Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. Враца, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 06.04.2022 г. /шести април две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 108 по
описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба
на „Д.“ ЕООД ***, представлявано от управителя Д.Х.С., действащ чрез
пълномощника си адв. Т.Д. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 11156/16.12.2021
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С обжалваната
заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС е наложена ПАМ
„Запечатване на търговски обект“ – бензиностанция, находяща се в гр. К., ул. „В.“
№ ***, стопанисван от дружеството - жалбоподател и забрана на достъпа до него
за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ,
като постановена в нарушение на материалноправните изисквания и целта на
закона. Твърди се, че дружеството в качеството си на лице, което извършва
продажби на течни горива има изградена дистанционна връзка с НАП, използвана е
нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, на това
устройство е осъществен метрологичен контрол, има сключен договор за техническо
обслужване с лице, получило разрешение от БИМ и удостоверение за сервизно
обслужване на съответния вид фискално устройство. Дружеството не цели
неспазване на материалния закон, а за установените разлики между количеството
декларирано като доставка към НАП и отчетеното от нивомерната система гориво на
датите 15.11.2021 г. и 24.11.2021 г. има доказана с Протокол от 13.12.2021 г. техническа
неизправност, която е констатирана и отстранена преди издаване на АУАН.
Изложени са подробни доводи, че ПАМ е наложена след преустановяване на
нарушението, поради което има характер на санкция и не изпълнява целите по чл.
22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и
вредните последици от тях. Иска се отмяна заповедта и присъждане на направените
по делото разноски.
В с.з. оспорващото
дружество се представлява от адв. Т.Д., която поддържа изцяло жалбата по
подробно изложените в нея съображения.
Ответникът, Началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт В.А. в съдебно
заседание и представена по делото писмена защита, оспорва жалбата, като
неоснователна. Твърди, че ЗППАМ отговаря на всички изисквания за
законосъобразност, като са посочени конкретни факти и подробни данни, обосноваващи
решението на АО да определи срок от 14 дни. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 АПК и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
При
извършена проверка от служители в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП в търговски
обект – бензиностанция, находяща се в гр. К., ул. „В.“ № ***, стопанисвана от „Д.“ ЕООД на 03.12.2021 г. и последваща такава на 14.12.2021 г., в
Програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, „Справка за доставка
на гориво“ са установени разлики между количеството декларирано като доставки
до НАП и отчетеното от нивомерната система гориво на датите – 15.11.2021 г. и
24.11.2021 г.
В
проверявания обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно
с НАП и работещо фискално устройство модел ЕСФП Ойл Сис 2.0 – Д – KL, с ИН на ФУ № OS005870 и ИН на ФП № 58005870.
На
първата дата – 15.11.2021 г. нивомерната измервателна система отчела доставка
на 7827,00 литра дизелово гориво при 15 градуса по целзий, като за същата дата
е декларирана доставка на дизел по АДД с
УКН № 01000000000006488050 в размер на 9035,00 литра, с разлика в отчетеното по
нивомерната система в размер на 1208,00 литра. На същата дата е декларирана
доставка на бензин по АДД с УКН № 01000000000006488049 в размер на 7062,00
литра, като нивомерната система не е отчела тази доставка. Разликата е в размер
на 7062,00 литра.
На
24.11.2021 г. нивомерната система отчела доставка на дизелово гориво в размер
на 228,00 литра, а за същата дата е декларирана доставка на дизел по АДД с УКН №
0100000000000648050 в размер на 1,00 литра, като разликата е в размер на 227,00
литра в отчетеното по нивомерната система.
За
установените факти и обстоятелства е съставен ПИП серия АА, № 0285855 от
03.12.2021 г. и ПИП серия АА, № 0285542 от 14.12.2021 г. на основание чл. 110,
ал. 4, вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Съставен е и АУАН серия AN № F638408/14.12.2021
г. за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
На 16.12.2021
г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗНПАМ № 11156/16.12.2021 г.,
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„г“ от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект“ и „Забрана за
достъп до него за срок от 14 дни“ на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Заповедта е обжалвана
по административен ред пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК – 3/14.01.2022 г. е
отхвърлил жалбата като неоснователна.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл. 149, ал. 3,
във вр. с ал. 1 АПК. Видно от разписката към оспорената заповед, същата
е получена от адресата на 31.01.2022 г., а жалбата против нея е подадена чрез
органа на 09.02.2022 г., с вх. № 26-Д-88/09.02.2022 г., с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /л.
