНН, а е издал наказателно постановление при допускане на поредно нарушение
на процесуалните правила.
Нарушението е неотстранимо и е съществено и има за последица
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно на
процесуално основание.
Независимо от този извод, съдът
намира, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е и недоказано.
По делото е безспорно установено,
че на инкриминираните дата и час спрямо Т. е извършена проверка от служители на
сектор КП, в която впоследствие са
включени и служители на сектор ПП при ОД
МВР – Перник, приключила със съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол. Не е спорно, че жалбоподателят не се
е подложил на алтернативен метод за установяване употребата на алкохол на
основание издаден му талон за изследване, в който да е отразен изборът му за
реда, по който да бъде изследван.
Основавайки се на приетите
писмени доказателства - издадения талон за изследване с №0044903, издадената
заповед за задържане на лице , рег. № 1920з-557/ 18.12.2019г. и придружаващите
я документи – декларация, протокол за личен обиск и разписка, както и на събраните
гласни доказателства, съдебният състав приема, че по делото не е доказано на П.Т.
реално да е осигурена възможност за алтернативно изследване, което съществено е
нарушило правата му в започналото административнонаказателно производство до
степен на невъзможност да ги упражни.. Видно
е, че в талона е отразен отказа на П.Т. да му бъде извършена проверка с
техническо средство, но останалата част на документа е почти изцяло
непопълнена. Липсва всякакъв запис относно избора на жалбоподателя да бъде
изследван за употреба на алкохол с доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване, относно уведомяване за мястото, на което да се яви за
извършване на изследването, нито е определен срока, в който да стори това. Отсъства
всякакво вписване относно връчването на талона, липсват подписи на провереното
лице на определените за целта места в талона, като в частта относно алтернативните
възможности за изследване и връчването
на талона не е отразена и причина за неподписването му. Наличието на подпис на свидетел /посочен с
име, длъжност и служебен адрес/ в
долната част на талона по никакъв начин не санира нередовностите при изготвянето
и връчването му, тъй като и тук изобщо не е означено какво всъщност е удостоверил
с подписа си свидетеля, предвид наличните в бланката три хипотези, подлежащи на удостоверяване. Показанията
на свид. А.З., съставил документа, сочат, че талонът е съставен при отказ на лицето
да го подпише и да го получи. Без да се поставя под съмнение добросъвестността
на свидетеля и неговата безпристрастност, ако изявлението му се основава на ясен
спомен, въпреки изминалото време, и съответства на действителното положение, то
от него следва, че Т. не е отказвал да
избере един от двата алтернативни начини на изследване. Това от своя
страна предполага наличие на съответен запис в тази част на документа, но както
се посочи, такъв липсва. Изложеното дава основание за
извод, че провереното лице е било
ограничено да упражни правната
възможност да избере начин за алтернативно изследване и да се подложи на такова, за да се защити срещу вмененото му
нарушение.
Нещо повече, видно е от обстоятелствената
част на АУАН, че при съставянето му на мястото на проверката контролният орган
е формирал извод за това, че съставът на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е
осъществен в двете хипотези - отказ за извършване на проверка
за установяване употребата на алкохол с техническо средство, както и отказ да изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и химическо изследване.
След като на жалбоподателя не е била
осигурена възможност да направи избор и да се възползва от предвидените
алтернативни способи за изследване чрез съставяне на талон, отговарящ на
изискванията на НАРЕДБА №1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, в който дори не е посочен срока на
явяване в съответната структура на МВР или в лечебното заведение, то констатацията
на актосъставителя в горепосочения смисъл е абсолютно необоснована. Дори да е
отказал да получи талона на мястото на проверката, жалбоподателят е можел да се
яви в лечебното заведение за даване на проби кръв, респ., в съответната структура на МВР за
изследване с доказателствен анализатор.
В този смисъл, актосъставителят е
вменил нарушение на П.Т., което нито е констатирал, нито е било възможно да
констатира към момента на съставяне на АУАН.
Извън конкретиката на случая
следва да се отбележи, че към момента на съставяне на акта за отказ за
изследване с техническо средство и попълване на талона за изследване контролният
орган не може да съобрази и предвиди следващите действия на
водача като част от процедурата свързана с алтернативните методи за
установяване употребата на алкохол, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се
яви ли в ОДМВР – Перник за изследване с доказателствен анализатор или в
лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно
медицинско изследване и т.н. Следователно,
при съставяне на акта обосновано
може да се вмени нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП единствено в
хипотезата на отказ на водача за извършване на проверка с техническо средство
за употреба на алкохол, което е и достатъчно основание за образуване на административнонаказателно
производство срещу него. Евентуално последващо изследване чрез някой от
възможните способи би имало значение при формиране на крайния извод на АНО
извършено ли е вмененото нарушение и то виновно. Това е така, защото нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за
установяване наличието на алкохол/наркотици, чрез всички възможни начини. В случаите, в които водачът е отказал
проверка с техническо средство/тест, но се е подложил на изследване за алкохол
с доказателствен анализатор, или е дал проба
за лабораторно изследване, и обратно - извършена му е проверка с
техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е
отказал да се подложи на алтернативните способи за изследване по-горе, то употребата на алкохол/наркотични вещества ще
бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за
наказване за отказ по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В случая безспорно е доказан отказ за проверка с техническо средство, но не
и отказ за изследване чрез алтернативните способи /по причините които се
изложиха/, което е самостоятелно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния
закон. Нещо повече, соченият като нарушител чисто обективно е бил и лишен от
възможността да осъществи изследване
след проверката на място от служителите
на МВР, тъй като видно от цитираната заповед за задържане на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан в ПНЗЛ на ОДМВР – Перник
на 18.12.2019г. в 20.10 часа
/който час предхожда дори посоченото в АУАН време на извършване на
нарушението/, и е освободен на
19.12.2019г. в 16.45 часа.
Тези съображения правят безпредметно обсъждане на останалите възражения на жалбоподателя по същество на спора - бил
ли е водач на МПС при изложените
обстоятелства и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му като субект на описаното нарушение.
Не се споделят доводите на пълномощника
на жалбоподателя за двойно наказване, но
това не променя крайния извод за незаконосъобразност на обжалвания
административнонаказателен акт. Приетият като писмено доказателство препис на
НП №19-1158-005612/27.01.2020г. действително установява, че при идентични обстоятелства
и в хода на същата проверка срещу П.Т. е
бил съставен и друг АУАН серия GA, №148868/182.12.2019г., въз основа на който е издадено и цитираното
наказателно постановление за нарушение по чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП,
изразило се в отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за
химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на такива. Отказът за установяването на
употребата на алкохол и наркотични вещества, макар и в установени в една
законова норма, представляват две отделни административни нарушения, подлежащи на отделно наказване.
Разноски по делото не се претендират
и не са доказани.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1158-005583/27.01.2020г.,
издадено от началник Сектор ПП при ОД на
МВР – Перник, с което на П.С.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, , на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