Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
03.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Кърджали, в съдебно заседание
на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха
Халил
в присъствието на Росица
Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА адм.д.№ 129 по
описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 185, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по протест на прокурор в ОП – Кърджали срещу Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на община Ардино (Наредбата),
приета с Решение № 440/ 17.10.2018 г. на ОбС – Ардино.
От изложеното в протеста става ясно, че той е насочен само срещу разпоредбите
на чл.11, ал.1, чл.15, чл.51, ал.1, т.4 и чл.57, ал.4 и ал.5 от Наредбата.
Посочените норми се протестират с твърдения че са материално незаконосъобразни
поради противоречие с разпоредби от ЗМДТ, както следва: чл.11, ал.1 от
Наредбата – противоречие с чл.28, ал.1 от ЗМДТ; чл. 15 от Наредбата –
противоречие с чл.22 от ЗМДТ; чл.51, ал.1, т.4 от Наредбата – чл.61м, ал.1, т.4
от ЗМДТ; чл.57, ал.4 и ал.5 от Наредбата – чл.61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ – обявен
за противоконституционен с Решение № 5 на КС на РБ, ДВ, бр.30/ 2012 г. Иска се
да се отменят протестираните норми от Наредбата.
В
съдебно заседание, представител на ОП – Кърджали поддържа оспорването по
изложените в същото съображения и претендира деловодни разноски.
Ответникът
– Общински съвет Ардино, не се представлява и не взема становище по протеста.
При
извършена проверка на събраните по делото доказателства, АС – Кърджали приема
за установена следната фактическа обстановка:
Съобщението
за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, ал.1, във вр.чл. 188 от АПК. По
делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.
Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на община Ардино е приета с Решение №
440/ 17.10.2018 г. на ОбС – Ардино.
От представен
Протокол № 28 от проведено на 17.10.2018г. заседание на ОбС
– Кърджали се установява, че от общо 29 общински съветници,
са присъствали 25. „За“ приемане на Наредбата са гласували 21 от съветниците, а против - четирима. Наредбата е била изменена и допълнена с
Решение № решение № 488 от 31.01.2019 г. на ОбС –
Ардино, което не засяга протестираните разпоредби.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Протестът
е допустим, като подаден от лице, предвидено в разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК и предвид възможността оспорването на подзаконови нормативни актове да се
упражни без ограничение във времето.
Разгледан
по същество, протестът е частично основателен поради следните съображения:
При
извършена проверка на основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр.
с чл. 196 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Редът
за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75 - чл.
80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно
Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 80 от АПК. При проверка на оспорените разпоредби се установи,
че протестираните норми, са приети при спазване
изискванията на чл.27 от ЗМСМА за кворум и мнозинство.
Първата
от протестираните разпоредби е тази на чл.11, ал.1 от
Наредбата, като се твърди, че тя е незаконосъобразна, защото е предвиден срок
до 30 октомври, който е различен от установения в нормата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ краен срок за заплащане на данъка – 31 октомври. За да се произнесе по
протеста в тази част АС – Кърджали съобрази следното:
В
чл.11, ал.1 от Наредбата е предвидено: Данъкът върху недвижимите имоти се плаща
на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 30 октомври на годината,
за която е дължим. От своя страна чл.28, ал.1 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от
1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.,
бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) е със следното съдържание: Данъкът
върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30
юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. При сравняване на чл.11,
ал.1 от Наредбата и чл.28, ал.1 от ЗМДТ е видно, че в частта, с която се
предвижда краен срок за заплащане на данък недвижими имоти до 30 октомври,
Наредба е незаконосъобразна, като противоречаща на чл.28, ал.1 от ЗМДТ,
предвиждаща възможност за заплащане на този данък до края на месец октомври –
31 октомври. Следователно, протестът е основателен в частта, с която се иска
отмяна, като незаконосъобразна, на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата,
предвиждаща краен срок за заплащане на данък недвижими имоти до 30 октомври.
Следващата
протестирана разпоредба от местната Наредба е тази на
чл.15, която гласи следното: Ал.1, Размерът на данъка върху недвижимите имоти
за всички населени места в
Община Ардино, с
изключение на гр. Ардино, се определя върху данъчната оценка, както следва:
- за жилищни и нежилищни имоти на
граждани - 4,0 на хиляда;
- за жилищни имоти на предприятия -
4,0 на хиляда;
- за нежилищни имоти на предприятия -
3,5 на хиляда;
Ал.2, Размерът на
данъка върху недвижимите имоти за гр. Ардино, се определя върху данъчната
оценка, както следва:
- за жилищни и нежилищни имоти на
граждани - 3,0 на хиляда;
- за жилищни имоти на предприятия -
3,0 на хиляда;
- за нежилищни имоти на предприятия -
2,5 на хиляда;
Твърдението в
протеста е за незаконосъобразност на чл.15 от Наредбата, като противоречаща на
чл.22 от ЗМДТ. Посочва се, че след като с Решение № 4/ 09.04.2019 г. на КС по
к.д. № 15/ 2018 г., е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ, изм. с ДВ, бр.98/ 2018 г., то е с възстановено съдържание нормата на
чл.22 в редакцията от ДВ, бр.98/ 2010 г., в сила от 01.01.2011
г. Сочи се, че след като чл.22 в редакцията от бр.98/ 2010 г. предвижда,
че Общинският съвет определя с наредбата
по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот, определянето на данък, в чл.15 от
Наредбата, според вида данъчно задължено лице – физическо или юридическо, е незаконосъбразно.
АС – Кърджали приема
протеста в тази част за основателен, по различни от изложените в него
съображения, а именно:
С Решение № 4 от
09.04.2019 година по конст. дело № 15/2018 година
Конституционният съд на Република България обявява противоконституционност
на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ с
посоченото по-горе съдържание. На основание Решение № 22 от 31.10.1995 година
по конст. д. № 25/1995г на Конституционния съд се
възстановява действието на закона – в частност на чл. 22 от ЗМДТ, в редакцията преди
изменението му от влизане в сила на решението на съда. Към настоящия момент съществува
Решение № 3 от 28.04.2020 година на Конституционния съд по конст.
дело № 5/2019 година (обн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020
година), съгласно което решението на Конституционния съд, с което закон,
изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма
възстановително действие.
Съобразявайки се с
правилото на чл. 192а от АПК, че съответствието на подзаконовия нормативен акт
с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното
решение, настоящият съдебен състав намира протеста в тази част за основателен
предвид следното: След като с Решение № 4 от 09.04.2019 година по конст. дело № 15/2018 година Конституционният съд на
Република България обявява противоконституционност на
разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ с посоченото
по-горе съдържание и по силата на Решение № 3 от 28.04.2020 година на
Конституционния съд по конст. дело № 5/2019 година (обн., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 година), според което
решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ
закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие, то
налице е законов вакуум и липсва правна норма в ЗМДТ, която да определя
границите, в които общинският съвет е овластен да определи
размера на данъците, включително и на данъка върху недвижимите имоти, с
наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. От посоченото следва, че приетият в чл. 15
от процесната Наредба размер на данък недвижими имоти
не почива на никаква законова опора, а това е в противоречие с чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, както и в противоречие с чл. 141, ал. 3 от КРБ, тъй като липсва закон,
който да определя в какви граници общинският съвет може да определи размера на
конкретен данък.
Следващата протестирана разпоредба е тази на чл.51, ал.1, т.4 от
Наредбата, която е със следното съдържание: Данъчно задължените лица, които
подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в
следната поредност: лицата, които използват работно
място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват
патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава
втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от
определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва,
при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението
за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална
занаятчийска камара. Посочва се, че протестираната разпоредба противоречи на чл.61м, ал.1, т.4
от ЗМДТ.
Твърдението е, че с протестираната разпоредба от Наредбата е разширен кръга на
лицата, които могат да ползват данъчно облекчение по този ред, като са включени
лица, упражняващи дейност и по т.12 и 13 от приложение 4 към глава втора,
раздел V от ЗМДТ. Посочва се, че протестираната
разпоредба противоречи на чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ.
АС – Кърджали приема,
че протестът е основателен в частта от разпоредбата на чл.51, ал.1, т.4 от
Наредбата, предвиждаща, облекчение и за лицата, упражняващи дейност по т.12 и
13 от Приложение № 4 към глава II, раздел V от ЗМДТ.
Съображенията за този
извод са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 61 м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ
"лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на
Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на
приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното
работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.
61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара". При съпоставка на
двата текста се установява, че местният орган е разширил приложното поле на
привилегията и към лицата, извършващи дейности и по т. 12 и т. 13 от
Приложението към закона, което е незаконосъобразно.
Последната протестирана разпоредба е чл.57, ал.4 и ал.5 от Наредбата,
като протестът, в тази част, е основателен.
В чл.57, ал.4 от
Наредбата е предвидено: Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година
е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за среството за подслон или мястото за настаняване, разликата
се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината до 1 март
на следващата календарна година, независимо дали обекта се използва.
Нормата на чл.57,
ал.5 от Наредбата е следната, Разликата по ал. 4 се определя по следната
формула:
Р= (РД х ПК х
Д/100)-ДД
където: Р е разликата
за внасяне;
РД е размерът на
данъка за внасяне по ал. 1;
ПК е пълният
капацитет на броя легла средството за подслон или мястото за настаняване за
календарната година;
Д е брой дни в
годината;
ДД е сборът на
дължимия данък по ал. 2 за календарната година;
Разпоредбата на
чл.61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна с Решение на
Конституционния съд на Р България № 5 от 05.04.2012 г. по к.д. № 13/ 2011 г., обн. в ДВ, бр.30/ 17.04.2012 г.
Съдържанието на
чл.61с, ал.4 от ЗМДТ, е било следното: Когато сборът на данъка по ал. 2 за
календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен
капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се
внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по
местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март
на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва. Съответно
– в чл.61с, ал.5 от ЗМДТ се е предвиждало, че Разликата по ал. 4 се определя по
следната формула:
Р = (РДхПКхДх30/100)
- ДД,
където:
Р е разликата за
внасяне;
РД - размерът на
данъка по ал. 1;
ПК - пълният
капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване
за календарната година;
Д - брой дни в
годината;
ДД - сборът на
дължимия данък по ал. 2 за календарната година.
При съпоставяне на протестираните норми на чл.57, ал.4 и ал.5 от Наредбата с
тези на чл.61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ се установява, че нормите в Наредбата на ОбС – Ардино възпроизвеждат изцяло текстовете на чл.61с,
ал.4 и ал.5 от ЗМДТ. Тъй като разпоредбата на чл.61с, ал.4 и ал.5 от ЗМДТ е
обявена за противоконституционна, то протестираната
норма на чл.15, ал.4 и ал.5 от Наредбата на ОбС –
Ардино се явяват незаконосъобразни.
По силата на чл.151,
ал.2 от Конституцията на Република България решенията на Конституционния съд се
обнародват в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането им. Решението
влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
Смисълът на
конституционното правило е, че от посочения момент е преустановено действието
на противоконституционните правни норми и макар и изрично да не са отменени от
законодателя, не са част от действащото право и не се прилагат. Подобна е и
регламентацията на чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд, според която
актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат. Т.е., с влизането на
решението на КС в сила, обявените за противоконституционни текстове от закона
не се прилагат. Отмяната действа за напред, което означава, че от 20.04.2012 г.
е недопустимо прилагането на чл. 58, ал. 4 и ал.5 от Наредбата. По силата на
общото правило на чл. 15, ал. 1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства
на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая,
с продължилото действие на чл. 57, ал.4 и ал. 5 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на община Ардино след отмяната на чл.
61с, ал. 4 и ал. 5, посоченото правило на чл. 15, ал. 1 от ЗНА е нарушено, с
оглед на което текстовете от наредбата се явяват незаконосъобразни и като
такива подлежат на отмяна.
От друга страна противоконституционността на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ е прогласена
от КС с основен аргумент, че разпоредбата въвежда имуществен, а не туристически
данък, респективно противоречи на необходимото разграничение между имуществени
подоходни данъци. ЗМДТ в частта туристически данък несъмнено квалифицира
конкретния данък като подоходен в зависимост от броя на нощувките. Ето защо от
влизане в сила на конституционното решение с туристически данък се облагат само
действително осъществените нощувки.
При този изход на
делото е основателно своевременно заявеното искане на протестиращата страна за
присъждане на деловодни разноски.
Тъй като ОбС – Ардино не е юридическо лице и няма самостоятелен
бюджет, отговорността за разноските по настоящото дело е на община Кърджали,
която, съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Р България, е юридическо
лице и има самостоятелен бюджет – чл.141, ал.1 от Конституцията.
Ето защо и на
основание чл.143, ал.1 от АПК община Ардино следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ОП – Кърджали разноски в размер на 20.00 лв., представляващи внесена
такса за обнародване на оспорването в ДВ.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 193, ал.1, предл.3-то от
АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя
разпоредбата
на чл.11 от Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на община Ардино , приета с Решение №
440/ 17.10.2018 г. на ОбС – Ардино, в частта „ до 30
октомври“. Отхвърля протеста с
искане да се отмени цялата разпоредба на чл.11, ал.1 от Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на община Ардино.
Отменя
чл.15 и чл.57, ал.4 и ал.5 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на община Ардино, приета с Решение № 440/ 17.10.2018 г. на
ОбС – Ардино.
Отменя
разпоредбата на чл. 51, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на община Ардино, в частта относно "патентната
дейност от посочените в т. 12 и 13 на Приложение № 4 към глава втора, раздел V от ЗМДТ",
като отхвърля протеста в останалата
част, а именно за цялостна отмяна на чл. 51, ал. 1, т. 4 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на община Ардино.
Осъжда
Община Ардино
с ЕИК *** и адрес: *** да заплати на Окръжна
прокуратура – Кърджали деловодни разноски в размер на 20.00 лв. (двадесет
лева).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението, след влизането
му в законна сила, да се обяви по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.