530/, Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Разглежданият административен акт е издаден от началника на отдел
"Оперативни дейности" – Велико Търново, оправомощен по силата на
горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспореният
административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2
от АПК, относно наименованието на органа – издател, неговия адресат,
фактически и правни съображения за издаването му, включително относно срока на
мярката, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. За да обоснове продължителността на разпореденото
запечатване на обекта, органът е изложил в заповедта конкретни мотиви, а
именно: съобразена е тежестта не извършеното нарушение и последиците от него,
местоположението на търговския обект и клиентопотока, вида и стойността на
предлаганите стоки, оборота от извършените продажби, изследван е въпроса извършвани
ли са други нарушения на данъчното и осигурително законодателство и е посочено
нарушение на разпоредбите на чл. 33 от Наредба Н-18/2006 г., за което е
издадено НП.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Предвид горното съдът приема, че процесната заповед е валиден административен акт,
издаден в установената от закона писмена форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При направената
преценка за съответствие на оспорената ЗНПАМ с материалния закон и неговата
цел, съдът намира следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП. С разпоредбата на чл.
118, ал. 6 ЗДДС е предвидено задължение за лицата, извършващи доставки/продажби
на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на НАП и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По аргумент
от чл. 3, ал. 3, изр. 2 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ, всяко лице, което извършва продажби на
течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП
по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива
с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на
ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Неизпълнението на това задължение е въздигнато от ЗДДС
като нарушение, за което се налага принудителна административна мярка.
От събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не
се оспорва от страните, че към момента на проверката в търговския обект, оспорващото
дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива
чрез средства за измерване на разход е въвело в експлоатация фискално
устройство, изградена е дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива, която има информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Същевременно безспорно се установява, че на датите
15.11.2021 г. и 24.11.2021 г. са налице разлики между количеството
декларирано като доставка към НАП и отчетеното от нивомерната система гориво. Това
означава, че в НАП не са постъпили точни данни по установената
дистанционна връзка с търговския обект, които да дават възможност за точно
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта, което
представлява нарушение на изискванията по чл. 118, ал.
6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. По делото липсват
каквито и да било данни, това обстоятелство да е било известно на оспорващото дружество и дали
е имало индикации, че към НАП не се предават или се предават неверни данни и това при липса на обективна възможност търговецът да проследява дали и
каква информация достига до НАП. Не са ангажирани доказателства, а липсват и
твърдения за модифицирани или премахване на компоненти без уведомление до НАП, няма
данни, че в обекта - бензиностанция се ползва софтуер, който не е включен в
публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби. Данъчните служители не са установили на какво се дължи предаването на
неверни данни в НАП.
Ответната страна, в чиято тежест е установяването на
фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала
доказателства, удостоверяващи причината, поради която са подадени неверни
данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената
организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически
проблем, респективно дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда
или начина на подаване на такива.
В представеното по
делото становище на представляващия обслужващата фирма – „Дани Инженеринг“ ЕООД
се посочва, че причината за разликите между количеството декларирано като
доставка към НАП и отчетеното от нивомерната система гориво за 15.11.2021 г. и
24.11.2021 г. е възможно да е спад и колебание в ел. захранването и на засичане
и потъване на поплавъка на нивомерната сонда на резервоара с дизелово гориво и
бензин, а в последствие на вертикално движение и изплуване на същия, поради
натрупване на биокомпоненти и други замърсители, които се отлагат по него. От сервизната фирма са предприети действия по
демонтаж, почистване и монтаж на нивомерните сонди за бензин и дизел и
почистване на поплавъците от биокомпоненти и замърсители, за което по делото е
представен Протокол № 0000970 от 13.12.2021 г.
При тези
обстоятелства по делото се установява, че дружеството е предприело действия по
отстраняване на проблема и допуснатото формално нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е преустановено към момента на установяването му с ПИП № 0285542 от 14.12.2021 г., АУАН № F638408 от същата дата 14.12.2021 г., както и
към момента на издаването на процесната ЗППАМ № 11156 от 16.12.2021 г.
Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По
отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, мярката
запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
След като към момента на издаване на
процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните
последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност
има характер на наказание, а ПАМ не изпълняват такава функция. За такова
нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява
предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
въздейства предупредително върху останалите граждани. /В този смисъл решение №
7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и
решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018
г./.
В случая, с оглед на
това, че не са обсъдени и отчетени от административния орган обстоятелствата,
при които е извършено нарушението /търговецът сам, още преди установяване на
нарушението е предприел действия по предотвратяване на негативния ефект от него/,
наложената ПАМ не съответства на законоустановените цели на административната
принуда и е постановена в нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК и на принципа за
съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че подадената
от дружеството жалба е основателна и следва да бъде уважена, а оспорената
ЗППАМ, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените от него деловодни разноски в размер на 50,00 /петдесет/
лева заплатена държавна такса за завеждане на делото и 600,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото Договор за правна
защита и съдействие.
Предвид изхода на делото, на ответника не се дължат разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на ПАМ № 11156/16.12.2021 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„г“ от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект“ – бензиностанция,
находяща се в гр. К., ул. „В.“ № ***, стопанисван от „Д.“ ЕООД *** и е забранен
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на „Д.“ ЕООД *** сумата
от 650 /шестстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМ. СЪДИЯ: