Определение по дело №440/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 729
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700440
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                            26.10.2020г.                                       град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и шести октомври                                               две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 440 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Съдебният акт е постановен на основание чл.159, т.8, пр.1 от АПК.

            Делото е образувано по жалба от И.Г.С. *** срещу мълчалив отказ на министъра на културата да предостави достъп до информация, поискана със заявление вх.№97-00-57/13.08.2020г., евентуално срещу мълчалив отказ на кмета на община М. по преписка, образувана в общината във връзка с писмо на министъра по чл.32, ал.1 от ЗДОИ от 03.09.2020г. Претендира деловодни разноски. Заявлението касае искане за достъп до информация, съдържаща се в протоколите от двете заседания на комисиите за 2018г. по чл.23 от ЗНЧ.

            Ответният министър на културата в писмо вх.№4398/12.10.2020г. намира жалбата за нередовна, евентуално за неоснователна. Сочи, че исканата информация е предоставена с решение №97-00-55/03.09.2020г. на главния секретар на министерството, а по отношение на информацията, която не е налична в МК в съответствие с чл.32 от ЗДОИ заявлението е изпратено на общините за представяне на протоколите. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

            Със становище вх.№4241/06.10.2020г. кметът на община М.уведомява съда, че не е задължено лице за предоставяне на информацията, т.к. исканият протокол на комисията е изпратен на МК, за което представя копие от протокола, придружително писмо за неговото изпращане в МК и известие за доставянето му на 15.02.2018г.

            С писмо вх.№4597/16.10.2020г. жалбоподателят уведомява съда, че след подаване на жалбата и заплащане на ДТ е получил по електронната си поща от МК протоколите за 2020г., като със становището си по делото кмета на община М. е депозирал и копие от протокола за 2018г. Сочи, че заявлението и жалбата му са изпълнени и моли за присъждане разноски за внесена ДТ в размер на 10лв. В уточнително писмо вх.№4688/22.10.2020г. уточнява, че оттегля жалбата.

            Писмото на жалбоподателя от 16.10.2020г., уточнено с писмото от 22.10.2020г. покрива хипотезата за оттегляне на оспорването по правилото на чл.155, ал.1 от АПК. Оттеглянето е извършено в изискуемата се писмена форма по чл.155, ал.3 от АПК, като съдът не е длъжен да изследва мотивите за оттеглянето.

            Изложеното осъществява хипотезата на чл.159, т.8, пр.1 от АПК, поради което е дължимо оставяне на оспорването без разглеждане и прекратяване на съдебното производство по делото.

            Искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски за заплатена ДТ е неоснователно. Правилата за отговорността за разноски по чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК не предвиждат възможност за присъждане на разноски за жалбоподателя при прекратяване на производството поради оттегляне на оспорването. Възможността по чл.143, ал.2 от АПК касае оттегляне на акта от органа, което е различно от оттегляне на жалбата по делото. Хипотезите за разноски по чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК касаят присъждане на разноски в полза на останалите страни /ответник и заинтересовани страни/. Нормите на чл.78 от ГПК не намират приложение в конкретния случай поради изричното уреждане на въпроса в специалните правила на АПК.

            Искането на МК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е допустимо по см. на чл.143, ал.4 от АПК, но неоснователно, т.к. липсват извършени фактически действия по осъществено процесуално представителство по делото.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването в жалбата от И.Г.С. с вх.№97-00-57/30.09.2020г. по заявление вх.№97-00-57/13.08.2020г. до министъра на културата.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №440/2020г. по описа на КАС.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на И.Г.С. за присъждане на деловодни разноски по делото за внесена ДТ.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на МК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-мо дневен срок от уведомяването им.

            Определението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: